Решение № 1058 от 25.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2661/2021 г.

производство по несъстоятелност запазва органите си на управление, но дейността му продължава под надзора на синдика. А съгласно чл. 640, ал. 2 ТЗ, дружеството, спрямо което е открито производство по несъстоятелност е длъжно да предостави на синдика информация за наличното имущество на дружеството, ведно с всички свързани с това документи в 7-дневен срок от писменото им поискване. Като за предаване на пари и други ценности следва да бъде извършен опис от синдика съгласно чл. 652 ТЗ, от който момент на сетне той е отговорен за тяхното съхранение.– арг. от. От анализа на посочената нормативна уредба следва извода, че за управителя на дружеството след откриване на производството по несъстоятелност се поражда задължение да предаде на синдика за стопанисване и управление имуществото на дружеството, ведно с документите, които го установяват, за което се съставя опис. А след предаването, разходването на средства на дружеството става само със съгласието на синдика. Следователно ако касовата наличност по баланса към 31.05.2021 г е действителна, за управителя съществува задължение за нейното предаване на синдика, тъй като след откриване на производството по несъстоятелност средствата от нея следва да бъдат вложи в особената банкова сметка и разходвани само с негово съгласие и след одобрението на съда (арг. за последното от чл.658, т.8 и т. 9 ТЗ). За да е противоправно бездействието на управителя, следва да се установи и че към откриване на производството по несъстоятелност или след това ищцовото дружество разполага със сумата от 36 000, 00 лева като касова наличност. За това обстоятелство по делото са събрани различни доказателства, които нито по отделно, нито в съвкупност установяват подлежащия на доказване факт. Балансът за 2021г на ищцовото дружество, респ. отчетът за паричните потоци за 2021г, отчетът за приходите и разходите за 2021, отчетът за собствен капитал 2021г, за да установят касовата наличност, следва да са водени редовно съгласно чл. 182 ГПК. По делото не е изследвана редовността на счетоводството на ищцовото дружество, тъй като нито една от страните не е представила първичните счетоводни документи, въз основа на които то се съставя и води – арг. от чл. 3 ЗСч. Тежестта е за ищеца, а твърденията му, че книгите не са му били предадени от ответника, е могло да бъде преодоляно с други доказателствени средства като задължаването му да ги представи при индиция за това, че той е в държане на последните или да бъдат изискани от дружеството/дружествата осъществявали счетоводното обслужване на ищеца, преди откриване на производството по несъстоятелност, каквито искания не са били отправяне към съда. Но и без представяне на първичните счетоводни документи, от решенията на СГС и САС във връзка с откриване на производството по несъстоятелност, може да се направи извод, че то не е водено редовно, тъй като отразените като налични активи, не са приети за съществуващи, поради което е и открито производството по несъстоятелност спряно ищцовото дружество. Относно декларациите на Ю. П. от 16.08.2021г и 27.08.2021г, по правната си същност те представляват изявления за признание и за отричане на факт. Сами по себе си, те нито доказват, нито опровергават, съществуването на подлежащия на доказване факт, а следва да бъдат ценени заедно с другите доказателства по делото. Следователно, за да се даде вяра на едната или на другата декларация, следва съществуването на касовата наличност да бъде установено и с други доказателства. За такива синдика представя: Договор от 01.02.2020г сключен между „К.Ф.“ ЕООД и „К.. Х.“ ООД, с който първия възлага на втория счетоводното обслужване на дружеството, сред които задължения е и изготвяне на инвентаризация съгласно на активите и пасивите на дружеството; Пълномощно от В. П., управител на „ВП Л.М. с предишно наименование „К.. Х.“ ООД, с което упълномощава М. Б. да го представлява дружеството пред НАП; Пълномощно от 11.08.2021г Ю. П. към М. Б. да представлява „К.Ф.“ ООД пред НАП и НОИ; Констативен протокол от 02.02.22г на нотариус Г.Т., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, съгласно който на дата на съставянето му лицето Я.Ч., представило се за заместник главен счетоводител на „К.. Х.“ ЕООД, което текущо обслужва счетоводно „К.Ф.“ ЕООД, извършва инвентаризация на касовата наличност на „К.Ф.“ ЕООД, като заявява, че при нея се намира касова наличност от 36 000, 00 лева и Констативен протокол 16.03.22г на нотариус Г.Т., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, съгласно който на датата на съставянето му лицето Я.Ч., заместник главен счетоводител в „К.. Х.“ ЕООД, което текущо обслужва счетоводно „К.Ф.“ ЕООД, извършва инвентаризация на касовата наличност на последното, като заявява, че при нея се намира цялата касова наличност от 36 000, 00 лева; заключение на ССЕ. Описаните документи представляват косвени доказателства относно подлежащия на доказване факт. За да се приеме, че го установят, те следва да налага в своята съвкупност един единствен възможен извод, за съществуването на касовата наличност. Такъв извод не може да се направи. „К.Ф.“ ЕООД /н/ и „К.. Х.“ ООД са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, тъй като последното е едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество и затова може да се приеме, че както и да е организирано изпълнението на договора за счетоводно обслужване сключен между тях на 01.02.2020 г. Не е правно невъзможно (макар пряко да не следва от него) касовата наличност на контролираното дружество да бъде оставена на „съхранение“ при „счетоводителя“, но преки доказателства за това обстоятелство не са сочени, респ. събрани, още по-малко такива за размера на касовата наличност. Но ако тя е на съхранение у едноличния собственик на капитала, то тогава търсеното на сумата като вреда от управителя би се явило неоснователно. Относно констативните протоколи, следва да се посочи, че в частта относно броенето пред нотариуса на сумата от 36 000, 00 лева, като действие извършено пред него и констатирано от него като длъжностно лице в предела на осъществявани по закон функции, констативния протокол е официален документ и обвързват съда да приеме, че такава сума пари е представена пред нотариуса. В частта относно изявленията на лицето Я.Ч., че сумата е касова наличност на „К.Ф.“ ЕООД /н/, и че тя е счетоводител на „К.. Х.“ ООД, констативните протоколи са диспозитивни документи. Те не обвързват съда. За да бъдат възприети, те или следва да бъдат признати от ответника или да бъдат установени/доказани от ищеца с други доказателства. Доказателства от страна на ищеца, за обстоятелството, че в действителност Я.Ч. е служител на „К.. Х.“ ЕООД на длъжността „заместник главен счетоводител“, не са представени, поради което не може да се кредитира изявлението й в констативния протокол за това. От друга страна, не са представени, респ. събрани доказателства, че третото лице „К.. Х.“ ООД е в държане на касовата наличност на „К.Ф.“ ЕООД /н/, както се посочи и по-горе. Заключението на изслушаната ССЕ, също не установява касовата наличност по баланса към 31.05.2021г, тъй като не е осигурен достъп до счетоводството на дружеството. Съдът не може да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като за последната е необходимо, насрещната страна да създава пречки за установяване на дадено обстоятелство по делото. В случая е вярно, че вещото лице по ССЕ посочва, че дружеството осъществявало счетоводството на ищеца („Е.Д.К.“ ЕООД) не е предоставило документи за изготвяне на заключението. Това бездействие обаче не е проявено от ответника, за да се приеме, че той създава именно пречки за неговото установяване. Няма нито твърдения нито доказателства, че „Е.Д.К.“ ЕООД съхранява първичната счетоводна документация на ищцовото дружество и че тя е била върната на ищцовото дружество именно чрез ответника като негово управител, за да може да се приеме, че именно последният създава пречки за установяване на неговото съдържание. След като по делото не се установява съществуването на твърдяната касова наличност в размер на 36 000.00 лева, бездействието на ответника да предаде същата на ищеца чрез неговия синдик, не е противоправно. Следователно иска като недоказан по основание следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на делото ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1440, 00 лева. При тези мотиви, съдът