Решение № 703 от 26.5.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 327/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Венделюкс“ ЕООД, ЕИК 205681106, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, подадена чрез адв. Д., против Решение № 1052/23.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 5060/2021 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 1581/06.10.2021 г. на зам. директора на ТД Митница – гр. Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 536, 29 лв., представляваща размера на акциза, дължим за липсващата акцизна стока. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и издаденото наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба – ТД Митница – гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калчев, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 1581/06.10.2021 г. на зам. директора на ТД Митница – гр. Бургас, с което на „Венделюкс“ ЕООД за нарушение на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 536, 29 лв.. Установено е, че дружеството е осъществило състава на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС, като при извършена проверка на 08.06.2021 г. на данъчен склад на лицензиран складодържател „Венделюкс“ ЕООД, е констатирана липси на акцизни стоки – бира, което не е отразено в материалната отчетност на дружеството. За установените липси, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е определен акциз в размер на 536, 29 лв. С извършеното деяние е прието, че „Венделюкс“ ЕООД е осъществило състава на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и доказано. Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Съдът намира възраженията на касатора за неоснователни. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Районният съд е обсъдил всички обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Установените факти и обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление, безспорно е установено в хода на съдебното следствие, че същите отговарят на обективната истина. Не могат да бъдат споделени доводите изложени в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв. Обстоятелството, че в издаденото наказателно постановление е посочено, че констатираните липси на акцизни стоки не са отразени в материалната отчетност на лицето съгласно чл. 73 и чл. 74 от ППЗАДС, без да е конкретизиране на задълженията, които са нарушени е ирелевантно за случая, тъй като нарушението правилно е квалифицирано като такова по реда на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. В тази връзка, противно на изложеното от касатора, не са налице нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В случая правилно са определени вида и размера на наложеното наказание, като е съобразена разпоредбата на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС. Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли. Относно искането за разноски, направено в съдебно заседание, съдът съобрази следното: По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, като съобрази чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, както и на основание чл. 143, от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД Митница – гр. Бургас следва да се присъди сумата от 100, 00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,