Решение № 59 от 16.1.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 358/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.2в, ал.1, т.1 във вр. чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Първоначално делото е образувано пред Административен съд- Враца, като с Определение № 1398 от 01.08.2024 г., постановено по адм. дело № 473/2024, по описа на съда, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, същото е прекратено и е изпратено на Административен съд- Монтана по компетентност. Предмет на производството е искова молба и уточнения по нея, подадени от лишения от свобода Ц. Ч. Е. с [ЕГН], изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца против Административен съд Враца, с която е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди в размер на 2000, 00 лв. /две хиляди/ и имуществени вреди от 10, 00 лв. /десет/, ведно със законната лихва, за периода от 13.06.2024г. до 22.07.2024г. /подаване на исковата молба/ относно прекратено Адм. дело № 362/2024г. по описа на АдмС–Враца във връзка със стеснително тълкуване приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС и чл.278 от ЗИНЗС, превратно тълкуване на чл.83 от ГПК относно отказа от освобождаване заплащането на държавна такса за първоинстанционното и касационното производство с посочено правно основание по чл.2в от ЗОДОВ, съдържащо твърдения за нарушение на чл.6 от КЗПЧОС относно ограничаване правото на справедлив и публичен съдебен процес от независим и безпристрастен съд и претърпени от него психически страдания, в рамките на проведените производства по Адм. дело № 362/2024г. и ЧКАД №424/2024г. и двете по описа на АдмС – Враца. В съдебно заседание, ищецът Ц. Ч. Е. доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ – Монтана се явява лично, като поддържа исковата молба по която претендира обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че начинът на водене на делото е в несъответствие с общопризнатите правни и административни принципи по Глава VI от ЗИНЗС и общопризнатите и известни принципи на АПК, делото да се гледа в открито съдебно заседание; без да има редовност на жалбата, без да е изпълнено едно от основните задължения за внасянето на дължимата държавна такса, съдията го е осъдил да заплатя таксата без да има процес и без изобщо да е бил на дело. Именно за да скрие своите неправомерни действия ответника е отказал да го освободи от такси и разноски за касационното производство и да бъде допуснато самото дело до касация, за да се види, че тези нарушения ги има. Именно с това е нарушил правото на гледане на делото, т.е. на справедлив съдебен процес по чл.6 от КЗПЧОС. Моли исковата претенция да бъде уважена. Ответникът Административен съд Враца представляван от Председателя, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмен отговор и становище по хода на делото. По същество оспорва исковата претенция, като моли за отхвърляне на предявения иск, поради липса на предпоставките за търсене на отговорност на Административен съд – Враца на основание чл.2в, т.1 от ЗОДОВ, тъй като от приложените по делото доказателства се установява, че е проведен справедлив съдебен процес, като постановените съдебни актове на Административен съд – Враца са валидни и законосъобразни, издадени са от легитимен, безпристрастен и независим съдебен състав, като не е налице нарушение на правото на ЕС. Не е нарушена нито една правна норма било на българското или европейското право и по никакъв начин не са ограничени или нарушени гражданските права на ищеца. Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск срещу Административен съд – Враца. Представителя на Окръжна прокуратура - Монтана дава заключение, че предявения иск е неоснователен в неговата цялост. Излага доводи, че в производството не е доказано ответникът, със своите решения, да е нарушил и то достатъчно съществено норма на правото на Европейския съюз, която предоставя права на ищеца в качеството му на частноправен субект. Отделно от това, липсват кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковата претенция, след като на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, спорът е решен в разумен срок, като съдебните актове са постановени в предвидения в закона срок, същите са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите, обусловили крайните изводи за това дали законът е бил правилно приложен. Отделно от това ищеца е упражнил правото си да обжалва Определението с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по която е постановен потвърдителен акт на касационната инстанция. Наред с това липсват каквито и да са доказателства да са претърпени претендираните вреди. Затова счита, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен. По допустимостта на спора, съдът взе предвид следното: Делото е постъпило за разглеждане по подсъдност в Административен съд Монтана въз основа на Определение № 1398/01.08.2024 г. по адм. д. № 473/2024 г. на Административен съд Враца. Съдът е извършил преценка досежно родовата и местна подсъдност на исковата молба, както и за приложимите процесуални правила, съобразно разпоредбите на чл. 2в, ал. 1, т. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ), и е приел исковата молба за разглеждане, мотивиран от изложеното: Според чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Касае се за изборна подсъдност, като правото на избор принадлежи на ищеца, но в рамките, определени от закона – пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес/местонахождението на увредения (към датата на завеждане на исковата молба в Затвора гр.Враца, преместен в хода на производството в Затвора гр.Бобов дол), т. е. по правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ местно компетентен да се произнесе е Административен съд Монтана. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, обаче, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен съд, който в случая е Административен съд Монтана. Приложимото право на ЕС, което се сочи в исковата молба: Съгласно член 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС, Конвенцията/ - "Право на справедлив съдебен процес" - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съгласно член 13 от Конвенцията - Право на ефективни правни средства за защита - Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. С оглед разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърдят вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на Административните съдилища. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. В случая ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. С нормите на ЕКПЧОС и ХОПЕС, Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл. 6 от ДЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС, която има същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Предвид горното, съдът счита исковата молба за допустима. По съществото на спора съдът взе предвид следното: Предмет на настоящото исково производство е иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, с което ищецът Ц. Ч. Е. с [ЕГН], изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца към момента на подаване на исковата молба и първото по делото съдебно заседание, търси присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на нарушение на правото на Европейския сьюз. Претърпяната имуществена вреда ищецът конкретизира като заплатена държавна такса в размер 10, 00 лв. Видно от постановеното Определение № 1150/13.06.2024 г. по адм. д. № 362/2024 г. на Административен съд Враца, е бил осъден да заплати сумата от 10, 00 лв., представляваща държавна такса. Исковата молба в тази част е неоснователна - държавна такса е дължима още към момента на подаване на жалбата, тъй като заплащането й е предпоставка за редовност на жалбата, а не за основателност на жалбата. Предвид дължимостта на тази такса по реда на Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието същата не може да се определи като вреда във връзка с твърдяното за нарушено право на защита, по аргумент че възлагането на разноски за воденето на производството е обусловено от изхода на спора. С оглед на това съдът приема, че ищецът Ц. Ч. Е. не е претърпял имуществена вреда, която да е резултат от незаконосъобразно проведено съдебно производство. По отношение претенцията за неимуществени вреди изразяваща се в твърденията на ищеца за стеснително тълкуване приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС и чл.278 от ЗИНЗС и превратно тълкуване на чл.83 от ГПК относно отказа от освобождаване заплащането на държавна такса за първоинстанционното и касационното производство, което според него е в нарушение на чл.6 от КЗПЧОС относно ограничаване правото на справедлив и публичен съдебен процес от независим и безпристрастен съд в резултат на което е претърпял психически страдания. В Административен съд гр.Враца е било образувано производство по повод подадена молба от ищеца с вх.№1616 от 29.05.2024г., с която се иска прекратяване на незаконосъобразни бездействия, свързани с трудовата му експлоатация, който го подлагат на нечовешко и унизително отношение, да бъде задължен Началника на Затвора – Враца да не го заставя да изпълнява задачи извън вменените му, в случай, че бъде заставен да ги изпълнява – да бъде поощряван за всяка проява. От фактическа страна с оглед твърденията в молбата до АС – Враца е посочено, че на 18.09.2023г. Ц. Ч. Е. започнал работа като библиотекар в ЗОЗТ – Бойчиновци към Затвора – Враца, но на 21.12.2023г. и на 10.01.2024г. по нареждане на Началника на ЗОЗТ му било разпоредено да товари и разтоварва буркани, което е извън задълженията му. С отделна молба към жалбата Ц. Ч. Е. е поискал да бъде освободен от заплащане на разноски по делото, като е приложил собственоръчно написана декларация за материално и гражданско състояние. При така изложените факти по образуваното Адм. дело №362/2024г. по описа на АС – Враца, съдът е приел, че искането е недопустимо за разглеждане, с оглед границите на защита по Глава VI от ЗИНЗС и разпоредбата на чл.276, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като сочените като извършени от администрацията на Затвора гр.Враца действия освен да са унизителни, жестоки и нечовешки, да не почиват на правно основание е и същите да не са преустановени. В случая съдът е приел, че искането не подлежи на разглеждане по същество, тъй като твърдяното действие/бездействие не се отнася по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. не е налице хипотеза, която да изисква прекратяване на това действие/бездействие, така че да се преустанови понасяне на изтезание, нечовешко или унизително отношение. От друга страна е посочено, че всякакви действия/бездействия във връзка с упражняване правото му на труд, към момента на искането са преустановени, поради което искането като недопустимо е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено с Определение №1150 от 13.06.2024г. Със същият съдебен акт е налице произнасяне и по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на делото, като съдът е приел, че тъй като се касае за лице „лишено от свобода“ чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, то заплащането на държавна такса е изцяло в неговите възможности. Отделно от това той сам определя броя на жалбите и исковете си, които завежда, а оттам и следващата се държавна такса. При тези доводи е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащането на държавна такса и Ц. Ч. Е. е осъден да заплати по сметка на АдмС – Враца 10, 00лв. държавна такса за образуване на делото. Против Определение №1150 от 13.06.2024г. по Адм. дело №362/2024г. по описа на АС – Враца е постъпила частна касационна жалба с вх.№1824/19.06.2024г., по която не е внесена дължимата държавна такса, след указания и с Разпореждане №1540 от 26.08.2024г., същата е върната на Е.. По същата частна касационна жалба отново е направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски, като е приложена собственоръчно написана декларация за материално и гражданско състояние на Е.. С Определение №1185 от 24.06.2024г. по вх.№1824/19.06.2024г. е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса и са дадени указания за внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. В частта касаеща оставеното без уважение искане за освобождаване от заплащането на държавна такса на Ц. Ч. Е. по повод обжалване на Определение№1150 от 13.06.2024г. по Адм. дело №362/2024г. по описа на АС – Враца е депозирана нова частна касационна жалба и по нея е образувано Частно Касационно административно дело /ЧКАД/ №424/2024г. по описа на АдмС – Враца – тричленен състав, по което с Определение №1288/10.07.2024г. е оставено в сила Определение №1185 от 24.06.2024г. по Адм. дело №362/2024г. по описа на АС – Враца, в частта относно оставяне без уважение молбата на Е. за освобождаване от заплащане на държавна такса по депозираната частна касационна жалба. В хода на настоящето производство по искане на ищеца в качеството на свидетел е разпитан Д. О. И., също изтърпяващ с ищеца наложено му наказание „лишаване от свобода“, които съдът кредитира доколкото не противоречат на останалите събрани в хода на делото писмени доказателства, а именно, че ищеца не се е „…чувствал комфортно и имаше негативни емоции…“, тъй като не можеше да си заплати държавната такса, като имаше проблеми с подадените жалби и искания в АС – Враца, за които е споделил със свидетеля. С оглед твърденията на ищеца за допуснати нарушения на правото на ЕС от Административен съд - Враца при провеждането на производствата по Адм. дело № 362/2024г. и ЧКАД №424/2024г. и двете по описа на АдмС – Враца то съгласно постоянната съдебна практика на СЕС принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът (в този смисъл Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., C-6/90 и C-9/90, R., стр. I-5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по дело B. du pкcheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, R., стр. I-1029, точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело D. Slagterier, C-445/06. При предявяването на иск за вреди причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда ( Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Основанието на иска, т. е. обстоятелствата на които се основава иска следва да обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. За ищеца е налице задължение ясно и точно да посочи фактите (т. е. конкретните обстоятелства), от които произтичат претендираното материално субективно право. Съответно на доказване от страна на ищеца подлежат всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават, както и връзките между тях. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират и тяхното обезщетяване е преценка по основателността на иска. В случая ищецът сочи нарушени норми на правото на ЕС - чл.6 от КЗПЧОС, които според него му предоставят права, като твърди, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно следствена връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда. Съобразно фактическите установявания по делото настоящия съдебен съставв приема, че не са налице посочените кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл. 2в от ЗОДОВ. За да е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, то следва да е налице нарушена правна норма на Съюза и тя да е свързана с предоставянето на права на частноправните субекти. Доколкото ищецът сочи като нарушение на правото на ЕС конкретна правна норма – чл. 6 от ЕКЗПЧОС, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Ищецът твърди, че по посочените Адм. дело № 362/2024г. и ЧКАД №424/2024г. и двете по описа на АдмС – Враца, съдът стеснително е тълкувал приложното поле на чл.3 от ЗИНЗС и чл.278 от ЗИНЗС, превратно е тълкувал на чл.83 от ГПК относно отказа от освобождаване заплащането на държавна такса за първоинстанционното и касационното производство. Това посочване от страна на ищеца по цитираните дела на Административен съд – Враца не води автоматично до извода, че в случая е налице нарушение на правото на ЕС конкретни правни норми – чл. 6 от ЕКЗПЧОС /въпреки, че същата касае наказателно обвинение/, по силата на която като гражданин на общността му е предоставено правото на справедлив съдебен процес. Няма данни по делото, а и не се сочат конкретни обстоятелства освен несъгласието със съдебния акт от ищеца въз основа на които да се приеме, че е налице нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Не се установява ищеца, като страна по посоченото производство, макар и не наказателно пред Административен съд – Враца да е лишен от правото да обжалва съдебния акт при несъгласие от негова страна, а напротив същият е депозирал две частни касационни жалби. При положение, че съдебното определение, с което ищецът не е съгласен и счита, че рефлектира негативно в правната му сфера, е влязло в законна сила, съдът, който разглежда исковите претенции по чл. 2в ЗОДОВ, няма задължение да извършва проверка за законосъобразността му. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК – Отмяна на влезли в сила съдебни актове, а не в настоящето производството. Съгласно чл. 237, ал. 1 на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Липсват данни по делото ищецът да е искал отмяна на посоченото от него Определение. В случаите, в които се търси обезщетяване на понесени от граждани и организации вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съдът дължи произнасяне само относно твърдения, които имат за предмет наличието на явно нарушение на норми с базисно значение от правото на Европейския съюз, докато в случая се твърди нарушение на основен правен принцип. Поставянето на такова изискване внася необходимия баланс в процеса на търсенето на имуществена отговорност на държавата за вреди, е в съответствие с присъщия на правния ред на всички държави членки принцип на правна сигурност. В случая липсват каквито и да са доказателства за наличието на нарушени правни норми на Съюза, които предоставят на ищеца права като гражданин на общността. За ищеца е била налице възможността да получи достъп до съд, като видно от фактите по делото, той се е възползвал от нея в пълен обем. Молбата му е разгледана от компетентен съд, чийто съдебен акт е бил подложен на касационен контрол по подадена от него частна касационна жалба срещу първоинстанционният акт. По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника по искането, не се установява по отношение на Ц. Ч. Е. да е лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Във всички производства ищецът активно е участвал, като е изразявал становища, които са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ЕКЗПЧОС и ХОПЕС по отношение на ищеца. Изложеното обуславя и липсата на втората предпоставка от сложния фактически състав на отговорността на ответника, тъй като същата следва да бъде предмет на изследване, само при наличието на констатирани нарушения на правните норми на Съюза и с оглед степента на тяхното отражение върху засегнатите права на субекта. Неимуществените вреди представляват отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяното нарушение на правото на ЕС, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени вреди, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ /, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и нарушеното право по чл.6 от КЗПЧОС относно ограничаване правото на справедлив и публичен съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. По отношение на третата предпоставка недоказани, въпреки ангажираните доказателства, останаха твърденията на ищеца за претърпени от него психически страдания в рамките на проведените производства по Адм. дело № 362/2024г. и ЧКАД №424/2024г. и двете по описа на АдмС - Враца, вследствие поведението на ответника. Изводите на съда не се разколебават и от показанията на разпитания по делото свидетел Д. О. И., тъй като от същите не става ясно, свидетелят да знае за психични страдания на ищеца, които проблеми да са резултат именно от постановените определения на Административен съд – Враца. От показанията става ясно, че ищеца е имал негативни емоции от това, че е загубил делата, но това по никакъв начин не доказва, че именно процесните производства са били причината за израза му на тези негативни емоции, тъй като, както сам ищеца споделя в исковата си молба, същият е ищец и по други дела, по които е предявил искове за обезщетяване на причинени му имуществени и неимуществени вреди. Липсата на пряка причинно-следствена връзка между въпросните съдебни производство и твърдяното психично страдание на ищеца сочи за липсата и на третия елемент от сложния фактически състав обуславящ отговорността на ответника. В допълнение следва да се посочи, че твърдените от ищеца вреди, така както са описани в исковата молба, представляват несъстоятелни, хиперболизирани вътрешни емоции. Съдебното производство е възможност за страната, а не негово задължение. Няма как описаните "негативни емоции" да имат каквато и да корелативност и връзка с проведените съдебни процедури по ЗИНЗС и АПК. Същите процедури се основат на принципи и гаранции за законност и откритост. Тази демократичност, чрез реализирането на механизми за защита на материални права принципно носи увереност за възможност за защита на материалните права. (В този смисъл Решение № 7513 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2112/2024 г., по описа на ВАС). От изложено, по категоричен начин се доказва, че доводите на ищеца, че вследствие на поведението на Административен съд – Враца, в процесните производства, е лишен от достъп до справедлив и обективен съдебен процес, както и че поради явно несправедливите определения на ответника у него са се породили негативни чувства на психически страдания са неоснователни и недоказани. Неустановяването на всички предпоставки по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, както и тези по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в случая обуславят неоснователността на исковата претенция на ищеца Ц. Ч. Е. за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер 2000, 00 лв. /две хиляди/ и имуществени вреди от 10, 00 лв. /десет/. Поради неоснователност и недоказаност на исковете за главница, неоснователни и недоказани са и акцесорните искове за заплащане на лихви претендирани за периода от 13.06.2024г. до 22.07.2024г. По изложените съображения исковата молба е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се отхвърли. Разноски по делото не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,