Решение № 826 от 11.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1512/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Инициирано е с ВЖ от пълномощника на С. Г. Г. против Решение №159 от 03.10.2022г. постановено по гр.д. №92 по описа за 2022г. на Окръжен съд Видин. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания акт, поради несъобразяване на материалните норми относими към казуса, както и поради противоречието му със задължителната и трайната казуистична съдебна практика за делата по ЗОДОВ. В подктрепа на същите са изложени обстойни доводи. Формулираното искане към въззивната инстанция е да се отмени решението в частта по отхвърлените искове и да се постанови ново по същество, с което да се уважи искът за неимуществени вреди, както и този за имуществени вреди в пълен размер, респ. да се присъди лихва за забава върху вземанията. Ответникът – Прокуратурата на Р България изразява становище за неоснователност на ВЖ. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Във въззивната инстанция са приети нови доказателства по реда на чл. 266, ал.2 от ГПК. Софийският апелативен съд констатира, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка в резултат на анализ на събраните от него доказателства. От този анализ се установява, следното: С Постановление от 27.10.2010г. по ДП №313/2010г. по описа на ОД на МВР Видин ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, затова че на 27.03.2010г. на ГКПП „Ферибот" - Видин е направил опит да пренесе през границата на страната от РБългария за РРумъния без знанието и разрешението на митниците два орела от вида ястребов орел /Hieraaetus Fasciatus/ като за целта е използвал неистински документи, а именно сертификат на Министерството на околната среда и водите с вх.№НСЗП - 10 BG 0020/03.02.2010г. и сертификат на Министерството на околната среда и водите с вх.№НСЗП - 10 ВС 0019/03.02.2010г. - престъпление по чл.242 ал.1 б."Б" във вр. с чл.18 ал.1 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство, като в същия ден е бил проведен и разпита му на обвиняем. Между страните не е било спорно, че на ищеца е наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ в досъдебното производство за срок от 1 година. С Постановление от 01.09.2011г. по ДП 313/2010г. на ОД на МВР ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, затова, че на 27.03.2010г. задържал екземпляри от европейски застрашени диви гръбначни животни - два орела от вида ястребов орел /Hieraaetus Fasciatus/, без необходимото за това разрешение по чл.48, чл.49 и чл.85 от Закона за биологичното разнообразие, както и на Наредба №8/12.12.2003г. за реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните въведени със Закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от Приложение №3, за животинските видове от Приложение №4, за всички видове диви патици, извън тези по Приложение №3 и Приложение №4, и за използване на неселективните уреди, средства и методи за улавяне и убиване от Приложение №5, издадена на основание чл.51 от Закона за биологичното разнообразие - престъпление по чл.278в, ал.4 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство, като в същия ден е бил разпитан като обвиняем. Видно е от съответния протокол, че на 02.09.2011г. е извършено предявяване на разследването, а С. Г. е направил искане за прекратяване на досъдебното производство, поради несъставомерност на обвинението. На 06.12.2011г. в ОС-Видин е внесен обвинителен акт от ОП-Видин с обвинение срещу него за престъпление по чл.278 в, ал.4 от НК и е образувано НОХД №368/2011г. по описа на Окръжен съд Видин. Производството по делото е разгледано в 2 съдебни заседания на 17.02.2012г. и 20.04.2012г., като във второто ОС-Видин е произнесъл присъда, с която ищецът е признат за виновен по обвинението и му е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК съдът е отложил изтърпяването му за срок от 4 години. Наложена му е и глоба в размер на 3 000 лева. При обжалване на тази присъда е постановено Решение № 241/12 от 19.07.2012г. по ВНОХД №554/2012г. по описа на САС, с което е отменена изцяло присъда №16/20.04.2012г., постановена по НОХД №368/2011г. на ОС Видин и делото е върнато на ОП-Видин. С постановление от 25.09.2012г. С. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.278 в, ал.4 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. А след това на 26.10.2012г. му е повдигнато обвинение с постановление от същата за престъпление по чл.278 в, ал.4 от НК / отм. с ДВ бр.33 от 2011г. в сила от 27.05.2011г./ от НК вр. с чл.38, ал.1, т.6 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.3, т.1, б.“Б" от 5 Регламент 338/97 на Съвета на ЕС и във вр. чл.4, ал.1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. На 07.11.2012г. от ОП-Видин е внесен обвинителен акт пред ОС-Видин и е образувано НОХД №350/2012г. по описа на Видински окръжен съд, приключило с Присъда №13 от 13.02.2013г., с която ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в полза на държавата 3 000лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, а на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК в полза на държавата са отнети 2 броя ястребов орел с клетките. По повод обжалване на тази присъда е образувано ВНОХД №407/2013г. по описа на САС, който с Решение № 326 от 08.10.2013г. е отменил присъда №13/13.02.2013г. по НОХД №350/2012г. по описа на Видински окръжен съд и делото отново е върнато на прокурора с указания за отстраняване на недостатъци в ОА и относно формулиране на обвинението. На 20.11.2013г. с постановление С. Г. е привлечен в качеството на обвиняем по две обвинения – първото по чл.278 в, ал.4 от НК/ отм. с ДВ бр.33 от 2011г. в сила от 27.05.2011г./ във вр. с чл.2, ал.2 от НК вр. с чл.49, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с Наредба №8/12.12.2003г. и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство и второто по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, извършени на 27.03.2010г. на ГКПП „Ферибот" – Видин. По внесения на 16.12.2013г. обвинителен акт е образувано е НОХД №340/2013г. по описа на Видински окръжен съд, който с Разпореждане №162 от 21.12.2013г. по НОХД 340/2013 г. по описа на ОС Видин е прекратил наказателното производство спрямо ищеца по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК. Този акт на Видински окръжен съд е отменен с Определение №140/25.04.2014г. по НЧД№189/2014г. на САС, който е върнал делото за разглеждане по същество. С Присъда №40 от 08.10.2014г. по НОХД 340/2013г. Видински окръжен съд ищецът е признат за виновен по първото обвинение по чл.278в, ал.4 от НК и му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което наказание е отложено за изтърпяване на осн чл.66 от НК за срок от три години, осъден е и да заплати глоба в размер на 2 000лв. За престъплението по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК е оправдан. Присъдата е протестирана от ОП-Видин и с Решение № 66 от 09.03.2015г. по ВНОХД №1150/2014г. на САС е отменена изцяло и делото е върнато на прокурора. По молба на ищеца до ОС-Видин с искане да бъде приложена процедурата по чл.369 от НПК, е постановено Определение №88 от 09.04.2015г., с което съдът е върнал делото на прокурора, като е дал възможност на ОП Видин в три месечен срок от получаването му да внесе делото за разглеждане със съответен акт в съда. На 02.07.2015г. от ОП-Видин е внесен отново обвинителен акт срещу С. Г. за извършени престъпления на 27.03.2010г. по чл.278а, ал.4 от НК и чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК и е образувано НОХД № 176/2015г. по описа на ОС- Видин. С определение от 13.11.2015г. и е върнал делото на прокурора с указания. ОП-Видин е подала частен протест срещу определението за прекратяване от 13.11.2015г., което е потвърдено с Определение № 359 от 16.12.2015г. по ВНЧД №1145/2015г. на САС. На 28.01.2016г. ищецът е подал молба пред ОС-Видин за продължаване на производството по реда на 368-369 от НПК с искане за прекратяването му на основание чл.369 ал.4 от НПК, затова че ОП Видин, след като е получила на 23.12.2015г. съобщение за определението на САС не е внесла обвинителен акт в едномесечен срок, който е изтекъл на 23.01.2015г. С Определение №31 от 05.02.2016г. постановено по ЧНД №26/2016г. на ОС-Видин на основание чл.369, ал.4 във вр. с ал.3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по ДП № ЗМ 313/2010г. по описа на ОД на МВР Видин, пр.преписка №851/2010г. по описа на ОП-Видин. Последвало е постановяване на Решение №299 от 20.12.2016г. по КНД №1107/2016г. на Второ наказателно отделение на ВКС, с което е възобновено НЧД №26/2016г. по описа на ОС-Видин, отменено е определение № 31/05.02.2016г. по НЧД №26/2016г. и делото е върнато на съда за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Поради това е образувано е ЧНД№ 361/2016г. по описа на ВОС, по което е постановено Определение от 05.01.2017г. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения в месечен срок. На 21.02.2017г. ОП-Видин е внесла в ОС-Видин нов обвинителен акт срещу С. Г. за престъпление по чл.278 в, ал.4 от НК/ отм. с ДВ бр.33 от 2011г. в сила от 27.05.2011г./ във вр. с чл.2, ал.2 от НК вр. с чл.49, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.2, т.1 от Наредба №8/12.12.2003г. във вр. с чл.3, т.1, б.Б" от Регламент 338/97 на Съвета на ЕС във вр. с чл.4, ал.1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК и е образувано е НОХД №49/2017г. по описа на ОС-Видин. С определение № 63 от 29.03.2017г. по НОХД № 49/2017г. на ВОС е прекратено наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК, поради неизпълнение на указанията на ВОС и САС. Определението е влязло в сила на същата дата - 29.03.2017г., тъй като е необжалваемо. С Определение №57 от 07.09.2017г. по НОХД №49/2017г. на ОС Видин на осн. чл.53, ал.2, б." а" от НК съдът е постановил отнемане на 2 броя орли с качулки и метални клетки. То е потвърдено с Решение №580 от 21.12.2017г. по ВНОХД№ 1359/2017г. на Софийския апелативен съд. От постановленията за привличане на ищеца в качеството на обвиняем се установява, че му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която не е променяна до прекратяване на наказателното производство. Обосновано ВОС е приел, че ищецът е извършил разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.10.2010г. - платени в брой 200лв., и по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2011г. - платени в брой 500лв. Въз основа на доказателствата в НОХД №368/2011г. на ВОС следва да се заключи, че в това производство не са направени разходи за адвокатско възнаграждение за пълномощник на Г.. В материалите по делото липсва пълномощното, чието копие е приложено към ИМ по настоящото дело. От диплом за висше образование серия А 84 №001724 на Висшия икономически институт „К.Маркс“ – гр. София се установява, че ищецът има висше образование с квалификация „икономист“. Видно е от Служебна бележка за работа с изх. №180/27.05.2021г., че от 14.09.2011г. до 06.02.2012г. той е заемал длъжността „Финансов мениджър“ в „Изи Асет Мениджмънт“АД. От писмо от 03.05.2012г. се установява, че до Г. е било отправено предложение за работа в „NOVO GENE“LTD, генетична лаборатория, Малта. С Договор за наем, той установява, че сключил такъв - като наемател, с М. Р. - като наемодател, за 1 година от 15.05.2012г. до 15.05.2013г. за жилище- апартамент 12, бл.23, •••, Трик-ил-Молета, Свиеги, продължен с писмено споразумение между страните от 06.05.2013г. и писмено споразумение от 01.05.2014г. до 15.05.2015г. От писмо с рег.№А-6591/05.03.2021г. на МВР-Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се установява, че на ищеца С. Г. е издадена зелена бюлетина от Международната организация на криминалната полиция – ИНТЕРПОЛ, свързан с престъпление срещу дивата природа, като този бюлетин има предупредителна цел. Установява се от Решение от 30.09.2016г. на Домодедовския градски съд, Московска област на Руската Федерация постановено по наказателно дело №1-339/2016г., че С. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление, предвидено в чл.258.1, част 1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, и му е наложено наказание под формата на поправителен труд за период от 1 година и 10 месеца с удържане в пренос на държавата на 15% от заплатата на осъдения, както и е признат за виновен в извършване на престъпление по в чл.226.1, част 1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация и му е наложено наказание лишаване от свобода в срок от 3 години и 6 месеца с глоба от 800 000 рубли без ограничение на свободата. Въз основа на част 3, чл.69 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, при съвкупност от престъпленията чрез частично събиране на наложените присъди окончателно е определена на С. Г. присъда лишаване от свобода за срок от 4 години с глоба от 800 000 рубли без ограничение на свободата, с изтърпяване наказанието в поправителна колония. Доказано е с писмо изх.№99-Н-Т-25/18 от 10.05.2019г. до Върховна касационна прокуратура на Р България, отдел “Международен“, че С. Г. е освободен на 01.08.2018г. от местата за лишаване от свобода на територията на Руската федерация, след като същия е изтърпял наложената му присъда с решението от 30.09.2016г. на Градски съд в Домодедово, Московска област. От показанията на свид. С. С. – син на ищеца, съдът кредитира тези за намаления обем от контакти с баща му, поради раздялата на родителите му и нежеланието на свидетеля да общува с него, защото са житейски логични. Заедно с това сочи, че баща му вече е живеел в гр. София, когато са започнали делата в гр. Видин, както и, че докато е бил ученик баща му първо е живял в София, а след това е заминал да живее последователно в Русия и в Малта. Твърдението, че баща му се е променил след делата срещу него във Видин и в София е неконкретно и от него не може да се изведе констатация за това дали тези промени са позитивни или негативни. В останалата им част показанията на свид. С. са общи и не съдържат информация за конкретни факти, както и представляващ изводи и оценки на свидетеля, а не негови обективни възприятия. Ето защо не следва да бъдат обсъждани. От показанията на свид. Г. се извлича, че е контактувал с ищеца 3-4 пъти в годината, тъй като той е живеел София, а след това трайно се е установил в Малта, като успоредно с това непрекъснато е пътувал в чужбина. Твърди, че ищецът му е споделял, че е разочарован от съдебната система в България и че се прибира от чужбина, само заради делата. Показанията на този свидетел в останалата им част са интерпретации на разкази за събития от самия ищец, споделяни пред първия. Тези разкази не са за негови лични наблюдения, поради което не могат да бъдат оценени като обективни, респ. да се извличат фактически констатации от тях. Останалите писмени доказателства и показанията на свид. К., според въззивния състав са неотносими към същността на настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. Въз основа на приетите във въззивната инстанция нови доказателства се установи, че С. Г. е ищец по гр.д. №9716/2021г. на СГС, приключило с влязло в сила решение, последното от които постановено от ВКС. С него е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв. по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, които Прокуратурата на РБългария следва да му плати, тъй като му ги е причинила с незаконно обвинение за извършване на 4 престъпления, за които е бил оправдан по НОХД № 4588/2014г. на СГС, ведно със законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното плащане. Наказателното производство по това дело се е развило в периода от 21.02.2012г. – привличането му като обвиняем, до постановяването на необжалваемо решение по ВНОХД №19/2016г. на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда на СГС. Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи: Правната квалификация на разглеждания иск е чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който урежда хипотеза на отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Основателността на този иск предполага кумулативната даденост на следните юридически факти: образуване на наказателно производство пред съд по обвинителен акт на прокуратурата, постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения и душевни страдания и причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания. Спорът пред САС е именно за едновременното наличие на всички изброените елементи от фактическия състав на отговорността и конкретно претърпени ли са неимуществени вреди от Г. в резултат на предявени и поддържани срещу него обвинителни актове с обвинения, по които е оправдан и по които е прекратено наказателното производство. Решаващият състав счита, че доказателствата установятат твърдените от ищеца факти, които запълват изброените елементи от ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Същите не са спорни между страните, с изключение на елемента неимуществени вреди. Поради това и за да не повтаря изложението си във фактическата обстановка, съдът посочва, че действително по три от внесените в съда обвинителни актове от ВОП срещу С. Г. за извършени престъпления по чл.278 в, ал.4 от НК /отм. с ДВ бр.33 от 2011г. в сила от 27.05.2011г./ от НК вр. с чл.38, ал.1, т.6 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.3, т.1, б.“Б" от 5 Регламент 338/97 на Съвета на ЕС и във вр. чл.4, ал.1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС същият е бил оправдан и делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняване на нередовности в обвинителните актове. Последното обвинение срещу него е било за престъпление по чл.278 в, ал.4 от НК/ отм. с ДВ бр.33 от 2011г. в сила от 27.05.2011г./ във вр. с чл.2, ал.2 от НК вр. с чл.49, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.2, т.1 от Наредба №8/12.12.2003г. във вр. с чл.3, т.1, б.“Б" от Регламент 338/97 на Съвета на ЕС във вр. с чл.4, ал.1 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС и за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, като е приключило с влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 369, ал.4 от НПК(отм.). С т.7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, като това основанието за прекратяване, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ(изм.), а именно "... че деянието не е извършено от лицето". Според практиката на ВКС(виж Решение № 291/16.11.2011 г. по гр.дело № 109/2011 г. на ВКС, III г.о. и Определение №1 от 06.01.2022г. на ВКС по гр.д. №1260/2021г., IV г.о., ГК), която настоящият състав цитира, случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4-отм. от НПК /чл.239а, ал.6 от НПК - отм./, поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243, т.2 от НПК/, който съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца. Основанието за прекратяване по чл.369, ал.4 –отм. От НПК следва да бъде приравнено на коментираното в т.7 от ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС основание за прекратяване на наказателното производство от прокуратурата, тъй като и в този случай прекратяването се дължи на недоказаност на обвинението. Според настоящия състав е безспорно също, че е доказан и елементът претърпени неимуществените вреди от неправилното приложение на закона от страна на прокуратурата. За вида и обема на същите съдът ще изложи подробни мотиви по - късно. Заедно с изложеното, категорично е налице причинно - следствена връзка между вредите - негативни изживявания, страх от санкция и притеснение и срам от близките от небоснованите обвинения на прокуратурата. Относно вида и интензитета на преживяванията на незаконосъобразно обвинения С. Г., съдът приема, че те са се изразили в притеснения от евентуално налагане на наказание по Наказателния кодекс и в такива от ново разследване срещу него. В практиката си ВКС приема, че тези вътрешни преживявания е достатъчно да бъдат твърдени от страната, без да е задължително да бъде даден външен израз на същите и да бъдат доказвани. С оглед на това въззивният състав не споделя изводите на Видинския окръжен съд, че събраните в делото доказателства не установяват търпени от ищеца неимуществени вреди и това, че са причинени от незаконното наказателно преследване. Обосновано е да се приеме в казуса, че С. Г. е преживял обичайните за всеки човек негативни емоции, причинени от привличането му като обвиняем и участието му в извършване на процесуални действия, респ. в конституирането му като подсъдим и участието му в съдебни заседания и очакването да бъдат постановени съдебни актове в съдебните производства. Конкретните негативни изживявания на ищеца обаче, не са били единствени и доминиращи в периода от около 7 години, в който е било висящо наказателното производство, защото в същия период срещу него са водени още две наказателни производства. Второто наказателно производство в РБългария е продължило около 4 години и половина, приключило е с оправдателна присъда, за което му е присъдено обезщетение по ЗОДОВ, посочено в обстоятелствената част на настоящото решение. Третото наказателно производство е реализирано в Руската федерация, по което ищецът е изтърпял ефективно наказание в затворническа колония и е следвало да плати глоба от 800 000 рубли. Ето защо настоящият състав счита, че горните две наказателни производство са били по – стресиращи и по – интензивно емоционално натоварващи са него, поради наложената и изтърпяна ефективна присъда и поради това, че обвинителния акт по НОХД №4588/2014г. на СГС е бил за четири престъпления. Нещо повече, обстоятелството, че ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление, реализирано след образуване на процеснто наказателно производство, сочи че той не е изпитвал притеснение или страх от ново наказателно преследване, респ. от дискредитиране на авторитета му като баща и член на обществото. В казуса търпените вреди са с обичаен характер и не са провокирани от интензивното ограничаване на изконни човешки права, чрез употреба на насилие от разледващите и правораздавателните органи или прилагане на ограничителна мярка като „задържане под стража“. Според съда не е установено причинените специфични вреди да са с трайни и необратими последици. САС споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се доказани твърденията в ИМ, че в резултат на обвинението срещу ищеца се е влошило здравословното му състояние, като е получил главоболие, повишено кръвно налягане, безсъние и е изпаднал в депресия. За такива вреди липсва медицинска документация. Не са установени и с помощта на специални знания. На следващо място решаващият състав намира, че не са доказани и вредите, изразяващи се в нарушаване на правото на труд, тъй като ищецът сам представя доказателства, че е работил през процесния период, включително, че трайно е трудово ангажиран в генетична лаборатория в Малта. Заедно с изложеното същият не е претърпял вреди от нарушаване на правото му на свободно предвижване, заради наложената забрана за напускане на страната за срок от 1 година. Срокът на това ограничение е малък – само 1 година, а освен това ищецът не твърди и не доказа, че му се е налагало да напуска страната докато е била в сила и тя обективно му е попречила. Не са ангажирани никакви доказателства за медийно разгласяване на наказателното производство от прокуратурата или от друг субект в печатни и/или електронни медии. Поради това са необосновани претенциите на ищеца, че медийно разгласяване на факта, че е образувано процесното наказателно производство е попречило на реализиране на негов проект. В контекста на изложеното следва да се посочи, че не е конкретизирано какъв е този проект и с какво евентуалното знание в обществото, че срещу ищеца се води наказателно производство, е блокирало същия. Както беше посочено по – горе, от писмо с рег. №А-6591/05.03.2021г. на МВР-Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се установява, че на С. Г. е издадена зелена бюлетина от Международната организация на криминалната полиция – ИНТЕРПОЛ, свързана с престъпление срещу дивата природа, като тази бюлетина има предупредителна цел. От това доказателство, както и от друго доказателство в делото не се установява, че е издадена във връзка с процесното наказателно производство. Такива данни, като имплицитно съдържащи се в писмото, не могат да се изведат и поради факта, че срещу ищеца са се водили още две наказателни производство – в България и в Русия. Поради това зелената бюленита на ИНТЕРПОЛ е възможно да е била издадена по тези производства. Ето защо са недоказани вредите заявени от ищеца, като породени от проблеми при пътуване, поради регистрацията му в ИНТЕРПОЛ. Относно размера на паричната компенсация на изложените неимуществени вреди, въззивният състав следва да се съобразени със задължителната съдебна практика, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Обстоятелствата, че общата продължителност на наказателното производство е 7 години, че на Г. е била наложена единствено мярка за неотклонение „подписка“, че само обвинението по първия обвинителен акт е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, че заедно с настоящото наказателно производство срещу ищеца са водени и приключили още две наказателни производства, че същият не е променил семейния и социалния си бит и не е прекъснал контактите с близките си хора, поради обвинението, че последното не му е попречило да се реализира професионално, както и че стандартът на живот в страната през периода 2010г. – 2017г. е значително по - нисък от този към настоящия момент, мотивират настоящия състав да приеме, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди за С. Г. е 3 000лв. Относно имуществените вреди въззивният състав се солидаризира изцяло с приетото от окръжния съд, че ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди в размер на 700лв., които са платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.10.2010г. в размер на 200лв.(виж договор на л.164 от ДП№ 313/2010г.) и по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2011г. в размер на 500лв.(виж договор на л.281 от ДП№ 313/2010г./. Тези разходи безспорно са в причинно - следствена връзка с прекратеното наказателно производство. По отношение на претендираната сума от 3 000лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.02.2012г. не е доказано да е направен разход по процесното наказателно производство, защото посоченият договор за правна защита и съдействие не е приложен по НОХД №368/2011г. на ВОС. Разходи за производството са тези, за които са приложени доказателства за извършването им до приключване на делото, следователно не може да се приеме, че ищецът е претърпял имуществена вреда от 3000лв. във връзка с водене на делото, след като в последното не се съдържат доказателства за това. Настоящият съдебен състав констатира, че в представеното копие на договор за правна защита и съдействие от 16.02.2012г. се виждат поправки на номера и годината на делото, което подкрепя изложените доводи, че той не е съставен по процесното наказателно производство. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че искът за имуществени вреди е частично основателен и до пълният предявен размер го е отхвърлил като недоказан. Относно определянето на периода, за който се дължи лихва за забава на репарираните вреди, следва да бъде съобразена задължителната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 30 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 776/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е. М. и други. В нея е прието, че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от датата на настъпване на съответния деликт. Същевременно разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД предвижда, че с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. В настоящия случай ответникът е направил в срок възражение за погасяване по давност на част от претенцията за лихва и то следва да бъде уважено от съда. Безспорно е, че лихвите са започнали да текът от 29.03.2017г., т.е. от момента на влизане в сила на определението на съда за окончателно прекратяване на наказателното производство срещу ищеца на осн. чл. 369, ал. 4 от НПК(отм.). Заедно с това настоящият иск е предявен на 18.03.2022г. и претенцията за присъждане на законни лихви е основателна, считано от 18.03.2019г. С оглед изхода от въззивната проверка първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата от 3 000лв., а в останала обжалвана част съдебният акт следва да бъде потвърден. С оглед изхода от въззивната проверка на ищеца следва да се присъдят допълнителни разноски за първоинстанционното производство по съразмерност за адв. възнаграждение, такива за въззивното производство и платената държавна такса по ВЖ. Така мотивиран, съдът