Решение № 12506 от 9.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10381/2024 г.
Административен съд - София-град09.04.2025 г.докладчик Евгения Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – [населено място], представляван от Ректора проф. д-р Г. В., Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растиж“ 2014 -2020 в частта му по т.2, до размер на сумата 3562.57лв, представляваща разходи на бенефициента СУ „Св. Климент Охридски“ – [населено място] за възнаграждения на З. О., който е лице от екипа за изпълнение на проекта, отчетени по бюджетен ред ІV 10.1 „Възнаграждения“ като незаконосъобразно. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Програма за образование“ да заплати на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – [населено място], представляван от Ректора проф. д-р Г. В. разноски по делото в размер на 784.50лв. Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните, пред ВАС. Съдия:
Мотиви
Производството е образувано по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – [населено място], представляван от Ректора проф. д-р Г. В. чрез процесуален представител адв.З. О. срещу Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растиж“ 2014 -2020 в частта му по т.2, с което им е отказана верификация на разходи за изпълнение на проект №BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ в общ размер от 16068.36 лв от която сума, с настоящата жалба се оспорва само част от нея, а именно сума в размер на 3562.57лв, представляваща разходи на бенефициента СУ „Св. Климент Охридски“ – [населено място] за възнаграждения на З. О., който е лице от екипа за изпълнение на проекта, отчетени по бюджетен ред ІV 10.1 „Възнаграждения“.Жалбоподателя счита, че в тази част оспореното решение, съществено нарушава административно-производствените правила, материалния закон и целта на същия. Конкретизира се, че неправомерно е приложено „Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие на ОП „Наука и образование за интелигентен разстеж 2014-2020, утвърдено на 09.01.2020г от Ръководителя на УО на ОП НОИР, което било отменено с решение № 7900 / 17.07.2023г по адм. Дело № 12279/22 на ВАС и р-е № 4229/ 24.06.2022г по адм.дело № 2902/2022г на АССГ.
В същото се предвиждали три стъпки за определяне на допустимия размер на възнагражденията на служителите на бенефициента, работещи по проекта въз основа на допълнително споразумение по чл.119 от КТ –отчитане на реално отработените часове; изчисляване на коефициент за работа по проекта като отработените часовепо проекта се разделят на общо отработените часове за съответния месец и така определения коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта.В тази връзка счита, че неправилно е тълкуван и приложен чл.15 ал.2 от НСОРЗ.
Моли да се обяви за нищожно, евентуално –да се отмени Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 -2020 в частта му по т.2, с което им е отказана верификация на разходи за изпълнение на проект №BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ в размер на 3562.57лв –разходи на бенефициента СУ „Св. Климент Охридски“ – [населено място] за възнаграждения на лица от екипа за изпълнение на проекта, отчетени по бюджетен ред ІV 10.1 „Възнаграждения“.
В съд.заседание жалбоподателя се представлява от адв. О., който поддържа жалбата. Излага аргументи за неправилен подход при определяне на характеристиката на получаваното от служители на бенефициента възнаграждение, за работа по проекта, като поддържа че допълнителното възнаграждение по проекта има постоянен характер и зависи единствено от отработените / отчетени/ часове. Моли да се отмени оспореното решение и му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника се представлява от юриск. Б., който моли жалбата да бъде отхвърлена. Подробни доводи е изложил в писмени бележки, в които опровергава твърденията на жалбоподателя. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и след задължителната проверка по чл.168 от АПК, счита, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество относно приложението на материалния закон.
Разгледана по същество жалбата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – [населено място] срещу Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 -2020 в частта му по т.2 е основателна по следните съображения:
Искането за прогласяване на нищожността на обжалваното решение е неоснователно. Независимо, че в жалбата не се сочат основанията за нищожност, то съдът в хипотезата на чл. 168 ал.2 от АПК служебно установи, че не е налице основание за това.
Не се спори между страните, че жалбоподателя е бенефициент по Оперативна програма „ Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 -2020 и е изпълнител по проект №BG05M20P001-1.001-0001 за „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.
УО по тази програма е И. А. „Програма за образование“ към МОН. Оспореното Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растиж“ 2014 -2020 е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед№РД-16-1200/20.09.2024г на изп.директор на И. А. „Програма за образование“ към МОН /стр.79 от делото /.
На 31.01.2024г е бил подаден Пакет отчетни документи № 18, с искане за окончателно плащане по проекта / стр.156 и сл. от делото, като на стр.340 данните касаят бюджетен ред ІV.10.1 „Възнаграждения“-заплати изследователи /, което е относимо към настоящето оспорване.
По бюджетен ред IV 10.1 „Възнаграждения (брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски)(фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим“) са предявени за възстановяване разходи за възнаграждения с включени осигуровки за сметка на работодател на З. С. О., който е част от екипа за изпълнение на дейности по договор №BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, назначен да извършва функциите на „юрист“ по Дейност Б в рамките на установеното работно време по основен трудов договор №4615/27.10.1987 г. чрез сключване на допълнително споразумение (ДС) №РД-22-1703/02, 08.2021 г. по реда на чл. 119 от КТ. Именно в тази част е оспорено Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 -2020 /в частта му по т.2/.
Предявената за възстановяване сума по проекта на З. О. включва изплатеното възнаграждение за работа по проекта с включени осигурителни вноски за сметка на работодател по ДС № РД-22-1703/02.08.2021 г. / стр.365 от делото /.Възнаграждението за работа по проекта е формирано като допълнително възнаграждение към основната заплата, и образувано от отработените и приети часове за работа по проекта умножени по предвидената часова ставка посочена в цитираното по-горе допълнително споразумение.
За да приеми като недопустими и да откаже да верифицира разходи надвишаващи часовата ставка по основния трудов договор за всеки от отработените месеци и съответните им осигуровки в размер на 3 562, 57 лв., УО е счел, че не следва да се третира като допълнително възнаграждение с постоянен характер, допълнителното възнаграждение за работа по проекта, поради следните аргументи:
От т. 2.4., т. 2.4, и т. 3 от приложеното Допълнително споразумение за работа по проект № BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ било видно, че служителят има право на определено възнаграждение въз основа на „реално отработени, отчетени и приети часове“, т.е. съответното месечно възнаграждение не е с постоянен характер и не зависи единствено от отработеното време, съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структура и организация на работната заплата. Изискване на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структура и организация на работната заплата е също така допълнителното възнаграждение да се изплаща постоянно, а работата респективно възнаграждението по проекта, който е с определен срок на приключване, придава на възнаграждението временен характер - до приключване на проекта (проектът приключва 31.12.2023 г.). Следователно в базата за изчисление на часовата ставка по основното правоотношение, в рамките на което се изпълняват дейности по проекта, включва основната заплата и допълнителните възнаграждения за възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“, без допълнителното възнаграждение за работа по проекта.
В Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05M2OP001-1.001 „ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗА ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ“- т. 14.2. „Допустими разходи“, част.II. Разходи, свързани с дейности по т. II, подточка 2. като допустими разходи са посочени. Разходи за възнаграждения (вкл. задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя, както и всички задължителни плащания на работодателя по трудовото правоотношение) на персонал на ЦВП с научна и техническа експертиза, включително докторанти, млади учени, водещи изследователи и висококвалифицирани специалисти необходими за провеждане на изследвания на високо ниво, инженери, лаборанти, техници и друг персонал за поддръжка, необходим за изпълнение на дейностите по проекта / л.114 от делото /. В чл. 10, ал. 1 от приложимото за изпълнението на проекта ПМС № 189/2016 г. е указано, че „Разходи за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите, са допустими, когато:
- управлението и/или изпълнението се осъществява само от служители на бенефициента, (бел. ред. какъвто е и настоящия случай на възлагане на работа на З. О.- служител на бенефициента СУ);
- в управлението и/или изпълнението на проекта са включени и външни за бенефициента лица - при необходимост от специфична експертиза и/или липса на достатъчен собствен административен капацитет;
- управлението и/или изпълнението се осъществява изцяло от външни за бенефициента лица, избрани в съответствие с националното законодателство “ А.. 2 на чл. 10 от ПМС № 189/2016 г. урежда начин на възлагане на работа по проект, а именно: „Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, дейностите по изпълнение и/или управление се възлагат, както следва:
- с длъжностната характеристика на служителя, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение; (бел. ред. какъвто е и настоящият случай на възлагане на работа на З. О. - служител на бенефициента СУ, съгласно т. 1 и т. 10 от допълнителното споразумение) 2. дейности, изпълнявани извън установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя, се възлагат при следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2017 г., в сила от 11.04.2017 г.) със заповед на органа по назначаване, съответно на работодателя, на служителя по служебно правоотношение, съответно трудово правоотношение, в държавната администрация, с негово съгласие и срещу възнаграждение са възложени допълнителни задължения във връзка с управлението и/или изпълнението на проект, ти б) със служителя по трудово правоотношение е сключен трудов договор по реда на чл. 110 от Кодекса на труда във връзка с управлението и/или изпълнението на проект;
- извън случаите пот. 1 и 2 за дейности по проекта с лицето е сключен договор съгласно правилата по чл. 49, ал. 2 на ЗУСЕФСУ Тъй като съгласно т. 14, 2. „Допустими разходи“, част ІІ Разходи, свързани с дейности по т. II, подточка 2. от УК допустими са разходите за възнаграждения на персонал на Центъра за върхови постижения с научна и техническа експертиза, включително докторанти, млади учени, водещи изследователи и висококвалифицирани специалисти необходими за провеждане на изследвания на високо ниво, инженери, лаборанти, техници и друг персонал за поддръжка, необходим за изпълнение на дейностите по проекта, само възнаграждението за времето, през което са изпълнявани дейности по управлението и/или изпълнението на проекта е допустимо за възстановяване по проекта. За изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение работникът получава ежемесечно възнаграждение - чл. 242 и чл. 270, ал. 2 от КТ. По смисъла на чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ „В брутното трудово възнаграждение извън случаите по чл. 177 и чл. 228 от Кодекса на труда (бел, ред заплащането на възнаграждение за работа по проекта няма характер на възнаграждение за платен годишен отпуск и обезщетения по чл. 228 от КТ) се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда (бел, ред за възнаграждения за работа по проекти, Финансирани от ЕСИФ не е предвидено друго в КТ) Следователно с оглед Условията за кандидатстване и приложимата нормативна уредба относно трудовото възнаграждение, стойността на допустимото за възстановяване възнаграждение по проекта в случаите, когато се изпълняват дейности по проекта в рамките на основния трудов договор /в който се изпълняват и дейности извън проекти/, е съответната стойност на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, за времето, отработено по проекта. Това означава, че релевантни за изчисляване на допустимите за възстановяване разходи са основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, пропорционално на времето, отработено по проекта. Към тях се добавят и съответните им осигуровки, тъй като в Условията за кандидатстване е пояснено, че към възнагражденията се включени и осигуровки, което личи от израза вкл. задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя.
Предвид изложеното, при прилагане на механизма за определяне на допустимия размер на възнагражденията при работа по проекта като част от установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя се следват стъпките:
- Отчитат се реално отработените часове за управлението на проекта;
- Изчислява се коефициент за работа по проекта като отработените часове по проекта се разделят на общо отработените часове за съответния месец;
- Изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат възнагражденията по чл. 11 и 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (възнагражденията за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит).
В т.7.1 до т.7.19 от мотивите на оспорения акт е извършен анализ на заявените за верифициране разходи и одобрените като допустими, за всеки от процесните периоди / м.І – м.VІІ.2022г; м. ІХ –м.ХІІ.2022г и от м.І до м.VІ.2023г и м.Х – ХІ.2023г /, като е посочен и механизма за това.
Отчетените за периода разходи за възнаграждение на лицата заети по проекта, между които е и З. О. са изчислени от жалбоподателя като реално отработените и отчетени часове са умножени по часовата ставка от 30лв, съгласно сключеното допълнително споразумение № РД -22-1703 / 02.08.2021г за изпълнение на дейности по проект № BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ / стр.365 от делото/. Например: по ведомост за заплата за м.януари 2022г отчетеното възнаграждение за месец януари 2022 г. в размер на 540, 00 лв. за З. С. О., УО не верифицира сумата в размер на 205, 52 лв. Съгласно допълнително споразумение (ДС) №РД-22-1703/02.08.2021 г. за изпълнение на дейности по договор №BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ към трудов договор №4615/27.10.1987 г„ ДС №РД-22-577/06.02.2018 г. и в съответствие със Заповед №РД19-18/27.01.2021 г. на проф. дфн А. Г., ректор на СУ за определяне на размер на основни месечни работни заплати на академичните длъжности от научно-преподавателския състав УО е изчислил коефициент за работа по проекта 0, 1125 като общо отработените часове за месеца са 160 часа, а отработените часове по проекта са 18 часа, общият размер на възнаграждението с включени дължими осигурителни вноски за сметка на работодателя е 2 973, 12 лв. Общият размер на възнаграждението с включени дължими осигурителни вноски за сметка на работодателя включва основната заплата за действително отработеното време в размер на 1 500, 00 лв., допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 648, 00 лв., допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ в размер на 350, 00 лв. Допустимото възнаграждение за възстановяване за работа по проекта е в размер на 334, 48 лв. УО неверифицира разликата в размер на 205, 52 лв.
С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 на ЗУСЕФСУ във връзка с т. 14.2. „Допустими разходи“, част.11. Разходи, свързани с дейности по т. II, подточка 2. от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05M2OP001 -1.001 „ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗА ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ“ във връзка с чл. 20 от НСОРЗ и чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ, УО е отказал да верифицира сумата 16068.36 лв, в която сума са включени оспорените 3562.57лв, представляваща разходи на бенефициента СУ „Св. Климент Охридски“ – [населено място] за възнаграждения на З. О., който е лице от екипа за изпълнение на проекта, отчетени по бюджетен ред ІV 10.1 „Възнаграждения“ Съдът обаче дължи произнасяне само за това, с което е сезиран, поради което следва да провери материалната законосъобразност на акт само по отношение на отказаните за верификация средства, заявени за верифициране разходи за периода / м.І – м.VІІ.2022г; м. ІХ –м.ХІІ.2022г и от м.І до м.VІ.2023г и м.Х – ХІ.2023г / и представляващи възнаграждение на лицето З. О., назначен за изпълнение на дейности по проект № BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ допълнително споразумение № РД -22-1703 / 02.08.2021г на Ректора на СУ.
В разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ националният законодател е регламентирал кумулативните изисквания, които правят един разход допустим по съответния договор за безвъзмездна финансова помощ. Допълнителни изисквания се съдържат и в чл. 57, ал. 2, и в чл. 58, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ. А с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ изрично е регламентирано правомощието на Министерския съвет да приеме национален нормативен административен акт за определяне на правилата за допустимост на разходите за съответния програмен период и правомощието на ръководителите на управляващите органи да приемат акт, чрез който да определят допустимите категории разходи и други относими за допустимостта на разходите елементи.
В конкретния случай към датата на издаване на процесния административен акт това е ПМС № 189 от 28.07.2016 г. Следователно определянето на един разход като допустим, съответно недопустим, е уредено в йерархическа поредица от нормативни актове. Отказът от верификация означава, че всеки неверифициран разход не съответства на определено нормативно изискване, за да бъде признат за допустим.
В чл. 10, ал. 1 от приложимото за изпълнението на проекта ПМС № 189/2016 г. е указано, че „Разходи за екипи, отговорни за управление и/или изпълнение на проектите, са допустими, когато: 1. управлението и/или изпълнението се осъществява само от служители на бенефициента, какъвто е и настоящия случай на възлагане на работа на З. О.- служител на бенефициента СУ); 2. в управлението и/или изпълнението на проекта са включени и външни за бенефициента лица - при необходимост от специфична експертиза и/или липса на достатъчен собствен административен капацитет; 3. управлението и/или изпълнението се осъществява изцяло от външни за бенефициента лица, избрани в съответствие с националното законодателство “.
Разпоредбата на А.. 2 на чл. 10 от ПМС № 189/2016 г. урежда начин на възлагане на работа по проект, а именно: „Когато безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят под формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, дейностите по изпълнение и/или управление се възлагат, както следва:
- с длъжностната характеристика на служителя, нает от бенефициента по трудово или служебно правоотношение; ( какъвто е и настоящият случай на възлагане на работа на З. О. - служител на бенефициента СУ, съгласно т. 1 и т. 10 от допълнителното споразумение) В съответствие с чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС № 189/2016 г., извън случаите по т. 1 и 2 за дейности по проекта с лицето е сключен договор съгласно правилата по чл. 49, ал. 2 ЗУСЕФСУ.
Като фактически основания за отказа за верификация на сумата 3 562, 57 лв., представляваща възнаграждение на З. О. за работа по проекта с включени осигурителни вноски за сметка на работодател по ДС № РД-22-1703/02.08.2021 г. се посочва, че часовата ставка на допълнителното възнаграждение включено в проекта надвишава часовата ставка по основния трудов договор за всеки от отработените месеци и съответните им осигуровки.
Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта.
Отказа за верификация на разходи в размер на 16068.36лв /в която сума е включен и процесния разход / е издаден на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, за който разход не била потвърдена допустимост, съгласно мотивите в решението, видно от съдържанието на разпоредителната чат на оспореното пред настоящата инстанция решение.
Твърдяната недопустимост на тези разходи се базират единствено на [жк], ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Съобразно посочената норма, за да бъдат верифицирани разходите, трябва да попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2, според която за всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4; 3. при проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.
По делото не се спори, че Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила.
В настоящия случай административният орган не е обосновал, как е достигнал до извод за недопустимост на посочения разход. Не е конкретизирано и на кои от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ съответните разходи не съответстват.
В акта, без да е посочено изрично като основание за недопустимост на разходите за възнаграждение на г-н О., е използуван механизма за определяне на допустимия размер на възнагражденията при работа по процесния проект, посочен в Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2, 3 и 5 на ОП НОИР. Последния е отменен с отменено с решение № 7900 / 17.07.2023г по адм. Дело № 12279/22 на ВАС и р-е № 4229/ 24.06.2022г по адм.дело № 2902/2022г на АССГ. Съгласно това Ръководство, механизма за определяне на допустимия размер на възнагражденията при работа по проекта като част от установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя се следват стъпките:
- Изчисленият коефициент за работа по проекта се умножава по размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за съответния месец и получената сума се изплаща от бюджета на проекта, които са описани и в акта.
Този механизъм обаче е неприложим в случая, доколкото със съдебно решение е прието, че Ръководството в частта по раздел I.4, I.5, I.6, III.3 и III.4 нарушава и материалния закон, тъй като определя задължителни за бенефициентите правила, въз основа на които да се изпълняват одобрените проекти по приоритетна ос 1 на ОП НОИР, които не са предвидени в чл.57 от ЗУСЕСИФ или нормативните актове, към които препраща тази разпоредба, в правото на ЕС, в ПМС № 162 от 5.7.2016 г., ПМС № 189 от 28.7.2016 г. или Наредба № Н-3/22.5.2018 г. на министъра на финансите, нито в някой друг нормативен акт, или противоречат на правилата в тези нормативни актове. Ръководството е отменено със съдебно решение и няма утвърдено ново такова.
Липсва в оспорения акт констатация за открита процедура за налагане на финансова корекция, предвид наведените доводи за нередност при изпълнение на проекта, свързано със сключване на допълнително споразумение към основния трудов договор в противоречие с утвърдените насоки за изпълнение на проекта, което допълнително дава основание на съда да приеме, че необосновано е отказана верификация на процесните разходи.
Предвид изложеното, съдът намира че Решение № 0401-60 /01.10.2024г на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „ Наука и образование за интелигентен растиж“ 2014 -2020 в частта му по т.2, с която им е отказана верификация на разходи за изпълнение на проект №BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ в общ размер от 16068.36 лв е незаконосъобразно до размера на сумата 3562.57лв, представляваща разходи на бенефициента СУ „Св. Климент Охридски“ – [населено място] за възнаграждения на З. О., който е лице от екипа за изпълнение на проекта, отчетени по бюджетен ред ІV 10.1 „Възнаграждения“ и следва да се отмени в тази част Предвид изхода от спора ответника ще следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 784.50лв, съгласно списък по чл.80 от ГПК / стр.527 от делото/.
Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
35- чл. 119 КТ
- чл. 15, ал. 2 НСОРЗ
- чл. 168 АПК
- чл. 168, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 57 ЗУСЕСИФ
- чл. 64, ал. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 49, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 228 КТ
- чл. 270, ал. 2 КТ
- чл. 20 НСОРЗ
- чл. 10, ал. 2, т. 3 ПМС
- чл. 10 ПМС
- чл. 10, ал. 1
- чл. 11
- чл. 110
- чл. 15, ал. 2
- чл. 177
- чл. 20
- чл. 228
- чл. 242
- чл. 26, ал. 1
- чл. 3, ал. 2
- чл. 49, ал. 2
- чл. 55, ал. 1, т. 2
- чл. 57, ал. 1, т. 2
- чл. 57, ал. 2
- чл. 58, ал. 1
- чл. 59, ал. 1
- чл. 59, ал. 2
- чл. 60