РЕШЕНИЕ

№ 84

гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков Членове: Даниела П., Костова Светослава, Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600050 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на подсъдимите С. М. И., ЕГН •••••••••• и Я. В. М., ЕГН •••••••••• против присъда № 16/13.10.2023г. постановена по НОХД № 288/2023 год. по описа на Окръжен съд – Добрич. С посочената присъда подсъдимите са признати за виновни, както следва:

1. Подсъдимите Я. В. М. и С. М. И. в престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, като на 29.10.2019 г. в землището на с. Дуранкулак, обл. Добрич, в съучастие помежду си като съизвършители, бeз съответно разрешение търсили археологически обекти, използвайки технически средства – металдетектор „GOLDEN MASK 3 finder” с фабричен № 0012439, металдетектор „GARRET EURO ACE”с фабричен № 1140360, лопата, тесла и използвайки моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ТХ 8770 НХ, като деянието не представлява маловажен случай. По реда на чл. 23 от НК е наложено наказание на М. „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, отмерено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съответно на И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.

1. На подсъдимия Я. В. М. в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като на 29.10.2019 г. в дома си в гр. Каварна държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – боен патрон калибър 22 и боен патрон калибър 7, 62/54 без да има за това надлежно разрешително съгл. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.

На осн. чл. 277а, ал. 8 вр. ал. 3 и ал. 3 НК на подсъдимия Я. В. М. е наложено и наказание конфискация на вещи на обща стойност от 387 /триста осемдесет и седем/ лева, иззети от дома му и доброволно предадени от него, а именно:

1 бр. антична амфора, III – II в. пр. хр., с отчупена долна част; 6 бр. медни и бронзови копчета от военни униформи от ПСВ, 1916 г.; 11 бр. бронзови, лошо запазени монети от IV до II в. пр. хр.; 30 бр. медни и бронзови, добре запазени римски централни и провинциални монети от I до III в.;

16 бр. бронзови римски монети от II до III в., силно изтрити; 5 бр. бронзови римски монети от II до III в., лошо запазени, с отчупени части или пробити;

1 бр. медна византийска монета от XI в., силно изтрита; 1 бр. бронзова апликация с форма на нисък цилиндър, наподобяващ капачка, римска епоха, II – IV в.;

5 бр. бронзови римски провинциални монети от II в.; 51 бр. медни римски монети от IV в., добре запазени; 1 бр. медна византийска монета, тетартеон от XII в.; 3 бр. османски монети, мангъри, от XVI в; 1 бр. сребърна османска монета, акче на Баязид II (1481-1512 г.), иззети от дома на М. с протокол за претърсване от 29.10.2019 г., както и 5 бр. монети с различна форма, предадени доброволно от подсъдимия.

На осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК съдът е групирал наказанията, наложени за горепосочените, извършени от М. в условията на реална съвкупност, като му е определил едно наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, към което е присъединил наложената глоба и конфискация на горепосочените вещи на обща стойност от 387 лева.

На осн. чл. 66 от НК ДОС е отложил изпълнението на горепосочените наказания с изпитателен срок от три години.

На осн. чл. 53, ал. 1, б. „а)“ НК съдът е отнел в полза на държавата 1 бр. металдетектор “GOLDEN MASK 3 finder” с фабричен № 0012439, тесла, 2 бр. самоделни детектори за метал, съответно с кафява и черна кутия, както и частите за трети самоделен металдетектор, приобщен като веществени доказателства, собственост на подсъдимия Я. В. М., представляващи вещи, предназначени и послужили за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, съответно на същото основание съдът е отнел от подсъдимия С. М. И. в полза на държавата металдетектор „GARRET EURO ACE”с фабричен № 1140360, лопата „Фискарс“ и МПС – л. а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ТХ 8770 НХ, приобщени като веществени доказателства, представляващи вещи, предназначени и послужили за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК.

ДОС е възложил на подсъдимите да заплатят сторените по делото разноски.

В жалбите са наведени оплаквания за несъставомерност, недоказаност на обвинението и несправедливо определени наказания. Развити са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при анализа на доказателствата, довели до постановяване на необоснован и неправилен съдебен акт. Въззивниците са изложили аналогични съображения за липса на общ умисъл за преследване на конкретен престъпен резултат. М. е счел, че установеният факт от разследването, че единствено у него и в дома на подсъдимия М. били открити старинни артефакти, което водело до извод, че всеки от подсъдимите преследвал своя собствена цел, без да разчита на приноса на другия подсъдим. По отношение на престъплението по чл. 339, ал. ал. 1, предл. трето НК М. е навел доводи за приложимост на чл. 9, ал. 2 НК. Въззивната инстанция е сезирана с искания за постановяване на нова присъда, с която въззивниците да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения, евентуално за налагане на по – леки наказания.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни. Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт /л. 55 от ВНОХД № 50/2024 г. по описа на ВАпС/ подсъдимият Я. В. М. е починал на 26.04.2024 г. в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция, поради което наказателното производство по отношение на същия следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 29.10.2019 г. подсъдимият С. М. И., придвижвайки се със собствения си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 2“ с ДК № ТХ 8770 НХ посетил своя приятел, когото познавал от около 3-4 години – подсъдимият Я. В. М. в дома му с адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „Капитан Д. Добрев“ № 6. Взели със себе си металдетектори, тесла и лопата. Към 13: 00 часа на същата дата двамата подсъдими се отправили с лекия автомобил от гр. Каварна по посока с. Дуранкулак. Установили автомобила в покой в близост до орехова градина и възвишение (могила) до автомобилен път Е-87 на около 1-1.5 км. северно от с. Дуранкулак по посока ГКПП Дуранкулак. Двамата подсъдими тръгнали пеш по към изорана земеделска нива като М. носел със себе си металдетектор “GOLDEN MASK 3 finder” и тесла, а И. носел металдетектор „GARRET EURO ACE” и лопата. В горепосочената земеделска нива двамата подсъдими, ползвайки носените със себе си технически средства търсели старинни монети като подсъдимият М. открил пет монети и парчета олово.

Междувременно в група ОИД на ГПУ Каварна постъпила оперативна информация относно забелязани лица, търсещи археологически обекти в землището на с. Дуранкулак, в частност на около 1-1.5 к.м. след с. Дуранкулак в посока към ГКПП Дуранкулак, вдясно от главен път Е-87, в близост до възвишение (могила). В сигнала било посочено, че лицата пристигнали до местоназначението си с МПС – л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ТХ 8770 НХ. По повод този сигнал около 15: 45 часа свидетелите Венцислав Д. Е. – младши разузнавач в група ОИД на ГПУ Каварна и Т. Д. П. – полицейски инспектор в група ОДГ на ГПУ Каварна пристигнали в посочената местност. П. и Е. забелязали спрения автомобил, както и двама мъж на около четиристотин метра навътре в нивата. Мъжете носели металотърсачи, с които обхождали разорания земеделски блок, обграждащ могилата с поставен обозначителен камък. При последвалото наблюдение свидетелят Е. непосредствено възприел извършваното с детекторите търсене на металосъдържащи находки, както и след подаден сигнал от металдетекторите – всяко от лицата разравяло почвата, като си служели с тесла и с малка лопатка.

Около 16: 20 часа подсъдимите се отправили към л. а. марка „Фолксваген“ модел „Голф 2“. Около 16: 30 часа служителите от ГПУ Каварна извършили проверка на подсъдимите, от която установили, че последните държали в себе си металдетектори с марки “GOLDEN MASK 3 finder” и „GARRET EURO ACE”, тесла, лопата и старинни монети. Подсъдимите били задържани, а техническите средства, монетите открити у М. и лекия автомобил били иззети.

Били са предприети незабавни процесуално-следствени действия, претърсване и изземване в дома, обитаван от подс. Я. М. в гр. Каварна, ул. „кап. Д. Добрев“ " № 6, в който са намерени, описани, иззети и предявени на поемните лица Е.С.Г. и Р.П.Г., както и на присъстващата М.К.Ш. 1 бр. металотърсач – самоделен, с черна кутия; 1 бр. металотърсач – самоделен, с кафява кутия; 1 бр. делва – кафява на цвят, наподобяващ глина; 1 бр. делва с отчупена част на гърлото с една дръжка; 1 бр. част от делва – дръжка и горна част; 1 бр. класьор, черен на цвят с намиращи се в него 5 бр. монети; странична 1 бр. част с дръжка от съд, черна на цвят; част от гърловина 1 бр. с дръжка; 1 бр. гърловина, кафява на цвят; 228 бр. оловни тежести; 534 бр. монети; 29 бр. монети; 6 бр. части от монети; 8 бр. висулки, метални, за медальон; 31 бр. пръстени от метал; 4 бр. монети; 110 бр. метални парчета от накити, различни по вид; 1 бр. метален кръст, малък, за медальон; 1 бр. бяла пластмасова кофа, съдържаща метални и неметални предмети (седеф, стъкло, кост, пластмаса и керамика ) – общо 1408 бр., включително 2 бр. невъзпламенени патрони; 206 бр. монети; 5 бр. монети метални; 1 бр. кръгла част, жълта на цвят с проводник към нея; 1 бр. дървена кръгла пръчка, бяла на цвят, в двата края с отвори; 1 бр. черна метална пръчка с отвор в единия край; 2 бр. батерии с надпис „8-КВМ“, свързани с бял проводник; 1 бр. платка; 1 бр. метална част с надпис „КТД-1 БДС 3530-82“; 1 бр. жълта пластмасова част с 3 бр. бутони и 4 бр. потенциометри; 1 бр. права лопата с дървена дръжка; 1 бр. слушалки, черно и бяло, с надпис „ТДС стерео правь“.

