Решение № 132 от 5.7.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 467/2023 г.

Производството по в.гр.дело № 467/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата, представлявана от Георги Г. – прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол против решение № 278/19.06.2023г. по гр.дело № 211/2023г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта, с която е осъдена да заплати на П. С. Г. сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 900 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Счита размерът на присъденото за неимуществени вреди обезщетение за прекомерен, несъобразен с действителните и доказани вреди. Изтъква малък брой процесуални действия с участието на ищеца по наказателното производство. Твърди, че неговата продължителност не е в резултат на бездействие на органите на досъдебното производство, а се дължи на забавяне на изготвянето на съдебно- медицинската експертиза от вещото лице, продължило пет години след назначаването и. Оплаква се, че не е отчетено обстоятелството, че след отмяната на наложената мярка за неотклонение - задържане под стража, на ищеца не е наложена друга мярка и свободата му на придвижване, на лечение и на завършване на висшето му образование не е била ограничена. Претърпените неимуществени вреди са обичайни за подобни случаи и нямат траен характер. Не са налице основание за да се приеме, че наказателното производство е попречило на ищеца да продължи присъщия си социален, професионален и личен живот. Счита, че в съответствие с действителните вреди и съдебната практика присъденото обезщетение не следва да надхвърли сумата от 1 000 лв. Решението е неправилно и в частта, с която на П. Г. е присъдено обезщетение за имуществени вреди- сключен договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лв., тъй като от ангажирания процесуален представител правни действия не са извършвани. Неправилно е присъдена и лихва върху обезщетенията от 14.10.2020г., тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила на 21.10.2020г. Моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, да бъде отменено решението в частта, с която са присъдени имуществени вреди и обезщетението за законна лихва да бъде присъдено от 21.10.2020г. Въззивна жалба против решението е подадена от П. С. Г. чрез пълномощника адв.Х.. Иска се отмяната му в частта, с която исковете са отхвърлени като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъдат уважени в предявения размер. Счита, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение – за престъпление по чл.93, т.7 НК, за което е предвидено най-тежко наказание – доживотен затвор без право на замяна и интензитета на негативните преживявания. Не е взета предвид и наложената мярка за неотклонение – задържане под стража, която е засегнала сериозно в негативен аспект психическото му състояние. Твърди се, че съдът е неглижирал и тълкувал превратно доказателствата по делото. Не е обсъдено тежкото здравословно състояние на П. Г. по време на задържането му под стража, установено от съдебно психиатрично – психологичната експертиза и препятстването на лечението му. Не е обсъдено и бездействието на органа, ръководещ досъдебното производство. Превратно е тълкувано доказателството за своевременното сезиране на наблюдаващия прокурор от страна на майката на ищеца за влошеното му здравословно състояние на 23.10.2016г. и отправеното искане за осигуряване на лечение. Не са обсъдени изводите на назначената експертиза и продължаващото бездействие, въпреки нейния резултат. Не е обсъдена и липсата на ефективно разследване според критерия, въведен от ВС. При очевидна начална невъзможност ищецът да носи наказателна отговорност прокурорът е продължавал неколкократно срока за извършване на процесуални действия, вместо да прекрати производството. В решението не е обсъдена и личността на ищеца, не са отчетени и допълнителните вреди от престоя му в ДПБ “Раднево“. Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца по делото обезщетение в размер на 10 000лв. за понесени от него неимуществени вреди и 900лв. обезщетение за понесени имуществени вреди от воденото против него наказателно преследване по обвинение за тежко умишлено престъпление - убийство, по което производството е било прекратено, поради пречки от субективен характер за реализиране на наказателната отговорност. Във въззивното производство страните не са направили доказателствени искания. Пред съда са предявени искове от П. С. Г. от гр.Ямбол, да бъде осъден ответника Прокуратура на РБ да му заплати сумата от общо 122 000 лева, от които 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и 2 000 лева, за имуществени вреди -заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в досъдебното производство, законната лихва върху сумата от 122 000 лева, считано от 12.10.2020г. до окончателното заплащане, както и разноските по делото, като претенциите се основават на незаконно задържане по отменена мярка за неотклонение „задържане под стража“, бездействие при разследването при което е надхвърлен срок от 5 години до неговото прекратяване. Ответната страна е оспорила исковете по основание и размер. Направила е и възражение за приложение на чл.5 ЗОДОВ, като се е позовала, че с поведението си не е причина за душевното заболяване на ищеца, от което са произтекли вредните последици. Правното основание на исковете е чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Установени по делото по несъмнен начин са следните, относими към предявеното материално право факти- задържане под стража на ищеца Г. на 16.10.2015г. и повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК за умишлено умъртвяване на баба му; продължителност на престоя в ареста за срок от 5 месеца и 2 дни; отмяна на мярката „задържане под стража“ от съда по негова жалба; обща продължителност на наказателното производство от образуването до прекратяването с постановление на прокурора от 5 години. От друга страна се установява, че още към м. ноември 2015г. органът по разследването е получил (л. 119 и сл. от досъдебното производство) заключението по назначената, незабавно след извършване на деянието, КСППЕ, според което към момента на деянието ищецът е бил в продължително разстройство на съзнанието, при което е налице неспособност да разбира свойството и значението на извършеното (т. 8). Не е поискано от страна на разследващия орган становище от експертите, дали при това положение ищецът може да бъде държан в следствения арест с оглед специфичните условия на средата. След 2016г. практически не са извършване процесуални действия. Ищецът е освободен от ареста м. март 2016г. и постъпва за лечение в специализирана клиника в гр.Р., където лечението продължава повече от година до оттегляне на даденото съгласие за лечение от лекуваното лице. От писмените доказателства - епикризи и решение на ТЕЛК може да се направи извод за настъпило подобрение в състоянието на ищеца след проведеното системно лечение. Има данни, че е завършил висшето си образование преди прекратяване на наказателното производство. Относно субективните му изживявания е разпитана като свидетел неговата майка, която има непосредствени впечатления от състоянието му през целия период, докато е траело наказателното производство. Нейните показания пресъздават състояние, което е характерно за острите фази на болестта на ищеца. По делото не се спори относно приетото от страна на прокуратурата в нейното постановление за прекратяване на производството, че е установено авторството на деянието в лицето на ищеца и при извършването му той се е намирал в състояние, породено от психичното му заболяване - параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. При прегледите от лекари са събрани данни, че началото на проявите на това състояние датират около 2012г. (посещавал психолог по негова инициатива, лекувал се с Шуслерови соли, имал е назначена медикаментозна терапия от психиатър, която прекъснал след около година и половина, около 2013г.). През цялото това време е споделял с близките си за преживявания и видения, които експертите описват като „налудности за въздействие, преследване, унищожаване, приемане и предаване на мисли“. По делото не се доказва причината, поради която в периода около извършване на деянието ищецът не се е лекувал. Установените фактически положения позволяват извода, че е налице основание за реализиране на отговорността за вреди спрямо ответната прокуратура. Проведено е наказателно производство с обща продължителност от 5 години, спрямо лице, за което още към момента на образуването (по-малко от месец след деянието) са постъпили експертни становища, че се намира в продължително състояние, което изключва вменяемостта, за да може да отговаря за престъплението, в което е обвинен. Ответната прокуратура не е предприела действия по изясняване чрез допълнителни въпроси дали състоянието му отговаря да бъде оставен в ареста по взетата мярка за неотклонение“задържане под стража“, като по този начин престоят в следствения арест е продължил повече от 5 месеца до освобождаването му с акт на съда по молба на ищеца за изменение на мярката за неотклонение. Не се оспорва провеждането на изискуемия по чл.242, ал.2 ЗИНЗС медицински преглед, но липсват доказателства за последващ такъв в рамките на престоя на ищеца в следствения арест. При прегледа в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол на 16.10.2015г. (данни от епикризата) е констатиран висок суициден риск и висок риск от агресивност. Налице е бездействие от страна на ответника да упражни в рамките на независимата си преценка, възложени му със закон правомощия по чл. 427 и сл. НПК след депозиране на заключението на КСППЕ (2 ноември 2015г.), при категоричното становище за страдание параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и при наличието на достатъчна изясненост на въпроса за авторството на деянието в лицето на ищеца (протоколи за разпит на свидетели, протокол за освидетелстване, протокол за разпит на обвиняем, съдебно-медицинска експертиза и др.). Вследствие на бездействието, фактически е забавен процеса на лечение на ищеца от сериозно психично заболяване, което обосновава извод за увреждане. От увреждането са причинени неимуществени вреди на ищеца – силен страх и непрекъсната напрегнатост. По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968 г. В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е 5 години), личността на увредения, възрастта му, общото му здравословно положение, настъпилите промени в поведението, за които свидетелства неговата майка. Заради воденото наказателно производство е ищецът е изпитвал страх от възможността да бъде наказан на лишаване от свобода. Налице е съществено негативно отражение на наказателното производство върху душевното му състояние (така решение № 16 от 02.02.2011г. по гр. д. № 396/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.). От задържането му до освобождаването от ареста не е настъпило никакво подобрение в състоянието му и това се установява от анамнезата при постъпването му за лечение в МБАЛ гр.Р.. Към посочените критерии следва да бъдат прибавени характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от общ характер по чл. 115 НК, затова, че е умъртвил баба си. Не дълго след образуване на наказателно производство и след извършване на неотложните следствени действия, поради депозираното заключение от КСППЕ, е налице намаляване на интензитета на наказателното преследване, по време на целия процес от освобождаването му от ареста през м. март 2016г. до прекратяването му през 2020г. Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро име в обществото, като при определяне на паричния им еквивалент съдът съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата на увреждането. Стандартът на живот в страната, като критерий за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е възприет в решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV г.о.. Според въззивника-ищец доказаните по делото вреди са неправилно оценени, като в резултат е определено обезщетение в по-нисък размер. Обратно, според въззивника –ответник не е доказана причинната връзка между твърдените вреди и поведението на Прокуратурата, доколкото последната не е разгласявала данни от разследването, неправилно е оценена продължителността на наказателното преследване, деянието е извършено вследствие на психично страдание, за което Прокуратурата не може да отговаря. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига до крайни изводи, които се различават от изложените в обжалвания съдебен акт. Несъмнено в този случай не са налице вредни последици, които се определят като обичайни, но и присъдения размер не е съобразен с действително понесените вреди, вследствие на което е присъдено по- високо обезщетение и така е нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд намира основание да приложи хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ по направеното с отговора на ответника по чл.131 ГПК възражение по следните съображения: Налице е съществено негативно отражение на наказателното производство върху душевното състояние на ищеца, което обосновава присъждане на обезщетение. Установената параноидна шизофрения е клинично разпознаваемо психично разстройство и според представените писмени доказателства съществува и понастоящем, т.е. увреждането е трайно. Следва обаче да бъде оценен обективно установения факт, че ищецът най-рано около 2012г. е проявявал характерната за това симптоматика, но не е предприел системно лечение, като е прекъснал терапията, назначена му около 2013г. (по анамнестичните данни от епикризата). В състояние на висока и неконтролируема агресивност е извършил убийство. Именно това противообществено деяние е причината за образуването на наказателното производство. Като не се е отнесъл отговорно към опазване на здравето си и се е отклонил от провеждането на системно лечение, ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. Приносът е съществен, доколкото по делото са събрани достатъчно доказателства, че при правилно и постоянно лечение настъпва положително развитие на заболяването, което прави възможен извода, че при терапевтично контролиране на състоянието му подобна агресия би била избегната. Затова общият размер от 10 000лв., достатъчен да репарира нанесените вреди, съобразно установеното и при приложение на чл.52 ЗЗД, следва да бъде намален до размера на 6 000лв., съответно на относителния дял на възприетия от съда принос. Дължимата върху така определеното обезщетение се дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 21.10.2020г. По отношение имуществените вреди въззивният съд приема следното: Размер на имуществената вреда е действително заплатеното възнаграждение за един адвокат в досъдебното производство, а не уговореното като общо възнаграждение. В този смисъл имуществената вреда възлиза на 900лв., както е прието и в обжалваното решение. Съобразно приетото относно наличието на основание за намаляване на обезщетението съледва да бъдат присъдени 540 лв. По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които частично се различават от приетите в обжалваното решение. На основание чл.271 ГПК, след частичната отмяна на решението в тази част съдът постановява свое решение по съшщество на предявените искове, като ги отхвърля над умжената част. Мотивиран от изложеното БАС