Решение № 1671 от 9.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба на М. П. В., гр.Белене, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 13 чрез адв М. И., съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], ет. 1, ап. 1 срещу решение № 2153-14-5/07.02.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен. В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Намира, че правилно е била отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО и неправилно е отменено това разпореждане като е прието, че е приложима нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Излагат се доводи, че при наличие на хипотезата на чл. 69 и чл. 69б от КСО правото на пенсия следва да бъде признато и при наличие на една от двете хипотези, то лицето има право да му бъде отпусната пенсия. Цитира се съдебна практика. Посочва се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 3.04.2024 година оспорващата има навършени 52 години 2 месеца и 25 дни и отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО за навършена възрастта и при сумиране на възрастта със стажа сумата е 94 и 1 ден при изискуеми 94 точки, като има 22 години 8 месеца и 18 дни стаж от първа категория при изискуем от 10 години. Намира, че нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която създава възможност на лицата, които не отговорят на изискванията на чл. 69, ал. 1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж да им бъде отпусната пенсия, не създава пречка за лицата, които отговорят на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО да се пенсионират по реда на тази норма. Намира, че прилагането на закона -чл. 18, ал. 4 от НПОС от административния орган е неправилно и следва да бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорващата-М. П. В., гр.Белене, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 13, не се явява, представлява се от адв М. И., който поддържа жалбата и намира, че при наличие на хипотезата на чл. 69 и чл. 69б от КСО следва да бъде прието, че лицето има право на пенсия. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, не се представлява. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: По заявление вх. № 2113-14-706/30.04.2024 година на В. с разпореждане № 3 от 30.07.2024 година е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО в размер на 1078, 18 лева, при навършена възраст от 52 години и 2 месеца и осигурителен стаж от първа категория 22 години 27 дни и от трета категория 4 години 10 дни и стаж по чл. 104, ал. 6, 8 от КСО 5 месеца и 21 дни или общо превърнат към трета категория - 41 години 9 месеца и 7 дни. С разпореждане от 13.12.2024 година е отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 30.07.2024 година и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че преценка на правото на пенсия следва да се извърши по чл. 69 от КСО, тъй като е положен стаж по ЗОВСРБ и предпоставките за отпускане на пенсия са навършени 54 години и 2 месеца за 2024 г. и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 година действително изслужени в специалните ведомства. Прието, че лицето има 18 години действително изслужени, но няма навършена възраст и няма право на пенсия по чл. 69 от КСО. Посочва се, че чл. 18, ал. 4 от НПОС урежда възможност за лицата, които да положили стаж в специални ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б от КСО, но това изключение се отнася само до продължителността на осигурителния стаж, но не и по отношението на изискуемата възраст. Срещу разпореждането е подадена жалба от В. с мотиви за неправилно прилагане на закона. На 07.02.2025 година е постановено процесното решение, с което е отхвърлена жалбата. Прието е от органа, че правилно е отменено разпореждане за отпускане на пенсия, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето има навършени 52 години и 2 месеца и 25 дни, а стажът е 22 години 6 месеца 18 дни като военнослужещ и от тези 5 месеца 21 дни по чл. 104, ал. 6 и 8 от КСО и стаж от трета категория – 4 години и 9 дни или превърнат към трета категория – 41 години 9 месеца 7 дни. Прието е, че В. има стаж по ЗОВСРБ и следва правото на пенсия да се преценява по реда на чл. 69 от КСО, като към дата на подаване на заявлението изискванията за отпускане на пенсия са навършени 54 години и 2 месеца и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 г. действително изслужени в специални ведомства, а лицето има навършена възраст от 52 години 2 месеца 25 дни и не отговаря на изискването за навършена възраст и не може да се отпусне пенсия по реда на чл. 69 от КСО. Посочва се, че е извършена преценка на правото на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, съгласно който лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория, придобиват право на пенсия при навършена възраст 51 години за жените и тъй като отговаря на изискванията е отпусната пенсия именно по тази норма с разпореждане от 30.07.2024 година, което е обаче е неправилно според органа. Приема се, че с нормата на чл. 69 от КСО е въведено изискване за наличие на минимална изискуема възраст за придобиване на право на пенсия и за общ осигурителен стаж, част от който действително изслужен в посочените в нормата ведомства като не се прави разграничение, дали лицето е мъж или жена. По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО се въвежда възможност за пенсиониране в зависимост от съответната възраст за мъже и жени и при 10 години стаж от първа категория, като следва да е налице сбор от стаж и възраст, съответен за годината. Приема се, че нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е облагоприятстваща само за изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и не противоречи на чл. 69 от КСО и продължителността на осигурителния стаж не засяга другия компонент за придобиване на право на пенсия – изискуемата от закона възраст и само в случай, че стажът не е достатъчен, то се прилага чл. 18, ал. 4 от НПСО, но при недостигаща възраст на лицето, изискуема по чл. 69 от КСО, то нормата на Наредбата е неприложима и само в случай, че лицата по чл. 69 от КСО, за които стажът не е достатъчен, но са навършили необходимата възраст, могат да се пенсионират по реда на чл. 69 б от КСО. Приема се, че В. има изискуемия действителен стаж от 18 години по чл. 69 от КСО, но не е навършила възрастта от 54 години и 2 месеца, изискуема за 2024 година и не може да се ползва от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен. Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, но неправилно е приложен материалният закон и целта на закона. Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. В случая не се спори по делото, че към датата на подаване на заявлението В. е на 52 години 2 месеца и 25 дни и има 22 години 6 месеца и 1 дни стаж като военнослужещ. Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия за 2024 година при навършени 51 години за жените. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Оспорващата има придобит осигурителен стаж от 22 години 6 месеца 1 ден при условията на чл. 69 от КСО като военнослужеща, но не отговаря на изискването за възраст, но съгласно изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то тя отговаря на изискванията за пенсиониране именно по тази разпоредба, тъй като има навършена възраст 52 години при изискуеми за 2024 г. – 51 години и 10 години стаж от първа категория. Неправилно се прилага от административния органа разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС и се приема, че само при недостигащ осигурителен стаж лицата могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, като не следва да се отчита възрастта. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО обвързва придобиване право на пенсия при навършване на определена възраст и стаж, придобит при условия на първа категория и когато са изпълнени тези предпоставки, то лицето има право да получи пенсия, както е прието и първоначално от органа, но впоследствие е направено неправилно прилагане на закона и е постановено разпореждане за отмяна на това, с което е отпусната пенсия. В тази насока е съдебната практика на Върховен административен съд, който приема, че институтите на чл. 69 и чл. 69а КСО не се в условията на обуславящ/обусловен т. е. за придобиване право на пенсия от лица, работещи при условията на първа или втора категория труд (чл. 69б КСО), са без значение обстоятелствата, дали същите са и военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които не са достигнали изискуемата се възраст (но не и осигурителен стаж) за придобиване право на пенсия по чл. 69 КСО и след като отговарят на изискванията, то следва да се извърши преценка на правото на пенсия. При наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която и хипотеза да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативната уредба в по-благоприятния за заявителя вариант. Прието е, че привилегията, създадена с чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение на лицата, непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, не създава пречка лицата, поначало отговарящи на условията на чл. 69б от КСО, какъвто е разглежданият случай, да се пенсионират по този преференциален ред. Предвид горното съдът намира, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено ведно с потвърденото с него разпореждане, тъй като е издадено в противоречие на закона и целта му – равнопоставеност на осигурените лица, които при наличие на осигуряване да имат възможност да ползват права по осигурените социални рискове и следва административната преписка да бъде върната на ръководител „ПО“ за произнасяне с оглед указанията на съда в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от КСО следва ТП на НОИ Плевен да заплати на М. П. В., гр.Белене, [улица], вх. А, ет. 5, ап. 13 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 8 по делото. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 174 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав