Решение № 146 от 30.1.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6390/2023 г.

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 145/25.10.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на З. З. И., ЕГН: ••••••••••, от ••• на осн. чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и на осн. чл.266 ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли Съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.К., който поддържа жалбата и навежда твърдения, че жалбоподателят е действал по разпореждане на общински служител за отсичане на дърво от гробищния парк на селото, след което почистили отрязаната дървесина. Моли Съда за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски. Въззиваемата страна – Директор на РДГ – Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – юрк. И., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, като моли Съда да го потвърди изцяло. Претендира за разноски. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесет дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. На 16.03.2023г. около 08, 00ч. била извършена проверка от инспектори при РДГ – Пловдив в ••• в имот, стопанисван от жалбоподателя З. З. И.. При проверката инспекторите констатирали, че жалбоподателят И. съхранявал в имота си 1, 00 простр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „полски ясен“, немаркирани с марка и без документ, доказващ законния им произход – превозен билет. Констатациите били описани в констативен протокол № 008433/16.03.2023г., а в последствие бил съставен и АУАН № 002885/16.03.2023г., в който било прието, че описаните по-горе констатации са определени като нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. С резолюция изх.№ РДГ 10-3053/22.03.2023г. на Директора на РДГ – Пловдив административно-наказателната преписка е била прекратена на осн.чл.33 ал.2 от ЗАНН и е била изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив, тъй като имало данни за извършено престъпление по чл. 235 от НК. С Постановление № 3532/03.02.2023г. е било отказано образуването на досъдебно производство по прок.пр.№ 3532/2023г. на РП – Пловдив, тъй като било прието, че няма данни за извършено престъпление и преписката е изпратена по компетентност на Директора на РДГ – Пловдив за преценка за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя З. И.. Предвид на изложеното административният орган приел, че жалбоподателя З. И. е извършил нарушения на разпоредбите на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите и на основание чл.266 ал.1 от ЗГ е наложил две административни наказания ГЛОБА в размер от по 500 /петстотин/ лева за всяко едно от нарушенията. В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя С. Д. Д., от чийто показания се установява, че извършил проверка съвместно с колеги и полицаи в двора на жалбоподателя З. И.. При проверката установили, че жалбоподателя съхранявал 1 прост.куб.м. дърва за огрев от вида „полски ясен“. При проверката жалбоподателя не представил документ – превозен билет, който да докаже произхода на дървата. Св.Д. не е установил от къде са отрязани дърветата, не е изследвал дали това е горски масив или друго място. Липсата на документи ограничавала свидетеля да разбере от къде жалбоподателя е придобил тази дървесина, тъй като нямало и поставена марка. От показанията на св.Д. се установява, че жалбоподателя И. посочил, че дървесината била придобита от гробищния парк на селото, но нямал документ от общинската администрация. Предвид на това св.Д. съставил АУАН. В хода на съдебното следствие бе разпитан като свидетел лицето Т. М. И., от чийто показания се установява, че жалбоподателят З. И. му е роднина. Веднъж го извикал да помогне и да отреже едно дърво, което се намирало в гробищния парк и било паднало, като счупило един гроб. Имало служител на общината, който извикал З. И. да изреже дървото и да го прибере. Св.И. имал машина и бил помолен от жалбоподателя И. да помогне. Отрязали дървото, почистили наоколо и И. прибрал дървото, защото така му казал човекът от общината. След това дървото било складирано в двора на И., който към настоящият момент ползва климатици и не се топли на дърва. Св.И. видял, че има проверка в двора на И. и разбрал за случая. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства. По делото като писмено доказателство е приета служебна бележка от •••, която е издадена на жалбоподателя З. И. в уверение на това, че е почиствал гробищния парк от клони и е отрязал дърво акация, което пречело. Датата на служебната бележка от 03.2023г. и е подписана от ••• Д. Д., като е положен печат на кмета. Съдът кредитира писменото доказателство като обективно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна: Няма спор, че на датата на проверката – 16.03.2023г. в имот на жалбоподателя З. И., находящ се в ••• се съхранявал 1 прост.куб.м. дърва за огрев от вида „полски ясен“, които не били маркирани с марка и съответно за тях не бил издаден превозен билет. Тези констатации са били установени от инспектори при РДГ – Пловдив, придружени от полицаи, които извършили нарочна проверка на жалбоподателя. Инспекторите в РДГ – Пловдив не са предприели никакви действия по установяване на мястото на отсичане на дървото – дали се намира в горска територия или е било на общинска такава. Тези инспектори не са направили и проверка относно изложеното от жалбоподателя И. при проверката, че тази дървесина е от отсечено дърво в гробищния парк. В хода на съдебното следствие се събраха гласни и писмени доказателства, от които се установява, че на жалбоподателя е било възложено от Кметството на с.Строево да извърши почистване на гробищния парк от клони и да отреже дърво „акация“, което е пречело на паметна плоча. За същите действия се събраха гласни доказателства, а именно показанията на св. Т. И., който обясни, че е помогнал на жалбоподателя И. за отрязване на дърво в гробищния парк, което е било счупено и е пречело на паметна плоча. За тези действия Кметът на Кметство с.Строево е издал служебна бележка на жалбоподателя И., в която е посочено, че е с дата март 2023г., като бележката е подписана от ••• и е положен печат. Всичко това мотивира Съда да приеме, че са налице ясни и категорични доказателства, че жалбоподателят И. е почиствал гробищния парк на селото, отсякъл е дърво, определено от кмета като „акация“, а от инспектори РДГ – Пловдив като „полски ясен“, което в последствие е прибрал в двора си, тъй като така му било разпоредено от общински служители. Обемът на откритата дървесина ясно показва, че съответства на едно дърво с нормален обем и кореспондира с данните, че е отсечено едно дърво от гробищния парк. Няма съмнение, че за тези действия общинската администрация е имала задължение да извърши контрол и маркира дървесината, съгласно чл.207 от ЗГ и да издаде превозен билет, съгласно разпоредбата на чл.211 ал.4 от ЗГ, които действия не са извършени. В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че при отсичането на дървото в гробищния парк е присъствало лице от Кметство с.Строево, което е дало разрешение за вземането на дървесината за огрев, но явно не е извършило следващите му се действия по закон. Едва след извършване на проверката от инспектори на РДГ – Пловдив от Кметство с.Строево са издали служебната бележка, тъй като не могат да издадат превозния билет значителен период от време след превозването на дървесината. Предвид на изложеното Съдът приема, че не следва да се вменява в нарушение на жалбоподателя И. съхранението на дърва за огрев – 1 прост.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „полски ясен“, немаркирани и без превозен билет. Последните действия са били в задължението на кмета или на упълномощено от него лице, които обаче не са осъществили задълженията си по закон, а устно са разпоредили отсичането и прибирането на дървесината. Ето защо Съдът счита, че жалбоподателят И. не следва да носи административно наказателна отговорност, тъй като е изпълнил възложените му задачи и не е могъл да задължи служителя на Кметство с.Строево да издаде необходимия документ. Предвид на изложеното до тук Съдът приема, че административнонаказващият орган е допуснал съществени материални и процесуални нарушения, като неправилно е квалифицирал констатираните нарушения и не е предприел действия по изясняване на фактическата обстановка. Последните са извършили единствено констатациите по наличие на процесните дърва за огрев, като не са изследвали от къде и как е придобита, с оглед обясненията на жалбоподателя И. към момента на проверката, че са добити след възложена работа от кметството за почистване на гробищния парк. Задължение на админстративнонаказващият орган е да изследва всички факти, за да установи кой и по какъв начин е извършил нарушението, както и следва ли да носи административнонаказателна отговорност. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените такива, тъй като пряко рефлектират върху правото на санкционираното лице да разбере какво е вмененото му нарушение, как е осъществено, кои законови норми са нарушение и въз основа на които законови норми следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за основателни наведените в тази посока възражения, поради което, като незаконосъобразно, наказателно постановление следва да бъде отменено. Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Последният, чрез своя пълномощник, е поискал своевременно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., за които е представил и писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 21.12.2023г. Съдът приема искането за основателно, поради което следва да осъди Регионална дирекция по горите – Пловдив да заплати на З. З. И., ЕГН: ••••••••••, от ••• сумата от 450 лв., представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът