Решение № 4489 от 9.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 8345/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. С наказателно постановление № 11-01-8672022/25.04.2023 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, на С. Й. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП, изразяващо се в това, че на 26.10.2021 г. в качеството си на публичен възложител на обществени поръчки не е изпратил в срок до 30 дни от изпълнението на договор № А-148/23.12.2020 г. за публикуване в Регистъра на обществените поръчки обявление за приключване на договора. Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице С. Й. М., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че НП е издадено от некомпетентен орган. На следващо място се твърди, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, респ. неправилно е посочена датата на осъществяването му. Релевирани са доводи, че отговорност за извършеното административно нарушение следва да носи лице по чл. 35, ал. 4 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, а не изпълнителният директор на дружеството. Изложени са съображения и за наличието на маловажен случай на така извършеното административно нарушение. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Акцентирано е върху възражението, че административнонаказващият орган неправилно е определил субекта на извършеното административно нарушение. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за оставяне без уважение на подадената жалба поради нейната неоснователност. Изложено е, че от приложените справки, изискани от „Столичен автотранспорт“ ЕАД се установява, че няма друго лице по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, което да носи отговорност за така извършеното административно нарушение. С оглед на това се твърди, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Представени са писмени бележки, в които подробно са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: С Решение № 959/08.12.2020 г. на С. Й. М. – изпълнителен директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на природен газ“ за срок от една година и прогнозна стойност в размер на 7 000 000 лева без ДДС. На 22.12.2020 г. бил сключен борсов договор № 1318/22.12.2020 г. с номер от деловодната система на „Столичен автотранспорт“ ЕАД - № А- 148/23.12.2020 г., между възложителя „Столичен автотранспорт“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор на дружеството и изпълнителя „Микс газ груп“ ООД. Съгласно справка за извършени разходи с изх. № 818/04.10.2022 г., по договор № А-148/23.12.2020 г., сключен с „Микс газ груп“ ООД са начислени и заплатени разходи в общ размер на 6 979 712.73 лева без ДДС, като последното плащане по договора е извършено на 23.09.2021 г. Обявлението за приключване на договора е подлежало на публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) до 25.10.2021 г., включително. Обявлението за приключване на договор № А-148/23.12.2020 г. е изпратено за публикуване на 01.11.2022 г. с 371 закъснение. Със Заповед № ФК-10-446/18.05.2022 г. на директора на АДФИ била възложена финансова инспекция на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, като в хода на извършването й било установено горепосоченото административно нарушение, извършено от С. Й. М. в качеството му на изпълнителен директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Въз основа на направените констатации при проверката, св. Х., на длъжност „главен финансов инспектор“ в АДФИ, съставил АУАН № 11-01- 867/08.11.2022 г. срещу С. Й. М. за извършено от последния административно нарушение по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗОП. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на АДФИ издал НП № 11-01-8672022/25.04.2023 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на С. Й. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. НП било връчено на С. Й. М. на 26.05.2022 г., като в законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу него, която инициирала образуването на настоящото производство. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Х.; справка изх. № 583/11.07.2022 г., справка изх. № 584/11.07.2022 г., справка изх. № 818/04.10.2022 г., справка от АОП (л. 99 от делото), обявление за приключване изпълнението на договор за обществена поръчка (л. 50 от делото); Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД; Заповед № ЗМФ- 674/05.08.2022 г. на министъра на финансите и Заповед № ФК-10- 446/18.05.2022 г. на директора на АДФИ. При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Х., който е извършил процесната проверка и е съставил АУАН срещу жалбоподателя. От възпроизведеното от него се установява, че от изготвената от „Столичен автотранспорт“ ЕАД справка с изх. № 818/04.10.2022 г. е видно, че последното действие, респ. плащане по договор № А-148/23.12.2020 г. е именно извършено плащане на 23.09.2021 г. Това обстоятелство е безспорно установено и от съдържанието на самата справка, от която е видно, че действително последното плащане по процесния договор за възлагане на обществена поръчка е от 23.09.2021 г. Същевременно, от представената справка от АОП (л. 99 от делото) и самото обявление (л. 50 от делото), по несъмнен начин се установява, че обявлението за приключване на изпълнението на процесния договор за обществена поръчка е подадено от С. М. на 01.11.2022 г. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, доколкото ги намира за относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното: Преди да провери материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът следва да извърши проверка на процесуалната законосъобразност на същото. В този смисъл съдът намира, че процесният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в надлежната форма от оправомощено съгласно Заповед № ФК-10- 446/18.05.2022 г. на директора на АДФИ лице – св. Х. на длъжност „главен финансов инспектор” в АДФИ. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директора на АДФИ, който е оправомощен съгласно Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите да издава наказателни постановления по ЗОП. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган. Същевременно са спазени всички давностни срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗОП (специална по отношение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която предвижда по-кратък срок за издаване на АУАН) и чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В този смисъл финансовата инспекция на „Столичен автотранспорт“ ЕАД е възложена със Заповед № ФК-10-446/18.05.2022 г., докато АУАН е съставен на 08.11.2022 г., или в законоустановения 6-месечен срок по чл. 261, ал. 1 ЗОП. Същевременно, НП е издадено на 25.04.2023 г., а именно преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. С оглед на това, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния АУАН и обжалваното НП. Съдът намира за неоснователно възражението, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, доколкото видно от съдържанието на същото по недвусмислен начин словесно е описано, че нарушението е осъществено на 26.10.2021 г. в гр. София. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят С. Й. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗОП обявлението за приключване на изпълнението на договор за обществена поръчка се изготвя по образец и се изпраща в срок до 30 дни, което обявление сългасно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗОП се публикува в Регистъра на обществените поръчки (РОП). Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от справка с изх. № 818/04.10.2022 г. последното плащане по договор № А-148/23.12.2020 г. е извършено на 23.09.2021 г. Съответно, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗОП възложителят по обществената поръчка е следвало да публикува в РОП обявление за приключване на изпълнението на договора за процесната обществена поръчка до 25.10.2021 г., включително. Същевременно, от справка-извлечение от РОП и справката от АОП се установява по несъмнен начин, че обявлението за приключване на договора е публикувано в РОП на 01.11.2022 г. или с повече от една година закъснение. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото в АУАН и НП не било описано кое е настъпило първо – последното действие, свързано с предоставяне на уговорения резултат, или последното дължимо плащане съгласно разпоредбата на чл. 72 от ППЗОП. Видно от съдържанието на АУАН и НП по недвусмислен начин в същите е посочено, че изпълнението на договора е приключило именно на 23.09.2021 г., когато е извършено последното плащане по договора видно от справка с изх. № 818/04.10.2022 г. В този смисъл и доколкото 30-дневният срок по чл. 29, ал. 3 ЗОП за обявяване в РОП на приключване изпълнението на договора е изтекъл на 25.10.2021 г., то правилно в АУАН и НП датата на извършване на нарушението е посочена като 26.10.2021 г. Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на изпълнителния директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗОП задължение на възложителите на обществени поръчки е да подават обявленията за приключване на същите, като съгласно санкционната разпоредба на чл. 256а ЗОП за неизпълнение на така регламентираното задължение отговорност носи единствено възложителят на съответната обществена поръчка. В случая, на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 ЗОП изпълнителният директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД С. Й. М. е секторен възложител и административнонаказателно отговорно лице по смисъла на закона. Както правилно е посочил процесуалният представител на въззиваемата страна, по делото е приложена справка с изх. № 584/11.07.2022 г., от която се установява, че по процесната обществена поръчка не е налице определянето на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП на друго длъжностно лице, което да организира или възлага обществени поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на субекта на нарушението, тъй като съгласно Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД отговорни за изпълнение на задължението за публикуване приключване изпълнението на договора са били други длъжностни лица. Следва да се посочи, че посочените Вътрешни правила са вътрешно ведомствен акт и целят единствено уреждане на отношенията между отделните служители в „Столичен автотранспорт“ ЕАД във връзка с организиране и изпълнение на възложените обществени поръчки. Посочените вътрешни правила обаче не могат да обуС.ят ангажиране на административнонаказателна отговорност на други субекти, извън посочените в ЗОП. В случая не е налице и изрично оправомощаване на конкретни длъжностни лица по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП, които да отговарят за изпълнение на процесното задължение по чл. 29, ал. 3 ЗОП. Нещо повече, видно от разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД посочените длъжностни лица в „Столичен автотранспорт“ ЕАД (експерт обществени поръчки или юрисконсулт обществени поръчки) изготвят по образец и предоставят за подпис на възложителя информацията по чл. 29 ЗОП, след което я изпращат за вписване в РОП. Тоест, очевидно в случая се касае за чисто фактическо определяне на длъжностните лица, които да изпращат информацията за публикуване в РОП, но не и делегиране на правомощие по чл. 7, ал. 1 ЗОП за носене на отговорност за управление на обществената поръчка, доколкото изрично е посочено, че всяко едно обявление следва да се подписва от възложителя, в случая от жалбоподателя С. М. в качеството му на изпълнителен директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от Вътрешните правила за управление на цикъла на обществени поръчки в „Столичен автотранспорт“ ЕАД единствено регулира вътрешните субординационни отношения в дружеството във връзка с подготвяне и изпращане на информацията по чл. 29 ЗОП, но не делегира правомощия по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОП, респ. не изключва отговорността на възложителя по чл. 29, ал. 3 и чл. 256а ЗОП за неизпълнение на така вмененото му задължение. В този смисъл правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така извършеното административно нарушение. Административното нарушение е извършено от жалбоподателя М. виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото макар да не е съзнавал общественоопасния характер на нарушението и да не е предвиждал неговите общественоопасни последици, е бил задължен по закон и е могъл да ги предвиди. За така извършеното административно нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 256а ЗОП налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 200 до 1000 лева. В настоящия случай на жалбоподателя е наложена санкция в предвидения от закона минимален размер от 200 лева, поради което и атакуваното НП се явява законосъобразно и в санкционната си част. Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Следва да се посочи, че закъснението за подаване на обявлението за приключване на договора е повече от една година след изтичане на законоустановения срок, което закъснение се явява значително. Освен това, изпълнението на процесното задължение е станало едва след извършване на финансовата инспекция от страна на АДФИ, а не по инициатива на жалбоподателя. Ирелевантни са изложените в жалбата съображения за липсата на настъпили вредни последици от извършеното административно нарушение, доколкото последното е формално такова и законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е последици от същото. С оглед на това, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на АДФИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен