Решение № 459 от 9.8.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 199/2023 г.

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК. С решение № № 125 от 21.12.2022 г., постановено по гр. д. № 52/2021 г. по описа на РС – Етрополе, А.П.И. е осъдена да плати на „Б.И.“ АД общата сума от 351.13 лв., представляваща сбор от застрахователно обезщетение в размер 326.13 лв., платено на застрахования собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № СО••••ВС на основание договор за застраховка „Автоаско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № Е19600002225, за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на собственика от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2019 г. на второкласен път II-37 в района на километър 9+000 с посока на движение от с. Л. към с. М.И., и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 351.13 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 07.08.2020 г., до окончателно плащане. С решението А.П.И. е осъдена да плати на „Б.И.“ АД и разноските по делото в общ размер от 930 лв. Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил /като не е конкретизиран размера на съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/. Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му. След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения: За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи като краен резултат са правилни. Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява следното: При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а. „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № СО••••ВС, собственост на М. В. М.ов и управлява от него, в размер на 326.13 лв. Причинените щети са в пряка причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Автокаско“ с клауза „Хит“ /покриваща и риск ПТП при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора, вкл. в паркирано състояние, видно от представените по делото като неразделна част от застрахователния договор Общи условия на „Б.И.“ АД за застраховка „Автокаско“ на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства/, сключен с „Б.И.“ АД със застрахователна полица № Е19600002225 със срок на действие от 00.00 ч. на 13.04.2019 г. до 24.00 ч. на 12.04.2020 г. След подаване на заявление от собственика на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка на 05.12.2019 г. е платено застрахователно обезщетение в размер на 526.13 лв. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто път II-37 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С регресна покана, получена от ответника на 20.12.2019 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума в петдневен срок от получаването, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава още преди подаването на исковата молба, но доколкото се претендира обезщетение за забава от датата на подаване на исковата молба, точната дата на изпадане в забава не следва да се коментира. По отношение размера на присъдените ликвидационни разноски следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява размер на същите от 15 лв. Въззивникът обаче не е изложил самостоятелни доводи в тази връзка и не е навел самостоятелни оплаквания за частична неправилност на решението в тази част, поради което и съдът не следва да ревизира на самостоятелно основание решението в тази част. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения. Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Автокаско“ с клауза „Хит“, покриваща и риск ПТП при сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети, животни или хора, вкл. в паркирано състояние. Това се установява от представените по делото Общи условия на „Б.И.“ АД за застраховка „Автокаско“ на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, които са неразделна част от застрахователния договор. Обстоятелството, че общите условия не съдържат подписи на страните и дата не води до обратен извод, тъй като от представената по делото застрахователна полица се установява, че застрахованият е информиран за съдържанието на всички документи, представляващи неразделна част от застрахователния договор, получил е екземпляр от тях и ги приема. Доколкото самата полица също не носи подписите на страните /което съдът обсъжда само във връзка с възражението за липсата на реквизити на общите условия като част от застрахователния договор, а възражение досежно реквизитите на полицата не е наведено/ следва да се отбележи, че при извършване на плащане на застрахователната премия и приемане на това плащане от застрахователя договорът за застраховка е валиден независимо дали застрахователната полица е подписана, тъй като писмената форма, в каквато съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ се сключва застрахователният договор, е спазена съгласно чл. 293, ал. 4 КЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика. Ответникът не е оспорил факта на плащане на застрахователната премия, а в случая и последващото поведение на застрахователя - надлежно приемане на претенцията за щета, възлагане извършването на оценка на щетите, плащане на обезщетение, несъмнено налага извод за обвързаност на страните по застрахователното правоотношение от сочения договор, неразделна част от който са и общите условия. Във въззивната жалба /а също и още в отговора на исковата молба/ е наведено възражение относно доказателствената стойност на съставения за ПТП констативен протокол, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното: Доколкото от показанията на свид. М.ов се установява, че след ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствено ход, налице е изключението на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при което изключение, въпреки че повредите на автомобила не са причинени от друго ППС, а ПТП е настъпило с един участник, местопроизшествието следва да се посети от органите на МВР – „Пътна полиция“ и да се състави констативен протокол за ПТП. Поради това съставения в случая КП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице - служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С. област, в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно наредбата/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила. Тази доказателствена сила не е оборена по делото /както е прието и от първоинстанционния съд/, напротив подкрепена е от останалите доказателства по делото /писмени, свидетелски показания, САТЕ/. Протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван /като собственик на автомобила/ да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на необозначената и необезопасена дупка на пътното платно, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С. област, който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя /или на собственика на МПС, но в случая те са един и същи човек/ полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е посочено, че възприетите щети на МПС са по предната дясна и задна дясна гуми на автомобила и че причината за тяхното настъпване е необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, чието наличие е отразено на схемата на ПТП, която се съдържа в протокола. При тези вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП са обстоятелства, различни от твърдяните от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца-застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ - МВР съставят протокол за ПТП по образец - приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях. По делото не е установено дали при съставяне на КП е изготвен снимков материал. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з-41/2009 г. снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е изтекъл преди предявяване на исковете, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ответникът не е направил надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция във връзка с възражението си. Същевременно липсата на снимков материал на местопроизшествието в конкретния случай не води до липса на доказателства /обсъдени от двете съдебни инстанции/, установяващи надлежно правно-релевантните факти, или до тяхната непълнота. Неснователно е и възражението за непредставяне на снимков материал от застрахователя – такъв е представен по делото и същият подкрепя твърдените от застрахователя факти. Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са ангажирани доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът – ответник. Останалите доводи, изложени във въззивната жалба, са ирелевантни. С оглед гореизложеното поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото за юрисконсултско възнаграждение /други разноски не се претендират от страната, не са и сторени такива/, размерът на което, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е 100 лв. Воден от горното, съдът