Решение № 2872 от 11.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 403/2024 г.
Административен съд - Хасково11.07.2024 г.докладчик Цветомира Димитрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Любимец, действаща чрез процесуален представител насочена срещу Решение за определяне на финансова корекция РД-02-14-446 от 08.04.2024г. на Директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г. ОСЪЖДА Община Любимец да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по адм. дело № 403/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на О. Л., действаща чрез процесуален представител и насочена срещу Решение за определяне на финансова корекция РД-02-14-446 от 08.04.2024г. на Директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл.146, т. 3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че органът неправилно е приложил разпоредбите на чл.59, ал.2 и ал.6 от ЗОП, вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП. Неправилни били изводите на ответника, че с изискването всеки член който ще извършва строителство съобразно разпределението на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединение да притежава застраховка “Професионална отговорност“ възложителят бил ограничил възможностите за участие в обединения, в които не всички участници в строителните дейности разполагали с изискваната от възложителя застраховка, но имали правото да участват в изпълнението на строително-монтажни дейности, съвместно със застрахованото по надлежния ред лице. Сочи се, че в решението по отношение това твърдяно нарушение са изложени противоречиви мотиви. Нямало как от фактическа страна да се касае за прилагане на изключението визирано в нормата на чл.59, ал.6 от ЗОП, а същевременно да се прилага общия текст на същата с твърдението, че общия текст е нарушен. По същество след като едно лице ще извършва строителни дейности, за които законът изисква регистрация в ЦПРС то това лице неминуемо следвало да притежава това законово право, т.е. да е извършило необходимата регистрация в ЦПРС за съответната категория и група строежи. Това обстоятелство по никакъв начин не било обусловено от факта дали лицето ще участва самостоятелно или като част от състава на обединение в дадена процедура с предмет строителство. На основание чл. 163, ал.2, т.6 от ЗУТ строителят носел отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал.2 от ЗКО за съответната група и категория строежи, в случаите в които тя била задължителна. Нормата на чл.171, ал.1 от ЗУТ пък въвеждала изискване към проектанта лицето упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултанта строителя и лицето, упражняващо строителен надзор да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнението на задълженията им. Съгласно чл. 2, ал.1 т.3 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектиране и строителството, строителят бил длъжен да има застраховка при реда и по условията на въпросната наредба. Цитираните разпоредби недвусмислено въвеждали имено задължението на строителите да притежават застраховка“Професионална отговорност“ съответстваща на категорията строеж, който лицето строител изпълнявало. В случая обекта на строителство бил четвърта категория строеж, поради което отговарящо на предмета на поръчката се явявало обстоятелството лицата, които ще извършват същото да притежават следващата се регистрация в ЦПРС. Следователно съответстващо на закона било изискването на възложителя аналог на законодателното, тези лица да притежават и съответна застраховка „Професионална отговорност в строителството“. Съответствието с критериите за подбор се преценявало винаги към момента на подаване на офертите. Самата нормативна уредба не позволявала на лицата – строители да изпълняват задълженията си без да притежават коментираната професионална застраховка, поради което и нямало как да се приеме за ограничаващо така пренесеното от закона и в предметната документация изискване. В подкрепа на посоченото се цитира съдебна практика на касационната инстанция. Относно констатациите за нарушение на разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал.6 от ЗОП, вр. с чл. 3, ал.3 от ЗКС касаещо изискването участниците вписани в Централния професионален регистър на строителя се твърди, че същото е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Нарушение щяло да има тогава когато в документацията за съответната обществена поръчка като критерии за подбор било поставено изискване за регистрация на всеки член на обединението, които ще извършва строителни дейности, но без уточнението съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите предвидено в договора за създаване на обединение. В тази насока била и цитираната от жалбоподателя съдебна практика. Ето защо неправилно било прието от органа, че процесното изискване в случая било ограничително. Изискването на чл. 3, ал.3 от ЗКС следвало да се тълкува винаги във връзка с ал.2 на същия член. Заложеното от възложителя условие се отнасяло само до онези участници в обединението, които щели да изпълняват именно строителните дейности, съгласно договора за създаване на обединението. Относно констатациите за наличие на ограничителни изисквания, които не са функционално свързани с предмета на поръчката, представляващи нарушение на чл.21, ал.17 от ЗОП, вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП се сочи, че в случая всички включени в предмета на поръчката дейности били систематично свързани с предмета й, в това число и доставката на сценично облекло. Излагат се подробни доводи в насока че сценичното облекло било функционално свързано с предмета на поръчката, т.е. доставката му не представлявала различна от основаната дейност по предмета на поръчката такава. Отделно от това с генериране на разходите по доставката и монтажа на предвиденото и доставено сценично облекло община Любимец в качеството на бенефициент не била извършила разходи които да не били част от допустимите разходи по проекта, както и всички дейност в рамките на процесната обществена поръчка били извършени в съответствие с условията на акта за финансиране. По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено оспореното решение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ответната страна. Ответникът – Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Оспорва се размера на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното: Няма спор между страните, че О. Л. е бенефициент по проект Synergy between the people the cultural and the national heritage in Municipalities of Lyubimetsq Ivailovgrad and Orestiada, SYNERGIA, с общ размер на допустимите разходи на партньора 511 828.03 евро, от които от ЕФРР – 435 053.83 евро, а от национално съфинансиране 76 774.20 евро. С Решение № РД-09-160 от 17.03.2020г.(л.196) на Кмета на Община Любимец била открита процедура по възлагане на обществена поръчка, с вид публично състезание по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП с обект – строителство и предмет “Реконструкция и преустройство на зрителна зала в „Народно читалище Братолюбие – 1884“, [населено място], по проект “Synergy between the people the cultural and the national heritage in Municipalities of Lyubimetsq Ivailovgrad and Orestiada“, акроним SYNERGIA по ИНТЕРРЕГ V-А Програма за сътрудничество Гърция България 2014-2020г.(INTERREG COOPERARION PROGRAM GREECE – BULGARIA 2014-2020). В Решението е посочено, че прогнозната стойност на поръчката е в размер на 673961.39 лева без ДДС, както и че обществената поръчка е по проект финансиран със средства от европейските фондове и програми по договор за безвъзмездна финансова помощ № B2.6с.17.(л.199). С Решението били одобрени обявлението и документацията за участие. Решението било изпратено за публикуване на 17.03.2020г. В обявлението било посочено, че срокът за получаване на оферти е до 06.04.2020г., а датата на отваряне на офертите е 07.04.2020г. За възлагането на обществената поръчка с избрания изпълнител бил сключен договор № 47 от 15.07.2020г. Обявлението е изменено с последователни обявления от 21.12.2022г.(л.202-204), 07.03.2022г. (л.208-л.210) и 08.03.2022г. (л.205-207). На 18.02.2022г. е било сключено допълнително споразумение № 1 към договора за строителство (л.328.), с което страните по същия са договорили изменение в на позициите по първоначалното КСС по договора – Приложение № 1 към допълнителното споразумение (л.329-л.333). На 21.02.2022г. е сключено допълнително споразумение № 2 към договора за строителство, с което предвид наложена промяна по части Архитектура, Конструктивна, Сценично осветление, Акустика, Част Пожарна безопасност, страните са договорили промяна в цената на договора за строителство в посока увеличение от 125 189.34 лева без ДДС и увеличаване обема на договора с вида и количеството дейности, посочени в КСС, приложение 1 към споразумението (л.335). На 24.11.2022г. е сключено Допълнително споразумение № 3 към договора за строителство(л.336), с което страните са договорили промяна на количествата по някои видове СМР по КСС приложение № 1 на допълнително споразумение № 1 от 18.02.2022г. към Договор за строителство № 47/15.07.2020г., съгласно ново КСС – Приложение № 1 (л. 337-л.343). На 08.12.2022г. между представители на възложителя и изпълнителя е подписан протокол за приемане на извършени СМР(л.86-л.92). С писмо № 99-00-3-12 от 12.03.2024г., регистрирано с вх.№ Л-1076 от 12.03.2023г. при О. Л. видно от справка за комуникация (л.32), Директорът на Дирекция“УТС“ и Ръководител на Националния договор, уведомил Кмета на О. Л. за постъпило уведомление за съмнение за нередност, както и че се стартира процедура по чл. 73 от ЗУСЕФСУ по посочения по-горе проект, като му е указана възможността в двуседмичен срок от датата на получаване на писмото да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възраженията си срещу финансовата корекция. С изх.№ Л-1076#1 от 26.03.2024г. О. Л., представлявана от кмета на общината, депозирала възражение по повод откритата процедура по налагане на финансова корекция(л.44). На 08.04.2024г. било издадено оспореното в настоящото производство Решение № РД-02-14-446, на Директора на Дирекция“УТС“ и Ръководител на националния орган за определяне по отношение О. Л. на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по Договор № 47/15.05.2020г. на стойност 673 251.29 лева. Решението е съобщено на О. Л. на 08.04.2022г. чрез СЕОС(л.136) Жалбата срещу решението е подадена от Община Любимец на 22.04.2024г., чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството и заведена с вх. № 99-00-3-12(3). С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира следното: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Програмата Интеррег е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕ ФСУ, законът се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори, като извършването на плащанията към бенефициентите, верификацията и счетоводното отчитане на разходи, възстановяването и отписването на неправомерни разходи и осчетоводяването на програмите се определят с акта по чл. 7, ал. 4, т. 4. Съгласно чл.5, ал.1, т.11 от Устройственият правилник на МРРБ, Министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на програмите за трансгранично сътрудничество с участието на Република България, вкл. програма ИНТЕРРЕГ V-A Република Гърция – Република България 2014 – 2020. В чл. 29, ал.1, т.4 от същия устройствен правилник изрично е предвидено, че Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функцията на национален орган по програмите за трансгранично сътрудничество 2014-2020г. България – Гърция. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е посочено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. По делото е представена Заповед № РД-02-14-684 от 28.06.2023г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството(л.14), с т. 1“б.“ от която на г-н Милен Обретенов – Директор на дирекция“УТС“ е възложено да ръководи и организира дейността на националния партниращ орган по програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020г., а с т.3 и да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган. Оспореният акт е издаден, като електронен документ и е подписан от издателя си с валиден квалифициран електронен подпис. По определението на чл.13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. КЕП, съгласно чл.3, т.12 от цитирания регламент е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, следователно е необходимо той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 25. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Следователно доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. От данните по делото е видно, че оспореното писмо е издадено като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същия не е бил представен по делото като електронен документ на съответен електронен носител, а с административната преписка, като възпроизведен на хартиен носител препис, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК. При извършена от настоящата съдебна инстанция проверка за валидност на електронния подпис на посоченото лице издател на процесното писмо - М.О. на адрес: [интернет адрес] се установява, че същият е притежавал валиден електронен подпис към датата на полагането му под съответния документ. Публикуваните на посочения електронен адрес обстоятелства са общоизвестни и не се нуждаят от доказване по делото, а освен това между страните по делото липсва спор относно подписването на процесното писмо с валиден електронен подпис. Това обстоятелство безспорно се установява и от представената от ответника справка от същия сайт(л.175), приета без оспорване от жалбоподателя, от което е видно, че издателят на акта притежава професионален КУКЕП, валиден от 20.10.2023г. до 19.10.2024г. Оспореното решение е издадено в писмена форма, подписано е от издателя си и формално е налице изискуемото по закон съдържание. Посочени са правните основания за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Фактически съображения за издаване на решението се съдържат, както в оспореният акт, така и в останалите подготвителни документи съдържащи се в административната преписка. В жалбата не се навеждат доводи за допуснати от органа съществени процесуални нарушения, а и такива не се констатират от съда при извършената служебна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В случая на бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо изх. № 99-00-3-12 от 12.03.2024г., с данни за констатираното нарушение и предлаганата финансова корекция. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, след получаване на възражението в МРРБ, като съдържа мотиви, в които са обсъдени възраженията на бенефициента. Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на УО основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция. Оспореното решение е издадено на основание чл.73, ал.1, вр. с чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, във връзка с установени според органа нарушения при възлагане на обществена поръчка с Предмет “Реконструкция и преустройство на зрителна зала в „Народно читалище Братолюбие – 1884“, [населено място], по проект “ Synergy between the people the cultural and the national heritage in Municipalities of Lyubimetsq Ivailovgrad and Orestiada“, акроним SYNERGIA по ИНТЕРРЕГ V-Ь Програма за сътрудничество Гърция България 2014-2020г.(INTERREG COOPERARION PROGRAM GREECE – BULGARIA 2014-2020)“ класифицирани като нередности съответно по т.11, б.“б“ от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017г. (Наредбата). Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая органът се е позовал на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, предвиждащ наличието на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2
на Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2
от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
от Регламент № 1303/2013 ), съгласно която норма "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. Действие или бездействие на икономически оператор, 2. Това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. Да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Такъв акт е приетата с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Съответно нередностите по чл. 1, т. 1 от Наредбата, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях са посочени в приложение № 1 към същата. В случая няма спор по делото, че жалбоподателят има качеството на икономически оператор – бенефициент по програма проект Synergy between the people the cultural and the national heritage in Municipalities of Lyubimetsq Ivailovgrad and Orestiada, SYNERGIA. Действително по делото е представен само договора за национално съфинансиране№ РД-02-29-68 от 05.05.2020г., но в същия е посочено, че Община Лббимец е водещ партньор по същияпроект(л.56), като видно от чл. 3 на договора, е налице и сключен договор № В2.6с17 от 21.01.2020г., по силата на който на водещия партньор е предоставена за изпълнение на проекта и безвъзмездна финансова помощ пот ЕФРР. Информацията, че проекта се финансира със средства от Европейският съюз е посочена от възложителя и в Решението за откриване процедурата по възлагане на обществена поръчка, и в обявлението за поръчката. В Глава четвърта от ЗУСЕСИФ, в чл.49, ал.1 от с.з., е посочено, че бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност.Съгласно ал.2 на същата норма, за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени във: 1. Закона за обществените поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон; 2. тази глава – когато бенефициентът не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. В случая жалбоподателят е възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП. По първата установена в решението нередност по т.11, б.“б“ от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, класифицирана като нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП:
В чл. 2, ал.2 от ЗОП е предвидено, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗОП възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: т. 1) годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; т. 2) икономическото и финансовото състояние; т. 3) техническите и професионалните способности. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗОП ограничава възложителите като указва, че могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. В ал.4 на разпоредбата е визирано, че при определянето на документите за доказване на критериите за подбор възложителите изискват предимно такива, които са обхванати от електронната база данни за удостоверителни документи на Европейската комисия "е-Сertis".
В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП е необходимо същите да не ограничават конкуренцията, чрез включване на условия, критерии или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Разпоредбата на т. 11 б.“б“ от Приложение № 1 към Наредбата визира случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор.
В Раздел III: Правна, икономическа, финансова и техническа информация, III, т.1.1 Условия за участие, Годност за упражняване на професионалната дейност, вкл. изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри е посочено, че участникът трябва да е вписан в Централния професионален регистър на строителя, за изпълнение на строежи първа група, четвърта категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя. При участие на обединение което не е юридическо лице изискването за регистрация се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва съответните строителни и монтажни работи, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите предвидено в договора за създаване на обединение.
В същия раздел, т.III 1.2 – Икономическо и финансово състояние, е посочено, че участникът следва да притежава и поддържа за целия период на изпълнение на договора застраховка “Професионална отговорност“ в строителството съгласно чл.171, ал.1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума, съгласно чл. 5, ал.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството за категорията строителство, която да обхваща категорията строеж съобразно предмета на поръчката –първа група, четвърта категория или еквивалентна за участник юридическо лице съгласно законодателството на държавата в която е установен. При участие на обединение което не е юридическо лице, изискването за застраховка „Професионална отговорност“ се доказва от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство съгласно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединение.
Видно от съображенията изложени в решението административният орган е приел, че поставените критерии за подбор спрямо кандидатите със статут на обединения са ограничителни. Посочено е, че се касае за „друго условие необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен акт“ по смисъла на чл. 59, ал.6 от ЗОП, вр. с чл.171, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, Закона за камарата на строителите и Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Прието е че същото е ограничително, тъй като според изискванията на чл. 59, ал.6 от ЗОП съответствието с критериите за подбор следва да се доказват от обединението участник, а не от всяко от лицата включени в него.
За ограничителен критерии за подбор е прието и изискването на възложителя регистрацията в ЦПРС да се доказва от всеки участник в обединението. Посочено е че съгласно чл.3, ал.2 от ЗКС строителите изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал.1 от ЗУТ или отдели видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „строителство“ подлежат на вписване в ЦПРС, а съгласно чл.3, ал.3 от ЗКС когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал.2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра. Следователно не е необходимо всеки участник в обединението да е вписан в ЦПРС.
Съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението.
Общото правило на чл. 59, ал. 6 от ЗОП задължава възложителите на обществени поръчки да предвидят критериите за подбор да бъдат доказвани от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него. Изключение от това задължение възниква при наличието на две кумулативни предпоставки: изисквания на нормативен или административен акт да налага критериите за подбор да бъдат доказвани от отделните лица, включени в обединението; разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението да налага критериите за подбор да бъдат доказвани от отделните лица, включени в обединението.
Както правилно е приел ответникът в оспореното решение, посоченото изискване за притежаване на застраховка гражданска отговорност досежно всяко от лицата участващи в обединението попада в хипотеза 3-та от изключенията визирани в нормата на чл. 59, ал.6 от ЗОП, а именно представлява друго условие необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. А според ал. 2 на чл. 171 условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет - Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС).
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от НУРЗЗПС предвижда задължение за строителите да имат застраховка за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи.
Чл. 5, ал.2 са посочени минималните застрахователни суми в зависимост от това дали строежът попада в първа, втора, трета, четвърта или пета категория.
Член 6, ал. 2 от НУРЗЗПС регламентира хипотезата, при която ако след сключване на застраховката, застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат съответно увеличени в срок 30 дни след настъпването на промяната.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от НУРЗЗПС когато едно лице осъществява две или повече дейности като участник в строителния процес, всяка от дейностите подлежи на задължително застраховане при спазване на минималните суми по чл. 5.
Анализът на така цитираните законови разпоредби, във връзка с чл. 59, ал. 6 от ЗОП налага следните правни изводи: В съответствие с чл. 171, ал. 1 от ЗУТ възложителите на обществени поръчки с предмет проектиране и строителство от четвърта категория, могат да предвидят критерий за подбор, изразяващ се в притежаването на валидна застраховка "Професионална отговорност" за лицата по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Отнасяйки разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от НУРЗЗПС, вр. с чл.171, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, към правилото на чл. 59, ал. 6 от ЗОП и предвид че същото попада в изключенията по същата норма, то съответствието с този критерий за подбор следва да е налице и съответно да се доказва от един от участниците в обединението, т. е. всеки един от членовете на обединението да притежава валидна застраховка "Професионална отговорност" в случаите когато участва в цялостното изпълнение на строежи четвърта категория или отделни строително монтажни работи касаещи строежи четвърта категория.
Според чл. 7, ал. 1 от НУРЗЗПС, във вр. с изключенията по чл. 59, ал. 6 от ЗОП, когато съобразно разпределението на дейностите, установено в договора за създаване на обединение, един от членовете ще извършва самостоятелно дейност по строителството, този член на обединението следва да притежава валидна застраховка "Професионална отговорност" за тази дейност.
В този смисъл основателни са възраженията на жалбоподателя, че така поставеното изискване не е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗОП и не е ограничително съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Видно от така формулираното условие в документацията изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност" за съответната категория строежи се отнася само и единствено до онези участници в обединението, които ще извършват строителна дейност, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Предвид това липсва основание да се приеме, че така формулираните изисквания от възложителя са в противоречие и нарушение на чл. 59, ал. 6 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 6, ал. 2 от НУРЗЗПС, като законосъобразно възложителят е предвидил, че процесния критерий за подбор ще бъде доказван съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединение. По този начин възложителят не е поставил ограничително изискване към потенциалните участници в обществената поръчка, тъй като изискването за притежаване на валидна застраховка "Професионална отговорност" от обявлението следва да се доказва от отделни членове на обединението в хипотезата, в която самите те в договора за създаване на обединението са предвидили, че ще извършват самостоятелно определена дейност. В този смисъл и трайната практика на ВАС, изразена в Решение № 5496 от 26.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2023 г., VII о., Решение № 6000 от 6.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 675/2023 г., VII о, Решение № 11772 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2023 г., VII о и др., с която настоящия състав следва да се съобрази.
По отношение изискването за регистрация в ЦПРС:
Законът за Камарата на строителите урежда специални изисквания към лицата, извършващи строителство на територията на Република България, като налага строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", да бъдат вписани в ЦПРС. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗКС строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя, наричан по-нататък "регистъра". Според чл. 3, ал. 3 ЗКС, когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра, като ал. 4 изрично предвижда, че участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. В съответствие с чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ, строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите за съответната група и категория строежи, в случаите, когато тя е задължителна.
Видно от посочената нормативна уредба, регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС, чрез вписване в ЦПРС, не се изисква за всички видове СМР, а само за строежите от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или за отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция "Строителство". Изискването на чл. 3, ал. 3 ЗКС поне един от участниците в обединението да е вписан в ЦПРС следва да се тълкува във връзка с ал. 2 на същия член, изискващ регистрация в ЦПРС за всеки от строителите, извършващ посочените в разпоредбата строежи и/или строителни и монтажни работи, т. е. то не може да води до заобикаляне на закона – така Решение № 11772 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2023 г., VII о.
С оглед на това изискването поне един от участниците в обединението да бъде вписан в ЦПРС е приложимо тогава, когато с оглед на разпределението именно той ще извършва тези от строежите или тези от строително-монтажните работи, за които се изисква регистрация. Ако повече от един от членовете на обединението ще извършва дейности в обществената поръчка, за които се изисква регистрация, то и тези членове на обединението следва да бъдат вписани в ЦПРС.
В случая от съдържанието на обявлението е видно, че включените в обществената поръчка СМР касаят строеж четвърта категория, втора група, за извършването на който както се посочи от горната нормативна уредба следва, че строителите, включително членовете на обединението, следва да бъдат задължително вписани в ЦПРС. При обосноваване на нарушението органът не е изследвал и не е излагал съображения дали в предмета на обществената поръчка се включват и други строителни дейности, за които не се изисква регистрация. Съответно не може да се направи извод, че би имало членове на обединението, които ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, за които не се изисква вписване. Предвид на това, не е установено, че така формулирано, изискването е ограничително, спрямо обединения, част от чиито членове ще участват пряко в изпълнение на строителните дейности, съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението, за които не се изисква вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС. Дори да са налице такива дейности, то видно е от съдържанието на обявлението че това изискване възложителят е поставил спрямо членовете на обединението, който ще извършват съответните строителни и монтажни работи в зависимост от предвиденото разпределение на участието на лицата при изпълнението на дейностите съобразно предвиденото в договора за създаване на обединение. Ето защо и това посочено изискване не е ограничително.
По втората установена в решението нередност по т.11, б.“б“ от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, класифицирана като нарушение на 21, ал.17, вр.с чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗОП:
В решението е прието, че дейностите влизащи в предмета на поръчката са единствено строителни и изключват доставка или услуги които не са функционално свързани с този основен вид дейност. В случая е извършена доставка на сценично облекло(шифър 000000789), която не е включена в техническата спецификация на поръчката и представлява доставка различна от основната дейност на предмета. Предвид което е възприето, че е налице нарушение на чл. 21, ал.17 от ЗОП, според която норма определяне стойността на договор за строителство не се допуска включването на доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение.
В одобрената с решението за откриване на процедурата техническа спецификация (л.95-л.104), подробно са били разписани необходимите за осъществяване по отношение предмета на поръчката строителни дейности. Конкретно в част Акустика е посочено, че се предвижда реконструкция при която се ремонтира цялата зала, като се подменят стени и таванни облицовки, зрителско столове и апаратура на залата, като са предвидени облицовки с подходящи звукопоглъщащи свойства, озвучителна апаратура и окабеляване на същата. Сред така изброените дейности безспорно не фигурира доставка на сценично облекло. Такава доставка е посочена в количествено стойностна сметка в част Акустика, част от одобрената документация/л.238/. Съответно отразено е в предложената от избрания изпълнител КСС от 06.04.2020г. като 1 бр. на стойност 28 000.00 лева, с шифър 000000789(л.76). В протокола от 08.12.2022г.за приемане на осъществените СМР, в част Акустика, също е посочено приемане на 1 бр. сценично облекло на стойност 28 000 лева(л.88). Промяна във вида, наименованието и количеството стоки „сценично облекло“ който е следвало да бъдат доставени по процесната поръчка не са били договаряни между страните по договора, след сключване на последния, т.е. доставката е първоначално заложена от възложителя още с одобряване на документацията по обществената поръчка.
Съгласно чл. 21, ал. 7 ЗОП, при определяне прогнозната стойност на обществена поръчка за строителство в нея се включва и стойността на всички доставки и услуги, предоставени от възложителя на изпълнителя, при условие че такива са необходими за изпълнението на строителството. Съответно разпоредбата на чл. 21, ал. 17 ЗОП сочи, че при определяне стойността на договор за строителство не се допуска включването на доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение. В съответствие с чл. 3, ал. 1 ЗОП, обект на обществени поръчки е строителството, включително: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по приложение № 1; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж.
Както се посочи безспорно е по делото, че предметът на поръчка е строителни дейности. В настоящия случай и с оглед одобрената документация по обществената поръчка и конкретно техническата спецификация на проекта, дейността по доставка на „сценично облекло“ не е било необходимо за изпълнението на договора за строителство и като ги е включил им в обхвата на договора за строителство, възложителят е нарушил чл. 21, ал. 17 ЗОП. Това е така защото от материалите по делото не се установява доставката на сценичното облекло да е задължително по време на самия строителен процес, като и без нея строителството би се осъществило – в този смисъл Решение № 2450 от 1.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2023 г., VII о.
Противно на изложеното от жалбоподателя, посочените доставки излизат извън обхвата на определението за строителство по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОП, като същите се явяват не относими и незаконосъобразно включени към строителните дейности.
В тази връзка правилно е прието от ответника, че възложителя е длъжен да обяви изискванията за вида на доставката и необходимостта от извършването на тази дейност, респ. че същата е функционално свързана с предмета на поръчката, което в случая не е сторено.Тук е мястото да се посочи, че термините „сценично облекло“, както е посоченото в одобрената количествено стойностна сметка от възложителя и „облекло за сцена“, каквото се твърди в жалбата че е доставено по мнение на съда имат различно съдържание. Предвид, че в нито един документ от обхвата на обществената поръчка не се съдържа обосновка на това какво точно е имал предвид жалбоподателят под термина сценично облекло, само предмет на предположения би могло да е обстоятелството, дали то обхваща посоченото в жалбата и приложеното към нея писмо от управителя на дружеството изготвило одобрения за обекта инвестиционен проект: главна завеса, софита под нея, подплата и верига за опъване с коефициент на фалдиране, сценична порталка от черен плюш, междинна завеса от черен плюш и завеса дъно сцена от черен плюш на две части. Освен това видно е от количествено стойностната сметка и от протокола за приемане на извършените СМР че е заложено респ. доставено количество сценично облекло от само 1 бр., което е различно от обема от посочените в жалбата и цитираното писмо артикули.
Доставките на посочената по горе стока сценично облекло е елемент, които не е задължителен по време на самия строителен процес и без тях строителството би се осъществило. Този артикул е необходим по време на експлоатация на обекта, като доставката му не е свързана с предмета на строителството.Определяйки така предмета на поръчката бенефициента необосновано е ограничил участието в процедурата на лица, които извършват стопанска дейност в друга сфера, но могат да доставят стоките, ако доставката на стоки бе изведена като самостоятелен предмет. За бенефициента не е съществувала причина да проведе самостоятелна процедура с предмет изпълнение на горепосочената доставка.
С оглед гореизложеното съдът приема, че обосновано и при правилно приложение на закона Ръководителят на националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г. е приел наличието на допуснато от бенефициента Община Любимец нарушение на чл. 21, ал. 7 и 17 ЗОП, вр.с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП при процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет "Реконструкция и преустройство на зрителна зала в „Народно читалище Братолюбие – 1884“, [населено място], по проект “ Synergy between the people the cultural and the national heritage in Municipalities of Lyubimetsq Ivailovgrad and Orestiada“, акроним SYNERGIA по ИНТЕРРЕГ V-Ь Програма за сътрудничество Гърция България 2014-2020г.(INTERREG COOPERARION PROGRAM GREECE – BULGARIA 2014-2020)“, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности във връзка с чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, съставляващо основание за определяне на финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходите по договор № 47/15.07.2020г. сключен с избрания изпълнител.
Съответно на доказателствата и закона е прието в оспореният акт, че нарушението има финансово отражение върху бюджета на общността. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избран изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане. В случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, попадащи в т.11 от Приложение 1 на Наредбата, не може да се установи размера на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици.
Определената в случая финансова корекция е доказана по своето основание – нередност по т. 11, б. "б". Индивидуализираният размер в случая е минимално допустимият - 5 % по т.11 б.“б“, който е адекватен на характера и тежестта на нарушението по чл.21, ал.17 от ЗОП, в съответствие и с липсата на спор между страните, относно визираното в решението обстоятелство, че за участие в процедурата са получени две оферти, съставляващо нередности при осъществяване на дейността по проект с предоставена финансова помощ от ЕСИФ.
С оглед на установената нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, и чл. 21, ал.17 от ЗОП, в случая установената липса на нередност по чл. 2, ал.2, вр. с чл. 59, ал.2 и ал.6 от ЗОП не води до отпадане на основанието за определяне на финансова корекция.
Правилно е определена и основата върху която да се наложи корекцията - допустимите разходи от безвъзмездната финансова помощ по сключения договор с изпълнителя на поръчката.
С оглед изложеното съдът намира, че оспореният акт като краен резултат е издаден в съответствие материалния закон, а оттук и с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, в размер на 100.00 лева и същото следва да бъде уважено.
Цитирани разпоредби
61- чл. 2, ал. 2 ЗОП
- чл. 2, ал. 1
- чл. 3, ал. 3 ЗКС
- чл. 21, ал. 17 ЗОП
- чл. 59, ал. 6 ЗОП
- чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ
- чл. 3, ал. 2 ЗКС
- чл. 59, ал. 2 ЗОП
- чл. 137, ал. 1 ЗУТ
- чл. 163, ал. 2, т. 6 ЗУТ
- чл. 171, ал. 1 ЗУТ
- чл. 2, ал. 2
- чл. 5, ал. 2
- чл. 5
- чл. 59, ал. 2
- чл. 143, ал. 4 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 184, ал. 1 ГПК
- чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ
- чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ
- чл. 3, ал. 2 ЗКО
- чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП
- чл. 21, ал. 7 ЗОП
- чл. 3, ал. 1 ЗОП
- чл. 59, ал. 1 ЗОП
- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 71 ЗУСЕСИФ
- чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ
- чл. 73 ЗУСЕФСУ
- чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, ал. 1, т. 3 НУРЗЗПС
- чл. 6, ал. 2 НУРЗЗПС
- чл. 7, ал. 1 НУРЗЗПС
- чл. 1, т. 1
- чл. 137, ал. 1
- чл. 145
- чл. 146, т. 3
- чл. 152
- чл. 171, ал. 1
- чл. 171
- чл. 2
- чл. 2, т. 36
- чл. 2, ал. 1, т. 3
- чл. 2, ал. 1, т. 1
- чл. 21, ал. 7
- чл. 25, ал. 1
- чл. 25
- чл. 29, ал. 1, т. 4
- чл. 3
- чл. 3, т. 12
- чл. 3, т. 10
- чл. 3, ал. 2
- чл. 49, ал. 1
- чл. 5, ал. 1, т. 11
- чл. 59, ал. 6
- чл. 7, ал. 4, т. 4
- чл. 73, ал. 1