Решение № 1507 от 29.11.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 452/2024 г.

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Делото е образувано по искова молба от л.св. Ц. Ч. Е., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН, гр.София с правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., причинени от незаконосъобразни бездействия на органите по изпълнение на наказанията по мястото на увреждане-ЗОЗТ-Бойчиновци, изразяващи се в неосигуряване на полагащия му се престой на открито, съгласно чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС през дните, през които е полагал доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС на длъжност „библиотекар“ в ЗОЗТ-Бойчиновци, неосигуряване на полагаща му се повишена дажба от храна, съгласно чл. 84, ал.3, изр.1 ЗИНЗС и трудовата му експоатация съгласно чл.169а, т.2 от ППЗИНЗС, изразяваща се в извършване на работа, която не му е възложена за времето от 18.09.2923г. до 29.01.2024г. и изпълнение на същата в нечовешки условия, в разрез с чл.3 ЗИЗНС, ведно със законна лихва от датата на увреждането до настоящия момент. В жалбата си л.св. излага, че за периода от 18.09.2023 г. до 29.01.2024 г. бил назначен на длъжност „библиотекар“ в ЗОЗТ Бойчиновци, като работел пет дни седмично, от понеделник до петък без празнични и почивни дни, по 8 часа дневно доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС. Твърди, че през този период не е могъл да ползва ежедневния си престой на открито, защото часът за престоя съвпадал с работно му време. Не е получавал полагащата му се допълнителна дажба храна, която се раздава на всички работещи лишени от свобода. Налагало се е да изпълнява много и различна дейност - да говори по телефона с администрацията, да издава вестник „Светлина“, да участва в организацията на културно-масови и спортни дейности, за които счита, че не му влизали в задълженията. Твърди, че работел в неблагоприятни условия, липса на достатъчно светлина, наличие на влага в помещението, рушаща се мазилка, наличие на жаби и гризачи. Изложеното ищецът счита за нечовешко и унизително отношение, което е довело до трайно, тежко, сериозно увреждане на здравословното му състояние и е породило у него чувство на незащитеност и малоценност, за което претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., за времето от 18.09.2023 г. до 29.01.2024 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането. С определение № 1349/29.10.2024 г. съдът е конституирал страните по делото, като ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Разпределена е доказателствената тежест при специалния процесуален ред на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, при който тежестта на доказване е изцяло обърната и поставена като последица за ответника. От ответника с вх. № 2388/24.10.2024 г. е представена справка относно л.св. Ц. Е., съгласно която по време на престоя си в ЗОЗТ „Бойчиновци, л.св. Ц. Ч. Е. е назначен на работа на длъжност „библиотекар“, съгласно чл. 80 от ЗИНЗС, със Заповед № Л-2963/15.09.2023 г., с продължителност на работния ден до 8 часа. Тази работа е възложена на л.св. Е. с неговото изрично писмено съгласие и по никакъв начин не е бил задължен oт администрацията да я изпълнява. За същият е изготвен график за работа е рeг. № 12037/21.09.2023 г., съгласно който работното му време е всеки делничен ден, сутрин от 08: 00 ч. до 12: 30 ч. и следобяд от 13: 00 ч. до 16: 30 ч. Л. св. Е. е запознат с графика срещу подпис и не е изказал възражения относно работното време. Съгласно утвърдения oт началника на Затвора – Враца дневен режим, престоят на открито на работещите към обслужващата дейност в ЗОЗТ Бойчиновци е от 17: 00 ч. до 18: 30 ч. /забележка № 10/, което позволява на л.св. Е. ежедневно да ползва престой на открито извън работното си време. По време на работа л.св. Е. е имал достъп до тоалетната във фоайето на първия стаж на общежитието, която се ползвала и от лишените от свобода на престой на открито и е в добро техническо състояние. Преди назначаването му на работа като „библиотекар“ л.св. Е. многократно е посещавал библиотеката и отлично е бил запознат с материално-битовите условия в нея. Отчитането на отработените дни се извършвало ежедневно от ИСДВР в таблица за отчитане на явяване и неявяване за съответния месец, в която се вписва броят на отработените часове за съответния ден. В края на месеца се изготвял списък с общия брой отработени дни за месеца, който се поставя на общодостъпно място, за да може лишените oт свобода да се запознаят с него. На всички работещи в ЗОЗТ „Бойчиновци“ ежедневно е осигурявана хранителна добавка, като грамажът и се определя от това по колко часа дневно работят. Ответникът -ГДИН – София, чрез ст. юрк.Г. Х., в писмен отговор вх. № 2513/08.11.2024 г. oспорва по основание и размер исковата молба като неоснователна и недоказана. Твърди, че от изложеното не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността, съгласно разпоредбата на чл. 284, aл. 1 от ЗИНЗС. Сочи, че към жалбата си ищецът не е приложил доказателства за обстоятелствата, на които основава иска си. В исковата молба не са представени доказателства в подкрепа на това, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на посочената от него ответна страна. Счита, че не се доказва от фактите по делото твърдяното от ищеца неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото му състояние като пряка последица от твърдените неблагоприятни обстоятелства. Същият не е представил никакви доказателства за реално претърпени и установими вреди, в резултат на посочените действия/бездействия на затворническата администрация. Сочи, че при условията на пълно и главно доказване от изложените в исковата молба обстоятелства не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Заявява, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото му достойнство, с оглед на което счита, че е неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Моли съда да отхвърли предявения иск от л.св. Ц. Ч. Е. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София.В съдебно заседание не изпраща представител. По делото е приета представената от административния орган преписка, съдържаща относими към предявения иск писмени доказателства. Окръжна прокуратура - Монтана, чрез прокурор Г. А., дава мотивирано заключение, че исковата молба на Ц. Ч. Е., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за причинени неимуществени вреди, е неоснователна. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия или бездействия се претендират вредите, което в случая е ГД „ИН“ – гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. По делото са разпитани свидетелите Е. Р. И. и М. Н. П.. Свидетелят Е. Р. И. – л.св., осъждан за кражба, отговаря на поставени от ищеца конкретни въпроси, като заявява, че л.св. Е. не е получавал допълнителна дажба храна като работещ, че заедно с него товарили и разтоварвали буркани на 21.12.2023 г. и на 10.01.2024 г., че в библиотеката е виждал един телефон с шайба, така също, че в библиотеката е виждал локва с вода, както и да тече вода по колоната. Свидетелства, че там миришело лошо, че имало само една лампа за осветление и нямало нито тоалетна, нито работеща мивка, било студено и имало жаби. Свидетелства, че на л.св. Е. му е осигуряван престой на открито за този период само събота и неделя. Така също и, че за зимния период след 17 часа, никой от открит/закрит тип не е излизал за престой на открито, докато през летния излизали. Заявява, че л.св. Е. е организирал културно-масовата и спортна дейност в затвора и пишел вестник „Светлина“. Също така, че когато е бил в библиотеката е виждал Е. да се обажда по телефона. Свидетелят М. Н. П. - л.св., осъждан за опит за убийство с грабеж, дава показания идентични с тези на другия свидетел. В допълнение сочи, че решетката пред лавката се заключва, като старшините имали ключ, за да ползват тоалетната. При така установената фактическа обстановка, Административен съд –Монтана, ІІІ състав, намира от правна страна следното: Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Видно от действащата правна уредба, основната цел на закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Наличието на такова отнасяне следва да се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства, ведно с тяхното кумулативно въздействие върху физическото и психическото състояние на л. св., което по своята същност надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. От доказателствата по делото безспорно се установява, че л. св. Ц. Е. е бил назначен със Заповед № 2963 от 15.09.2023 г. на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци на длъжност „библиотекар“ на 8-часов работен ден, след обявено свободно място за лишените от свобода, желаещи да полагат безплатен доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС и изразено от Е. изрично желание да бъде назначен на тази длъжност. Работил е като библиотекар до 29.01.2024 г., когато със заповед на началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“ е освободен от длъжност поради закриването на затворническото общежитие и преместването на лишените от свобода в затвора в гр. Враца. По тази фактическа обстановка няма спор от страните в производството. В случая се установява, че л. св. Е. лично е подал молба до началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“, с която е изявил желание да заеме сочената длъжност „библиотекар“, като съдът намира за недопустимо за действие, развило се във времето, инициирано изцяло от лишения от свобода, същият да черпи права. Следва да се има предвид, че лишеният от свобода е бил запознат с естеството на работата още когато е кандидатствал за нея. Запознал се е с работното време на библиотеката и е бил наясно, че с определения график няма да може да ползва престоя на открито, както е даден за определените групи лишени от свобода в затворническото общежитие. Въпреки това, съгласно График за разпределение на времето на лишените от свобода в ЗОЗТ Бойчиновци, утвърден от началника на ЗОЗТ Бойчиновци, забележка № 10, той е имал право да ползва престой на открито, който е специално за работещите лишени от свобода, а именно от 17.00 часа до 18: 30 ч.Още повече, че в заповедта за назначението му на длъжността изрично е записано работно време до 8, 00ч.дневно/л.15/. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема твърдението на л. св. Е., че поради работата му като библиотекар не можел да ползва престоя си на открито, за неоснователно. Относно изложеното в предявения иск, че поради работа му като библиотекар л.св. е бил принуден да търпи лоши битови условия, съдът също счита за неоснователно. Л. св. Е. и преди да започне работа в библиотека я е посещавал и е бил запознат с хигиенните условия в помещението. Ако ги е преценявал като лоши е можел изобщо да не кандидатства за тази длъжност, но той е изявил желание да я заеме и явно се е съгласил с условията, при които ще работи, като в никакъв случай това не би могло да се квалифицира като трудова експлоатация, както същият твърди в с.з. Относно твърдението на л. св. Е., че за времето на полагания от него доброволен труд не му е осигурявана повишена дажба на храна, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа, т.е. в правомощията на органа е да определи каква ще бъде повишената дажба съобразно характера на извършваната дейност. В настоящия случай за изпълнението на длъжността „библиотекар“ не се изисква голямо физическо натоварване, поради което няма и изразходване на голямо количество енергия за извършване на тази дейност, което респективно води до определяне по-малка повишена дажба на храна, което ищецът определя като липса въобще на такава. Настоящият състав намира, че не е налице и трудова експлоатация с възлагането от страна на администрацията на задължения по организиране на куртурни мероприятия в ЗОЗТ-Бойчиновци, провеждане на спортна дейност в затвора и писане на вестник „Светлина“, доколкото това показва, че същият притежава качества като организираност, инициативност, и спомага за повишаване на образоваността и културата в места за изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Относно събраните в хода на производството гласни доказателства, съдът намира, че не изясняват всички факти и обстоятелства и не доказват твърденията на ищеца. На поставените от ищеца насочващи въпроси, свидетелите отговарят само с „да“, поради което не им се дава вяра от страна на съда. Фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква да е налице поведение на специализираната администрация, което нарушава установените нормативни правили и/или стандартите за хуманно и достойно отношение, съответно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, при такива условия, които увреждат негативно правната и лична сфера на лишените от свобода в повече от неизбежното. Поради това и законодателя е обърнал тежестта на доказване като е възложил на ответника да установи фактите, при които се изпълнява наложеното наказание, съответно действията, които органите предприемат в приложение на ЗИНЗС и изпълнение на задълженията си. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква кумулативното наличие на предпоставките: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца - същата се предполага до доказване на противното / чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС / и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т.е. не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Монтана,