РЕШЕНИЕ

№ 710

гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20231100901573 по описа за 2023 година Предявен е положителен установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 34 ЗЗД.

Ищецът „Х.Б.” ЕООД, ЕИК ••••, твърди, че на 12.06.2007г. е сключил договор за покупко-продажба с дружеството в несъстоятелност „Т.••••“ ООД /н./, по силата на който „Т.••••“ ООД /н./ му продал поземлен имот № 56784.519.891 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ••••, с площ от 954 к в.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 к в.м., срещу цена от 1 620 000 евро.

Излага, че договорът за покупко-продажба бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022г., постановено по гр.д. № 2870/22 г. по описа на ОС – Пловдив, 22-ри състав. С влизането в сила на решението на ОС - Пловдив, с което е обявена нищожността на сделката за покупко-продажба от 12.06.2007г., сключена между „Х.Б.“ ЕООД и несъстоятелния търговец „Т.••••“ ООД, в полза на „ХАРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възникнало вземане срещу несъстоятелния ответник за връщане на платената по договора сума в размер на 1 620 000 евро.

Поддържа, че производството пред ОС - Пловдив е започнало и се е развило след откриване на производството по несъстоятелност по т.д. № 2784/2017г., и по него като самостоятелна страна е участвал синдика на „Т.••••“ ООД /н/ А.В.. т.е. решението обвързва синдика на дружеството „Т.••••“ ООД /н/.

Твърди, че е предявил вземането си чрез съда по несъстоятелността на 01.12.2022 г., с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. на СГС, до синдика на дружеството, което правилно е прието от синдика А.В. и е оповестено в Търговски регистър с вписване № 20230615153951.

При заявено възражение от страна на несъстоятелното дружество, обаче, съдът по несъстоятелността изменил списъка на кредиторите, като вземанията на ищеца били изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 261520 от 10.08.2023г., постановено по т. д. № 2784/2017г. на СГС, ТО, VI- 18 състав, което било обявено на 10.08.2023г. в ТР. Моли съда да приеме за установено по отношение на „Т.••••“ ЕООД /н./ и на синдика на дружеството К. В. Б., че ищецът „Х.Б.” ЕООД има вземане от несъстоятелния длъжник за връщане на дадената по прогласен за нищожен договор за покупко-продажба цена, в размер на 1 620 000 евро.

Ответникът „Т.••••“ ООД /н/. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва редовността на исковата молба, с доводи че ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен вземането. По същество твърди, че искът не е основателен, тъй като предявеното вземане, дори да съществува, е погасено по давност.

Признава, че е налице постановено и влязло в сила решение на ОС- Пловдив от 16.02.2022 г., с което е признато за установено по отношение на ищеца „Т.••••“ ЕООД /н/, че ответникът „О.С.“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ••••, поради нищожност на прехвърлителната сделка от 12.06.2007 г., сключена между ищеца „Т.••••“ЕООД /н/. и „Х.Б.“ ЕООД, като праводател на ответника „О.С.“ ООД. Не оспорва и че решението е постановено

при участието на синдика на ищеца „Т.••••“ ООД /н/. А.В., конституирана за самостоятелно участие като страна в процеса и „Х.Б.“ ЕООД, с предишно наименование „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, като трето лице – помагач /праводател/ на страната на ответника „О.С.“ ООД. Счита, че синдикът също е обвързан от постановената от съда нищожност на сделката за покупко- продажба.

Спори настъпването на изискуемостта на вземането на ищеца да е свързано с влизането в сила на въпросното съдебно решение. Счита, че доколкото договорът е нищожен и не поражда правни последици, то изискуемостта на вземането настъпва от момента на самото престиране, доколкото се касае до даване при начална липса на основание. Поради това, счита вземането за погасено по давност.

Евентуално сочи, че вземането е възникнало преди датата на решението за откриване на произвопство по несъстоятелност на ллъжника и тъй като не е предявено в рамките на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, е преклудирана възможността същото вземане да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и това води до невъзможност кредитора да се удовлетвори в производството по несъстоятелността. Счита, че дори да се приеме, че изискуемостта на вземането по чл.34 от ЗЗД възниква от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е констатирана нищожността на съответния договор за покупко- продажба, то в конкретният случай тази изискуемост би настъпила на 21.05.2019 г., когато е влязло в сила Решение № 65 от 21.02.2018 г. по т. дело № 660/2017 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което по отношение на ищеца е установена тази нищожност, следователно към датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника 04.07.2019 г., предявеното вземане вече е било възникнало и правилно е изключено от списъка с приети вземания по чл. 688, ал.3 от ТЗ.

Наред с това твърди, че твърдим, че длъжникът не дължи връщане на „Х.Б.“ ЕООД на претендираната сума, защото същата не е платена от това дружество както се твърди, за целите, за които се твърди, нито на основанието на което се твърди, а напротив „Х.Б.“ ЕООД дължи на „Т.••••“ ООД /н./ връщане на получени суми и обезщетение за ползване без правно основание.

Отговор на исковата молба е подал и синдикът К. В. Б., с който поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага, в обявените публично списъци на приетите вземания по т.д. No 2784/2017г., VI-18 с-в, са включени вземания на същия кредитор с основание Договор за финансов лизинг No 430300011 (променен с нов номер ДФЛ No 430300033 и последващ номер ДФЛ No 430300043), сключен на 21.05.2007 г., между „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД) и „Т.••••“ ООД /н./. Съгласно влязлото в сила Решение № 65 от 21.02.2018 г. по т.дело No 660/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив покупко-продажбата, обективирана в цитирания нот. акт, е нищожна, тъй като с нея е уговорен различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора по същия договор за лизинг, т.е. покупко-продажбата е била уговорена като обезпечение по този договор за лизинг и посочената в нотариалния акт цена е част от лизинговото кредитиране, за погасяването на което са и приети вземания на същия кредитор в производството по несъстоятелност.

Поддържа, че не е възможно в рамките на едно и също производство по несъстоятелност да се претендира едно и също вземане, произтичащо от един юридически факт (даденото финансиране, оформено като продажна цена при сключения договор за обратен лизинг), но на две взаимоизключващи се основания - на договорно основание и едновременно да се претендира дадената сума поради начална липса на основание.

На следващо място твърди, че, съгласно разпоредбата на чл. 688, ал.3 ТЗ, предявени след изтичането на сроковете по чл. 686 и 688, ал.1 ТЗ вземания, могат да бъдат приети, само ако са възникнали след откриване на производството и са неплатени на падежа, каквото претендираното вземане не е. Сочи, че решение № 65/21.02.2018 год. на Апелативен съд Пловдив, с което е прогласена нищожността на покупко- продажбата по отношение на изрично изброени самостоятелни обекти, е в сила от 21.05.2019 год., т.е. преди откриване на производството по несъстоятелност (04.07.2019 год.).

Ищецът е депозирал ДИМ. Счита, че исковата молба е редовна. Намира предявеното вземане за достатъчно индивидуализирано по основание и размер, а доводите на ответника в несъстоятелност и на синдика – за неоснователни.

Поддържа, че претендираното вземане не е погасено по давност, тъй като е възникнало след приключването на производството по гр.д. № 2870/2020 г. по описа на ОС - Пловдив с влязло в сила решение на 16.11.2022 г., в мотивите на което е установено, че на основание чл. 152 от ЗЗД, сделката за покупко – продажба е нищожна.

Наред с това сочи, че съдебното производство се е развило и приключило след откриване на производството по несъстоятелността, поради което доводите, че че нищожността на договора е прогласена от съда във влязло в сила решение още на 21.05.2019 г., намира за неоснователни. Счита, че производството от 2022 г. не би се развило, поради наличие на сила на пресъдено нещо по твърдяното от ответника съдебно решение. Наред с това твърди, че производството, приключило с влязло в сила решение от 2019 г. не е включвало участието на синдика и е касаело само два от имотите, собственост на несъстоятелния ответник.

Ответникът „Т.••••“ ООД /н/. е депозирал допълнителен отговор. Допълнително сочи, че вземането е погасено на основание чл. 739 от ТЗ, във връзка с чл.685 и чл.688 от ТЗ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 12.06.2007г. ищецът е сключил договор за покупко-продажба с дружеството в несъстоятелност „Т.••••“ ООД /н./, по силата на който последният му е продал поземлен имот № 56784.519.891 по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ••••, с площ от 954 к в.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 к в.м., срещу цена от 1 620 000 евро., както и относно плащането на последната от купувача.

Не се спори, че договорът за покупко-продажба бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022г., постановено по гр.д. № 2870/22 г. по описа на ОС – Пловдив, 22-ри състав, като по него като самостоятелна страна е участвал синдика на „Т.••••“ ООД /н/ А.В.. Безспорно е, че с решение № 1220/04.07.2019 г. е било открито производството по несъстоятелност на „Т.••••“ ООД /н./ Липсва спор, че вземането за сумата 1 620 000 евро., явяващо се платежната продажната цена по нищожния договор е била предявена пред съда по несъстоятелността на 01.12.2022 г., с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. на СГС, като е прието от синдика А.В. и е оповестено в Търговски регистър с вписване № 20230615153951.

При заявено възражение от страна на несъстоятелното дружество съдът по несъстоятелността е изменил списъка на кредиторите, като вземанията на ищеца са били изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 261520 от 10.08.2023г., постановено по т. д. № 2784/2017г. на СГС, ТО, VI- 18 състав, което било обявено на 10.08.2023г. в ТР.

Тези фактически обстоятелства се установяват и от приложените по делото документи, както и от вписванията в търговския регистър.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 694, ал.2 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването му ако предявеното вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда(ал.6).

Определението на съда по несъстоятелността за изменение на сметката за разпределение чрез изключване на процесното вземане е обявено в ТР на 10.08.2023 г. Исковата молба е депозирана на 23.08.2024 г. и следователно нормативно определения срок по чл.685 от ТЗ е спазен, сочещо на допустимост на претенцията.

Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер. Предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица – кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.

В съответствие с чл. 34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Запазването на този текст има оправдание при промяната на режима през 1993 г., за да се подчертае отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане в полза на държавата на даденото между страните в някои случаи на недействителност (решение № 303/01.10.2015 г. по гр.д.№ 2081/2015 год. на IV ГО) и не създава режим различен от този по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ответникът е направил две възражения – правопогасително възражение за давност и правоизключващо, основано на непредявяване на вземането. Това поставя въпроса за съотношението между тях.

С приключването на производството по несъстоятелност задълженията на длъжника са определени по основание и размер в това производство на база на упражнените права и предявените вземания. Правата и вземанията, независимо, че може да са валидно възникнали и задълженията да не са погасени чрез способите, уредени в гражданското право, са прогласени за погасени поради неупражняването и непредяваването им в приключилото производство по несъстоятелност на длъжника с разпоредбата чл.739, ал.1 ТЗ. В тази норма е предвидено самостоятелно основание за погасяване на права и вземания, извън общото гражданско право, с което е изразена законодателната воля, посочените права и вземания да се считат за несъществуващи в правния мир( така Решени № 9/06.06.2016 г. по т.д.№ 3773 по описа за 2014 г., IТО на ВКС).

Доколкото възражението за непредявяване на вземането в сроковете по чл.685 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ има отношение към неговото съществуване, а не към неговата възможност за принудително изпълнение, то следва да се разгледа първо.

Ищецът застъпва тезата, че вземането му е възникнало след откриване на ПН, тъй като тогава е влязло в сила решението за обявяване на сделката за нищожна, съответно е възниквало задължението на ответника за връщане на дадената без основание сума по договора.

Несъстоятелният длъжник и синдикът считат, че вземането е възникнало към момента на разместване на имущественото благо.

Съобразно мотивите застъпени в ТР № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г., ОСТК на ВКС, задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Следователно доколкото задължението връщане на даденото по нищожната сделка е възикнало към момента на плащане, осъществено преди датата на решението за откриване на ПН, то се явява „старо вземане“ и подлежи на предявяване в сроковете по чл.685 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ.

Решението за откриване на ПН е вписано в ТР през м.07.2019 г. и следователно сроковете за предявяване са изтекли през м.10.2019 г. Вземането е предявено на 01.12.2022 г., с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. и следователно е погасено в съответствие с чл.739, ал.1 ТЗ.

Предявяването на вземането след нормативно определените срокове не го прави процесуално недопустимо, а преценката на съда за наличие на спазване на сроковете ще има значение за извода за съществуване или несъществуване на приетото вземане(опред. № 179/05.05.2021 г. по т.д.№ 512/2021 г. на II ТО на ВКС).

Горното налага извода за неоснователност на иска, тъй като вземането на ищеца е било погасено.

В тежест на ищеца следва да се възложи следващата се държавна такса, определена по реда на чл.694, ал.7 от ТЗ – върху върху една четвърт от вземането - 16 200 лв.

Воден от горното, Софийският градски съд