РЕШЕНИЕ

№ 108

гр. Бургас, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев Членове: Цвета Ж., Попова Ангел, Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100601621 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Деян Костов от АК - Бургас, защитник на подсъдимите Х. Х. А., ЕГН: •••••••••• и Х. М. А., ЕГН: ••••••••••, срещу присъда № 14/17.10.2023 г., постановена по НЧХД № 229/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Х. А. е признат за виновен в това, че:

На 23.06.2020 г. около 10.00 часа в с. ••••, община •••, обл. Бургас, на улицата, при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, чрез нанасяне на удари с дървен кол, причинил на Х. О. М., ЕГН: •••••••••• от с. •••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост - престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;

На 23.06.2020 г. около 10.00 часа в с. ••••, община •••, обл. Бургас, на улицата, в съучастие с Х. М. А., ЕГН: ••••••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с дървен кол и ритници, причинил на Х. О. М., ЕГН: •••••••••• от с. ••• лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба - престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 12, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200, 00 (хиляда и двеста) лева.

Със същата присъда подсъдимата Х. А. е призната за виновна в това, че на 23.06.2020 г. около 10.00 часа в с. •••, община •••, област Бургас, на улицата, в съучастие с Х. Х. А., ЕГН: ••••••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с дървена пръчка и ритници, причинила на Х. О. М., ЕГН: •••••••••• от село ••• лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000, 00 (хиляда) лева.

С присъдата подсъдимият Х. А. е осъден да заплати на тъжителя Х. О. М. сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото, като исковата претенция над уважения размер до претендираните 15 000 лева е отхвърлена.

С присъдата подсъдимите Х. А. и Х. А. са осъдени да заплатят солидарно на тъжителя Х. О. М. сумата от 1 000, 00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото, като исковата претенция над уважения размер до претендираните 2 000 лева е отхвърлена.

С присъдата подсъдимите Х. А. и Х. А. са осъдени да заплатят солидарно на тъжителя Х. О. М. направените съдебно - деловодни разноски в размер на 2 782, 00 (две хиляди седемстотин осемдесет и два) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. А. е осъден да заплати по сметка на РС - Айтос държавна такса в размер на 120, 00 (сто и двадесет) лева, съобразно уважената част от гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Х. А. и Х. А. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС - Айтос държавна такса в размер на 40, 00 (четиридесет) лева, съобразно уважената част от гражданския иск.

С въззивната жалба и с допълнителното писмено изложение към нея, подадени от защитниците на подсъдимите – адв. Деян Костов и адв. Георги Михов от АК – Бургас, се заявява позиция, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие и с присъдените обезщетения по предявените граждански искове и поставянето в тежест на подсъдимите на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимите Х. А. и Х. А. да бъдат признати за невиновни да са извършили престъпленията по така повдигнатите обвинения, както и да бъдат отхвърлени гражданските искове като неоснователни. Алтернативно е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Стоян Петров от АК - Бургас, повереник на частния тъжител Х. О. М., ЕГН: ••••••••••, с която на първо място се оспорва подадената от подсъдимите жалба, като се сочи, че изложените в нея твърдения са неправилни и неоснователни, поради което се счита, че същата не следва да бъде уважена. На второ място се посочва, че тъжителят е доволен от наложените наказания на двамата подсъдими с първоинстанционната присъда за нанесения над него побой и поради тази причина не са обжалвали акта на съда в наказателната му част. На следващо място с въззивната жалба, подадена от адв. Петров, се изразява недоволство от присъдата в гражданската й част, с която се отхвърля предявения срещу подсъдимия Х. Х. А. граждански иск за сумата над уважения размер от 3 000 лева до предявения размер от 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нанесената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост на тъжителя, и с която се отхвърлят претендираните срещу подсъдимите Х. А. и Х. А. граждански искове от по 2000 лева за всеки един подсъдим и се присъжда да се заплати солидарно сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от нанесени множество леки телесни повреди на тъжителя. Твърди се, че присъдата в отхвърлителната й част за претендирано обезщетение за неимуществени вреди над признатите 3 000 лева и 1000 лева е неправилна като противоречащо на изискванията за справедливост и формираната трайна съдебна практика на чл. 52 от ЗЗД при така причинени средна и леки телесни повреди. С тази въззивна жалба е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда в гражданската й част, като се уважат изцяло предявените претенции за сумите от 15 000 лева, представляваща неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда и сумите от по 2000 лева за всеки един от подсъдимите, представляващи неимуществени вреди за нанесени множество телесни повреди. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител – редовно призован, не се явява. Упълномощеният му повереник – адв. Стоян Петров, поддържа въззивната жалба с всички изложени в нея съображения, както и с направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда в гражданската й част, като бъдат увеличени обезщетенията за нанесените неимуществени вреди на пострадалия. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Защитниците на подсъдимите – адв Деян Костов и адв. Георги Михов, поддържат жалбата и подаденото допълнително писмено изложение към нея с релевираните в тях доводи и с направените алтернативни искания за отмяна на присъдата с оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимите Х. А. и Х. А. в лична защита заявяват, че не са виновни и молят да бъдат оправдани.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивната инстанция не може да санира тези нарушения, тъй като същите са отстраними само от първоинстанционният съд при ново разглеждане на делото.

Съдебното производство пред Районен съд – гр. Айтос е образувано по тъжба на Х. О. М., чрез повереника му адв. Стоян Петров от АК – Бургас, подадена срещу Х. Х. А. и Х. М. А., последните двама съпрузи. Тъжбата е била подадена в компетентния районен съд в шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК от деня, в който пострадалият М. е получил препис от постановление от 18.01.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е било спряно наказателното производство по ДП № 335 ЗМ-119/2020 г. по описа на РУ – Руен, вх. № ТОА-783/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос, образувано и водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като е прието, че на досъдебното производство се е установило, че е осъществен състав на престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

В тъжбата, след като се описват фактически обстоятелства за нанесени на 23.06.2020 г., около 10, 00 часа, множество удари о т Х. А. и Х. А. на тъжителя М., посредством които е увредено здравето му, е направено искане за предаване на съд и за осъждане на съпрузите Х. А. и Х. А. за извършени от тях две отделни престъпления от частен характер, с посочени в тъжбата правни квалификации по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

За престъплението с дадена в тъжбата правна квалификация по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК се твърди, че е извършено от Х. Х. А. и се изразява в това, че на 23.06.2020 г., около 10, 00 часа, на улицата в с. •••, общ. •••, обл. Бургас, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, чрез нанасяне на удари с дървен кол, причинил на Х. О. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост.

За престъплението с дадена в тъжбата правна квалификация по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК се твърди, че е извършено от Х. Х. А. и Х. М. А. в съучастие по между им, и се изразява в това, че на 23.06.2020 г., около 10, 00 часа, на улицата в с. •••, общ.•••, обл. Бургас, двамата в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с дървен кол и ритници, причинили на Х. О. М. лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата, довело до временно разстройство за здравето, неопасно за живота, охлузване и кръвонасядане на лицето, главата, крайниците и гърба.

С определение № 121/31.08.2022 г. на първоинстанционния съд, с което е даден ход на тъжбата /актът, с който делото от частен характер се насрочва в съдебно заседание, и с който се дава ход на тъжбата, следва да е разпореждане на съдията – докладчик – арг. от чл. 252, ал. 4 НПК, а не определение на състава на съда/, е прието, че с тъжбата са предявени обвинения по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 130, ал. 1 от НК. Следователно районният съд е възприел посочената в диспозитива на тъжбата цифрова правна квалификация, сочеща на обвинение за извършени две отделни престъпления, а именно: - по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК – осъществено само от Х. Х. А.; - и по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – осъществено от Х. Х. А. и Х. М. А. в съучастие по между им. Това становище на първостепенния съд е потвърдено и на стр. 1 и 2 от мотивите към постановената присъда, където отново е посочено какви обвинения са предявени с тъжбата по отношение на двамата подсъдими.

С диспозитива на постановената присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Х. А. за виновен за извършени две отделни деяния, които цифрово е квалифицирал като две отделни самостоятелни престъпления, след което е обединил двете правни квалификации, като е посочил, че на основание чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 12, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК освобождава подс. А. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1200, 00 (хиляда и двеста) лева.

От така констатираното вътрешно противоречие в диспозитива на присъдата не става ясна волята на съдебния състав от първата инстанция относно това дали приема, че подсъдимият Х. А. е извършил при условията на съвкупност две отделни престъпления, за които следва да се определят наказания за всяко престъпление отделно, след което да се наложи най- тежкото от тях на основание чл. 23, ал. 1 от НК (в който случай чл. 78а от НК е неприложим, поради забраната на чл. 78а, ал. 7 от НК при наличие на множество престъпления), или приема, че подсъдимият Х. А. е извършил едно престъпление.

В случая се касае до неяснота и вътрешна противоречивост относно волята на съда, постановил атакуваната присъда, по основни правнозначими въпроси, които по силата на чл. 301, т. 1 и т. 2 от НПК е следвало да намерят своя убедителен, ясен и категоричен отговор както в присъдата, така и в мотивите към нея. Констатираният процесуален порок в дейността на районния съд представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, и изисква връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на РС – Айтос.

При новото разглеждане на делото следва да се съобразят следните принципни положения:

По наказателните дела от частен характер, пострадалият от престъплението, което се преследва по негова тъжба, има задължението единствено да посочи в тъжбата си „обстоятелствата на престъплението“ (чл. 81, ал. 1 НПК), но не и да даде правна квалификация на твърдяното с тъжбата престъпление. Съдът е този, който има задължението да определи правната квалификация на изложените в тъжбата фактически обстоятелства, като не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, в случай, че такава е посочена в тъжбата. Това разбиране се приема еднозначно както от доктрината, така и от последователната съдебна практика на ВКС /в този смисъл вж. „Наказателен процес на Република България“ – акад. Стефан Павлов, изд. Сиби, 1996г., стр. 209; Решение №472/16.10.2001г. по н.д. №424/2001г., II н.о.; Решение №4/26.02.2009г. по н.д. №636/2008г., ІІІ н.о.; Решение №184/30.06.2014г. по н.д. №68/2014г., І н.о./.

Друго принципно положение, приемано последователно от съдебната практика, е че определянето на правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата, се извършва още в разпореждането, постановено от съдията- докладчик, с което се дава ход на тъжбата. Чрез връчване на преписи от тъжбата и от разпореждането, с което й се дава ход, на подсъдимия в пълнота стават известни пределите на обвинението, за което е предаден на съд, като единство между заявените от тъжителя факти и дадената им от съда правна квалификация. Това утвърдено в съдебната практика разбиране намери законодателна уредба с изменението на чл. 252, ал. 4 от НПК (ДВ, бр. 48 от 2023 г.), като в изр. второ на ал. 4 изрично се предвиди, че „в разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията-докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата.

В конкретния случая, съдебният състав на РС – Айтос, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да даде вярна правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата. При определянето на точната правна квалификация и на това дали в случая се касае за обвинение за едно или за две престъпления, извършени от подсъдимия Х. А., следва да се изходи от фактическите обстоятелства, описани в тъжбата, сочещи, че на 23.06.2020 г., около 10, 00 часа, в с. •••, община •••, обл. Бургас, на улицата, подсъдимите Х. А. и Х. А. са нанесли множество удари с дървени предмети и с крака на тъжителя М., в областта на главата, ръцете и тялото на последния, посредством които удари е увредено здравето му, като му е причинено счупване на дясна лакътна кост, мозъчно сътресение с разкъсно-контузни рани по главата и множество кръвонасядания по лицето, главата, крайниците и гърба.

При тези факти, приетото от първоинстанционния съд в определение № 121/31.08.2022 г., с което е даден ход на тъжбата, че със същата са предявени обвинения за извършени две отделни престъпления, а именно: по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 от НК – за нанесената средна телесна повреда и по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за нанесената лека телесна повреда, е в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 18 на ППВС № 3 от 27.IX.1979г. В тях е разяснено, че когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.

Наред с горното, следва да се има предвид и възприетото в съдебната практика разбиране, че когато няколко лица участват в нанасянето на удари на друго лице, като действията на всеки един от тях са насочени към причиняване на телесно увреждане на пострадалия, следва да се носи отговорност за съизвършителство за общо причинения при общ, съвместен умисъл резултат, независимо, че не е установено конкретно от чии действия е настъпил този резултат, като е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени.

В обобщение на изложеното въззивната инстанция заключи, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, които препятстват възможността на въззивния съдебен състав за надлежна проверка на атакувания акт. По естеството си посочените нарушения са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред първата инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Айтос. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, допуснати още с разпореждането за даване ход на тъжбата и впоследствие рефлектирали върху присъдата и при изготвянето на мотивите на атакувания съдебен акт.

Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по делото, а страните следва да направят исканията си за присъждането им при новото разглеждане на делото пред първостепенния съд.

По гореизложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Бургаският окръжен съд