Решение № 1028 от 5.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 255/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Н. Х. М. от с. К. срещу Решение № 1040-01-40/05.02.2023 г. на Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на Н.) – Б., с което е потвърдено Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б.. Жалбата е мотивирана с доводи за противоречие на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане със закона – чл. 54б, ал. 4 КСО. Последната месторабота на жалбоподателката е във Ф. за периода от 16.05.2022 г. до 26.08.2022 г., като причината за прекратяване на правоотношението с работодателя не е изяснена от органите на ТП на Н. – Б., съобразно задължението им по чл. 35 АПК. Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата. В хода на производството са събрани писмени доказателства. При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено: На 19.09.2022 г. жалбоподателката е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО (вх. № 014-02-420 от 20.09.2022 г. на ТП на Н. – Б. на л. 30), с посочен осигурителен период от 16.05.2022 г. до 26.08.2022 г. в друга държава членка на ЕС – Ф.. С писмо изх. № У-014-02-420-1/20.09.2022 г. е указано, че следва да представи заявление за удостоверяване на осигурителния период във Ф. – СЕД U002 и U004, декларация по член 65, алинея 2 от Регламент 883/2004, копие на лична карта/разрешение за пребиваване (л. 28). На 26.09.2022 г. жалбоподателката е представила попълнени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди във Ф. от 16.05.2022 г. до 17.06.2022 г. и от 07.07.2022 г. до 26.08.2022 г., с посочен работодател, и декларация относно определяне на пребиваването по член 65 от Регламент 883/2004 (л. 26 и 27). С разпореждане от 26.09.2022 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на Н. е спрял производството по отпускане на обезщетението за безработица, с оглед необходимостта от събиране на доказателства за осигурителния стаж и осигурителен доход на жалбоподателката във Ф. (л. 24). За потвърждаване на декларираните от нея данни, чрез системата за „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“, е изискано потвърждение на осигурителния период и доход във Ф. (искане U004 на л. 22). Получен е отговор U017, с посочени осигурителни периоди 16.05.2022 г. – 17.06.2022 г. и 07.07.2022 г. – 26.08.2022 г. и посочено основание за прекратяване на заетостта – „Напускане на служителя“ (л. 20). С Разпореждане № 014-02-420-2/29.12.2022 г. производството по чл. 54а КСО е възобновено (л. 19) и с Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. на жалбоподателката е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 19.09.2022 г. до 06.01.2023 г., в размер на 18.00 лв. дневно, с мотиви, че причината за прекратяване на последната заетост е „напускане на служителя“ (л. 18). Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. е обжалвано с жалба до Д. на ТП на Н. – Б., във връзка с която до жалбоподателката е изпратено уведомление – писмо изх. № 1012-01-68/20.01.2023 г. (л. 16), че следва да представи документи, издадени от работодателя й във Ф. с посочена причина за прекратяване на заетостта, с оглед отразяването в СЕД U017 на компетентната осигурителна институция на Ф., че е напуснала последната си месторабота. Уведомителното писмо е връчено на 24.01.2023 г. (известие на л. 17). След изтичането на 7-дневния срок по писмо изх. № 1012-01-68/20.01.2023 г., връчено на 24.01.2023 г., в който жалбоподателката не е представила други документи, директорът на ТП на Н. – Б. е постановил обжалваното Решение № 1040-01-40/05.02.2023 г. (л. 10), с което е потвърдил Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. Решението е съобщено на жалбоподателката на 14.02.2023 г. (известие на л. 9). От документите, издадени от работодателя във Ф., се установява, че жалбоподателката е била заета по трудово правоотношение в периода 16.05.2022 г. – 17.06.2022 г. и в периода от 07.07.2022 г. – 26.08.2022 г., като сезонен работник в лозарството и берач на ластуни, като е напуснала първата си месторабота на 17.06.2022 г. (трудово удостоверение от работодателя с превод на български език на л. 43 и 44) и втората на 26.08.2022 г. (фишове за заплати с превод на български език на л. 48-50 и трудово удостоверение с превод на български език на л. 57). Според издаденото от последния работодател удостоверение до Агенцията по заетостта във Ф. и удостоверение от работодателя до Агенцията по заетостта, причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателката като берач на ластуни е „по инициатива на служителя“, като последният отработен и платен ден е 05.08.2022 г. (л. 58-64). При установените факти съдът прие следното при преценката по чл. 159 и чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК: Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 АПК (на 27.02.2023 г.) и от заинтересован от оспорване на решението за потвърждаване на разпореждането по чл. 54б, ал. 4 КСО. Отсъстват други процесуални пречки по чл. 159 АПК за нейното разглеждане по същество. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи – чл. 54ж КСО и чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната писмена форма и съдържание, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Основният спор относно приложението на чл. 54б, ал. 3 КСО, определящ и размера на обезщетението за безработица по подаденото от жалбоподателката на 19.09.2022 г. заявление, е разрешен правилно с обжалваното решение по чл. 117 КСО. Страните не спорят по наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, признато с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. от 04.01.2023 г. Спорът е по определения с него дневен размер на обезщетението, в която връзка органът е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК. С оглед безспорните данни, че жалбоподателката е упражнила право на обезщетение за безработица, като с Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. то е отпуснато за периода от 19.09.2022 г. до 06.01.2023 г. (за срок от 4 месеца) и в минималния размер, разпореждането от 04.01.2023 г. е издадено в съответствие със закона – чл. 54б, ал. 3 КСО. Съгласно последната разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2 КТ и пр., получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В случая е безспорно потвърдено от последния работодател на жалбоподателката във Ф. с представените от него документи, и от издадения от компетентната осигурителна институция на Ф. СЕД U017, че причината за прекратяване на правоотношение с жалбоподателката по последната й месторабота във Ф. е „напускане на служителя“. При потвърденото основание за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“, обезщетението за безработица следва и е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 КСО, като размерът на дневното парично обезщетение за безработица е именно минималният по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – чл. 54б, ал. 2 КСО. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. е 18 лв., съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., в който размер е определен с потвърденото разпореждане от 04.01.2023 г. Обезщетението е дължимо за срок от 4 месеца – чл. 54б, ал. 3 КСО, като началната дата на изплащането му е датата на последното прекратяване на осигуряването, съгласно чл. 54а, ал. 4 КСО, при изпълнени кумулативно двете предпоставки по т. 1 и 2 – заявлението за отпускане на обезщетението да е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В случая не е спорно, че жалбоподателката се е регистрирала като безработна на 19.09.2022 г., следователно след срока по чл. 54а, ал. 4, т. 2 КСО, считан от прекратяване на осигуряването на 26.08.2022 г. Затова, доколкото жалбоподателката не е посочила уважителни причини за неспазването на срока по чл. 54а, ал. 4, т. 2 КСО, на основание чл. 54а, ал. 6 КСО с Разпореждане № 014-02-420-3/04.01.2023 г. обезщетението е определено за изплащане от 19.09.2022 г. В тази връзка потвърденото с решението на Д. на ТП на Н. – Б. разпореждане е издадено в съответствие с условията за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 3 вр. ал. 2 КСО вр. чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и чл. 54а, ал. 6 КСО, съобразно издадените документи от компетентната институция на Ф. и от работодателя по последната заетост на жалбоподателката, поради което отсъстват основания за отмяната му по чл. 145, т. 3 и 4 АПК. С оглед неоснователността на жалбата, поради отсъствието на основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на оспорените решение и потвърденото с него разпореждане, и с оглед правилото на чл. 143, ал. 3 АПК, жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 118 и чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО, съдът