Решение № 8 от 23.1.2025 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 552/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба против Решение №844/24.09.2024г. по гр.д. №321/2024г. на Сливенски районен съд, с което: 1. осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД да заплати на М. Л. Г. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие ПТП, настъпило на 09.05.2020г. около 20, 40ч. на АМ „Тракия“, км. 233+250, в платното за движение по посока гр. С., между товарен автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, рег. ••••••••, собственост на Рекламна агенция Киви“ ООД, управляван от Л. Г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2020г. до окончателното плащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 5000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; 2. осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД да заплати на Л. К. Г. сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие ПТП, настъпило на 09.05.2020г. около 20, 40ч. на АМ „Тракия“, км. 233+250, в платното за движение по посока гр. С., между товарен автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, рег. ••••••••, собственост на Рекламна агенция Киви“ ООД, управляван от Л. Г., ведно със законната лихва, считано от 09.05.2020г. до окончателното плащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 3500лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; 3. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. против „Автомагистрали“ ЕАД, гр. С. обратен иск по чл. 54 ЗЗД, вр. чл.49 ЗЗ, вр. чл. 29 от Договор от 13.12.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за извършване на поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, вкл. и ОПУ Сливен по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгл. чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, за обособена позиция №4-АМ Тракия на територията на ОПУ Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас с дължина на пътната мрежа 164, 808км. С Решението са присъдени по съразмерност разноски на страните по главните искове, както и разноски на ответника по обратния иск. Въззивната жалба е подадена от ответника по главните искове в първоинстанционното производство Агенция „Пътна инфраструктура“ и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите, с които АПИ е осъдена да заплати на ищците по главните искове обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С., чрез пълномощника гл. юрисконсулт Р. Т. при ОПУ – Сливен, посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излага фактологията по делото и се спира подробно на събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания и заключенията на двете съдебни експертизи, назначени и изслушани от първоинстанционния съд. Посочва, че приетата по делото САТЕ почива изцяло на данните, констатирани в протокола и останалите документи, депозирани от ищеца. В протокола не било отразено има ли труп на животно, явяващо се процесното препятствие, препречило пътя на увреденото МПС, от какъв вид е, дали е на питомно или диво животно, има ли данни животното да има собственик и т.н. Тези обстоятелства били от съществено значение относно защитата на ответника, както и за преценка относно ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност. Установило се, че няма снимков материал от мястото на ПТП, поради тази причина вещото лице не е констатирало дали е имало куче и не може да определи неговите размери и тегло. Вещото лице не могло да отговори и колко са били износени автомобилните гуми. Въззивната Агенция счита, че са основателни доводите й, че мястото, където е реализирано ПТП, като част от Автомагистрала Тракия, било с налична ограда, която е поставена с цел препятстване появата на лица и животни от магистралата. Така, с грижата на добър стопанин АПИ пряко или чрез изпълнител, е извършила необходимите действия е цел предотвратяване на пътни инциденти при евентуална поява на животни или хора на магистралата. Обстоятелството, че е налице реализирано застрахователно събитие само по себе си не можело да ангажира отговорността на АПИ. Следвало да се установи виновно противоправно действие или бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и респективно липсата на причиняване на ПТП-то от водача на увреденото МПС. Счита, че в случая е налице случайно събитие, за което ответникът не носи отговорност. Посочва, че случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила, което изключва отговорността за вреди освен ако вредоносният резултат не е предхождан от виновно или противоправно поведение на деликвента. В случая било налице внезапно възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на препятствието и настъпването на пътно транспортното произшествие. Самото възникване на препятствие не се дължало на противоправно действие или бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие. Но следващо място посочва, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението следвало да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищците не е причинена телесна повреда, изразяваща се в контузия части от тялото, които по своя медикобиологичен характер да влошат здравословното им състояние и да са имали временно разстройство на здравето, неопасно за живота, не са изпитвали болки и страдания, не са имали затруднения в придвижването и неудобства в ежедневното си обслужване. Ищцата М. Г., която е била на 18г., е завършила образованието си, работила е на морето и си е изпълнявала в пълен размер задълженията, имала е нормална дейност. Само през месеца преди да отиде на преглед при психиатъра е изпитвала страх да се качва в автомобил, но не е имала каквито й да е било физически травми. Ищецът Л. Г. нормално си е изпълнявал задълженията, имал е нормална работна среда. Единствено се е притеснявал за дъщеря си. Нямал е каквито и да било физически травми и не е изпитвал болки и страдания, не е имал затруднения в придвижването си и неудобства в ежедневното си обслужване. С оглед изложеното въззивната Агенция моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в неговите обжалвани части, с които е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците по главните искове и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените от тях искове, респ. да намали размера на обезщетенията за неимуществени вреди, като прекомерно завишени. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, от насрещните по жалбата страни. В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба. Решението, в частта, с която са отхвърлени главните искове над уважените до пълните претендирани размери и в частта, с която е отхвърлен предявения от АПИ против третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск е влязло в сила, като необжалвано и не е предмет на въззивното производство. В с.з., въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие гл. юрисконсулт Р. Т. при ОПУ – Сливен, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в жалбата съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В с.з. въззиваемите Л. К. Г. и М. Л. Г., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпило становище от процесуалния им представител по пълномощие адв.Т. Б. от АК – Пловдив, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че присъденото обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съобразена е практиката на ВКС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. В с.з. третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие гл. юриск. К. С., с което моли въззивната жалба да бъде уважена, като съдът отхвърли главните искове изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. Разгледана по същество, същата е основателна. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания, нови доказателства не са събирани. Въз основа на установеното от събраните пред първоинстанционния съд доказателства от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени против АПИ – С. при условията на субективно активно съединяване на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.05.2020г. около 20, 40ч. на АМ „Тракия“, км. 233+250, в платното за движение по посока гр. С., в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“, в размер съответно на 5000лв. за ищцата М. Л. Г. и 3500лв. за ищеца Л. К. Г., ведно със законната лихва, считано от увреждането, намиращи правното си основание в чл.49 от ЗЗД. По делото е допуснато привличане и е конституирано трето лице помагач на страната на ответника - „Автомагистрали“ ЕАД, гр. С., срещу което лице е предявен и обратен иск с правно основание чл. 54, вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумите, които евентуално АПИ бъде осъдена да заплати на ищците по първоначалните искове. Първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени главните искове над уважените до пълните претендирани размери и в частта, с която е отхвърлен предявения от АПИ против „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск е влязло в сила, като необжалвано и не е предмет на въззивното производство. Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания. За да се ангажира отговорността на АПИ по предявените главни искове, следва да се докажат елементите на сложния фактически състав на деликтната отговорност - противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.С. по чл.49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Безспорно по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, е установено, че на 09.05.2020г. около 20, 40ч. на АМ „Тракия“, км. 233+250, в платното за движение по посока гр. С. товарен автомобил марка „Киа“, модел „Сеед“, рег. ••••••••, управлявано от Л. К. Г., реализира ПТП, в резултат от внезапно излизане на пътното платно на куче. В протокола за ПТП изрично е посочена причината за ПТП – внезапно излязло на пътното платно куче. С оглед възраженията на въззивника относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила, следва да се отбележи, че същият е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Следва да се отбележи, че протокола за ПТП не е оспорен от ответната АПИ неговата доказателствена сила остава необорена. Удостовереното с него не се опровергава, разколебава от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. заключението на назначената и изслушана от районния съд съдебна авто-техническа експертиза. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че в протокола изрично е отбелязано куче в схемата като причина за ПТП, като свид. М. К. – посетил мястото на ПТП и съставил протокола за ПТП, изрично е посочил, че щом е отбелязано „куче“, означава, че това обстоятелство е установено на място, т.е. видели са на място кучето. Ирелевантно е дали са направени снимки от органите на КАТ и дали тези снимки се съхраняват. Обстоятелството е установено с годни доказателствени средства – протокола за ПТП и свидетелските показания на свид. К.. Механизма на ПТП се потвърждава и от назначената и изслушана от първоинстанционния съд САТЕ. Поради това, въззивният съд намира възраженията на въззивника в тази насока за неоснователни. Безспорно, АМ Тракия част от Републиканската пътна мрежа на Република България /чл.3, ал.2 ЗП/. Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя - чл. 19 от ЗП. Автомагистралите съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП следва да имат предпазна телена ограда, която е вид пътна принадлежност според определението по § 1, т.4 ДР ЗП. Съгласно Технически правила за приложение и техническа документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, изд. на ГУ "Пътища", 1995 г. предпазни мрежи по автомагистралите се поставят задължително при посочените т. 2. 1 хипотези, а именно, когато магистралата преминава в близост до гори и горски масиви, обитавани от диви животни, в близост до пасища и обработваеми селско - стопански пасища и земи, в близост до населени места, при доказани статистически данни повече от 1 ПТП на 1 км. участък, предизвикано от пресичане на домашни или диви животни, независимо от съществуването или не на горните условия. Внезапната поява на куче на магистралата е в резултат от липсата на изискуемата се от чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП предпазна ограда. Въззивникът АПИ, чрез ОПУ Сливен, има задължение да организира поддръжката на процесния път, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето лице. Съдът приема, че в случая е налице неизпълнение на задължението за поддръжката на горепосочената пътна принадлежност, във връзка с което е настъпило процесното ПТП. Тъй като АПИ изпълнява възложените й със закон задължения посредством възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители/съответно и на трети лица като подизпълнители/, тяхна е и отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения/или договорни/. В случая виновното поведение се изразява в бездействие. Така е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения. Не е налице твърдяното от въззивника случайно събитие, изключващо отговорността на ответната Агенция за вреди. За ангажиране на отговорността на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.С. по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено. От събраните пред районния съд доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция “Пътна инфраструктура” и вредоносния резултат – настъпило ПТП. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е внезапното излизане на пътното платно на куче, което е в резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения /задължението по чл. 3, ал. 7, т. 6 ЗП / за поддръжка на магистралата и изискването по нея да няма животни, от страна на служители на Агенция “Пътна инфраструктура”. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети по автомобила и неимуществени вреди на водача Л. К. Г. и пътуващата в автомобила ищца М. Л. Г.. Предмет на исковете обаче са само неимуществените вреди. Възражението на ответника – въззивник за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. По делото не е установено водача на товарния автомобил да се е движел с несъобразена скорост или да е допуснал друго нарушение на правилата за движение /първоначално съставения АУАН на водача е бил отменен/. Съгласно заключението на вещото лице в съответния участък няма ограничение на максимално допустимата скорост /140км/ч./, като водачът е шофирал в рамките на позволената скорост до 140 км/ч. Вещото лице категорично е посочило, че удара на автомобила с кучето е бил непредотвратим и поведението на водача на автомобила не е предпоставило настъпването на ПТП. От друга страна техническото състояние на автомобила било много добро /заключението на САТЕ/. Износването на гумите е било в рамките на допустимото. Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими. При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установения факт, че в резултат на процесното ПТП ищцата М. Л. Г. е изпаднала в състояние на посттравматично стресово разстройство, което довело до проявяване на разнообразна симптоматика, включваща проявления на загуба на апетит, безсъние, изтощение, самоизолация, натрапливи мисли, неприятни спомени за случилото се, амплитуди в настроението и др. Непосредствено след инцидента ищцата имала високи нива на тревожност и страх за живота си, както и вина за причинената смърт на кучето, вследствие на удара. В продължение на една година ищцата изпитвала страх при пътуване с автомобил, бързала да слага предпазен колан и се държала за дръжката отстрани на вратата. Самата тя, макар и шофьор се притеснявала да шофира и пътувала с друг транспорт, по-възможност по-малко. Притеснявала се и при пресичане на пешеходна пътека като пешеходец, в началото дори не искала да излиза на разходка /арг. показанията на сид.М. П./. Това състояние отшумяло в рамките на една година, но съдът отчита посоченото от вещото лице, пълно заличаване на спомена не е вероятна, макар и ищцата вече да се е адаптирала и преработила преживяното и се е върнала към нормалния си начин на живот. Съдът отчете, че се касае за млад човек на 18г. към момента на ПТП, с малък житейски опит, на прага на нов важен етап в живота, като случилото се му се е отразило силно травматизиращо. На ищцата било предписано и медикаментозно лечение от специалист психиатър. Съдът не приема възраженията на въззивника, че само месеца, преди ищцата да посети психиатър е изпитвала страх от пътуването в автомобил. Както бе посочено от свидетелските показания и от заключението на вещото лице е установено сериозното и продължително – от близо 1 година, травматично въздействие на инцидента върху психичното и емоционално състояние на ищцата. Следва да се отчете, че между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци и последиците, не само не отшумяват в рамките на един месец, а едва след него се засилва проявлението на въпросното постравматично стресово разстройство. Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените на ищцата М. Г. увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3500лв., както правилно и законосъобразно, при съобразяване принципа на справедливост, я е определил и първоинстанционният съд. По отношение на ищеца Л. Г., съдът взе предвид факта, че е изживял редица притеснения и неудобства във връзка с инцидента, изчакване на полицейските органи, съставяне на АУАН, притесненията във връзка с увреждането на автомобила, който е чужда собственост. Следва да се отчетат сериозните притеснения на ищеца за състоянието на дъщеря му, която му е единствено дете и за нея се грижи само той, поради смъртта на съпругата му. От друга страна съдът отчете, че ищецът не е имал физически увреждания, нито се е наложило специализирано, в т.ч. и медикаментозно, лечение във връзка с психическото му състояние. Той сравнително по-лесно и бързо е преодолял стреса от инцидента, адаптирал и преработил преживяното и се е върнал към нормалния се начин на живот. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените на ищеца Л. Г. увреждания - имуществени вреди, възлиза на сумата от 1500лв., до който размер е основателен и следва да се уважи. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху посочените главници следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на увреждането 09.05.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваните части. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. Първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни части относно главните искове и в частта относно отхвърления обратен иск не е обжалвано и е влязло в сила. Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на страните разноски по съразмерност. С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати направените от въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 600лв. на М. Г. и 450лв. на Л. Г.. Пълномощникът на третото лице помагач – „Автомагистрали“ ЕАД е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, но съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК на трето лице помагач не се присъждат разноски. В това производство дружеството няма друго качество, тъй като първоинстанционното решение относно предявения против него обратен иск е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство. Ръководен от гореизложеното съдът