Решение № 110 от 11.12.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 241/2024 г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело. С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – гр. Бургас определение както по приложението на материалния закон, така и относно спазването на процесуалния закон. Твърди, че с определение №440 от 04.09.2024 г. по НОХД №3601/2024 г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура – Бургас и обв. Я. И. С. за решаване на наказателното дело, водено срещу подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Твърди също, че с одобреното споразумение обв. С. се е признал за виновен в това, че на 23.01.2024 г. е извършил престъпление по цитираната правна квалификация, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да се управлява МПС за срок от четири месеца. Твърди също, че определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона, като е наложил наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода. Изтъква, че в разпоредбата на чл.49, ал2 от НК законодателят е регламентирал възможност наложеното кумулативно предвидено по-леко наказание по чл.37, ал.1, т.1 от НК да надвишава основното предвидено в санкцинонната част на съответната норма от Особената част на НК с максимален тригодишен срок. Приема, че при тълкуването на този текст, а и на константната и задължителна практика на съдилищата, установена с Постановление №1 от 17.01.1983 г. на ПлВС на РБ, Тълкувателно решение №61/1980 г. на ОСНК, Решение №174 от 23.04.2014 г. по нак. д. №180/2014 г., Трето н. о. на ВКС, Решение №371 от 27.10.2009г. по н. д. №395/2009 г. Второ н. о. на ВКС и др., следва извод, че срокът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на наложеното основно наказание лишаване от свобода. Намира, че съдът не е спазил разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил във вида, в който е представено и въпреки противоречието със закона, като по този начин е нарушил съществено и процесуалните правила. В заключение приема, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са основание за възобновяване на приключилото наказателно дело. Претендира апелативният съд да възобнови НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – Бургас, да отмени постановеното по нето определение от 04.09.2024 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, като с одобреното споразумение в несъответствие с разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, съгласно която осъденият не може да се ползва с правата от които е лишен, дори да е изтекъл срокът на лишаване от права преди да е изтекъл срокът на наказанието лишаване от свобода. Приема също, че определението на първоинстанционния съд за одобрение на споразумението е несъобразено със задължителните тълкувания, дадени в т.3 на ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВКС и т.6, б. „б“ от Постановление на ПлВС №1/1983 г., както и с константната съдебна практика, съгласно която срокът на лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на лишаване от свобода. Предвид на това счита, че искането на Главния прокурор следва да бъде уважено, като наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде върнато за ново разглеждана от друг състав на Районен съд – Бургас за спазване на материалния закон. Упълномощеният защитник на осъдения Я. И. С. оспори основателността на искането на Главния прокурор за възобновяване на приключилото наказателно производство. Позова се на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, според която в този случай на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно такова е наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Като отстоява тезата, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на осъдения С. обстоятелства, които позволяват да се наложи по-малко по размер наказание лишаване от право да се управлява МПС от определеното наказание лишаване от свобода, моли апелативния съд да остави без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело. Осъденото лице Я. С. се присъедини към становището на своя защитник и помоли да не се уважава искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело и да остане в сила постигнатото пред Районен съд – Бургас споразумение. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативната прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред. Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. С определение №440 от 04.09.2024 г. по НОХД №3601/2024 г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Бургас, обв. Я. И. С. и неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело, съгласно което обв. С. се признавал за виновен в това, че на 23.01.2024 г. в гр. Бургас, ж. к. „Славейков“, на пешеходна пътека, тип „Зебра“, при управление на МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, рег. №А 3098 МТ, нарушил правилата за движение по чл.5, чл.116, чл.117 и чл.119 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Ст. Х.а И.а средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предна предходилна кост на десен крак, довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му се определя наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК на обв. С. се налага наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“, в частност на основание чл.381, ал.1 вр. чл.382 от НПК. Нормите от посочената глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис между интереса на обвинението и този на обвиняемото/ подсъдимото лице. Решаването на делото със споразумение не освобождава обаче съда от задължението да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона и морала, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон. В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че за извършеното от обв. С. престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК в съгласие с чл.343г от НК задължително се налага и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС. Пропуснал е да констатира също, че в депозираното споразумение страните по него са се съгласили на обв. С. за въпросното престъпление да му се определи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, който е по- малък от размера на наложеното основно наказание лишаване от свобода, възлизащ на осем месеца. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК срокът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, каквото наказание е и лишаването от право да се управлява МПС, когато се налага заедно с лишаване от свобода, може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на Наказателния кодекс не е предвидено друго. За престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което обвиняемият е признат за виновен, особената част на Наказателния кодекс не предвижда друго. Единствено в хипотезата на чл.49, ал.5 от НК осъденият на доживотен затвор се лишава от упоменатите в присъдата права завинаги, какъвто настоящият случай не е, тъй като приложимата материалноправна норма, цитирана по-горе и регламентираща фактическия състав на престъплението, в извършването на което обвиняемият е признат за виновен, не предвижда такова по вид наказание. Тълкувайки в тясна връзка нормите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и съобразявайки установената трайна съдебна практика по приложението им, следва да се приеме, че наказанията лишаване от права, когато се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването от свобода. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Съгласно задължителните указания, дадени в т.6, б. „б“ от Постановление №1 от 17.01.1983 г. на Пленума на Върховния съд и т. 3 от Тълкувателно решение №61/1980 г. на ОСНК на ВС, срокът на наказанието лишаване от право за управление на МПС не може да бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се основава на разпоредбата на чл.49, ал.3 от НК, според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за същото престъпление. Съблюдавайки нормата на чл.49, ал.2 от НК и отчитайки размера на наложеното на обв. С. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, следва, че срокът на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по-малък от осем месеца и не може да превишава размера от три години и осем месеца. Съгласно изложените принципни положения, следва да се приеме, че в случая с одобряване на постигнатото между прокурора, обв. С. и неговия защитник споразумение за решаване на наказателното дело съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от четири месеца, който недопустимо и в несъответствие с нормите на чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК е два пъти по-малък от размера на наложеното наказание лишаване от свобода, възлизащ на осем месеца. Горните съображения, касаещи размера на наложеното на осъдения С. наказание лишаване от право да се управлява МПС за престъплението по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, мотивираха апелативния съд да приеме, че определението от 04.09.2024 г. по НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е било одобрено постигнатото между обв. С., неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Бургас споразумение за решаване делото, е постановено при нарушение на материалния закон, защото в противоречие с разпоредбите на чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК и задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция по тяхното приложение е определено наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от четири месеца, въпреки минимално изискуемия срок от осем месеца, равняващ се с размера на наложеното основно наказание лишаване от свобода. Неоснователен е доводът на защитника на осъдения С., че доколкото нормата на чл.55, ал.3 от НК позволява на съда дори да не наложи изобщо по- лекото наказание, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода, то при определяне на наказание лишаване от права, в частност лишаване от право да се управлява МПС, съдът може да определи такова наказание дори и в размер, който да е по-малък от срока на основното наказание лишаване от свобода, както е в случая. В разглеждания казус обаче размерът на основното наказание лишаване от свобода е определен при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т. е. под предвидения в закона най-нисък предел, не поради наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, а на основание чл.381, ал.4 от НПК, който законов текст позволява при хипотеза на решаване на делото със споразумение да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Следователно при разглеждане на делото по особената процедура на Глава 29 от НПК, нормата на чл.55, ал.3 от НК е неприложима, респ. задължително се налага наред с лишаването от свобода и кумулативно предписаното по-леко наказание и в случай, че същото е лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, съблюдава се правилото, че неговият размер не може да бъде по-малък от срока на определеното наказание лишаване от свобода. Описаното по-горе нарушение на закона е формирало основание за отказ да се одобри от съда постигнатото между страните в наказателния процес споразумение за решаване на делото. В явно нарушение с процесуалната разпоредба на чл.382, ал.7 от НПК, съдът е одобрил споразумението, въпреки, че същото противоречи на закона, в частност на цитираните по-горе материалноправни разпоредбите от НК. Изпълнявайки задължението си по чл.382, ал.7 от НПК да следи за съответствие на внесеното споразумение със закона и морала, необходимо е било съдът, на основание чл.382, ал.5 от НПК, да предложи на страните промяна в споразумението в частта му, касаеща размера на наложеното на обв. С. наказание лишаване от право да се управлява МПС за разгледаното престъпление по транспорта и ако страните не възприемат предложението, да откаже да одобри споразумението и да укаже изготвянето на обвинителен акт от прокурора с цел разглеждане на делото по общия ред. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните права на страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред въззивната инстанция постановения съдебен акт, каквато възможност е предвидена в чл.319, ал.1 от НПК за обжалване на присъдата. Това е така, защото определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото между страните в наказателния процес споразумение за решаване на наказателното дело, е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК и не може да бъде обжалвано и протестирано пред горната съдебна инстанция. По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по НОХД №3601/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е одобрено постигнатото между обв. Я. С., неговия защитник адв. С. П. и прокурор от Районна прокуратура - Бургас споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда за възобновяване, е постановено при допуснато съществено нарушение на материалноправните разпоредби на чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК, както и при съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледаното искане на Главния прокурор за възобновяване на посоченото наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, е основателно и следва да се уважи. При наличието на посочените основания, в настоящата извънредна процедура апелативният съд следва да възобнови производството по цитираното НОХД, да отмени постановеното по него определение, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото и да върне същото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да упражни правомощията на съда по чл.382, ал.5 от НПК. Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Бургаският апелативен съд