Решение № 90 от 23.3.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 161/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на л/с Н.Г.Н., •••, срещу Заповед № Л-832/16.03.2023 г. на Началника на Затвора – Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни, сборно за срок от 10 денонощия“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 101, т. 8 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът – Началника на Затвора Враца, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт Г.Х., в с. з. и в представените по делото писмени бележки, оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието и същото е правилно. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка. Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 3 /три/-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от изложеното в докладна записка с вх. № 3951/07.03.2023 г., на 06.03.2023 г., около 22, 00 часа, при претърсване и личен обиск на лишени от свобода в 201-во спално помещение, в стек от минерална вода, до леглото ползвано от л/с Н.Г.Н., е намерен 1 бр. мобилен телефон „ SAMSUNG “, в работен режим, на същото легло е установен дунапренен дюшек тип „гъба“, без служебна бележка за собственост и 1 бр. зарядно за „ SAMSUNG “, бяло, без служебна бележка за собственост. От лицата лишени от свобода, обитаващи спалното помещение са снети писмени обяснения, като л/с Н.Г.Н. е признал, че неразрешените вещи, описани в докладната, са негова собственост. Като доказателство по делото са представени Протокол № 151/06.03.2023 г., съгласно който л/с Н.Г.Н. доброволно и без възражения е предал намиращите се у него неразрешени за внасяне и държане вещи, а именно: 1 бр. мобилен телефон „ SAMSUNG “, в работен режим (златист цвят), дунапренен дюшек тип „гъба“, без служебна бележка за собственост и 1 бр. зарядно за „ SAMSUNG “, бяло. Съгласно обясненията дадени от жалбоподателя и други двама лишени от свобода – С.А.Г. и Г.Ц.Г., намерените вещи са на л/с Н.Г.Н. Въз основа на цитираната докладна записка е изготвено предложение от ИСДВР м. Ц. до Началника на Затвора, в което са описани действията извършени от л/св Н. и е предложено същия да бъде наказан на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС със „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода, за срок от 2 месеца “ за извършено нарушение по чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС. В предложението е посочено, че л/с Н. е наказван многократно – общо 10 пъти, като за 2022 година са регистрирани 4 дисциплинарни наказания. Въз основа на изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на Затвора Враца е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-832/16.03.2023 г., с която на л/с Н.Г.Н. е наложено дисциплинарно наказание наказание „изолиране в наказателна килия в извънработно или извънучебно време, в почивни и празнични дни, сборно за срок от 10 денонощия“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 101, т. 8 от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта, административния орган е приел, че с деянието си л/с Н. е нарушил чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1, и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Обжалваната Заповед не е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Според представената по делото медицинска справка л/с Н. няма хронични заболявания с назначена поддържаща терапия. Като доказателство по делото е представена справка за извършени нарушения и дисциплинарни наказания от жалбоподателя, видно от която по отношение на последния, за периода от 31.01.2022 г. до 02.03.2023 г., за извършени нарушения, са наложени 5 броя наказания. В тази връзка, в с. з. са представени и 5 броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното: Заповедта е издадена от компетентен орган - компетентността му произтича от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. Спазена е установената писмена форма като заповедта съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, доколкото в приложимия ЗИНЗС не са регламентирани специални изисквания към формата и съдържанието на акта. Посочени са фактическите и правните основания за издаването й, като за мотиви на акта, съобразно трайно установената съдебна практика, следва да бъдат възприети и доказателствата за всички извършени в хода на административното производство процесуални действия. Според нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В конкретния случай основанието за налагане на този вид дисциплинарно наказание е извършването от жалбоподателя на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС в условията на системност. Следва да се отчете, че наказанията по чл. 101, т. 7 и и т. 8 от ЗИНЗС са тези, които в най-голяма степен ограничават и засягат правата на лишените от свобода, поради което е предвидено те да се налагат само за тежки дисциплинарни нарушения или такива, при които броят и честотата на извършването им, т. е. системното им извършване оправдава налагането на по-тежко по вид наказание. Въпреки представените доказателства за извършени нарушения и наложени дисциплинарни наказания на жалбоподателя, в заповедта не са посочени и изброени кои предишни дисциплинарни наказания, наложени на л/с Н., са мотивирали АО да приеме, че нарушението е извършено в условията на системност, да наложи конкретното по вид наказание и определи този срок от 10 денонощия за изпълнението му. В заповедта е посочено, че лишеният от свобода преди налагане на наказанието е приет и изслушан, като липсват доказателства, които да потвърждават този факт, с оглед на което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС. Последната повелява, че преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. При това положение настоящият съдебен състав намира, че представеното обяснение от л/с Н. от 06.03.2023 г. /л. 12/, върху което е направено отбелязване, че е изслушан на 09.03.2023г. и което дори не е регистрирано, е необходимо, но недостатъчно условие, за да е изпълнено нормативно регламентираното изискване за изслушване. На следващо място, съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, при определяне тежестта на наказанието следва да се вземат предвид тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. В заповедта бланкетно е посочено, че са взети предвид всички тези критерии, без обаче да са изложени конкретни мотиви кои точно факти са послужили като основание за определяне на най-тежкото наказание. От страна на АНО е наложено друго, по-тежко наказание от предложеното от ИСДВР, което безспорно е негово право, но не са изложени мотиви и относно това негово решение. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при несъответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми и при липса на категорични доказателства за твърдяното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за него, вследствие на което обжалваната заповед следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ГД „ИН“, в чиято структура е ответника, следва да бъде осъден да заплати на АдмС – Враца сумата от 10, 00 лева, представляваща следващата се държавна такса за водене на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Враца, пети състав: