Решение № 278 от 30.4.2010 г. на Административен съд - Плевен по дело № 7/2010 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.250 от Закона за МВР. Образувано е по жалба на П.Ц.К. ••• срещу Заповед № 4114/24.11.2009г. на ВНД Директор на ОД на МВР – Плевен, с която считано от 24.11.2009г. е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай (водач на патрулен автомобил) в РУ Пордим към ОД на МВР – Плевен, категория Е-І степен, на осн. чл. 245 ал.1 т.7 б. “д” от ЗМВР при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради установяване наличието на обстоятелство по чл. 179 ал.1 т.2 от ЗМВР – осъждане с влязла в сила присъда, независимо от последвалата реабилитация (присъда по нохд № 267/96г. на Военен съд – Плевен, потвърдена с Решение № 128/10.07.1997г. на ВКС на РБ), за което не е задължително налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”. Жалбоподателят лично и чрез адв. М. ••• оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на компетентност на временно назначения на длъжността Директор на ОД на МВР – Плевен, нарушение на материалния, процесуалния закон и целта му и иска отмяната й. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Не оспорва факта на осъждането и последвалата реабилитация, но счита, че това обстоятелство не представлява обективна невъзможност да изпълнява длъжността. Присъдата е влязла в сила през 97г. и до момента това не е било пречка за изпълняване на длъжността, точно обратното бил е стимулиран с парични и морални награди. Не е спазена процедурата, прекия началник – началника на РПУ – Пордим да направи предложение за прекратяване на правоотношението, не е дадено предизвестие. Счита за недоказано, че ВНД Директор на ОД на МВР – Плевен е имал функциите и правомощията да прекратява служебните правоотношения на служителите. Ответникът – Директора на ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Ф. изразява подробно и мотивирано становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи, че временното назначаване на длъжността Директор на ОД – МВР включва всички функции и задължения от обхвата на правомощията на директора по смисъла на чл. 30 ЗМВР, в това число и управлението на човешките ресурси съгласно т.7, което обхваща правото да назначава и прекратява служебните правоотношение със служители от категория Е. При временното назначаване по чл. 192 от ЗМВР служителят получава заплата за категория и заплата за длъжност и допълнителни възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност. Различен е само времевия обхват на правомощията на заемащия длъжността, защото заемането й е ограничено със срок, а всички останали присъщи функции и задължения за заеманата длъжност не се отличават от очертаните в чл. 30 на ЗМВР, което се доказва от представените заповеди и актове за встъпване в длъжност. ВНД е имал всички права на титуляр, не става въпрос за заместване, защото титулярът не просто отсъства временно, а въобще няма такъв. Не е нарушена процедурата за уволнение с прекратяване на служебното правоотношение с връчване на заповедта без предизвестие. Това е допустимо и не е съществено нарушение, което да се отрази на законосъобразността на заповедта. Жалбоподателят е подписал декларация, че не се намира в законен отпуск, а чл. 247 ал.1 ЗМВР предвижда да се изплати обезщетение при неспазено предизвестие, което е изплатено и не се оспорва от жалбоподателя. Налице са материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Факт е осъждането с влязла в сила присъда за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, затова жалбоподателят е в невъзможност да изпълнява задълженията си по смисъла на чл. 245 ал.1 т.7 б.”д” ЗМВР. Действително присъдата е стара, но директорът на ОД на МВР – Плевен не е бил известен за постановяването й, а е узнал за факта на осъждането след нарочна справка от бюро “съдимост”. Позовава се на практика на ВАС, според която служителят следва да отговаря на изискванията за заемане на длъжността във всеки един момент и установяването на обстоятелство по чл. 179 ал.1 т.2 ЗМВР представлява обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на заповедта за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 24.11.2009г., видно от отбелязването върху екз.3 от нея, и считано от същата дата е произвела действието си по смисъла на чл. 248 и чл. 249 ал.2 ЗМВР, тъй като служителят е подписал декларация от същата дата, че не се намира в законоустановен отпуск. Жалбата е подадена на 08.12.2009г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок за съдебно обжалване по чл. 149 ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: П.Ц.К. е изпълнявал длъжност старши полицай(водач на патрулен автомобил) в РУ на МВР – Пордим към ОД на МВР – Плевен, категория Е – І степен. С писмо Изх. № 78795/09.11.2009г. ВНД Директор на ОД на МВР – Плевен поискал издаване на свидетелство за съдимост за служителя. От издадената справка Рег. № 8156/09.11.2009г. на Бюро съдимост при Районен съд – Плевен се установило, че е осъждан за престъпление от общ характер по н.о.х.д. № 267/1996г. на Плевенски военен съд, в сила от 10.07.1997г. Изискан е заверен препис от присъдата, от съдържанието на която е видно, че П.Ц.К. ••• е признат за виновен в това, че на 02.01.96г. в гр. Плевен като длъжностно лице от състава на полицията при изпълнение на службата си, причинил средна телесна повреда на В. Б. Д. от с.