РЕШЕНИЕ

№ 3355

гр. П., 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330109087 по описа за 2021 година Правната квалификация на предявения иск е по чл. 432 във вр. с чл. 52 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от И. Т. Б., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: гр. П., ж.к."••••", бл.•••, вх.•, ет.•, ап.••, против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н Възраждане, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 52 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер 24 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от ••••••., ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума от изтичане на законноустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 18.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски по делото.

С влязло в сила решение е уважен предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди от същото ПТП за сумата от 26 000 лв. частичен иск от общо дължими 50 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане.

С Определение от 02.08.2021 г. е конституиран А. А. В., ЕГН •••••••••• като трето лице помагач на страната на ответника.

Ищецът посочва, че на ••••••. около •••••• ч., в гр. П., на кръстовището между бул. "••••" и ул. "••••" е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил •••••• с peг. № •••••• и лек автомобил „••••••“ с per. № ••••••.

Ищецът посочва, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на л.а. •••••• при следния меха¬низъм - л.а. „••••••“ с водач И. Б. се движи по ул. ••••••, като на кръстовището с бул. „••••••“ предприема маневра „завИ.е надясно“. В същото време л.а. ••••••, управляван от А. А. В., се движи по бул. „••••••“ с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост и след употреба на наркотични вещества - канабис, поради което не успява да спре безопасно, настига и блъска с предната си част отзад включилия се вече в пътното движение л.а. „••••••“. В резултат на удара последният се блъска в и уврежда метална решетка - елемент от прегражденията между платната за движение. Вследствие на инцидента е пострадал ищецът И. Б. - водач на л.а. „••••••“.

Ищецът посочва, че в резултат на ПТП-то е получил следните травматични увреждания, а именно: Тежка черепно-мозъчна травма с подостър субдурален хематом под твърдата мозъчна обвивка с компресия и дислокация на мозъка - ляв страничен вентрикул и енцефалопатия, наложили извършването на краниотомия - отваряне на черепа с евакуация на хематома и декомпресия на мозъка; Трамва на носа със счупване на носните кости и настъпили впослед¬ствие хипосмия, аносмия (загуба на обоняние) и хроничен пансинуит; Централен отоневрологичен синдром; навяхване на шията и разклащане на предварително увреден зъб.

Ищецът посочва, че с оглед възрастта му, въпреки, че по първоначални данни състоянието не личало да е тежко, то се е наложило да потърси лекарска помощ.

Въз основа на резултатите от направените след ПТП специфични изследвания - олфактограма от •••••• г. на ••-годишния тогава ищец му е поставена дианоза „аносмия“ с характерните за последната особености, свързани със загуба на обоняние.

Видно от съдържанието на Съдебномедицинско удостоверение •••••• г., издадено от д-р З.Х.Н. - съдебен лекар в „••••••“ ЕООД във връзка с обективното посттравматично състояние на пострадалия И. Б. вслед¬ствие на инцидента при личния преглед, е констатирано следното:

• Контузия на главата с отоци и кръвонасядания • Счупване на носните кости • Навяхване на шията • Разклащане на предварително увреден зъб Поради продължаващите, основно неврологични от централен характер, оплак¬вания, включващи постоянно главоболие и световъртеж със залитане, както и сла¬бост на десните крайници, се наложило пострадалият да посети отново лекар, като при прегледа обективно е установена нестабилна походка и са предписани медика¬менти, видно от Амбулаторен лист № •••••• г. Впоследствие горните оплаквания не отшумявали и това наложило извършване¬то на последващ преглед от невролог, при който обективно е констатирана локомотор- на атаксия и поставена диагноза „световъртеж от централен произход“ с назна¬чена медикаментозна терапия, видно от Амбулаторен лист № •••••• г. Проявяващите се горепосочени съвкупни неврологични оплаквания дали повод за извършването на компютърна томография на главния мозък, въз основа на ре¬зултатите от която са констатирани данни за подостър субдурален хематом в ляво темпоро-париетално с дислокация и компресия на латералния вентрикул и изра¬зена съдова енцефалопатия или иначе казано изместване на мозъчната маса и при¬тискане на мозъчната тъкан в затвореното пространство на черепната кухина.

Предвид установеното травматично животозастрашаващо състояние постра-далият се сочи, че е приет на •••••• г. в Клиниката по неврохирургия към •••••• за оперативно лечение. По време на болничния престой са направени комплексни изследвания - параклиника, КТ на главен мозък и др., снет е неврологичния статус на пациента, проведени са консултации с лекари специалисти и е назначена ме¬дикаментозна терапия. Предвид обективното състояние на пациента последният е под¬готвен за оперативно лечение. На •••••• г. е осъществена тежка оперативна интер-венция - краниотомия (хирургическо отваряне на черепната кухина) с поставяне на имплант- медицинско изделие Reduga, което има за цел да замести слой между кост¬та и мозъчното вещество. Пациентът е изписан на •••••• г. с препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим и с продължаваща медикаментозна терапия.

Впоследствие, поради продължаващите оплаквания от липса на обоняние след получената травма на носа от процесното ПТП, на ищеца са извършени отоневрологич- но изследване от •••••• г., вкл. и други такива, и преглед от лекар специлиаст - УНГ. въз основа на резултатите от които е поставена диагноза „централен отоневро- логичен синдром и аносмияи. При снемане обективния статус на пациента са конста¬тирани нарушена архитектоника на носа, дислокация на носните кости и на носната преграда, крусти и полипи, нарушено носно дишане, хипосмия и хипгеузия, както и дискретен нистагъм, позиционен синдром, статокинетични отклонения и атак¬сия, видно от Амбулаторен лист № ••••••••• г. Назначена е и комплексна меди¬каментозна терапия.

Вследствие на преживяното ПТП И. Б. се сочи, че е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и степента на получе¬ните травми пострадалият е изпитвал интензивни болки в различни части на тялото, най-силно изразени в областта на главата и придружени с допълнителни оплаквания и симпоматика - световъртеж, загуба на равновесие със залитане, слабост в крайниците, нарушена походка и загуба на обоняние. Установявала се болка при палпация на шийния отдел. Ротационните движение на главата били ограничени и съпроводени с болез¬неност.

След дехоспитализацията на ищеца след извършената животоспасяваща невро- хирургична интервенция, поради изтичането на клиничната пътека, същият е трябвало сам да се справя с нестихващото главоболие и световъртеж чрез прием на медикаменти в домашни условия. Последното породило необходимостта от съдействие от близък при извършването на някои от рутинните и ежедневни дейности от страна на пострадалия, респ. от чужда помощ за задоволяване на някои от битово-хигиенните му нужди и потребности. От друга страна, получената впоследствие слабост в крайниците, поро¬дили невъзможност за функционално и пълноценно използване на последните.

Твърди се, че придобитата тежка политравма създавала значителни неудобства на ищеца и при намирането на удобна поза за сън, в резултат на което последният страдал и от временно безсъние, което допълнително рефлектирало отрицателно върху цялостния му жизнен тонус и добра кондиция.

На следващо място се посочва, че придобитата травма на носа с фрактуриране на носни кости и настъпилите впоследствие от нея сериозни и трайни усложнения, предизвикала ре¬дица допълнителни трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на ищеца - кръвотечение от носа, нарушено носно дишане, липса на обоняние и отоневро- логичен синдром и свързаните с тях неблагоприятни проявления като затруднено и непълноценно дишане през носа, както и липсата на усет към миризми - трайна загуба на едно от петте човешки сетива. Последното само по себе си в определени ситуации дори може да се окаже и опасно - напр. при възникващ пожар или изтичане на битова газ. От друга страна, тъй като в настоящия случай се касае за фрактури (счупвания) на носни кости, обективно и закономерно зарастването (калцирането) на последните е сложен и продължителен процес, изискващ подлагането на травмираната област на специфичен режим. Освен това невинаги се наблюдава, в зависимост от конкретния организъм и неговите физиологически особености, пълно възстановяване от полу¬чената травма, като дори е възможно при определени обстоятелства (напр. промяна на метеорологичните и атмосферни условия) понякога спорадично да се проявяват болков синдром и оплаквания в засегнатата област.

Отделно от горното, се моли да се има предвид, че с напредване на възрастта настъпват структурни и функционални промени във всички органи и системи на човешкото тяло. В частност, мозъкът намалява по обем и тегло /атрофира с 10-15 %, като процесът значително се ускорява след 70-тата година. С драстичното намаляване количеството на работещите неврони при мозъчна атрофия се нарушават механизмите на мозъчната пластичност и реорганизация, които са по-малко ефективни за преодоляване на послед¬ствията от черепно- мозъчна травма при възрастните пациенти. Ищецът твърди, че в медицинската практика е установено, че за напредналата възраст е характерно забавено възстановяване след получена черепно-мозъчна травма и то често е непълноценно в сравнение с по-младите пациенти. От друга страна, самата травма допълнително ускорява проце¬са на атрофия на мозъчната тъкан. Мозъчните съдове при пациенти в напреднала въз¬раст търпят атеросклеротични промени, което води до 20 % намаление на кръвотока към мозъка при тях. От своя страна, атрофичният мозък е с намалени пластични и ком¬пенсаторни възможности, поради което е понижена способността му за преодоляване на последствията от получена черепно-мозъчна травма, както е и в настоящия случай.

Към настоящия момент се сочи, че у ищеца продължават да се проявяват комплексни оплаквания и симптоматика в резултат на получените процесии травматични увреждания.

Предвид горното, в настоящия случай са налице трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на пострадалия, влошавайки значително качеството му на живот за в бъдеще.

Горепосоченото събитие се посочва, че се е отразило негативно и върху психиката на И. Б. и породило перманентно посттравматично притеснение у него при последващо управление на автомобил. От момента на инцидента се проявили напрегнатост и раз¬дразнителност у ищеца. Допълнително неблагоприятно въздействие върху психологическото му състояние предизвикали и продължаващите дори и към настоящия момент комплексни симптоматика и оплаквания и респ. липсата на пълно възстановяване. С оглед на гореизложеното се сочи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от ПТП от ••••••.

За нарушенията, извършени от водача на лек автомобил •••••• с per. № ••••••, доВ. до настъпване на гореописаното ПТП, се сочи, че е съставен АУАН серия • с бл. № •••••• от ••••••. по описа на ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция Отделно от горното, видно от съдържанието на Решение № 2217/04.12.2017 г., постановено по НАХД № 2686/2017 г. по описа на PC - Пловдив, VII наказателен състав, ведно с мотиви и Решение № 86/19.03.2018 г., постановено по ВАНД № 116 по описа на ОС - Пловдив водачът на лек автомобил •••••• с per. № •••••• е признат за виновен, че при процесното ПТП е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - канабис. Във връзка с последното, моля да имате предвид, че с оглед на по-късното установяване на действителните последствия за ищеца от процесното ПТП, сочещи за получени средни телесни повреди, последният не е предоставил необходимата информация на РП - Пловдив и поради тази причина не е образувано досъдебно, респ. наказателно производство срещу виновния за ПТП водач за причиняване на средна телесна повреда при управление на МПС.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил •••••• с per. № •••••• е застрахована в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, БИК 121265177 със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер •••••• с период на застрахователното покритие от •••••• г. до •••••• г. От извършената справка в Гаранционен фонд се установява, че към датата на настъпване на събитието полицата е била валидна и действаща, т.е. налице е било възникнало действително застрахователно правоотношение.

На основание изложеното ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените при ПТП неимуществени вреди в пълен размер. Излагат се съображения за наличие на предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Относно размера на претендираното обезщетение се сочи, че същият е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Цитира се съдебна практика в тази насока.

С цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебни производства ищецът посочва, че е предявил претенция с вх. •••••• г. по реда на чл. 380 КЗ към ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 за изплащане на застрахова¬телно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, по повод на която е заведена щета № •••••• г. по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция застрахователят чрез писмо с изх. № •••••• г. отказа изплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо считаме, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне по входираната на 18.07.2017 г. доброволна претенция ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва, считано от 18.10.2017 г. По повод на така направения от ответното застрахователно дружество отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца е предявен осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди чрез депозиране на Искова молба с вх. № 145787/01.11.2017 г. пред Софийски градски съд за сумата в размер на 26 000.00 лв. /частичен иск от 60 000.00 лв./, който впоследствие е уважен на две съдебни инстанции. След разглеждане на делото от въззивния съд - Софийски апелативен съд, решаващият съдебен състав, приема, съобразявайки всички конкретни факти и обстоятелства в настоящия случай в тяхната съвкупност, че справедливият размер на дължимото на ищеца И. Б. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП от ••••••. възлиза за сумата от 50 000.00 лв.

Предвид горното и тъй като ищецът счита, че справедливият размер на дължимото в случая застрахователно обезщетение възлиза за сумата от 50 000.00 лв., предявява настоящата искова претенция за присъждане на действително дължимото застрахователно обезщетение за сумата от още 24 000.00 лв., останала като непредявена в предходното гражданско производство.

Ищецът моли да се имат предвид и постановките на Тълкувателно решение _№3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК, според което „решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“. Действително настоящият съдебен състав не е обвързан от определения от въззивния съд справедлив размер на дължимото в случая застрахователно обезщетение, но постановяването на противоречиво последващо решение се сочи, че би довело до недоверие и несигурност в съдебната система.

Горното се твърди, че обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който оспорва по размер предявения иск. Оспорва изложеното в исковата молба, като цитира Тълкувателно решение №3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК и посочва, че постановеното решение по предявения частичен иск не се ползва със СПН относно размера на неимуществените вреди. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., за което е налице влязло в сила решение, е справедливо и искът за горницата над този размер е неоснователен.

Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че придружаващите заболявания на пострадалия са допринесли, както за интензитета на получените травми, така и за удължаване на периода на възстановяването им.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Ответникът твърди, че вредоносният резултат за пострадалия е настъпил вследствие на нарушение на вменените му по смисъла на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП задължения. Съгласно чл. 20 ал. 1 Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” докато ал.2 гласи „Водачите на мътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”.

Счита, че пострадалият ищец И. Б. не се уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с атмосферните условия както и с характера и интензивността на движението. С оглед гореизложеното, счита, че с тези свои действия, ищецът сам е поставил в опасност своето здраве и телесна цялост, както и не е взел необходимите мерки за да подсигури своята безопасност, като по този начин е допринесъл в изключително висока степен за настъпване на вредоносния резултат.

В допълнение, счита че пострадалият И. Б. е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че ищецът е управлявал лек автомобил марка „••••••”, модел „••••••" с peг. № ••••••, без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е движило в купето на автомобил в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесни увреждания. Непоставянето на обезопасителен колан е причина за свободното движение на тялото и ударите му в различните части на купето на автомобила, и съответно за настъпване на вредоносния резултат. По този начин твърди, че ищецът И. Б. сам се е поставил в опасност и е допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия се сочи, че е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай се сочи, че пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, и сам се качил да управлява МПС, без да си постави обезопасителен колан, следствие на което при настъпване на ПТП. Твърдя, че поведението на пострадалия е станало основна причина за настъпване на последяващия вредоносен резултат.

Приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се сочи, че е винаги личен и следва да се преценява с оглед на конкретното лице. Посочва, че съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 Ill г. о., ГК).

Оспорва иска по размер, като твърди, че не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и значително е завишен. Посочва, че претендираното обезщетение не съответства на степента и характера на получените травми. Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като сочи, че в конкретния случай застрахователят се е произнесъл на 22.05.2019 г. Моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

Не е постъпило становище от третото лице помагач.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклака по делото с оглед на влязлото в сила решение по частичния иск за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са признати следните, а именно: че на ••••••г. в гр. П., на кръстовището на бул. "••••" и ул. "••••" е настъпило ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил марка „••••••“ рег. № •••••• и лек автомобил марка „••••••“, управляван от лицето А. А. В.. Виновен за настъпването на процесното ПТП е лицето А. В., чиято гражданска отговорност към датата на настъпване на застрахователното събитие е застрахована при ответното дружество. Във връзка с процесното ПТП, спрямо виновния водач е проведено производство по реда на чл. 78а НК, като с Решение № 2217/ 04.12.2017г. по АНД № 2686/ 2017г., по описа на РС- Пловдив, н.о., изцяло потвърдено с Решение № 86/ 19.03.2018г. по ВАНД № 116/ 2018г., по описа на ОС- Пловдив, н.о., А. А. В. е признат за виновен, в това че на дата ••••••г. в гр. П. е управлявал МПС рег. № ••••••, марка и модел •••••• след употреба на наркотични вещества- канабис.

Във връзка с обезщетението за претърпени неимуществени вреди ищецът е предявил иск за сумата от 26 000 лв., частичен от 60 000 лв., който е уважен с влязло в законна сила Решение № 3656/ 20.05.2019г. по гр.д. № 14 177/ 2017г., по описа на СГС, I- во г.о. Прието е, че в причинно – следствена връзка с ПТП-то са три самостоятелни средни телесни повреди, а именно: мозъчен хематом довел до ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА състояние; увреда на носните кости и настъпилите в тази връзка хипосмия и хроничен пасинуит, доВ. до ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА СЪСТОЯНИЕ; развитието на Централен отоневрологичен синдром, дължащ се на черепно- мозъчната травма също е довел до ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Разгледано е направеното от ответника възражение за съпричиняване, което е прието за неснователно. В мотивите е прието, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера от 50 000 лв., но предвид диспозитивното начало е уважен до частично предявения размер от 26 000 лв. Решението е влязло в сила на 26.03.2021 г. По приложението на чл. 297 и чл. 298 ГПК и по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения е формирана практика на ВКС /решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о./ и са дадени разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Според задължителните указания по т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

С оглед гореизложеното с доклада по чл. 146 ГПК е указано на ответника, че възражението му за съпричиняване е преклудирано, доколкото настоящият исков процес е втори такъв за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ( налице е влязло в законна сила решение, с което се уважава претенцията на ищеца за първата част от процесното вземане ). Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право (изрично в тази връзка- т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОСГКТ на ВКС ). С решенията на СГС и Апелативен съд- София е разгледано възражението на ответника за съпричиняване и същото е намерено за неоснователно. Поради това и предвид задължителните указания, дадени с горецитираното тълкувателно решение е недопустимо настоящият съдебен състав да пререши този въпрос.

Според указанията в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно всяко субективно материално право, представляват обективни предели на силата на пресъдено нещо и се свеждат до юридическите факти, от които спорното право произтича, неговото съдържание и неговото правно естество /правна квалификация/.

В настоящата хипотеза с влязлото в сила решение са установени със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право - факта на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца, довело до процесното ПТП, и наличието на увреждания в причинно-следствена връзка с ПТП-то, обуславящи легитимацията му да претендира обезщетение за тях.

Отнесено към повдигнатия в настоящия съдебен процес правен спор, задължителното тълкуване на ОСГТК на ВКС следва да се приложи в смисъл, че въпросите, свързани с наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, съществуването на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл. 380 КЗ, са установени с влязлото в сила решение: причинено непозволено увреждане, включващо установяване на деянието, неговата противоправност, виновно поведение на водача на лекия автомобил, причинените неимуществени вреди на пострадалия ищец – телесни увреждания и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди; качеството на застраховател на ответника по застраховка Гражданска отговорност на лекия автомобил, валидна към датата на ПТП; депозиране на претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Възраженията на ответника в писмения отговор за липсата на елементите на деликта са неоснователни. Отново според т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите възражения на ответника срещу правопораждащите, правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

След като спорното право е установено по основание, следва да се прецени неговият размер. Съдебната практика – решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., дава отговор на въпроса доколко обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по първия частичен иск обхващат общия размер на справедливото обезщетение, и дали съдът по втория частичен иск може да определи и друг общ размер, преценявайки данните по делото. Касационната инстанция е приела, че въпреки че СПН на решението по първия частичен иск не се разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода си защо приема различен от първия съдебен състав общ размер на обезщетението. И по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/.

Предвид гореизложеното не следва да се обсъждат приетите по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП, план – схема на възникналото ПТП, докладна записка, АУАН, медицински документи /от л. 13 до л. 24; от л. 28-34 и от л.51 до л. 53/, които са взети предвид от съда, постановил решението по частично предявения иск.

От приетите писмени доказателства се установява, че на 18.07.2017 г. ищецъте предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като на 18.10.2017 г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, което има отношение към заявения начален момент на претенцията за законна лихва. Съгласно чл. 496 КЗ Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, като в случая тримесечният срок изтича на 18.10.2017 г., когато е постановен и отказ на застрахователя и от която дата на основание чл. 497, ал.1, т.2 КЗ се дължи законна лихва.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. K.К.К., който заявява, че ответникът, че след инцидента ищецът не е същия човек, като преди е бил жизнен човек, а сега е отнесен и рязко се състарил. Споделял, че не може да работи, като правил много сложни хороскопи, но сега паметта му не била същата, куца и главата го боли и не може да се предвижда нормално. Преди разнасял ядки по магазините, но вече не карал кола. Сега го придружавала жена му.

От разпита на св. Г.Г. се потвърждава установеното от показанията на св. К.К., който също посочва, че ищецът се променил, като накуцва, залита, не може да пази равновесие, не е съсредоточен и е замаян. Преди инцидента посочва, че бил турист и карал ски, а сега не смеел да ходи в планината, защото го боляли краката. Освен това се страхувал от кръстовища, изпитвал блокаж в крайниците. Също потвърждава, че вече не кара кола.

С оглед твърденията на в.л. Ш., че по делото липсват документи от история на заболяването, както и други, които са необходими за изготвяне на заключението, то е изискано, представено и прието като писмено доказателства заверено копие на история на заболяването (отл.226 до л.276) Така приетите писмени доказателства не следва да се обсъждат изолирано от приетото по делото заключение на тройната съдебно-медицинска експертиза, доколкото същите са взети предвид от вещите лица и са обсъждани и преценени при изготвяне на заключението. Тези доказателства не следва да се обсъждат и във връзка с установените със сила на пресъдено нещо увреждания в причинно- следствена връзка с ПТП, а единствено и само във връзка с изводите на вещите лица, касаещи интензитета на болките и страданията, доколкото единствено в тази част, съгласно горецитираната практика на ВКС, съдът не е обвързан от изводите на съда, постановил решение по частичния иск.

Съдът не кредитира заключението на тройната СМЕ в частта, в която се поставя под съмнение извода за наличие на причинно – следствена връзка между ПТП и установения мозъчен хематом, довел до временно опасно за живота състояние, тъй като по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо, като не е следвало въобще да се допуска изготвяне на заключение по първия поставен от ищеца въпрос, както и всички останали въпроси, които са били предмет на приключилото с влязло в сила решение по предявения частичен иск за присъждане на неимуществени вреди. Не се възприемат и изводите на вещите лица в частта, в която се сочи, че не става ясно дали не са налице други фактори, които да доведат до хематома. При липса на подобни данни заключението не може да се основава на предположения. В съдебно заседания вещото лице К. посочва, че хематоми са засичани с месеци и с години, като посочва, че се е случвало с години да се засече- всичко е въпрос на тип нервна система, праг на усещане, възрастова особеност, рязкост на събитието и при тази ситуация може да се получи такова нещо. Посочва, че ищецът е насочван към лицева травма и съответно изследванията са били съсредоточени към това, поради и което съдът счита, че не се изключва възможността за пропуск, при концентриране на съответните специалисти към точно определен проблем. Вещото лице Ш. заявява, че теоритично е възможно наличие на причино – следствена връзка, като кръвоизлив може да се появи и от хъркане по време на нощен сън. Посочва, че скенерът се прави със съотвената информативна способност, като описанието се концетрира върху съответните изследвани области. Относно загубата на обоняние вещото лиеце Г. посочва, че е възможно да е от ПТП-то, като от една страна посочва, че има данни за полипи, но няма данни за липса на обоняние, но не отрича фактът, че една от причините за загуба на обоняние е именно наличие на полипи. Относно интензитата на болките и страданията се установява от изслушването на вещите лица, че фрактурата на носните тъкание толко болезнена, че често води до загуба на съзнание, като вещото лице Г. допълва, че носът е шокогенна зона.

Не се установява от приетата като писмено доказателство информация от НЗОК (л.288-304) да са налице други събития непосредствено след ПТП, които да са в причинно – следствева връзка с кръвоизлива, като оплакваниятаот световъртеж се появяват непосредствено след инцидента.

Съдът счита, че предвид цитираната съдебна практика - решение № 65 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г. о., съдът счита, че в настоящото производство не се установява да е налице наличие на обстоятелства, които е следвало да се вземат предвид от съда разглеждащ частичния иск по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изводите на вещите лица за по – малък интензитет на болките и страданията се дължи на изводите им за липса на причинно – следствена връзка между установените увреждания в причинно – следтствена връзка с ПТП-то с влязло в сила решение, поради и което в тази част заключението не се кредитира.

От събраните в хода на делото гласни доказателства се потвърждава установения интензитет на болки и страдания и променения начин на живот, поради и което съдът изцяло възприема изводите на съда, уважил предявения частичен иск, че размерът от 50 000 лв. е справедлив, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В случая следва да се вземе предвид характера на уврежданията, извършените медицински интервенции, възрастта на ищеца и изцяло променения начин на живот, вследствие на получените увреждания в причинно – следствена връзка с ПТП-то.

С оглед основателност на претенцията за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва, считано от изтичане на 3 месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя, така както е заявено искане в исковата молба.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК, които се установява, че са в претендирания размер от 960 лв. – платена държавна такса и 400 лв.- заплатен депозит по допуснатата и приета комплексна СМЕ.

Не са представени доказателства за заплатен допълнителен депозит в размер на 1867, 20 лв., поради и което искането за присъждането на тази сума, като направени разноски по делото е неоснователно.

Процесуалният представител на ищеца е посочил в списъка по чл.80 ГПК, че е осъществявал защита по делото при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и не е получил адвокатски хонорар.

В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В практиката на ВКС се приема, че съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство-договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е в размер на 2560 лв.

С оглед изложените мотиви, съдът