Решение № 2965 от 3.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 2089/2022 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба вх.№ 27479 от 15.02.2022г. по описа на СРС от „А. С. К. У. Т.“ ЕАД ( Дружеството) с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул."Н. В." № •, представлявано от изпълнителния директор д-р В. А. и прокуриста Б. С., чрез адв. Г. с пълномощно по делото срещу Наказателно постановление N НП-13 от 07.01.2022г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: 1. На основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 29, т. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ(НОПДМП), вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ; 2. На основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 28, т. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ(НОПДМП), вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. Р. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната поддържа жалбата и моли съда за отмяна на НП. Сочи, че в НП са налични фактически неточности. Претендира присъждане на адвокатски разноски. Алтернативно, адв. Р. иска намаляване на наложените санкции до размера на установения минимум. В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от Е. Т.- служител с щридическа правоспособност и с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата и претендира разноски. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „А. С. К. У. Т.“ ЕАД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N НП-13 от 07.01.2022г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Направление за хоспитализация бл. МЗ-НЗОК № 7, издадено на 16.12.2020 г. от д-р М. в ДКЦ Т., пациентът Г. А. Ч. бил изпратен за планова хоспитализация. На същата дата - 16.12.2020 г. Ч. бил хоспитализиран в ''Отделение по физикална и рехабилитационна медицина''(ОФРМ) на Дружеството по Клинична пътека № 265 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на опорно-двигателния апарат" с диагноза ''Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури.Наличие на ортопедични импланти на стави, като била създадена ИЗ № 38190/2020г. В ИЗ № 38190/2020 г., съставена на пациента, била вписана като лекуващ лекар д-р Г.. Изготвена била епикриза, екземпляр от която бил предоставен срещу подпис на пациента, като екземпляр бил приложен в ИЗ. Епикризата била подписана от д-р Г. и д-р М., в качеството им на "лекуващ лекар" и д-р И., в качеството й на началник отделение. На 23.12.2020 г. пациентът бил изписан в добро общо състояние. При дехоспитализирането си, пациентът попълнил и подписал Образец на заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти, в което отразил, че желае лечението му да бъде осъществено от д-р И., д-р Г. и д-р М., съответно заплатил на касата на лечебното заведение за сума, в размер на 439, 34 лв., за което получил Фактура № 0230004235/23.12.2020 г. В същата Фактура била обособена позиция 1, в която било вписано основание: "Избор на екип: Физикална терапия и рехабилитация на болести на опорно-двигателния аппарат''. При така установеното на 30.11.2021г. св.Д.Д. на длъжност държавен инспектор в ИАМН съставила срещу дружеството АУАН за нарушения на чл. 29, т. 1 и чл. 28, т. 1 от НОПДМП. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството, като препис от същия му бил връчен. Въз основа на посочения АУАН на 07.01.2022 г. било издадено Наказателно постановление N НП-13 от 07.01.2022г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, с което на жалбоподателя са наложени имуществени санкции, както следва: 1. На основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 29, т. 1 от НОПДМП, вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ; 2. На основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ в размер на 700 лева за нарушение на чл. 28, т. 1 от НОПДМП, вр. чл. 81, ал. 3 от ЗЗ. В наказателното постановление, АНО е възприел изцяло фактическата обстановка и правната оценка на фактите, изложени в АУАН. Допълнително е посочено, че нарушенията не са маловажни и са излжени аргументи за това. Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване. За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка освен, че се подкрепя от писмените и гласни доказателства, но не се оспорва и от самия жалбоподател, като НП се атакува, със съображения за неправилно тълкуване на понятията ''лекуващ лекар'' и ''избор на екип за конкретна процедура''. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: АУАН и НП са издадени в сроковете, визирани в ЗАНН и от компетентни органи по смисъла на закона. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че подведените като нарушения, факти са установени в периода на проверката: 01.11.2021г. до 12.11.2021г. АУАН е съставен и връчен на 30.11.2021г., т.е. в законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя и преди да е изтекла една година от извършване на нарушенията. За дата на нарушенията е приета датата на подписване на за заявлението за избор на екип и дата на издаване на фактурата за плащане -23.12.2021г., следователно е спазено и това изискване на закона. Не е налице и хипотезата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. НП е издадено на 07.01.2022 в законоустановения срок. АУАН е издаден от св.Д. на длъжност държавен инспектор в отдел КФДЗОП, дирекция КМДОК в ИАМН, като същата е надлежно упълномощена със Заповед № РД-13-987/01.11.2021г. на изпълнителния директор на ИАМН, съобразно разпоредбата на чл. 233а от ЗЗ. НП от своя страна е издадено от Изпълнителния директор на ИАМН, съобразно правомощията по 233а от ЗЗ. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 43, ал. 5 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. При така установеното, липсва основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, като условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента Получаването, от страна на дружеството-жалбоподател, на сума от 400 лв., с посочено основание " Избор на екип: Физикална терапия и рехабилитация на болести на опорно-двигателния аппарат'') от потребителя на здравна услуга, без заявено предварително писмено желание, съставлява акт на неправомерно начисление на парични суми на абсолютно несъстоятелно основание: при законова забрана за избор на лекар/екип, който лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение. Нарушението е формално и е довършено с неправомерно начисляване на средства за съответната услуга (встрани от предмета на спора остава абсурдността на таксуване на пациента за избор на екип в момента на изписването му, когато лечението вече е проведено). Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неотносимо. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата, ибор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес по съответната клинична пътека/амбулаторна процедура, посочена от пациента. С получаването, от страна на дружеството-жалбоподател, на сума от 400 лв., с посочено основание " Избор на екип: Физикална терапия и рехабилитация на болести на опорно-двигателния аппарат'') от потребителя на здравна услуга, без заявено предварително писмено желание освен, че съставлява акт на неправомерно начисление на парични суми на абсолютно несъстоятелно основание: при законова забрана за избор на лекар/екип, който лекува и наблюдава пациента за цялото време на престо яму в лечебното заведение е осъществено и второто нарушение. На практика с едно действие са нарушени две законови разпоредби и за това правилно е ангажирана отговорността на дружеството за две нарушения. Предвид фактам, че се касае за безвиновна отговорност, съдът няма да засяга въпроса за морално-етичните категории и др. налични признаци на неправомерно поведение, като се ограничи само до излгане фактите: Пациентът е изпратен с направление за лечение от д-р М., приет на същата дата, лекуван от д-р Г. и при изписването си е избрал екип в състав д-р М., д- р Г. и началник на отделението – д-р И., за което е заплатил сумата от 400 лева. Съдът приема, че нарушенията с оглед начина им на извършване не представляват маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Същите са "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". и се явяват довършени със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Съгласно нормата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗ, на юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. В конкретния случай, неизпълнените задължения на дружеството- жалбоподател са застрашили обществените отношения, свързани с информационната обезпеченост на всички хоспитализирани пациенти, т. е. е застрашило правата и интересите на потенциално неограничен кръг потребители на здравна услуга, поради което и с оглед и броя на нарушенията 2 за един пациент следва да се приеме, че обществената опасност на тези нарушения е достатъчно висока не само да се приеме, че същите следва да се санкционират по административен ред, но и с по-висок рамер на санкцията. Доколкото санкциите по пунктове първи и втори от атакуваното наказателно постановление са определени в предвидения в закона диапазон и над законоустановения минимум, а производството е образувано по жалба на санкционираното лице, то за съда е налице забрана за влошаване положението на жалбоподателя, независимо от убеждението му, че нарушенията и начина им на извършване предполага размер, около средния. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода от делото, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