Решение № 1543 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от.... Ал. Ц., в качеството му на пълномощник на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ – В. Търново, срещу Решение №4/10.01.2024г. по АНД/НАХД №81/2023г. по описа на Еленския районен съд, с което решение е отменено наказателно постановление №2210500720/19.06.2023г. на директора на РДГ – В. Търново, с което на Я. А. Б. от [населено място], за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Закона за горите/ЗГ/, вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция, с което да се потвърди наказателното постановление и да се присъдят в полза на РДГ – В. Търново разноски. Ответникът по жалбата – Я. А. Б. от [населено място], чрез пълномощника си по делото оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба и за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение 4/10.01.2024г. по АНД/НАХД №81/2023г. състав на Еленския районен съд е отменил наказателно постановление №2210500720/19.06.2023г. на директора на РДГ – В. Търново, с което на Я. А. Б. от [населено място], за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че към датата на образуване на административнонаказателното производство посредством издаването на АУАН е бил изтекъл тримесечният срок за издаване на акт по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Така постановеното решение е неправилно. От обективна страна по делото е прието за установено, че 18.10.2022г. служители на РДГ – В. Търново са извършили проверка в отдел 390, пототдел „г“, находящ се в землището на [населено място] колиби, общ. Елена, обл. В. Търново и представляващ държавна горска територия. В същият отдел се извършва добив на дървесина от „Елваис“ ООД въз основа на позволително за сеч №0669315/02.06.2022г., което е било издадено на ответника по касация Я. Бецов, в качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ. При извършването на проверката е било установено извършването на нарушения, допуснати от ответника по касация в посоченото по-горе качество, като първата част на технологичен план №1 била регистрирана на 02.06.2022г. но няма регистрирана втора част; в технологичен план №1 няма проектирани за изграждане временни извозни пътища. Бил съставен протокол за освидетелстване на сечище с №0655711/01.09.2022г., който бил регистриран в системата по чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ, който обаче съдържал непопълнени реквизити, а данните, вписани в него, не кореспондирали с установеното при извършената проверка. На 19.12.2022г. бил съставен АУАН №008655. В него като нарушение е описано допуснато такова от ответника по касация при съставяне на протокол за освидетелстване на сечище с №0655711/01.09.2022г., което е [жк], ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, вр. с чл. 9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР. Въззивният състав е приел, че в конкретният случай визираният в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН започва да тече от 01.09.2022г. – датата, на която е съставен протоколът за освидетелстване на сечище и на която дата той е регистриран в информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Този извод настоящият състав приема за неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, пр. първо от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Вярно е че в конкретния случай протоколът за освидетелстване на сечището е въведен в информационната система на ИАГ на посочената дата, но с оглед естеството на нарушението на тази дата не само не е могло да бъде открит нарушителят, но не и могло изобщо да се установи извършване на нарушение от естеството на процесното. Това е така, тъй като съответствието на данните, отразени в протокола, с фактическото състояние на сечището е установено едва след извършване на проверка. Ето защо посоченият срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН следва да започне да тече от датата на извършване на проверка от длъжностните лица на РДГ – В. Търново, а именно – от 18.10.2022г. Този срок към 19.12.2022г. не е бил изтекъл. Като е приел друго и е отменил наказателното постановление само на това основание въззивният състав е постановил неправилен съдебен акт. В разпоредбата на чл. 220 от АПК е въведена изрична забрана за установяване на нови фактически положения, поради което е налице процесуална пречка за постановяване на решение по същество от касационната инстанция. Ето защо решението на районния съд следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора досежно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. По отношение на претенциите на страните за съдебните разноски, вкл. и за производството пред АСВТ, следва да се произнесе първоинстанционния съд, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 3, пр. ІI и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново