Решение № 593 от 27.4.2016 г. на Районен съд - Перник по дело № 3398/2014 г.

РЕШЕНИЕ №515 гр.П., 27.0 4.20 16 година. П.ят районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: Районен съдия: Явор Джамалов при участието на секретаря: Д. Б., след като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 03398 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Първоначално по изложените в исковата молба обстоятелства, „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, моли да бъде постановено решение, с което да се признае съществуването на вземането по Изпълнителен лист от 15.08.2012г., издаден по частно гр. дело № ••••/•••• г. по описа на П. районен съд в размер на 3 737.76 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и седем и 0.76 лева/, произтичащо от Запис на заповед от 09.10.2008 г., в полза на дружеството ищец срещу солидарните длъжници “ЕР-ТРАНС 2011” ЕООД, ЕИК 131424603 и И.Т.Е., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва, върху главницата от 3 737.76 лв., считано от 14.08.2012 г. до окончателното й изплащане, и 75, 00 лв. разноски в заповедното производство, както и присъждане на разноските в настоящето производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В последствие ищеца е направил изменение на предявените искове, като е преминал от установителни в осъдителни, което изменение е било допуснато от съда на основание чл.214 ГПК. Ответника “ЕР-ТРАНС 2011” ЕООД, ЕИК 131424603, не е изразило становище по така предявените искове и не изплаща представител за участие в съдебно заседание. Ответника И.Т.Е., оспорват допустимостта и основателността на исковете. Изтъкват, че сумата по записа е платима на предявяване, което предявяване не е направено нито на платеца, нито на него в качеството му на авалист по записа на заповед въз основа на които е бил издаден изпълнителен лист в полза на ищеца, в последствие обезсилен. По делото е конституирано като трето лице помагач на страна на ищцовото дружество „Ромпетрол България” АД, което не е изразило становище по предявените искове. П.ят районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства представени от ищцовата страна се установява, че между ищцовото дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД в качеството на застраховател и „Ромпетрол България” АД, в качеството му застрахован, е сключена Застрахователна полица /договор/ N• ••••••••••••••• / 31.03.2006 г., по силата на който Застрахователят застрахова вземанията на Застрахования, произтичащи от сключени между него и трети лица - длъжници договори за краткосрочен търговски кредит в конкретния случай за продажба на горива. Съответно между „Ромпетрол България” АД и първия ответник „ЕР-ТРАНС” ЕООД е имало сключен Договор за продажба на горива N• ••-••• /09.10.2008 г. от собствените на „Ромпетрол България“ АД, бензиностанции и такива, опериращи под марката „Ромпетрол” /„ Rompetrol ”/ бензиностанции, посредством безкасово разплащане. За обезпечаване вземанията на „Ромпетрол България” АД по договора с първия ответник, до размера на кредитния лимит, заедно с лихвите, неустойките и разноските, съгласно чл. 9 ал. 1 от същия, „ЕР-ТРАНС” ЕООД е издал в полза на „Ромпетрол България” АД, Запис на заповед с падеж на предявяване до 3 години от датата на издаване /09.10.2008 г./, на стойност 50 000.00 лв., авалиран от втория ответник И.Т.Е.. По силата на описания по-горе застрахователен договор N• ••••••••••••••• / 31.03.2006 г. ответникът „ЕР-ТРАНС” ЕООД е бил включен в застрахователното покритие, с официално одобрение, дадено от Застрахователя. На 31.12.2010 г. третото лице е издало фактура N• ••••••, за закупено от „ЕР-ТРАНС” ЕООД гориво, за сумата от 17 191, 72 лв., с включен ДДС, с падеж на плащане 15.01.2011г., включваща стойността на горивото и Т. отстъпка за м. Декември, по която ответникът е направил частично плащане в размер на 13 453, 96 лв., като остатъкът от дълга по тази фактура в размер на 3 737, 76 лв. З аписът на заповед е предявен за плащане на първия ответник чрез нотариална покана, частично за сумата от 3 737, 76 лв., представляваща остатък от дължимите суми по посочената по-горе фактура N• •••••• /31.12.2010 г. в рамките на тригодишния срок, на 14.09.2011г., видно от приложените писмени доказателства по гр. дело N 05328 по описа за 2012 г. на П. районен съд, приложено към настоящето. Предвид неплащането от страна на „ЕР-ТРАНС” ЕООД, представляващо застрахователно събитие по Застрахователна полица N •••••••••••••••/31.03.2006 г., на 21.07.2011г. „Ромпетрол България” АД е предявил, на основание т. 31.4. от полицата, претенция за обезщетение пред Застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, във връзка с която е образувана щета N ••••••••••••/11. На 27.11.2012 г. Застрахователят е изплатил на Застрахования „Ромпетрол България” АД обезщетение в размер на 2 237, 76 лв. Размерът на изплатеното обезщетение е определен след прилагане на самоучастие в размер на 1 500, 00 лв. от предявената сума, на основание т. 1 от Добавък N9 3 към застрахователната полица. Видно от заключението на вещото лице Я.П., по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, се установява, че Фактура № ••••••••••/31.12.2010 г. е издадена от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" АД гр. София, ЕИК 117599032 с получател „ЕРОТРАНС" ЕООД, ЕИК 131424603 с обща облагаема основа 14 326, 42 лв. и 2865, 30 лв. ДДС и обща стойност на фактурата 17191, 72 лева. Същата Фактура № ••••••••••/31.12.2010 г. с получател „ЕРОТРАНС" ЕООД с ЕИК 131424603 е осчетоводена и включена от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" АД в Журнл за продажбите за период от 01.12.2010г. - 31.12.2010 г. и в Дневник за продажби за данъчен период от 01.12.2010 г. – 31.12.2010г. с общо облагаема основа 14326, 42 лв. и 2865, 30 лв. ДДС и обща стойност на фактурата 17191, 72 лева. Задължението е осчетоводено по сметка 411-02 - Клиенти на името на „ЕРОТРАНС" ЕООД, няма осчетоводено задължение на името на И.Т.Е.. По данни от електронната система на НАП - ТД София, офис П., „ЕРОТРАНС" ЕООД с ЕИК 131424603 и подал СД по ЗДДС по електроен път и е включил в дневник за покупки фактура № ••••••••••/31.12.2010 г. с доставчик „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" АД за период от 01.12.2010 г. – 31.12.2010г. с общо облагаема основа 14326, 42 лв и 2865, 30 лв ДДС и обща стойност на фактурата 17191, 72 лева. В изпълнение на задълженията си като Застрахован по Общите условия за застраховане на краткосрочни търговски кредити и Застрахователна полица N •••••••••••••••/31.03.2006 г., „Ромпетрол България” АД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, въз основа на Записа на заповед от 09.10.2008г. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от 15.08.2012г. по частно гр. дело N9 5328 по описа за 2012 г. на П. районен съд, срещу длъжниците „ЕР-ТРАНС” ЕООД и И.Т.Е., които са осъдени солидарно да заплатят на “Ромпетрол България” АД, ЕИК 117599032 сумата от 3 737, 76 лв., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2012 г. до окончателното й изплащане. В последствие заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били обезсилени от ПОС с влязло в сила определение по ч.г.дело 202/2014г. Цялото вземане по изпълнителния лист е прехвърлено на платилия обезщетение Застраховател “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД /на основание т. 33 от Застрахователната полица/ с Договор за цесия от 12. 12.2012 г., като съгласно изискванията на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от Цедента “Ромпетрол България” АД, с писмо - изх. N •••••/12. 12.2012 г., получено чрез куриер. Въз основа на издадения изпълнителен лист и договора за цесия “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство, на основание чл. 426 ал. 1 от ГПК. Образувано е изп. дело N• •••••••••••••• по описа на ЧСИ М. Б., рег. N•••• при СГС. При връчване на заповедта за изпълнение, заедно с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, срещу нея е подадено възражение от длъжника И.Т.Е., на основание чл. 414 от ГПК. Представеният в заповедното производство оригинал на запис на заповед от 09.10.2008 г. съдържа безусловно изявление от името на първия ответник „ЕРОТРАНС" ЕООД, да заплати на “Ромпетрол България” АД, или на негова заповед сумата 50000 лв., която е следвало да бъде платена на падежа, определен съгласно чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, на предявяване, но не по късно от три години от издаването, като съгласно предоставената от закона възможност - чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ, издателят е определил в записа по-дълъг срок за предявяване за плащане. Ценната книга отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ, които й придават значението на запис на заповед /чл. 536, ал. 1 ТЗ/ и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка, която съдържа и изявление на ответника И. Е., че авалира задължението за плащане на сумата, за която е издаден записът на заповед. Буквалният текст на записа на заповед не поражда съмнения относно личността на издателя и посочва ясно лицето, поело менителничното задължение - „ЕРОТРАНС" ЕООД, представлявано и подписано от управителя И. Е., чиято представителна власт, включително и към датата на издаване на ценната книга не се оспорва. Текстът на ценната книга посочва ясно и лицето поръчителствало плащането по записа на заповед, в качеството му на физическо лице. Доколкото то обаче е действало от една страна в личното си качество и от друга - в качеството си на законен представител на управляваното от него търговско дружество-издател, подписите му за издател и за поръчители са напълно достатъчни, за да се счете за изпълнено изискването на чл. 535, т. 7, както и на чл. 484 ТЗ, още повече, че съгласно чл. 483, изр. второ ТЗ, поръчителството по записа може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата. Наличието на изрично указание в текста на записа на заповед относно начина на задължаване на втория ответник, с равнозначния по смисъла на чл. 484, ал. 1, изр. първо ТЗ израз " авалирам настоящия запис на заповед, при условията при които е издаден", както и полагането на два подписа на И. Е. под текста на документа в посоченото двойно качество, включително и собственоръчното изписване на трите му имена, също потвърждава редовността и действителността на менителничния ефект, вкл. и даденото менителнично поръчителство - арг. от чл. 485, ал. 2 ТЗ. Следователно процесният запис на заповед е действителен и е породил правното действие, към което са били насочени волеизявленията на издателя и на авалистите му ( ответниците ), поради което възражението на ответника Е., че не се е задължил в лично качество по записа на заповед е неоснователно. Издателят на записа на заповед е платец по смисъла на чл. 481, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, а ответника Е. е авалист на издателя по записа и съгласно чл. 485, ал. 1 и чл. 513, ал.1 ТЗ, отговарят както издателя и солидарно с него за плащането на сумата, за която е издаден менителничния ефект, т.е. авалиста заедно с издателя са преки длъжници (чл. 485, ал. 1 ТЗ), а непредявяването на записа за плащане на издателя в срок не се отразява върху отговорността му, нито върху действителността на поетото със записа парично задължение, което следва от чл. 514, ал. 1 ТЗ /приносителят не губи правата срещу платеца/. Това е така, защото предявяването на записа на заповед за плащане на издателя и на задължените както него (издателя) лица, е право на кредитора. В случая не е приложима хипотезата на чл. 538, ал.2 ТЗ, когато това право по изключение се обръща и в задължение /вкл. и за запазване прекия иск срещу издателя и неговите авалисти /, доколкото задължението за предявяване в едногодишния срок по чл. 477 ТЗ се отнася само за запис на заповед, платим на определен срок след предявяването (чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ), а в процесния запис на заповед падежът е на предявяване (чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ). Разширително тълкуване е недопустимо, имайки предвид ясния смисъл на закона и най-вече изключителния характер на чл. 538, ал.2 ТЗ, което не допуска разширителното му тълкуване, а още по-малко приложение по аналогия на закона. Следователно, след като не е налице изключението на чл. 538, ал.2 ТЗ, за отговорността на авалиста на издателя не е необходимо предявяването на ценната книга за плащане, както на него, така и на издателя, още повече че за менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и чл. 148 ЗЗД и съответно чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД, не намират приложение при авала, поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството /в този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК - решение № 185/22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 136/2010 г., II т. о., ТК, решение 120/30.VII.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС и др./. Непредявяването на записа за плащане в сроковете по чл. 491 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ преклудира правата на кредитора срещу т.нар. регресни длъжници ( джирантите и техните авалисти ), но не и срещу преките длъжници - издателят на записа и неговия авалист /в този смисъл, е и задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 1/28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, мотивите на т. 3, според което "за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане." В цитираното ТР крайният извод, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на записа на заповед и неговия авалист, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане, е направен без разлика на начините за определяне на падежа на записа на заповед, поради което "тълкуването" на посоченото ТР в един или друг смисъл, различен от посочения в него е недопустимо. След като за упражняване на правата спрямо лицето (издателя), за което е дадено менителнично поръчителство, не е нужно да се извършва определено действие /напр. предявяване за плащане на издателя и протест за упражняване на иска към издателя на записа/, а същевременно ответника Е. е авалист на издателя по записа и съгласно чл. 485, ал. 1 и чл. 513, ал.1 ТЗ, отговарят както издателя и солидарно с него, то в противовес на възраженията на същия отговорността на авалиста се запазва и без да са извършени тези действия, поради което не е необходимо отделно предявяване за плащане на записа на заповед и на авалиста, а от това следва, че не е необходимо и извършване на протест по съответния ред и в съответната форма по чл. 501, чл. 502 и чл. 504 ТЗ в сроковете по чл. 498, вр. чл. 537 ТЗ, за да бъде ангажирана солидарната му отговорност /на авалиста / по отношение на задължението, поето с менителничния ефект Освен това в случая, приносителят на процесния запис на заповед е освободен от извършването на протест и тъй като в него е вписана клаузата "без разноски и протест" - чл. 500, ал.1 ТЗ, като текстът на цитираната норма "...за да предяви обратните си искове" отново потвърждава, че непредявяването на записа на заповед за плащане засяга правата на приносителя само срещу джирантите и техните авалисти, но не и срещу преките длъжници - издателят на записа (платец) и неговия авалист. Въпреки липсата на задължение за това, третото лице помагач по делото е предявило процесния запис на заповед, както бе посочено по горе с нотариална покана, която покана съдържа и искане за плащане на сумите по менителничния ефект. Така, че с поканата до издателя и авалистите, а още повече и с предявяването на заявлението по чл. 417 ГПК - 04.05.2012 г., задълженията по записа на заповед стават изискуеми и по отношение на авалиста, който съгласно чл. 513, ал.1 ТЗ отговаря солидарно с издателя за плащането на сумата, за която е издаден записът на заповед, а освен това изискуемостта на задължението по записа по отношение на авалиста настъпва с настъпване на изискуемостта на задължението на издателя, защото са преки длъжници ( арг. от чл. 485, ал.1 ТЗ както се посочи по-горе). В случая ищеца основава вземането си на договор за цесия, като вземането на цедента произтича от абстрактната сделка - запис на заповед, като е доказано и каузално правоотношение между цесионера и първия ответник, касаещо обезпечаване на договор за продажба на горива. Ето защо, искът е установен на претендираното от ищеца основание и за ответниците са възникнали солидарни задължения за плащане на сума в размер на 3 737.76 лв., като същевременно липсват доказателства тази сума да е платена от ответниците което е в тяхна доказателствена тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл. 8, ал.2 ГПК, доколкото се касае за отрицателен факт. Следва да бъде уважено искането, че ответниците дължат поисканата от ищеца законна лихва за забавено върху неизплатена сума за главницата, считано от 14.08.2012 г. до окончателното й изплащане. Както бе посочено записът на заповед е бил предявен за плащане на 14.09.2011г., от който момент и солидарните длъжници са изпаднали в забава. С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат съдени да заплатят на ищцовото дружество, направените по делото разноски, в размер на 1369.97 лева съобразно представения списък с разноски по реда на чл.80 ГПК. Доколкото издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство срещу ответниците са били обезсилени, съдът не присъжда разноски за това производство. По изложените съображения районният съд,