Решение № 808 от 19.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 5484/2023 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В. Г. К. от гр. Варна, ЕГН ••••••••••, подадена чрез адв. О.С. от ВАК, против НП № 23-0436-000981 от 20.09.2023год. на началник група в ОД на МВР Варна, РУ 02 Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като сочи, че не му бил съставян АУАН цитиран в НП и той не бил подписвал такъв. Отделно от това сочи, че твърдението, че бил отказал да му бъде извършена проверка за алкохол не било вярно. Моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява не се представлява. За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова - А.а, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер. Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: В нощта на 09/10.08.2023год. свидетелите К. и М. и двамата полицейски служители във ІІ РУ ОД МВР Варна, били на работа като автопатрул. Същите получили сигнал от ОДЧ за лек автомобил БМВ с рег. № В7427НТ, който дрифтира на ул. „Любен Каравелов“ и отишли на място. Автомобилът не бил установен. По-късно същата нощ около 03: 20ч., при обход на района, свидетелите засекли автомобила на бензиностанция ОМВ на ул. „Мир“ в гр.Варна, където извършвал маневри в района на бензиностанцията. Свидетелите предприели спиране на водача и отпочнали извършването на проверка. В хода на проверката, проверяващите установили, че водач на същия е въззивника. По време на проверката на място въззивникът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер. На място св. К. съставил срещу въззивника АУАН № 1021853/10.08.2023год. за това, че отказва да му бъде извършена проба с техническо средство. Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника без уважение като му бил връчен и препис от него. На въззивникът бил издаден талон за медицинско изследване и същият бил отведен за даване на кръвна проба в МБАЛ „Св.Анна – Варна“, където отказал да даде кръв за изследване. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 20.09.2023год. въз основа на него, началника на сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, издал атакуваното НП № 23-0436-000981 като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, посочил, че въззивникът отказал да му бъде извършена и кръвна проба, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Р. К. – актосъставител, Антон Х. – свидетел вписан в акта, както и П. М., които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от проверката извършена на въззивника с нужната конкретика. Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози Приложение №4 към чл. 14, ал.2; Талон за изследване № 0172306; ЗППАМ № 23-0436- 000164/10.08.2023год.; Жалба срещу ЗППАМ; Хр Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 365з- 4442/07.07.2022год. на директора на ОД МВР Врана, справка за нарушител Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени доказателства са приобщени Удостоверение рег. № 365р-2485/11.01.2024год. издадено от Началник Сектор „Човешки ресурси“; писмо от началника на ІІ РУ при ОД на МВР Варна УРИ 436000-6365/15.04.2024год., писмо рег.№ 7855800-391/08.05.2024год. на ВПД Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. В хода на съдебното следствие е била назначена и съдебно графологична експертиза изготвена от вещото лице Е. А. от заключението на която се установява че подписите положени за „Нарушител“ в АУАН Серия GA № 1021853 от 10.08.2023год. и срещу „Подпис“ в разписката приложена към него са изпълнени от В. Г. К.. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението, , както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на АНО и изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на въззивника нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложените наказания са индивидуализирани. Допуснати съществени нарушения на процес. правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника съдът не констатира и жалбоподателя. Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Съдът обаче намира, че това не е ограничило правото на защита на въззивника, тъй като става ясно за какво е наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, а фактите сочат единствено отказ от проверка с техническо средство. За каквато и да било неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността на въззивника и дума не може са става. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това, че на въззивникът не бил връчен АУАН и той не бил подписал такъв то не се споделя от съда първо с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели които сочат че на място е бил съставен АУАН на въззивника, който той е подписал и е получил, а от друга страна предвид цитираното по-горе заключение по назначената СГЕ поддържано от вещото Е. А. в съдебно заседание от което се установява, че именно въззивникът се подписал срещу нарушител в АУАН и срещу подпис в разписката към него. На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001 г.. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Посочената разпоредба е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е лице с качеството "водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП. Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието "управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДП, какъвто е и водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. В случая от показанията на свидетелите К. и М. по категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № В7427НТ в района на бензиностанция ОМВ на ул. „Мир“ в гр.Варна към момента на спирането му за проверка. На следващо място от показанията на същите свидетели, както и от тези на св. Х. се установява, че въззивникът е отказал да бъде изпробван на място с техническо средство дрегер. Установява се по несъмнен начин от приложените по АНП писмени доказателства – талон за изследване № 0172306 и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, че на въззивника е бил издаден талон за медицинско изследване, както и че той е отказал да даде кръв за изследване в лечебното заведение, където е бил отведен. Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл. 174, ал. 3, от ЗДП. То е формално и е довършено в момента, в който въззивникът е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с Дрегер. От субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото въззивникът като водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова разпоредба. В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващите му се съобразно санкционната норма наказанията, които определил във фиксираните в закона размери – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Горното не дава възможност на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да ревизира размера на наложените наказания. Доколкото съобразно нормата на чл. 189з от ЗДП за нарушения по този закон не се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът не дължи коментар досежно представлява ли нарушението маловажен случай или не. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските. Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно. При този изход на спора (НП подлежи на потвърждаване) съдът счете, че въззивника дължи разноски съобразно чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер, а именно в размер на 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника В. Г. К. в полза на ОД МВР Варна. Като взе предвид, че в хода на съдебното производство са били направени разноски за съдебно-графологична експертиза в размер на 250лв. и като съобрази задължителните указания дадени в ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984год. на ВС, ОСНК съгласно които при потвърждаване на НП съдът осъжда нарушителят да заплати направените разноски съдът счете, че направените от ВРС разноски във връзка с назначената съдебна експертиза следва да бъдат възложени на въззивника. Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският районен съд