Решение № 2251 от 11.3.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 855/2024 г.

Производството e по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Т. И. Д., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас- оставяне на осветлението в спалното помещение през цялата нощ, с цел репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание, за периода 9.05.2024г. – 23.05.2024г. Ищецът твърди, че за посочения период затворническата администрация на Затвора Бургас е бездействала и е оставяла осветлението в спалното помещение включено през цялата нощ, с цел поставяне в неблагоприятни условия, репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Това бездействие му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в липсата на сън, болки в главата, очите, психическо и физическо страдание и безсилие да си помогне.Посочените вреди оценява в размер на 1 000 лева и претендира обезщетяването им. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа исковата претенция и претендира за уважаване на исковата молба в пълен размер. Счита, че е налице нарушение на чл.3, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на медицинско обслужване, доколкото не били изпълнени назначенията на медицинските специалисти за извършване на оперативно лечение. Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С., намира исковата молба за неоснователна и недоказана и и ска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тази теза е аргументирана и с представения по делото писмен отговор на исковата молба. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, тъй като не се обективира извод за нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 9.05.2024г. – 23.05.2024г. Според представена по делото справка, изготвена от инспектор СДВР П. Л., за процесния период Т. И. Д. е бил настанен самостоятелно в помещение №129 на 1-ва зона за повишена сигурност. Посоченото жилищно помещение е оборудвано съответно с 2бр. LED осветителни тела, осигуряващи необходимото ниво на изкуствено осветление. Дежурното нощно осветление в пом. №129 до месец юни 2024 г, е осъществявано чрез осветителна система, която е монтирана в санитарното помещение. Същата е изградена с цел улеснение на лицето настанено в помещението за ползване на санитарния възел през нощта. С цел осъществяване на наблюдение върху настаненото в жилищното помещение лице през тъмната част от денонощието, служителите от надзорно- охранителния състав използват осветлението изградено в самото жилищно помещение, което по време на проверката се включва за кратко и след извършване на визуалния контрол се изключва своевременно. През тъмната част от денонощието осветлението в спалните помещения се изключва и не работи цяла нощ. Съобразно конструктивните особености на сградата на Затвор Бургас, осветлението в жилищните помещения се включва и изключва от служител на надзорния състав. Електрическото осветление в помещенията се изключва от 22: 00 до 06: 00 часа, с цел осигуряване на осем часов времеви период за сън и почивка. По делото са представени и два броя справки, изготвени от началник на сектор НОД Затвор Бургас гл. инспектор Д. М.. В тях е посочено, че поради недостатъчната осветеност на помещенията в ареста се е наложило изграждане на фоново осветление с нисък интензитет, което да осигури видимост в помещенията на ареста и осветление в зоните за сигурност. Дейностите по монтажа и въвеждане в експлоатация фоновото осветление приключили в началото на месец май 2024г., като е обхванат ареста и първа и втора зона с повишена сигурност. В „Зона с повишена сигурност“ към Затвор Бургас е изградена автономна система за наблюдение на лишените от свобода - чрез отвор на вратата за наблюдение през тъмната част на денонощието. Това е осветление е с нисък интензитет /фоново осветление/, което се включва за кратко от служителите от надзорно-охранителния състав /от не задържащ бутон/ само при необходимост. Този вид осветление по никакъв начин не пречи и не създава дискомфорт на настанените лица в помещението/а. Ползва се неколкократно през денонощието. Преди изграждането на автономна система за наблюдение на лишените от свобода, наблюдението през тъмната част от денонощието се е осъществявало чрез осветителна система, монтирана в санитарното помещение, което осветление, отново е с нисък интензитет, не създава дискомфорт и не пречи на настанените лица в помещението. В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата И. Я. Д., И. С. И. и Д. Д. З.. Свидетелят Д. посочва, че от 15 години познава Т., като от осем години не е в неговия отряд. Обяснява, че неговата килия и килията на Т. не са в един коридор. Разликата е от пет етажа. Осветлението не се регулира вечер, то е до 22: 00 часа и след това се гаси. На всички е така. След 22: 00 часа се оставя дежурно осветление, което е 12-волтово, в тоалетната. Това се отнася за всички етажи. Това е централизирана система на осветлението. Свидетелят И. заявява, че познава ищеца от 2008г., няма отношения с него. През месец май 2024г. е обитавал килия 127. За процесния период посочва, че през нощта осветлението в помещенията е от тоалетната и то е денонощно. В килията осветлението е загасено. Килията се осветява от светлината в тоалетната през прозорец. Свидетелят З. е командир на отделение в Затвора Бургас. Заявява, че познава ищеца. По отношение на осветлението в спалните помещения, за процесния период, посочва че има няколко вида осветление. Ищецът е настанен в първа зона с повишена сигурност. Там са настанени осъдени на доживотен затвор и такива без право на замяна. Там има постоянно осветление 24 часа. През нощта, в зависимост от това какво искат лишените от свобода, осветлението може да бъде няколко вида. Има постоянно на 220 волта, което се включва извън килията от постовия. Има и такова на 12 волта резервно осветление, може би някъде от средата на май месец. В повечето случаи лишените от свобода, настанени в първа зона, предпочитат да им се оставя осветлението денонощно, тъй като пишат, включително Д. е отправял такива искания. В килиите осветлението се изключва в 22: 00 часа и се включва в 6: 00 часа. Има и монтирано в санитарния възел осветление, но при положение че вратата на санитарния възел е затворена, няма видимост към спалното помещение и от м. май 2024 г., има дежурно осветление на 12 волта, което се включва когато постовият надзирател влезе в коридора, където има шпионка и от там наблюдава лишения от свобода. Свидетелят заявява, че през процесния период не е съществувала конкретна заповед, която да определя различни от действащите правила, свързани с осветлението в помещенията. ІІ. ПРАВОТО: Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника- оставяне на осветлението в спалното помещение включено през цялата нощ. Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице. При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. В случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7- ма от ЗИНЗС. Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция; причинно-следствена връзка между тях. Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Съдът намира, че в случая не е доказано бездействие на служители на затворната администрация, което да нарушава изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. По делото е доказано, че в спалното помещение, обитавано от ищеца за процесния период е имало изградено осветление, което се контролира от постовите служители. Това осветление се изключва за времето от 22.00ч. до 6.00ч. Денонощно включено осветление има в тоалетната към помещението, което е 12 волтово, т.е. със значително по- нисък интензитет на осветеност в сравнение с обичайното от 220 волта. Последното е предвидено за улеснение на лишените от свобода и по никакъв начин не може да бъде определено като средство за репресия, надвишаваща неизбежното ниво на страдание. Тези факти са установени както с представените по делото справки, изготвени от служители на Затвора, така и със свидетелските показания, които са безпротиворечиви. Твърдението на ищеца, че през цялата нощ се оставя включено осветлението в спалното помещение е недоказано и напълно опровергано от доказателствата по делото. С оглед изложеното съдът намира, че в случая предпоставките, регламентирани с нормата на чл. 184, ал.1 от ЗИНЗС не са осъществени, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Въпреки този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Според разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските, направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи. Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, IV състав,