Решение № 4036 от 25.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Административното дело е образувано по жалба на „ ЕС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 205672299, с. Садовец, ул. „Захари Стоянов „ № 39 чрез представляващ И. С. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12023/19.08.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -запечатване на обект- бензиностанция в с. Садовец, [улица]стопанисвана от ЕС ОЙЛ“ ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни, на осн. чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като мотивите за налагането й са бланкетни. Посочва се, че органите констатират, че при извършени продажби в обекта на 07.05, 14.05, 15.05, 17.05 и 08.06.2024 година дружеството не е изпълнило задължението си да издава фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта за всяка извършена продажба, заплатена с банкова, дебитна или кредитна карта чрез наличното в обекта ПОС терминално устройство, с което е нарушило разпоредбите на чл. 25. ал. 1. т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ. Счита, че в търговски обект бензиностанция, стопанисван и експлоатиран от „ЕС ОЙЛ"ЕООД, е монтиран ПОС за разпращане с безконтактни карти модел BluePad-5000 и ЕСФП използван в търговския обект модел DSF-Q7S-KL към датата на проверката не е бил свързан с ПОС терминала поради липсата на софтуерни доработки и поради тази причина ПОС терминалът е работил в автономен режим, като при заплащане с карта от клиент, операторът ръчно въвежда на ПОС терминала сумата от издадените от фискалния принтер бонове и едва тогава клиенти ги заплаща с карта. Посочва се, че при зареждане на повече от едно количество гориво оператора сумира фискалните бонове и клиента заплаща с карта общата им стойност, като в сървъра на НАП намират отражение отделните фискални бонове и в извлечението на Датекс Пей сумата е една и по този начин е налице констатираните разлики от страна на органите по приходите. В жалбата се посочва, че се прилагат фискални касови бонове от 07.05.2024г. с №0111537, фискален касов бон №0112257 от 14.05.2024г..фискални касови бонови с номера 0112339. 0112340. 0112341. 0112342 от 15.05.2024г.фискални бонове с номера №0112485.0112486 от 17.05.2024г., фискални бонове с номера 0115018.0115019.0115022 от 08.06.2024г., но такива не са налични. Намират, че запечатването на обекта не отговаря на нито една от целите на принудителните админстративни мерки и по никкъв пачин няма да се преустанови или предотврати извършването на нарушението. Намира, че сочените цели са бланкетни и не са отнесени към конкретния случай и при възпрепятстване да се упражнява дейност адресатът ще е лишен от възможност да извърши друго нарушение, но възпиращото действие е цел на административното наказание, а не на принудителната мярка и намира, че същата е прекомерна. В съдебно заседание жалбоподателят - „ ЕС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 205672299, с. Садовец, ул. „Захари Стоянов „ № 39 се представлява от представляващ И. С., която намира, че не е налице основание за запечатване на обекта за разлика от една, две стотинки. Намира, че е маловажно и моли да се отмени заповедта. В съдебно заседание ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново, към дирекция „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, се представлява от юрк М., която намира заповедта за законосъобразна и безспорно е установено, че при плащане с карта не се издава фискален касов бон и за това е издаден протокол. Счита заповедта за мотивирана и съобразена с целта на закона, като издаденото НП се обжалва и не е влязло в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна: При извършена проверка на 13.06.2024 г., в 10: 31 часа. е в търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Садовец. [улица], стопанисван и експлоатиран от „ЕС ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК 205672299. документирана с протокол за извършена проверка в обект обр. Кд 184 сер. АА № 0107776/13.06.2024 г. е установено, че има инсталирана електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел DFS-Q7S- К1, одобрена със свидетелство на БИМ № 173FS/ 28.05.2019 г., с централно регистриращо устройство /ЦРУ/ модел Datecs FP-2000 с индивидуален номер на фискалното устройство [рег. номер] и индивидуален номер на фискална памет 02890325, регистрирана в FlAn с потвърждение № 4456161 на 19.02.2020 г. В обекта има налично и монтирано ПОС терминално устройство, свързано към Datecs Pay и и при изискана разпечатка на банково извлечение за периода от 01.05.2024 г. до 12.06.2024 г. включително, получена на служебната електронна поща на Х. Д.-СИП. документирано с протокол обр. Кд 73 cep. АА № 1880252/05.07.2024 г. е консатирано, че за извършени продажби на 7, 14, 15 и 17 май и 8 юни 2024 година при извършено плащане с карта чрез наличното в обекта ПОС терминално устройство за извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Установеното е отразено в протокол за извършена проверка от 13.06.2024 година, приложен на л. 9 по делото. Приложен е и опис на средствата в касата към момента на проверката - общо в брой 383, 01 лева. На 19.08.2024 година е издадена процесната заповед и е прието, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е нарушило чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ - не издава фискална касова бележка и е наложена ПАМ по см. на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – запечатване на обекта за срок от 10 дни. Изложени са мотиви, че с мярката се цели законосъобразно отчитане и регистриране на извършените продажби, да не се нанася щета на бюджета. Посочва, че неиздавеното на касова бележка засяга с висока степен обществените отношения и води до неотразяване на приходи и данъчно облагане и вреда за фиска. Приложено е НП № 784641- [рег. номер]/19.08.2024 година, с което за констатираното нарушение на 13.06.2024 година е наложена имуществена санкция в размер на 1300 лева. По делото са приложени НП от 11.01.2021 г. за констатирано нерегистриране в наличното в обекта фискално устройство чрез операция „служебно извадени“ суми, НП от 25.03.2021 година за неиздаване на фискален бон за зареждане на бутилки с газ за битови нужди, предупреждение от 02.08.2023 година, издадено на дружеството, за неподаване на декларация по чл. 85 от ЗКПО и предупреждение от 14.08.2024 година, че фискалните касови бележки не съдържат необходимата задължителна информация по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, а именно адрес за кореспонденция на данъчно задълженото лице. Приложена е заповед №ЗЦУ-1146/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. В съдебно заседание жалбоподателят представи в оригинал фискални касови бележки от 08.06.2024г. с №0115022; №0115019; №0115018, фискален бон от 17.05.2024 г. с №0112486, от 15.05.2024г. с №0112342, №0112339. №0112340; №0112341; фискален касов бон от 14.05.2024г. с №0112257. Съдът намира, че същите не доказват твърденията на жалбоподателя, тъй като те не са издадени в часовете, посочени в процесната заповед и не отразяват установените суми от контролните органи и не се опровергават констатациите, че не се издава фискална касова бележка от фискалното устройство за всяка извършена продажба, заплатена с банкова карта. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице и са приложени доказателства в тази насока –заповед №ЗЦУ-1146/25.08.2020 година на изпълнителен директор на НАП, с която началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП се предоставят права да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган. Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неиздаване на фискални бонове при извършени продажби, заплатени с банкова карта на 07.05, 14.05, 15.05, 17.05 и 08.06.2024 - нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно сочената норма следва за всяко плащане да се издава фискална касова бележка, като в случая не е налице спазване на това задължение и в съдебното производство не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, от които да се установи, че при плащане с банкова карта на посочените дати е издадена в същия час за съответна сума фискална касова бележка. Представените в оригинал фискални бонове не са издадени в часа, в който е извършено плащането и не са за сумата, посочени в протокола и не доказват изпълнение на задължение по чл. 25, ал. 1, предл. първо от Наредбата. Съдът обаче намира, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3 във вр. с чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 изрично вменява в задължение на лицата по чл. 3, да издават фискална касова бележка. В конкретния случай приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, тъй като се ограничава в значителна степен правата на дружеството-жалбоподател, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за дълъг срок от 10 дни. Съдът счита, че определеният срок на ПАМ не е съобразен с тежестта на нарушението, не е съобразен и с факта, че такова нарушение е констатирано за първи път, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При така определената продължителност - 10 дни - на срока за налагане на ПАМ, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил конкретни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, т. е. не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 10 дни. Изложените в заповедта мотиви са общи и бланкетни - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и вредни последици, висока степен на обществена опасност, нарушение в отчитане на приходи и реализиране плащане на данъци. Посочва се, че са взети предвид вида и тежест на нарушението и последиците от него, стоките, които се предлагат за продажба, но не се посочва нищо конкретно за търговския обект, не е извършен анализ, а само се излагат общи мотиви, които по никакъв начин не могат да обосноват извод, относно избрания период от 10 дни за налагане на ПАМ. Постановеният акт не е съобразен с точки 56, 57 и 62 от решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21, съгласно които не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение, след провеждане на отделни и самостоятелни производства, може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които да подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на санкцията и мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулирането им съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. С решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право и макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Съдът на ЕС в т. 56 от Решение по дело С-97/21 посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта. (Решение № 1252 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2023 г., I о. Решение № 1253 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2023 г., VIII о., Решение № 1277 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7934/2023 г., VIII о. и др). В процесния случай са налице данни за издадено НП от 19.08.2024 г., с което за същото нарушение е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1300 лева. Наложената санкция с наказателно-правен характер следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт – ЗПАМ. Кумулирането на двете санкции с наказателно-правен характер (в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели (напр. събиране на ДДС). Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. Второ от АПК, Административен съд Плевен, шести състав