Решение № 26463 от 9.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Мотодинамикс”- ЕООД - [населено място], представлявано от управителя Й. С. чрез адвокат М. Д. срещу Решение №2370/ 20.05.2024г. по НАХД № 2284/2024г. на СРС, 8 състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/№ № 13 /10.01.2024 г., издадено от П. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/. С НП на „Мотодинамикс”- ЕООД - [населено място] е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.36, ал.1, т.1 от ЗЗНН. Навеждат се твърдения, че решението е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява, с писмено становище поддържа подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийската градска прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. За да постанови обжалваното решение, СРС е установил релевантните за случая факти въз основа на събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, при което е приел за установена следната фактическа обстановка: „Мотодинамикс”- ЕООД - [населено място] има качеството на задължено лице по смисъла на чл.23, ал.3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, вписано под № 161 в Регистъра на задължените лица за период от 01.07.2023г.- 30.06.2024г. Задълженията на дружеството възникват във връзка с осъществените от него през 2022г. вътрешнообщностни пристигания на смазочни масла, други масла, в това число базови масла. На 15.12.2023г. при извършена извънпланова проверка на „Мотодинамикс”- ЕООД - [населено място] на място в офис на дружеството, е установено, че касаторът в качеството на задължено лице по смисъла на чл.23, ал.3 от ЗЗНН, не е изпълнило задължението си по чл.36, ал.1, т.1 от ЗЗНН да уведоми П. на ДА ДРВВЗ в 14-дневен срок за извършено преобразуване – вливане, сливане, разделяне, отделяне, за сделки с предприятие, както и при промяна на правната форма или промени в управителните органи на ЮЛ. Дружеството е извършило промяна относно управителните органи, а именно С. Х. е заличен като управител и на негово място е вписан П. К., вписана в ТР на 05.10.2023г., а е подало уведомление от 28.11.2023г. до П. на ДА ДРВВЗ. Срокът за изпълнение на задължението е изтекъл и на 20.10.2023г. За констатираното нарушение е съставен АУАН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото нарушение и съответна дадена правна квалификация на касатора е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на производствените правила – съответно на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Прието е също така за безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на визираното административно нарушение, същото не съставлява маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наложеното наказание е в рамките на предвидения в закона минимален размер. Решението е постановено при спазване на материалния закон. Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно по обем и категорични доказателства за това, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение на чл.36, ал.1, т.1 от ЗЗНН. Съгласно тази разпоредба задължените лица и съхранителите на нефт и нефтопродукти са длъжни да уведомяват председателя на агенцията в 14-дневен срок за всяко извършено преобразуване - вливане, сливане, разделяне или отделяне, за сделки с предприятие, както и при промяна на правната форма или промени в управителните органи на юридическото лице. Според съответната санкционна норма на чл.61, ал.1, предл. І от ЗЗНН който не представи информация по чл. 36, ал. 1 - 4, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция [рег. номер] 10 000 лв. Видно от събраните доказателства, правилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора. Съдът приема, че размерът на наложеното наказание е правилно определен в минималния му размер по закон, като същото съответства на целите на административното наказание, съобразено е с обществена опасност на дееца и извършеното деяние. Верен е извода на СРС, че по отношение на процесното нарушение не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от същия вид. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и във връзка с чл.63д от ЗАНН, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл.144 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06г./. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. І от АПК, Административен съд [област] - град, ХV касационен състав