Решение № 238 от 22.10.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 357/2024 г.

Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК. Постъпила е въззивна жалба о т подсъдимия С. Р. Ж. против присъда № 31/ 12.03.2024 г., постановена по НОХД№ 3155/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, в осъдителната и част, с която същия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. б“ от НК е осъден на наказание Пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти в седмицата, и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и в частта за разноските. По първоначалното обвинение по чл. 195, ал.1, т.12 от НК, затова че предмета на престъплението е МПС, съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати на Държавата по сметка на ОД на МВР- Стара Загора напрпавените по делото разноски в размер на сумата от 422, 73 лева. С жалбата са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на мотиви, незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, необоснованост на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъдата в осъдителната и част както и в частта за разноските. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия, която дава обяснения, и от неговия защитник адв. В.Д.. Направени са искания за допускане до повторен разпит на свидетелите по делото Г.П. и Р. П. поради противоречия в показанията им на ДП и пред съда относно датата, на която св.П. е забелязал липсата на процесното бъги и на която е изнасял вещи, както и лицата, от които е разбрал за липсата му. Освен това е направено искане за изискване на справка от полицията дали през 2019 г. е изпращан патрул на стопанисваната и собствена на подсъдимия Р. база във връзка с възникнал скандал между свидетелите П.и и майката на С. Р., при който е разбит катинара не от подс.С. Р., а от св.П., и са изнасяни вещи. Във връзка с което се прави довод, че е съвсем логично при това изнасяне на вещи той да остави процесното бъги. Подсъдимият С. Р. дава обяснения, че св.П. му е оставил процесното бъги като компенсация заради неплащане на наема на мястото, от което впоследствие изнесъл много вещи- камиони и коли, но не и въпросното бъги. Защитникът му, адв. В.Д., прави довод относно правната квалификация като счита, че са налице несъответствия в обвинителния акт, тъй като не се излагали твърдения, че подзащитният му С. Р. Ж. е извършил някакви практически действия по отнемането на процесата вещ-бъги. В мотивите на първоинстанционния съд също не се сочело какво е изпълнителното деяние, и какви действия по отнемане на тази вещ е извършил той, а само че бил „дал“ и с е „разпоредил“. За тези фактически действия имало събрани противоречиви доказателства от две групи свидетели - от една страна съпругата на С. Ж. – Детелина Ж.а, свидетеля И.В.И., обясненията на подсъдимия, и от друга група свидетели – тези на св.Г.П. и неговата съпруга Р. П.. Действително, била е осъществена продажба от С. Р. Ж. на П.Г., но процесното бъги било взето от самия Г. с пътна помощ, Т.е. според него правната конструкция за такова престъпление кражба е възможна единствено чрез посредственото извършителство на П.Г., но това не било отразено в ОА. Вторият довод, който се прави, е че тъй като базата, в която се е намирало процесното бъги, е била собственост на подсъдимия, а свидетелите Г.П. и Р. П. към момента на продажбата през м.март 2020г вече не са я стопанисвали, / дейността им била приключила през 2018г./, процесното МПС е било във владението на подсъдимия, доколкото този имот е негова собственост. Счита, че ако въоще може да се говори за деяние, съответна е нормата на чл.206 от НК предвид наличието на неуредени финансови взаимоотношения между подзащитния му и св.П.. Поради което счита, че в случая липсва престъпление и подзащитния му следва да бъде оправдан или делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционня съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с едностранчивия начин на анализиране на доказателствата, отхвърляне на част от свидетелските показан и я без мотиви и кредитиране на други гласни доказателства като показанията на Р. П. и Г.П., без да бъдат изследвани конфликтните отношения помежду им и тяхната заинтересованост да дискредитират подсъдимия. Представителят на ОП-Стара Загора взема становище, че исканията са неотносими към предмета на делото и събраните по делото доказателства, включително представените с жалбата, са в подкрепа на извода, че процесната вещ към момента на разпореждането не е била собственост на подсъдимия. Поради което счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден. Съдът след като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД № 3155/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд в настоящия си съдебен състав приема за установена следната фактическа и правна обстановка: Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната присъда подсъдимият С. Р. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, затова че през месец март 2020г. в гр.Стара Загора отнел чужда движима вещ - четириколесно превозно средство марка, , Ренли Фал кон Трансформер“, с рег.№С 2229 X, рама L84RL48028RA00458, на стойност 387лв., т.нар. „бъги“, от владението и собствеността на Г.Д. П. и Р. Р. П., без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да го присвои, а по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1 т.12 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това че предмет на кражбата е моторно превозно средство, го е признал за невинен и оправдал. От правилно установената фактическа обстановка по делото е безспорно установено, че св.Г.П. през периода 2015 г.- 2018 г. е бил собственик и управител на дружество „••••а, което стопанисвало Автоборса „Дени“, разположена в парцел от около 7 декара, собственост на подс. С. Р. Ж.. На 31.08.2012 г. с договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите/л.5-л.6/, св.Г.Д. П. закупил за сумата от 1000 лв. процесното четириколесно моторно превозно средство марка „ Ренли Фалкон Трансформер“, с рег.№С 2229 X, с рама L84RL48028RA00458., при което получил СРМПС – част 1 на същото МПС, но поради технически причини/повреден двигател/ не променил собствеността на същото МПС в Сектор“Пътна полиция“ към ОД на МВР-Стара Загора. По това време той бил в брак със св. Р. Р. П. и поради тази причина вещта станала СИО/съпружеска имуществена общност/. Известно време той ремонтирал това моторно превозно средство и след като отворил автоборсата през 2015г. преместил бъгито на съхранение там. Основният спор по делото е дали в някакъв момент той се е разбрал с подс. Ж. и дали по силата на устна уговорка между тях ПС не е преминало във владение на подсъдимия. Поради което подс. Ж. е извършил продажбата на въпросната вещ като нейн действителен собственик. По делото са налице данни, че между подс.Ж. и св. П. действително има неразрешен спор от гражданско- правен характер за собствеността на базата, но това обстоятелство е без значение за обвинението по настоящото дело. Обосновано съдът е приел, че докато е престоявало в базата на св. П., находяща се на терена, собственост на подсъдимия, са били правени опити за отремонтирането му, тъй като то е било в много лошо техническо състояние, с повреден двигател и други сериозни дефекти. От св. показания на свидетеля Пейчо Николов Г., монтьор по професия, се установява, че той е предложил на св. П. да го купи, но последния не се съгласил. Впоследствие предложил това и на подс. С. Ж., който се съгласил да му го „продаде“ без в действителност да е бил собственик на същото. У него са се намирали само документите за собственост, сочещи за такъв постр. П.. Обосновано съдът е приел, че подс. Ж. се е представил за собственик на въпросното бъги и именно като такъв влязъл в преговори със св. Г., на който срещу сумата от 1000 лева /и един скутер/ през месец март 2020 г. се разпоредил с въпросното бъги като му го предоставил заедно с документите без съгласието на действителния му собственик- св. П. и св. П. /тъй като същото било СИО/. „Сделката“ не е била изслушана пред нотариус, липсва писмен договор с нотариална заверка на подписите на „продавача“ и купувача. Последният олбаче е бил снабден с документите за собственост, тъй като подс. С. Ж. по това време е имал достъп до фургона на постр.П., където се намирали документите. Поради което необезпокоявано е взел оригиналите на СРМПС- част1 на бъгито и на договора от 31.08.2012г. за покупко- продажба на същото с нотариална заверка на подписите, и ги предал срещу заплащане на св. Г. заедно с въпросното ПС. Последният ремонтирал бъгито със собствен труд и средства като твърди в показанията си пред съда, че впоследствие е заплатил същата сума и на постр. П.. Дали действително въпросното бъги е било предоставено в залог или по друга причина на подсъдимия от св. П., не е ясно, а и не е от значение за обвинението по настоящото дело. Безспорно е установено, че през 2020 г. поради неуредени финансови отношения отношенията между пострадалия П. и подсъдимия се влошили, а на 22.06.2020г. св.Г.П. установил, че бъгито не е на мястото си и подал жалба във Второ РУ-Стара Загора. Според едната група свидетели св.П. се бил дезентересирал от бъгито и го бил оставил във владение на подсъдимия с цел уреждане на финансови отношения. Обосновано съдът е приел, че с оглед съвкупната преценка на показанията на всички разпитани по делото свидетели, следва да бъде дадена вяра на твърденията на св. Г. П., че никога не се е отказвал от въпросното бъги, не го е продавал нито предоставял по някаква причина на подсъдимия, и оставането му при изнасянето на част от вещите му от базата, за която се води друго дело, не е като компенсация за неплатен наем или неуредени финансови отношения. В тази насока са не само показанията на свидетелите Г. П., Р. П., но и на св. П. Г.. По време на разследването подсъдимият е развил и други версии- че не бил продавал, а само бил предоставял въпросното бъги за ремонт на св. Г., а впоследствие- че не той, а пострадалият бил предоставил бъгито за ремонт, че имали устна уговорка да си уредят отношенията след отремонтирането на бъгито. Никоя от тези версии обаче не е доказана и не са събрани убедителни доказателства за това. Поради което и въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства дават възможност за направата на един единствен безспорен извод- че деянието по чл. 194, ал.1 от НК е извършено и неговото авторство от страна на подсъдимия Ж. е безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна. А изводите на РС, че обвинението е доказано по несъмнен начин, са правилни, законосъобразни и обосновани. От правна страна законосъобразно е прието, че св.П. никога не е загубвал владението на въпросното бъги, оставено на съхранение в собствената му база/ макар и на терена на подсъдимия/. Поради което деянието не представлява престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като не е налице противозаконно отнемане на чужда движима вещ, „която се владее или пази“, а с действията си подс. Ж. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане от владениет она другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои“. Отнемането е осъществено в двете му части – чрез прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещта, предмет на престъплението/ вземане е от мястото, където е била оставена в автоборсата/, и установяване на трайна фактическа власт върху нея чрез разпореждане с нея без съгласието на собственика и. Правото на собственост се характеризира с три съставни правомощия: ползване, владение и разпореждане. Това са правни възможности, признати единствено на собственика и само от него зависи кога, къде и дали ще ги упражнява. Временно или постоянно, по своя воля или принудително, той може да бъде лишен от някои и дори от всички правомощия, но си остава собственик. В случая въобще не става въпрос за доброволно изгубване на владението или ползването на вещта. Без съгласието на собственика са били прекратени и трите правомощия на собственика/ ползване, владение и разпореждане/, които нито за момент не са били изгубвани по какъвто и да е начин от собственика, св. П.. Липсват убедителни доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, която е в обратна посока. Действително автоборсата, респ. бъгито, са били без денонощна охрана, но пострадалият П. заедно със съпругата си, св. П., и още трима души, разпитани като свидетели по делото, са изпълнявали тези функции, работейки там. Поставили са катинар и са имали куче. Така че не може да става въпрос за вещ, която е била безстопанствена или оставена на обществен надзор. Нещо повече, от св. показания на св. П., П.Г., И.Ж.И., З.К., Г.Г. Т.Г. и др. се установява, че след влошаване на отношенията помежду им, през 2018 г. подс. Ж. е разбил катинара на автоборсата и е влязъл в двора и, като се е разпоредил с всички движими и недвижими вещи, останали на терена, вкл процесното бъги. В резултат на което на 22.06.2020 г. св. П. е подал жалба във Второ РУП-Стара Загора. Без правно вначение е, че това е станало след близо две години и защитните твърдения на подс. Ж., че пострадалият П. му го бил продал за сумата от 3500 лв. като уговорката им била, че след като го ремонтира ще му го продаде официално, са недоказани. Същите се подкрепят единствено от показанията на св. И.В.И.. Досежно твърденията в допълнителните съображения към жалбата, че не подсъдимият, а св. П. бил дал бъгито за ремонт на с. Г., и че не го бил продавал, а продажбата била извършена от пострадалия св. П., също не са налице убедителни доказателства по делото. Предвид което обосновано съдът е приел, че не са събрани доказателства от които да се приеме за установено, че св. П. е поверил бъгито на подс. Ж. да го пази или управлява, предал го е в негово владение и го е упълномощил да се разпорежда с него. Т.е. към момента на деянието владелец на вещта е бил нейния собственик – св. Г. П., а не подсъдимият. От субективна страна правилно е прието, че към момента на деянието подс. Ж. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е че собственик на бъгито е св. П., че той няма никакви права върху него, но въпреки това го е продал/ разпоредил се е с него като е прекъснал владението на собственика му и го е предал във владението на друго лице без съгласието на действителния му собственик. Поради което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК. Впрочем това е установено и от други състави на РС и ОС-Стара Загора по повод обжалване на първоначалното постановление на РП-Стара Загора за прекратяване на ДП. Видно от придожените по ДП съдебни и прокурорски актове- постановления за прекратяване на ДП от 29.01.2021 г., и от 04.07.2022 г. на РП-Стара Загора, Определение от 18.03.2021 г. по ЧНД № 373/ 2021 г. на РС-Стара Загора, и Определение № 424/ 22.06.2022 г. по ВЧНД № 2062/ 2021 г. на ОС-Стара Загора, и тези съдебни състави са приели за категорично установено, че се касае именно до осъществяване на престъпния състав на чл. 194, ал.1 от НК, а не за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият никога не е допускан от действителния собственик да владее или пази въпросната вещ, и собственикът никога не е изгубвал вланеието и. Тези обстоятелства са били известни на подсъдимия както правилно е приел съдът. Досежно квалификацията, че въпросното бъги представлява МПС, законосъобразно съдът е приел, че същото е било с неработещ двигател, неработеща ходова част, неработещи системи, което е изключвало неговото движение като МПС, и е наложило да бъде транспортирано с колесар, не представлява МПС предвид техническото си състояние, поради което не е годно по предназначение и не може да бъде предмет на кражба по смисъла на чл.195, ал. 1 т. 12 НК, а следва да се приеме като една обикновена вещ, различна от МПС. Поради което правилно подс. Ж. бил оправдан по обвинението по квалифициращият състав на чл.195, ал.1 т.12 НК, и го е преквалифицирал по основания състав на чл.194, ал. 1 НК. Макар и да не се прави такова оплакване въззивният съд при проверка на присъдата е длъжен да вземе отношение и по въпроса за индивидуализация на наказанието. В случая правилно при определяне вида и размера на наказанието съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението, продължителният период от време от извършване на деянието до постановяването на присъдата / четири години /, мотивите за извършване на престъплението/ неуредени финансови отношения между подсъдим и пострадал /, а като отегчаващи вината обстоятелства – предходните осъждания за извършени престъпления. Предвид което е приел наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко, поради което е определил при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК и е наложил на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти в седмицата. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. В този им вид и размер същото е справедливо определено и отговаря на целите на чл. 36 НК. Правилно и заоконосъобразно на основание чл.189, ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Ж. да заплати направените по делото разноски в размер на 422, 73 лева. По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът