Решение № 327 от 19.11.2025 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 680/2021 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от „ДЕЛКО-К.“ ЕООД против наказателно постановление № ••• г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" към КЗП с наложена имуществена санкция от 600, 00 лв. Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В ангажирана молба и в хода на делото по същество, чрез представители си, жалбоподателят поддържа, че наказателното преследване е изключено по давност, самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл. 58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено на нарушителя на 19.07.2021 г. срещу разписка, а жалбата против него е подадено чрез Директора на КЗП РД Русе по пощата, с клеймо от 23.07.2021 г.) от легитимирано лице (санкционираното лице). След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят „ДЕЛКО-К.“ ЕООД е санкциониран за това, че на ••• г. не е поставил ценоразписа с обозначени продажни цени на предлаганите от него услуги на видно място в търговския обект, нарушение по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителя. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС). Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ЗН. В случая за нарушението, за което жалбоподателя е привлечен да отговаря, е предвидена имуществена санкция. Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). За деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК). В случая нарушението е извършено на ••• г. Давността за преследване за деянието е изтекла на ••• г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено. Предвид изхода на делото искането на жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63Д, ал. 1 ЗАНН, Комисията за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на 450, 00 лв., представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство. По изложените съображения, съдът