Решение № 172 от 28.8.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 530/2024 г.
Окръжен съд - Ловеч28.08.2024 г.докладчик ИВАН ИВАНОВ
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ" ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Д.В. управител и едноличен собственик на капитала, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Веслец" №2, ет.2, ап. 2, чрез пълномощника си - адвокат В. Я. - САК, гр.София, ул. „Веслец" №2, ет.2, ап.2; тел.: •••; е-mail: ••••, срещу Разпореждане от 03.06.2024г. на ЧСИ В. П., per. №879, с район на действие ОС-Ловеч, по изп.дело №20238790400218/2023г.по описа на ЧСИ, като неоснователна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в жалбата на „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ" ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Д.В. управител и едноличен собственик на капитала за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение, съгласно Договора за правна защита и съдействие на пълномощника му - адвокат В. Я. - САК, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК Постъпила е жалба от „АГРО ГРУП ЛУКОВИТ" ЕООД, ЕИК: •••, представлявано от Д.В. управител и едноличен собственик на капитала, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Веслец" №2, ет.2, ап. 2, чрез пълномощника си - адв. В. Я. - САК, гр.София, ул. „Веслец" №2, ет.2, ап.2; тел.: •••; е-mail: veronika_yaneva@abv.bg, срещу Разпореждане от 03.06.2024г. на ЧСИ В. П., per. №879, с район на действие ОС-Ловеч, по изп.дело №20238790400218/2023г.;
В жалбата се сочи, че в законовия срок, на основание чл. 435, ал.2, т.2, ГПК обжалват Разпореждане от 03.06.2024г. на частен съдебен изпълнител В. П., per. №879, с район на действие ОС-Ловеч, по изп.дело №20238790400218/2023г., с което се оставя без уважение депозираната от дружеството молба като се отказва да бъде вдигнат наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на „Агро Груп Луковит" ЕООД с IBAN: BG28PRCB92301052630601, открита при „Прокредит Банк (България)" ЕАД (в т.ч. запора върху наличните по банковата сметка несеквестируеми средства).
С обжалваното разпореждането се оставя без уважение и искането на „Агро Груп Луковит" ЕООД да бъде изпратено изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)"ЕАД, с което ЧСИ да разреши да се разпореждам с наличните по банкова сметка с IBAN:
BG28PRCB92301052630601 парични средства с произход „държавни субсидии" от Държавен Фонд „Земеделие".
Сочи, че горепосоченото разпореждане им е връчено на 03.06.2024г.по електронен път - на e-mail на процесуалния представител - адв. В.Я.. Приема, че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено.
В обжалваното разпореждане не се съдържат мотиви относно това защо ЧСИ счита, че исканията им във връзка с наличните по посочената банкова сметка суми - субсидии от ДФ Земеделие, са неоснователни или недоказани. Разпореждането е бланкетно, като само на това основание следва да бъде отменено.
Извън горното, моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да вземе предвид следното:
По изпълнително дело №20238790400218/2023г. по описа на ЧСИ В. П. на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор върху банковата сметка на „Агро ГрупЛуковит" ЕООД при „Прокредит Банк (България)" ЕАД с IBAN: BG28PRCB92301052630601.
С Молба, изпратена по e-mail на ЧСИ на 18.12.2023г. уведомили ЧСИ, че посочената банкова сметка служи за получаване на субсидии от Държавен Фонд Земеделие. Видно от извлечението от банкова сметка, което приложили към молбата, през 2023г. по банковата сметка са постъпили следните суми от Държавен Фонд Земеделие - на 03.02.3023г. - 4 479 лева; на 10.03.2023г. - 4 224, 30 лева; на 11.04.2023г. - 30 301, 14 лева; на 13.04.2023г. -174 022, 85 лева; на 12.06.2023г. - 2 337, 33 лева; на 28.09.2023г. - 5 022, 64 лева; на 10.10.2023г.-5 100 лева и 900 лева.
От гореописаните суми банката - „ПроКредит Банк (България)" е удържала суми за погасяване на задълженията на дружеството по Договор за кредитна линия №904-1168910/25.07.2022г., сключен с „ПроКредит Банка (България)" ЕАД.
Видно от извлечението от банкова сметка, което приложила към молбата, след плащането на задълженията на „Агро Груп Луковит" ЕООД към „ПроКредит Банк (България)" ЕАД към 23.11.2023г. било налично крайно салдо в размер на 55 001, 98 лева.
Поради наложения запор върху горепосочената банкова сметка, за „Агро Груп Луковит" ЕООД било невъзможно да изтегли/ да се разпореди със сумата от 55 001, 98 лева, респективно с бъдещи суми, които евентуално ще постъпят по сметката от Държавен Фонд Земеделие.
С последваща молба представила на ЧСИ доказателства, които установяват произхода и размера на сумите, постъпили по посочената банкова сметка, а именно -служебна бележка, издадена от Държавен фонд „Земеделие" и официални справки от този фонд. Същите потвърждават, че горепосочените суми са произход „държавни субсидии" и че са преведени от банковата сметка на „Агро Груп Луковит" ЕООД директно от държавния бюджет.
Съгласно чл. 100, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Съгласно ал.2 на чл.100 средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
От друга страна, съгласно чл. 520, ал.1, ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.
В настоящия случай, по посочената банкова сметка на дружеството постъпват именно такива средства - целево предоставяни средства от държавния бюджет за субсидии. Поради това, тези парични средства НЕ могат да служат като обезпечение (не могат да бъдат запорирани), нито могат да бъдат предмет на принудително изпълнение на вземания на трети лица.
По въпроса относно секвестируемостта на парични средства от държавни субсидии, в частност - от Държавен фонд „Земеделие", съществува задължителна и утвърдена съдебна практика, според която тези средства са несеквестируеми и принудително изпълнение спрямо тях не се допуска.
Приемат, че съдебната практика е трайна в становището си, че запорът върху банкова сметка НЕ ОБХВАЩА сумите, налични по същата, които са несеквестируеми, поради което длъжникът трябва да разполага с възможността да се разпорежда с такива средства.
В тази насока е трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 4666 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.отд. и др., кактои в практиката на Окръжен съд-Ловеч - Решение № 60 по в. гр. д. № 215 / 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, Решение № 85 по в. гр. д. № 100 / 2022 г. на Окръжен съд - Ловеч, Решение № 58 по в. гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, Решение № 158 по в. гр. д. № 379/2023 г. на Окръжен съд-Ловеч.
По-долу цитира мотивите на посочените решения на Върховен касационен съд от 25.10.2017г, постановено по реда на чл.290, ГПК, и на Окръжен съд-гр.Ловеч.
„Съгласно TP №2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер и без съдебният изпълнител да осъществи връзка с касиера на работодателя (платеца на възнаграждението за труд), който да подаде необходимата информация за определяне на несеквестируемата част или без касиерът на работодателя (платецът на възнаграждението за труд) да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път само секвестируемата част от него.
Т.е. ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума (е настоящия казус такова искане е направено на 18.12.202Зг. с изрична молба, подадена от „Агро Груп Луковит " ЕООД чрез адв. В.Я.).
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания. Предмет на настоящото обсъждане са несеквестируемите вземания и вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези за които е налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби. Не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници-физически лица, например върху вземанията за социални плащания- чл. 114а КСО, 14 ал.З 3., вземанията по застрахователен договор-чл.381 КЗ. Относно длъжници- юридически лица чл.614 ал.5 и ал.7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 3., сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на чл.446 ГПК. Съгласно чл.444 т.8 ГПК не секвестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер-съгласно чл.520 ал.1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.94 ал. 1 и ал.2 Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2017 г. Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Действащият към възникване на спорното правоотношение ЗДБРБ за 2012 г./отм./ също предвижда такава забрана.Съгласно §61 от целево предоставяните средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения. Съгласно §47 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2013 г./отм./, целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл. 1 ал.2, раздел П, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняване на минали екологични щети не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива задължения.
Приема, че до отговор на въпроса дали на същия режим се подчиняват вземанията на земеделските производители към ДФ „Земеделие", представляващи субсидия по програмите на ЕС за развитие на селските райони се достига след анализ на относимата вътрешна и общностна нормативна уредба:
Съгласно чл.2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно: физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност.Според §1, т. 1 ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС обаче не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл. 141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации- съгласно чл.6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването, разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл.8 ал. 1 и ал.2 ЗПФ. С чл.81, ал. 1, ал.З и ал.4 ЗПФ са определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г. М. съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение № 9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд "Земеделие" се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд "Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл. 11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие"-юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл.7 от Регламент /ЕС № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 пар.1/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл.5/ разходи по ЕЗФРСР/.Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични.Съобразно §1 т.50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
Една от водещите инициативи, съдържащи се в Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж - Европа 2020, одобрена от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС през юни 2010 г., е ефективното използване на ресурсите, включващо мобилизиране на финансовите инструменти на ЕС -напр. развитие на селските райони, като част от последователна стратегия за финансиране, която обединява европейското и националното обществено и частно финансиране. В прембюлната част на Регламент/ЕС/№ 1306/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета, е посочено че: / 27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл. 11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл.40- че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл.47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл.322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ № 2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54- че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл.56 - че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл.58.2, 3- че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл.63- че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл.111-че държавите- членки гарантират ежегодно публикуване ех post на бенефициерите на Фондовете.
Подобни разпоредби се съдържат и в отменения Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21.06.2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика, действал при възникване на правоотношението, предмет на настоящото дело. Според посоченото в преамбюлната му част, /11/ финансовата помощ от Общността следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат да я използват ефективно, направените разходи след изтичането на крайните срокове за плащанията следва да бъдат изключени от финансирането от бюджета на Общността; /16/ Комисията следва да приведе в действие система за ранно предупреждение и мониторинг по отношение на селскостопанските разходи; /30/ да бъде предвидено извършване на проверки от упълномощени от Комисията лица. В чл. 1 е прието, че се постановяват специфични изисквания и правила за финансиране на разходите по изпълнение на Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитие на селските райони; в чл.10-че разходите могат да бъдат обхванати от финансирането на Общността само ако са извършени от акредитирани разплащателни агенции, определени от държавите членки, в чл. 11 - че плащанията във връзка с финансирането, предвидено в регламента или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие на селските райони се изплащат в пълен размер на бенефициерите; в чл.16- че когато в законодателството на Общността са постановени срокове за извършване на плащанията, всяко просрочване от страна на разплащателните агенции погасява правото за възстановяване на тези плащания от финансирането на Общността; в чл.20- че за да гарантира, че бюджетния таван няма да бъде превишен, Комисията прилага мерки за ранно предупреждение и мониторинг за всеки месец по отношение на разходите по линия на ЕФГЗ; в чл.37- че Комисията може да организира проверки на място.
Съгласно чл.288 ДФЕС /предишен чл.249 ал.2 Д./ Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, включително това по мярка „Директни плащания 2012" с първоизточници на изплатените суми: „Схема за единно плащане на площ"/СЕПП/, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" /НР 1/, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, като нефинансово предприятие, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това, то се подчинява на същия режим. Аргументите за това са следните: правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие", както беше казано по-горе, е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Съгласно т.13 от TP №2/26.06.2015 г. по тълк.д.М2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
Сочи, че предвид гореизложеното, с последваща молба отново настояла ЧСИ незабавно да изпрати изрично уведомително писмо до „Прокредит Банк (България)"ЕАД, с което да разреши да се разпореждат с наличните по банкова сметка с IBAN: BG28PRCB92301052630601 парични средства с произход „държавни субсидии" от Държавен Фонд „Земеделие".
Горното не било сторено, а напротив - в отговор на исканията им ЧСИ постановил обжалваното незаконосъобразно разпореждане.
На основание гореизложеното моли ЛОС, да отмени като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано Разпореждане от 03.06.2024г. на частен съдебен изпълнител В. П., per. №879, с район на действие ОС-Ловеч, по изп.дело №20238790400218/2023г.
Моли да бъде присъдено на адвоката им дължимото му се минимално адвокатско възнаграждение, съгласно Договора за правна защита и съдействие, който прилагам към настоящата жалба. В същия изрично е договорено, че адвокатската защита се осъществява безплатно, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Моли ЛОС да вземе предвид, че идентични откази били постановени от ЧСИ В. П. по изп.дела №1260/2023г. и М98/2023г. Същите бяха отменени като незаконосъобразни с Решение от 17.05.2024г. по в.ч.гр.д. №205/2024г. на ОС-Ловеч, съответно с Решение от 13.05.2024г. по в.ч.гр.д. М206/2024г. на ОС-Ловеч, които прилага за сведение на Съда към настоящата жалба.
Към жалбата прилага:
Адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие;
Разпореждане от 03.06.2024г. на частен съдебен изпълнител В. П., per.
№879, с район на действие ОС-Ловеч, по изп.дело №20238790400218/2023г., изпратено по e-mail;
Извлечение от банкова сметка с IBAN: BG28PRCB92301052630601, открита в „Прокредит Банка (България)" ЕАД, с титуляр „Агро Груп Луковит" ЕООД за периода от 01.07.2022г. до 23.11.2023г.;
Служебна бележка с изх. №10-6500/16#1 от 25.01.2024г. от Държавен фонд „Земеделие", ведно с приложенията към нея;
Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 4666 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.отд.;
Решение № 60 от 02.06.2021 г. по в. гр. д. № 215/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч;
Решение № 85 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 100 / 2022 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 58 от 22.03.2022 г. по в. гр. д. № 577 / 2021 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 158 от 05.09.2023 г. по в. гр. д. № 379 / 2023 г. на Окръжен съд -Ловеч;
Решение от 17.05.2024г. по в.ч.гр.д. №205/2024г. на ОС-Ловеч;
Решение от 13.05.2024г. по в.ч.гр.д. №206/2024г. на ОС - Ловеч;
Вносна бележка за заплатена сума в общ размер на 72 лева по сметка IBAN: BG75UBBS80021034473450 при Банка "Обединена Българска Банка" АД, В1С код: UBBSBGSF на името на „ГДЧСИ П. - НАЙДЕНОВ", Булстат 180763628 - такси по т.5 и т.8 от ТТР към ЗЧСИ; 13) Вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25, 00 лева по банкова сметка на Окръжен съд-Ловеч (IBAN: BG13 TEXI 9545 3103 6482 00, BIC: TEXIBGSF);
Постъпили са и мотиви от ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ловеч ЧСИ сочи, че същите са във връзка с Жалба с вх. № 64347/19.06.2024 г.. подадена от „Агро Груп Луковит" ЕООД с ЕИК •••, чрез пълномощника адв. В. Я. от САК по изпълнително дело № 20238790400218 по описа на ЧСИ В. П., вписан под peг. № 879 на КЧСИ. излагам писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436. ал. 3 от ГПК.
Изпълнително дело № 20238790400218 е образувано на 10.02.2023 г. срещу..Агро Груп Луковит" ЕООД с ЕИК •••. със седалище и адрес на управление: с. Румянцево. общ. Луковит, ул. „Карлуковска" № 286, местното „Пъня". по молба на „Агротрон 2007" ЕООД с ЕИК 125575433, чрез пълномощник адв. Манол Добрев, със съдебен адрес: гр. Варна. ул. "Никола Вапцаров" 5. ет. 5. офис 501, въз основа на Обезпечителна заповед № 12 от 26.01.2023 г., издадена по т.д. № 808/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
С посочената обезпечителна заповед е допуснато обезпечение на предявени от „Агротрон 2007" ЕООД искове чрез налагане на запор на движими вещи собственост на „Агро Груп Луковит" ЕООД. а именно върху:
- Телескопичен товарач, марка BOBCAT, модел TL38.70HF, шаси B3ZU17126, двигател D34PA9066789MEV01, година на производство 2020 г.:
- Дискова брана, марка Horsch, модел JOKER 6 HD, шаси 28261765. година на производство - Лек автомобил Toyota, модел Land Cruiser 150 series, шаси JTEBR3FJ90K207101;
- Колесен Трактор, марка JOHN DEERE, модел 8310R, шаси 1RW8310RADP073196, двигател RG6090R05499, година на производство 2013 г. Дружеството..Агро Груп Луковит" ЕООД е надлежно уведомено за образуваното обезпечително производство със Съобщение за налагане на обезпечителна мярка с изх. № 4064/10.02.2023 г.. връчено на дата 13.02.2023 г. по реда на чл. 50. ал. 2 ГПК.
В хода на обезпечителното производство по молба на „Агротрон 2007" ЕООД са извършени единствено и само следните изпълнителни действия, както следва:
- С Протокол от 13.02.2024 г. е наложен запор чрез опис върху следното движимо имущество: Дискова брана, марка Horsch, модел JOKER 6 HD, шаси 28261765. година на производство 2020 г. и Лек автомобил Toyota, модел Land Cruiser 150 series, шаси JTEBR3FJ90K207101. За това изпълнително действие дружеството „Агро Груп Луковит" ЕООД е надлежно уведомено със Съобщение за налагане на обезпечителна мярка с изх. № 4064/10.02.2023 г., връчено на дата 13.02.2023 г. по реда на чл. 50. ал. 2 ГПК.
- С Протокол от 06.04.2023 г. е наложен запор чрез опис върху следното движимо имущество: Телескопичен товарач, марка BOBCAT, модел TL38.70HF, шаси B3ZU17126, двигател D34PA9066789MEV01, година на производство 2020 г. и Колесен Трактор, марка JOHN DEERE, модел 8310R, шаси IRW8310RADP073196, двигател RG6090R05499, година на производство 2013 г. За това изпълнително действие дружеството „Агро Груп Луковит" ЕООД е надлежно уведомено с Уведомление за налагане на запор чрез опис на движимо имущество с из\. № 9007/03.04.2024 г.. надлежно връчено на дата 03.04.2024 г. по реда на чл. 50. ал. 2 от ГПК;
- Със Запорно съобщение с нзх. № 4437/15.02.2024 г., получено на 15.02.2023 г. от ОД на МВР Ловеч е наложен запор върху Лек автомобил Toyota, модел Land Cruiser 150 series, шаси JTEBR3FJ90K.207101;
- Със Запорно съобщение с изх. № 4473/16.02.2024 г., получено от Областна дирекция..Земеделие" Ловеч е наложен запор върху: Телескопичен товарач, марка BOBCAT, модел TL38.70HF, шаси B3ZU17126, двигател D34PA9066789MEV01, година на производство 2020 г., Дискова брана, марка Horsch, модел JOKER 6 HD, шаси 28261765, година на производство 2020 г. и Колесен Трактор, марка JOHN DEERE, модел 8310R, шаси 1RW8310RADP073196, двигател RG6090R05499, година на производство 2013 г. С постъпилата жалба длъжника обжалва действията му обективирани в Разпореждане от 03.06.2024 г. с което се оставя без уважение депозираната от дружеството длъжник Молба с вх. №53994/21.05.2024 г., като отказва да вдигне наложения по изпълнителното дело запор върху банковата сметка на длъжника, открита в "ПроКредит Банк" АД. Длъжникът счита, че действията му са незаконосъобразни и моли да бъдат отменени, като сочи, че в посочената запорирана банкова сметка са налични несеквестируеми парични средства с произход „държавни субсидии" от Държавен фонд „Земеделие".
Счита, че жалбата с вх. № 64346/19.06.2024 г. е допустима, тъй като е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436. ал. 1 ГПК, но същата е неоснователна и недоказана и следва да оставена без уважение, тъй като видно от гореизложеното и съдържащите се по делото документи, в хода на обезпечителното производство по изпълнителни дело № 20238790400218 по описа на ЧСИ В. П. не са извършвани други изпълнителни действия освен горепосочените и не са налагани запори върху банкови сметки, открити на името на „Агро Груп Луковит" ЕООД.
Сочи, че в законно установеният срок не е постъпило писмено възражение от "Агротрон 2007" ЕООД с ЕИК 125575433, чрез пълномощник адв. Манол Добрев.
Счита, че извършените от него изпълнителни действия по образуването и движението на изпълнително дело № 20238790400218, както и всички останали, по конто длъжник е „Агро Груп Луковит" ЕООД с ЕИК •••, са напълно обосновани и не са в нарушение на закона, както и не са засегнати законните права на страните по делото.
Счита Жалба с вх. № 64347 19.06.2024 г. за напълно неоснователна, видно от документацията по делото изложеното в нея не отговаря на обективната истина и с оглед на гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Настоящата инстанция, като взе предвид възраженията в жалбата, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, приема жалбата за процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, подадена в законно установения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, видно от пощенското клеймо с дата 17.06.2024г., на която дата е изпратена процесната жалба, но разгледана по същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Към процесната жалба е приложен отказ на ЧСИ, видно от който жалбоподателя е уведомен, че молбата му по изп.дело №2466/2022г. и изп.д. №218/2023г.по описа на ЧСИ е оставена без уважение, тъй като и двете дела са образувани въз основа на обезпечителни заповеди.Посочено е, че изп.д. №218/2023г. е образувано въз основа на обезпечителна заповед за запор на движими вещи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА Настоящата инстанция съобрази, видно от събраните доказателства по процесното изпълнително дело №218/2023г., че са извършени следните изпълнителни действия:
- С Протокол от 13.02.2024 г. е наложен запор чрез опис върху следното движимо имущество: Дискова брана, марка Horsch, модел JOKER 6 HD, шаси 28261765. година на производство 2020 г. и Лек автомобил Toyota, модел Land Cruiser 150 series, шаси JTEBR3FJ90K207101. За това изпълнително действие дружеството „Агро Груп Луковит" ЕООД е надлежно уведомено със Съобщение за налагане на обезпечителна мярка с изх. № 4064/10.02.2023 г., връчено на дата 13.02.2023 г. по реда на чл. 50. ал. 2 ГПК.
- С Протокол от 06.04.2023 г. е наложен запор чрез опис върху следното движимо имущество: Телескопичен товарач, марка BOBCAT, модел TL38.70HF, шаси B3ZU17126, двигател D34PA9066789MEV01, година на производство 2020 г. и Колесен Трактор, марка JOHN DEERE, модел 8310R, шаси IRW8310RADP073196, двигател RG6090R05499, година на производство 2013 г. За това изпълнително действие дружеството „Агро Груп Луковит" ЕООД е надлежно уведомено с Уведомление за налагане на запор чрез опис на движимо имущество с из\. № 9007/03.04.2024 г.. надлежно връчено на дата 03.04.2024 г. по реда на чл. 50. ал. 2 от ГПК;
- Със Запорно съобщение с нзх. № 4437/15.02.2024 г., получено на 15.02.2023 г. от ОД на МВР Ловеч е наложен запор върху Лек автомобил Toyota, модел Land Cruiser 150 series, шаси JTEBR3FJ90K.207101;
- Със Запорно съобщение с изх. № 4473/16.02.2024 г., получено от Областна дирекция..Земеделие" Ловеч е наложен запор върху: Телескопичен товарач, марка BOBCAT, модел TL38.70HF, шаси B3ZU17126, двигател D34PA9066789MEV01, година на производство 2020 г., Дискова брана, марка Horsch, модел JOKER 6 HD, шаси 28261765, година на производство 2020 г. и Колесен Трактор, марка JOHN DEERE, модел 8310R, шаси 1RW8310RADP073196, двигател RG6090R05499, година на производство 2013 г. Т.е.както сочи и ЧСИ в мотивите си, по изпълнително дело № 20238790400218 по описа на ЧСИ В. П. не са извършвани други изпълнителни действия, освен горепосочените и не са налагани запори върху банкови сметки, открити на името на „Агро Груп Луковит" ЕООД, с оглед на което и настоящата инстанция приема жалбата за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
При този изход на процеса неоснователно е и искането в жалбата за присъждане на адвоката им дължимото му се минимално адвокатско възнаграждение, съгласно Договора за правна защита и съдействие, който прилагат към настоящата жалба, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното съдът и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Цитирани разпоредби
51- чл. 1, ал. 2
- чл. 1
- чл. 11
- чл. 4
- чл. 47
- чл. 520, ал. 1
- чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК
- чл. 435 ГПК
- чл. 436, ал. 1 ГПК
- чл. 437, ал. 4 ГПК
- чл. 444, т. 8 ГПК
- чл. 446 ГПК
- чл. 507 ГПК
- чл. 288 ДФЕС
- чл. 322 ДФЕС
- чл. 133 ЗЗД
- чл. 11 ЗПЗП
- чл. 17 ЗПЗП
- чл. 141 ЗПФ
- чл. 6 ЗПФ
- чл. 60, ал. 2 ЗУО
- чл. 381 КЗ
- чл. 114 КСО
- чл. 10
- чл. 100
- чл. 100, ал. 1
- чл. 111
- чл. 16
- чл. 2
- чл. 20
- чл. 22
- чл. 249, ал. 2
- чл. 290
- чл. 37
- чл. 38
- чл. 40
- чл. 435, ал. 2, т. 2
- чл. 436
- чл. 5
- чл. 50
- чл. 54
- чл. 56
- чл. 58
- чл. 61
- чл. 614, ал. 5
- чл. 63, ал. 2
- чл. 63
- чл. 7
- чл. 8, ал. 1
- чл. 81, ал. 1
- чл. 94, ал. 1