Посетени били три адреса, посочени от подсъдимия С. И. – този посочен в личната му карта, втори адрес, който не е обитавал и действително обитавания от подсъдимия адрес – гр. Каварна, ул. „България“ № 37, вх. А, ет. 7, ап. 21, като не са били установени книжа и предмети, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.

На 30.10.2019 г. бил извършен оглед на л. а. „Фолксваген“ модел „Голф 2“ с рег. № ТХ 8770 НХ, от който били установено брадва с дървена дръжка с дължина 33 см., 1 бр. черна метална лопата с дръжка, с дължина 64 см. без дръжката, 1 бр. корозирал метален предмет с основа, имаща форма на квадрат със заоблени ъгли и с изпъкнала част с форма на топка, които били иззети като веществени доказателствени средства. Освен тях били установени и полиетиленови чували, силиконови чехли и ботуши, малък пакет с мокри кърпи, кутия с два блистера от медикамента „Аспирин“, 1 бр. преден панел от MP3 плеър, марка „JVC“ с множество копчета, инструменти за МПС от различен вид, листовки на политическа партия „НФСБ“, множество пластмасови бутилки, разпечатан пакет от бисквити, марка „Еверест“, кибритена кутия, 1 бр. химикал, 4 бр. батерии, марка „Дюрасел“, 1 бр. запалка, 1 бр. суичър, шарен на цвят, тип „Камуфлаж“, 1 бр. тъмно-син на цвят суичър, 1 бр. плетена бежова на цвят шапка, 1 бр. плетена черна на цвят шапка, чифт черни на цвят ръкавици, 1 бр. къси, черни на цвят панталони, 1 бр. зелка, 1 бр. газова бутилка, 1 бр. пожарогасител, 1 бр. пластмасова кутия, изпълнена с различни инструменти, 1 бр. светлоотразителна зелена на цвят жилетка, 1 бр. бяло на цвят въже, силно замърсено и с направени примки в двата му края, 1 бр. брезентово платнище в тютюнев цвят, 2 бр. полиетиленови торбички, 1 бр. сгъваемо метално столче, 3 бр. обложки от компакт дискове, 1 бр. анцугово червено на цвят горнище, 2 чифта ръкавици.

На 11.11.2019 г. е извършен повторен оглед на местопроизшествие, при който длъжностни лица от ГПУ Каварна, участвали в установяването на извършените от И. и М. деяния на 29.10.2019 г., с цел установяване на позиции на местоизвършване на деянията като е фиксиран район между географски координати: N 43° 42' 43.7“ E 28° 32' 42.0“, : N 43° 42' 43.1“ E 28° 32' 46.1“, N 43° 42' 40.2“ E 28° 32' 45.4“, N 43° 42' 47.1“ E 28° 32' 43.7“, образуващи четириъгълник с приблизителни размери 400 м. на 400 м. Не са открити следи от изкопна дейност, поради селскостопанска дейност по обработване на земята.

В хода на досъдебното производство била назначена СТЕ на иззетите металдетектори. От заключението по същата се установява, че:

Металдетектор марка “GARRETT”, модел „EURO ACЕ“ е с фабричен № 50491050, произведен е в САЩ и търговско дружество, с предмет на дейност производство на металдетектори „GARRETT”. Той е металдетектор от серията „ACE, черен на цвят, като блока за управление и подлакътника му са жълти. Дължината на щангата може да се регулира от 1.06 м. до 1.29 м. Съставлява съвременен металдетектор от нов тип, лек и удобен за използване. Състои се от блок за управление, подлакътник с ергономична ръкохватка и телескопична щанга. На задната част на блока за управление се намира гнездо за слушалки. Към него е свързана 11-инчова (280х220 мм.) сонда с екраниран кабел. Снабден е с графична система за идентификация чрез графично изобразяване на целта при отчитане на електрическата им проводимост под влиянието на генерирано от металдетектора електрическо поле, както и със звукова идентификационна система, състояща се от три-тонова звукова идентификация в зависимост от типовете засечени предмети. Металдетекторът реагира на метални предмети. Металдетектор марка „GOLDEN MASK 3 finder”е с фабричен № 0012439, произведен е в Република България. Същият се състои от пет части: бобина; рейка/прът, свързваща бобината с електронния блок; електронен блок; подлакътник и кутия за батериите. Рейката се разглобява на 3 части и е регулируема, като долната й част е изработена от карбон. Подлакътникът е изработен от алуминиев профил, а в предния му край е дръжката, която е облицована с дунапреново покритие. Металдетекторът е предназначен за търсене на монети, антики, бижута и черни метали. При извършен експеримент във въздушна среда металдетектора реагира на метални предмети. По нестандартните металдетектори /самоделни/ липсват обозначения, сочещи техните марка, модел и фабричен номер; при оглед не са установени надписи и означения, сочещи техните характеристични параметри. Установено е от вещо лице в досъдебното производство, че тези металдетектори не работят. Не са установени поставени стикери или обозначения а регистриране на металдетекторите към институти, оправомощени за търсене откриване на движими и недвижими културни ценности.

Установява се от справка на Министерството на културата, че двамата подсъдими не са вписани в регистъра като лица, имащи право да използват регистрирани специални технически средства и не са им издавани съответните удостоверения.

Видно от заключенията по назначените в досъдебното производство археологическо-нумизматична експертиза и допълнителна такава, от адреса на подсъдимия М., като и доброволно от самия него са предадени следните движими културни ценности:

1 бр. антична амфора, III – II в. пр. хр., с отчупена долна част – с приблизителна пазарна стойност от 30 лв.;

1 бр. бронзова елинистична монета, II – I в. пр. хр. с приблизителна пазарна стойност от 30 лв.;

2 бр. римска монета, IV в. с приблизителна пазарна стойност от по 1 лв. за всяка;

2 бр. бронзова елинистична монета, III – II в. пр. хр., силно корозирали с приблизителна пазарна стойност от по 1 лв. за всяка;

6 бр. медни и бронзови копчета от военни униформи от ПСВ, 1916 г. с приблизителна пазарна стойност от по 3 лв. за всяка;

11 бр. бронзови, лошо запазени монети от IV до II в. пр. хр.; 30 бр. медни и бронзови, добре запазени римски централни и провинциални монети от I до III в. с приблизителна пазарна стойност от по 5 лв. за всяка;

16 бр. бронзови римски монети от I I д о I I I в., силно изтрити с приблизителна пазарна стойност от по 2 лв. за всяка;

5 бр. бронзови римски монети от II до III в., лошо запазени, с отчупени части или пробити с приблизителна пазарна стойност от по 0.50 лв. за всяка;

1 бр. медна византийска монета от XI в., силно изтрита с приблизителна пазарна стойност от 1 лв.;

1 бр. бронзова апликация с форма на нисък цилиндър, наподобяващ капачка, римска епоха, II – IV в. с приблизителна пазарна стойност от 10 лв.;

5 бр. бронзови римски провинциални монети от II в. с приблизителна пазарна стойност от по 3 лв. за всяка;

51 бр. медни римски монети от IV в., добре запазени с приблизителна пазарна стойност от по 2 лв. за всяка;

1 бр. медна византийска монета, тетартеон от XII в. с приблизителна пазарна стойност от 3 лв.;

3 бр. османски монети, мангъри, от XVI в., с приблизителна пазарна стойност от по 1 лв. за всяка;

1 бр. сребърна османска монета, акче на Баязид II (1481-1512 г.) с приблизителна пазарна стойност от 2 лв.

Посочено е в заключението от длъжностните лица в Регионален исторически музей – Добрич, че горепосочените обекти подлежат на идентификация и регистрация според Закона за културните ценности и Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. Същите не са идентифицирани и регистрирани до момента по установения ред и не е съобщено за тях като за открита културна ценност. 137 бр. от представените обекти за изследване имат качества на ДКЦ и са с приблизителна обща пазарна стойност от 350 лв., като сред тях няма такива обекти, които притежават характеристики на национално богатство, съответно висока научна или художествена стойност. Артефактите, предоставени за изследване, които са категоризирани като масов материал са 203 бр. и с обща приблизителна пазарна стойност от около 200 лева.

От заключението по назначената в досъдебното производство балистична експертиза се установява, че установените 2 бр. патрони се определят като бойни патрони /боеприпаси/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, калибър – кал.22 и кал.7, 62/54, заводско изпълнение, предназначени за стрелба с нарезно оръжие от същият калибър и подходящ патронник. Предоставените за изследване 2 бр. патрони са годни да възпроизведат изстрели.

Подсъдимият Я. В. М. починал на 26.04.2024 г. в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция.

Приетата от ВАпС фактическа обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите към първоинстанционния съдебен акт. Възприетите от първия съд фактически положения са изяснени в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото - фактът на извършване на деянието, авторството на същото, касателно подсъдимия, механизма на осъществяването му, естеството на нарушените обществени отношения, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено деянието. Фактическите констатации на първия съд са правилно изведени, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на наличните доказателствени материали не са били допуснати логически грешки. Съдът, в съответствие с изискванията на закона е обсъдил доказателствените материали по делото, изложил е подробни мотиви за това, кои от тях възприема и кои не и по какви причини, поради което е приел за несъмнено установена, описаната по-горе фактология на деянието.

От показанията на свидетеля М.К.Ш., живяла на семейни начала с подсъдимия М. от 2005 г. до смъртта му, депозирани на 30.10.2019 г. в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК, се установява, че иззетите от дома, обитаван от подсъдимия глинени съдове са извадени от М. от морето през периода около 2011 – 2012 г. Иззетите от дома накити, части от накити и монети са били внасяни в жилището от подсъдимия М. през период от около 14 години. Свидетелката е изложила, че двамата подсъдими от близо 7-8 години заедно търсят археологически обекти извън летния сезон, а през лятото М. се занимавал с водолазна дейност. И. пристигал с личния си л. а. „Фолксваген Голф 2“, а И. натоварвал металдетектори в автомобила, след което двамата подсъдими се отправяли извън населеното място в търсене на археологически обекти.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С. И. като достоверни, тъй като са изолирани, не съответстват на останалия доказателствен материал по делото, съответно са неубедителни и следва да се приемат като изграждащи две отделни защитни тези. Според първата двамата подсъдими се намирали в землището на с. Дуранкулак с цел търсене на метеорити, съответно на метеоритни фрагменти. Съдът не възприема същата, тъй като по признание на подсъдимия И., самият той, нито не е виждал, нито е в състояние да разпознае метеорит, като в обясненията си в открито съдебно заседание е посочил единствено, че метеоритите „свирят“. Досежно втората защитна теза, И. е изложил, че е търсел метални предмети, включително такива, съставляващ селскостопански инвентар, които да предаде в пункт за обработване на вторични суровини в гр. Каварна. Същите сведения се опровергават от извършена очна ставка на 18.11.2022 г., при която лицето сочено, че стопанисва пункта за приемане и преработка на вторични суровини – Митат Акимов Хашимов е заявило, че няма спомен И. да е предавал черни и цветни метали в пункта, а е бил забелязан единствено да оглежда автомобилите, които са били предадени в пункта като скрап.

Първата инстанция не е допуснала нарушения при приложението на материалния закон. По отношение на първото деяние, извършването на което е вменено и на двамата подсъдими като съучастници /съизвършители/, съдът намира същото за установено по безспорен и категоричен начин. Безспорно е, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и час, двамата подсъдими са се намирали на инкриминираното място – нива в землището на с.Дуранкулак. По този факт страните не спорят. Той се установява, както от показанията на свидетелите – полицейски служители, така и от обясненията на подсъдимите. Спорният въпрос се явява целта, с която двамата подсъдими са пребивавали на мястото – дали за да търсят археологически обекти, или да търсят метеорити и метали. На първо и основно място в тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че свидетелите са категорични, че в момента на залавянето им, у подсъдимия М. са били открити няколко старинни предмети. Доколкото това безспорно е инкриминирано по българския наказателен закон, няма правна и житейска логика, при която подсъдимите да са отишли на мястото с друга, незабранена от закона цел, а проверката на компетентните органи да установи у тях други вещи. На следващо място, в центъра на нивата се е намирала обозначена с камък могила. Не на последно място, интересите на подсъдимия М. са били трайно концентрирани в областта на археологическите проучвания и нумизматиката, което е безспорно по делото, доколкото за интереси в областта на метеоритите се сочи единствено в обясненията, дадени по делото. Като допълнителен и косвен по своята същност довод в тази насока съдът преценява и обстоятелството, че в едно от жилищата на М. са открити множество археологически артефакти, част от които още с остатъци от пръст по себе си, което сочи на скорошното им изваждане от земята. Ето защо този въззивен състав възприема изцяло становището на първоинстанционния съд, че подсъдимите М. и И. са се намирали на инкриминираното място именно с цел да търсят археологически артефакти. Не може да бъде споделена тезата на защитата относно липса на субективната страна на деянието – липсвал общност на умисъла, тъй като намерените монети били във владението единствено на подс.М.. Както вече бе посочено по-горе обвинението, възведено срещу двамата подсъдими не е за държане на вещи ДКЦ, а за търсене на такива. Всеки от подсъдимите е осъществявал дейност по търсене на археологически обекти, чрез използване на технически средства – металдетектор, тесла и лопата. Тези действия са били подчинени на общата им цел да намерят такива вещи. Всеки от тях е осъзнавал, че е подпомаган от другия в усилието да постигнат този общ план. Двамата са осъществявали целенасочени и координирани действия по търсене на археологически находки без да са имали изискуемото се разрешение. Осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 се е изразило в съответни действия по търсене с помощта на металдетектор, продължили в рамките на около два часа, разкопаване след сигнал от уреда, включително и намиране на няколко предмет. Затова са лишени от основание защитните доводи за неустановеност на умисъла на подсъдимите, като на тези доводи аргументирано е отговорено още от първата инстанция.

Целенасоченото отиване на мястото на деянието (отдалечено и изолирано, в непосредствена близост до могила), обективираните от подсъдимите действия по търсене и намиране на археологически находки, включително и съзнанието им, че са намерили археологически находки, съхранявани от подс.М., продължилото след намирането на първите вещи търсене, са обстоятелства, обосноваващи осъществяване на деянието при наличие на пряк умисъл и общност на умисъла у двамата подсъдими. Тук следва да бъде посочено, че настъпилата смърт на подс.М. в рамките на висящото въззивно производство не заличава обективния факт на неговото участие в изпълнителното деяние, поради което и не може да бъде споделено виждането на въззивния прокурор, че съучастието следва да отпадне от обвинението на подс.И.. Настъпилата смърт на подс.М. лишава държавата единствено от възможността да му наложи наказание въпреки факта на установеното му участие в престъплението приживе.

Налице са и квалифициращите признаци по ал. 3 на посочената разпоредба, доколкото при тази си инкриминирана дейност, двамата подсъдими са използвали технически средства, каквито безспорно се явяват металотърсачите, лопати и тесла, носени и държани от тях в момента на задържането им.

По отношение на оплакването на защитата на подсъдимия С. И. за приложимост на нормата установена с чл. 9, ал. 2 НК, съдът намира същото за неоснователно. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.

В принципен план обществената опасност на престъпленията по член 277а от НК, които имат за защитен обект културните ценности на страната като част от културно-историческото й наследство, не означава изначална неприложимост на нормата на чл.9, ал. 2 от НК. Този институт е приложим по отношение на всички състави на престъпления, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и не може да бъде изключена съобразно вида на защитените обществени отношения /ТР на ОСНК на ВС № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/1982 г. /.

От друга страна, за да се достигне до отговор дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, установени в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на тяхното увреждане /Р-70674- II НО на ВС/, както и конкретните характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност.

Инкриминираното посегателство, осъществено от подсъдимите по своите характеристиките не очертава съществена разлика в обществената му опасност в сравнение с други масово реализирани престъпления с идентична правна квалификация. Когато такава разлика липсва, извода за наличие на малозначителност е незаконосъобразен и приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 е недопустимо. (в този смисъл Решение № 113 от 23.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 70/2023 г., I н. о., НК) Престъплението - предмет на настоящото произнасяне, по своите характеристики - време, място, начин на извършване, предварителна подготовка за осъществяването му и използвани средства по никакъв начин не се различава от множество други престъпления с идентична правна квалификация, поради което и извода за явна незначителност на обществената опасност на деянието не може да бъде направен. Нерегламентираното държане на оръдия за търсене на археологически обекти и тяхното търсене, без наличие на разрешение и специални познания, би могло да доведе до загубване на ценна историческа/археологическа информация. Ето защо за конкретното деяние, извършено от две лица, не може да се приложи предвиденото в закона изключение, обуславящо прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК.

Настоящият състав намира, че следва да бъде ревизирана първоинстанционната присъда по отношение на приложимостта на чл. 53, ал. 1, б. „А“, предл. второ НК по отношение постановеното отнемане в полза на държавата на МПС, собственост на подс.И.. Действително л. а. „Фолксваген Голф“, ДК № ТХ 8770 НХ принадлежи на подсъдимия С. И., видно от приложената на л. 66, том II от ДП № 10/2019 г. по описа на ГПУ Каварна. Безспорно е установено, че същият автомобил е ползван за придвижване до нивата в близост до с. Дуранкулак на инкриминираната дата.

Преди да се пристъпи към отнемането му обаче, следва да се изясни изпълнителното деяние „търсене“ и понятието "средство на престъплението".

Обект на престъплението по чл.277а, ал.1 НК са обществените отношения, свързани с опазването на националното историческо и културно наследство. Това следва от систематичното място на правната норма в Глава осма от НК - Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел първи - Престъпления против реда на управлението. С това деяние се увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по опазването и закрилата на културното наследство на Република България, в частност по Идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство. Тази дейност е строго специфична и е регламентира от Закона за културното наследство и Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Установено е законодателно изискване тази дейност да се осъществява само с регистрираните специални технически средства. Съгласно § 4, т. 2 от ДР на Закона за културното наследство: "Специални технически средства" са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода. На тези критерии отговарят иззетите по делото 4 бр. металдетектори - “GOLDEN MASK 3 finder” с фабричен № 0012439, тесла, 3 бр. самоделни детектори за метал.

Престъплението е на формално извършване и се довършва с осъществяването на действия по търсене на археологически обекти без съответно разрешение. Не е необходимо намиране на обекти и установяване на фактическата власт върху тях.

Това означава, че деянието извършено чрез "търсене" на археологически обекти, ще бъде осъществено независимо от мястото и начина на тяхното търсене, независимо от постигнатия резултат, независимо как деецът е достигнал до мястото. Достатъчно е лицето да извършва действия, насочени към издирване и локализиране а археологически обекти. Това подсъдимите са осъществявали чрез техническите средства – металотърсач и след подаден от него сигнал – чрез лопати и/или тесла. МПС е послужило единствено за транспортиране на дейците до нивата, където те са се надявали да установят археологически обекти. ВКС в Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСНК достига до извод, че "средство" за извършване на престъплението е само онази вещ, която пряко е свързана с извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на престъплението.

Затова и в конкретния случай МПС-то не се явява средство за осъществяване на деянието „търсене“. То не е послужило за въздействие върху предмета на престъпление. Такива вещи са специализираните технически средства – металдетектори, тесла и лопата.

На следващо място настоящият състав на въззивния съд намира, че постановеното отнемане се явява и непропорционална намеса в правото на собственост на подс.И.. Българският законодател е предвидил мерките по чл.53 НК да се предприемат независимо от наказателната отговорност като особен вид конфискации в полза на държавата – на предмета на престъплението, на средството за неговото извършване, както и на вещи, чието притежаване е забранено по закон или са придобити или са резултат от извършеното престъпление. Принципът е, че предметът или вещта се отнемат, когато са притежание на виновния. При лишаване от правото на собственост върху вещ, ползвана за извършване на престъплението, става въпрос за намеса в собственост, придобита по легален начин и средства и защитена както от Конституцията, така и от Хартата за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), така и от Протокол 1 на Европейската конвенция за човешките права (ЕКПЧ). В тези хипотези обаче българският съд е лишен от дискреция в преценката си дали да пристъпи към отнемане на законно притежавана вещ от дееца, лишен е и от възможност за индивидуализация на това отнемане – нормата е инперативна, т.е. е длъжен всякога да пристъпи към отнемане средствата на престъплението, стига те да са собственост на подсъдимото лице. Този национален подход не е съобразен с изискванията, поставени както от правото на ЕС, така и от това на Съвета на Европа.

Действащата правна уредба на Европеския съюз в сферата на установяването, обезпечаването, конфискацията и управлението на средствата на престъплението, облагите или имуществото включва Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Решение 2007/845/ПВР на Съвета и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета. Новата Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи актуализира и разширява обхвата и приложното поле на конфискацията. Всички източници на ПЕС дефинират понятието конфискация като автономно и единно за държавите-членки понятие, независимо от тяхната вътрешна уредба. Съобразно дефиницията, дадена с чл.2 т. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета „акт за конфискация” означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице. Горното определя приложимостта на ПЕС по отношение на мерките по чл.53 от НК.

Същевременно с това, приложимост придобива и разпоредбата на чл.52 ХОПЕС, която изисква всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Харта, да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Нормата на чл.52 от ХОПЕС всъщност отразява последователното и утвърдено в практиката на ЕСПЧ разбиране, че засягане на правото на собственост на първо място следва да е установено със закон. На следващо място преследваната цел на въздействието следва да е легитимна и да съществува връзка на пропорционалност между начина на въздействие и преследваната цел. Иначе казано, съдът следва да съблюдава справедлив баланс между обществения интерес и интереса на засегнатото лице. Този баланс ще бъде нарушен в случай, че въздействието, което подсъдимият ще понесе е прекомерно и в този смисъл излиза извън функциите на личната превенция за поправяне и превъзпитаване на дееца, както и на специфичната цел на чл. 53, ал. 1, б. А НК – да се възпрепятства възможността на дееца да извършва подобни престъпления в бъдеще (в този смисъл съдебната практика на ЕСПЧ: James and Others v. the United Kingdom, 21 February 1986, § 50, Series A no. 98; Waldemar Nowakowski v. Poland, no. 55167/11, § 47, 24 July 2012; and Andonoski v. the former Yugoslav Republic of Macedonia, no. 16225/08, § 31, 17 September 2015, Markus v. Latvia, no. 17483/10, § 64-65, 11 June 2020).

В случая специфичната конфискация на МПС, ако бъде осъществена, ще бъде по отношение на движима вещ, законно придобита от подсъдимия и чиято стойност значително надхвърля накърнения обществен интерес, както усилията в престъпната дейност на двамата подсъдими, така и данните за обществената опасност на подс.И.. Касае се за неосъждан мъж на 44 години, завършил основно образование, създал семейство и баща на син и полага обществено полезен труд. Първата инстанция правилно е достигнала до извод, че участието на подс.И. в осъщественото деяние е второстепенно, тъй като роля на инициатор и „експерт“ в сферата на археология е изпълнявал починалия Я. М.. Затова и наказателната отговорност на подс.И. е била индивидуализирана при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът изрично е изложил виждането си, че предвидените кумулативни наказания (глоба и конфискация) се явяват несъразмерно тежки спрямо стореното от подс.И. и данните за неговата личност. Този извод на първата инстанция се споделя напълно от въззивния съд и той е валиден и по отношение на постановеното отнемането на МПС. Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и постановеното отнемане на използвания металдетектор напълно постигат целите, поставени пред наказанието. Всяка допълнителна санкция би се явила свръхмерна и несправедлива.

Установената конкретна ситуация на несъответствие на вътрешната правна норма (чл.53, ал.1, б А НК) със съюзното право ангажира въззивната инстанция със задължението да я остави неприложена. Обвързващата практика на СЕС (в решението по делото Simmenthal, 106/77, сборник „ 55 най-важни решения на СЕО с коментари, стр. 283.) изисква всеки национален съдия да остави неприложена и „всяка вътрешна разпоредба или практика, която му пречи да остави без действие друга вътрешно правна норма, противоречаща на съюзна” (Simmenthal, 106/77); да спре незабавно изпълнението на закон, дори ако по вътрешното си право няма право на това (Factortame, C-213/89) Изискването за съответстващо/конфорно тълкуване е естествено присъщо на системата на ПЕС, тъй като позволява националният съд да осигури, в рамките на своята компетентност, пълната ефективност на Съюзното право” – CJCE, 5. 10. 2004, Pfeiffer, С-397-403/01, т. 114. СЕО припомня и CJCE, 15. 5. 2003, Mau, C-160/01, т. 34. Виж след това CJCE, 2006, Adeneler, С-212/04 и мн. др. По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да остави без приложение нормата на чл.53, ал.1 б.А НК, тъй като постановенто отнемане на л.а. „Фолксваген голф“ с ДК № ТХ 8770 НХ накърнява непропорционално правото на собстеност на подс И.

Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа приложимостта на чл. 66 НК по отношениее на И.. Правата е първата инстанция в извода си, че целите на обществена и индивидуална превенция ще бъдат постигнати при отлагане на изтърпяване на наказанието.

С оглед гореизложено апелативният съд намира наказанието от три месеца „Лишаване от свобода“, отложено на осн. чл. 66 НК за период от три години за напълно справедливо – в този си вид то е в състояние да изпълни поставените пред наказанието цели на закона.

В останалата част за приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а)“ НК за конфискация на техническите средства – металдетектори и в частта за разноските присъдата е законосъобразна, доколкото законът е приложен правилно.

При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира основания за други корекции на съдебния акт.

Изложените по-горе съображения мотивират въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 334, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК като отмени същата и прекрати производството по отношение на починалия деец, както и да я отмени в частта, с която е отнет в полза на държавата личния автомобил на подс.И.. Водим от горното Варненският апелативен съд