гр., поради което на осн. чл. 131 т.2 ал.1 и 3, пр.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода и на осн. чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. От Началника на РУ – Пордим, който е пряк ръководител на жалбоподателя е изготвено предложение до Директора на ОД на МВР – Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на осн. чл. 245 ал.1 т.7 б. “д” - при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради установяване на обстоятелство по чл. 179 ал.1 т.2 от ЗМВР. Въз основа на него е издадена оспорената в настоящото производство заповед. Според чл. 245 ал.1 т.7 б. “д” ЗМВР основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител в МВР е обективната невъзможност да изпълнява задълженията си при установяване наличието на обстоятелства по чл. 179 ал.1 т.2, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Обстоятелствата в чл. 179 ал.1 т.2 ЗМВР, които са част от изискванията за постъпване на служба в МВР, са лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Наличието на минало осъждане за извършено престъпление от общ характер е пречка за заемане на длъжността по чл. 179 ал.1 т.2 ЗМВР и представлява обективна невъзможност за изпълнение на длъжността, независимо от последвалата реабилитация по смисъла на ЗМВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 245 ал.1 т.7 б. “д” ЗМВР, изключая случаите, когато е задължително налагането на дисциплинарно наказание. Присъдата е влязла в сила на 10.07.1997г. и отдавна е изтекъл преклузивния едногодишен срок по чл. 225 от ЗМВР и на служителя не може да се търси дисциплинарна отговорност по чл. 277 ал.1 т.1 ЗМВР заради факта на осъждането. Но от разпоредбата на чл. 245 ал.1 т.7 б.”д” ЗМВР се налага извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното в чл. 179 ал.1 т.2 от ЗМВР изискване за първоначално назначаване в системата на МВР - да не са осъждани за престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Във всеки един момент при установяване на това обстоятелство, то се счита за обективна невъзможност за изпълнение на длъжността по смисъла на ЗМВР и е самостоятелно основание за прекратяване на служебното отношение. Именно това сочено в заповедта правно и фактическо основание е било налице по отношение на жалбоподателя към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства, от значение за прилагане на конкретното правно основание като са установени по безспорен начин факта на осъждането, характера на престъплението, влизането на присъдата в сила и липсата на основание за налагане на дисциплинарно наказание, което също е елемент от материално правните предпоставки на чл. 245 ал.1 т.7 б. “д” ЗМВР. Спазена е предвидената в чл. 268 ал.1 от ППЗМВР процедура преди издаване на заповедта като прекия ръководител на жалбоподателя – Началника на РУ на МВР – Пордим към ОД на МВР - Плевен е изготвил предложение за прекратяване на служебното правоотношение до Директора на ОД на МВР. Последния е компетентния орган по назначаването за служители от категория Е съгласно чл. 186 ЗМВР. Негова е инициативата и правото за прекратяване на правоотношението в случаите на чл. 245 ал.1 т.7 ЗМВР съгласно чл. 246 т.2 вр. 247 ЗМВР. Заповедта съдържа всички необходими реквизити изрично и изчерпателно изброени в чл. 269 от ППЗМВР. Правоотношението се прекратява с едномесечно предизвестие съгласно чл. 247 ал.1 ЗМВР, но се допуска прекратяване и без предизвестие от датата на връчването на заповедта, като за неспазения срок се дължи обезщетение, в какъвто смисъл е разпоредителната част на заповедта. Жалбоподателят не оспорва твърдението на ответника, че такова му е платено. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на ВНД Директор на ОД на МВР – Плевен за прекратяване на правоотношението. Същият е назначен на основание чл. 192 ЗМВР временно на длъжността. Временното назначаване на вакантна длъжност в структурата на МВР е свързано с определен срок – до една година или над една година – по изключение, при отсъствие на титуляра над 30 дни или над една година. Държавен служител може да заеме временно вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до заемането на длъжността. За срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност. Законът не ограничава правомощията на временно назначения на длъжността служител, напротив дава му същия служебен статут като на пълноправен титуляр на длъжността. Неговите правомощия се единствено времево ограничени с определен срок, в който той изпълнява длъжността с всички присъщи й функции. От съдържанието на приложената Заповед Рег. № К – 8277/16.10.2009г. на Министъра на МВР е видно, че в конкретния случай към датата на издаване на заповедта С. И. е бил временно назначен на длъжността Директор на ОД на МВР- Плевен именно по смисъла, съдържанието и обема на правомощия съгласно чл. 192 ЗМВР. Затова е имал всички права, задължения и функции присъщи за длъжността по смисъла на чл. 30 ЗМВР, в това число и по чл. 186 и 246 вр. 247 от ЗМВР да назначава, респективно на прекратява служебните правоотношения на държавни служители на длъжности от категория Е, каквато е заемал жалбоподателя. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му функционална и времева компетентност, в необходимата писмена форма, при наличие на сочените правни и фактически основания, в съответствие с материалния и процесуалния закон и целта му, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът