Решение № 1503 от 11.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника юрк. Т. Ж., против решение № 2000/07.05.2024г., постановено по гр.д.№12786/2022г. на Пловдивски районен съд, II гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове против П. И. М., ЕГН ••••••••••, за признаване за установено спрямо ответника, че в качеството му на поръчител дължи на ищеца следните суми: 18 750 лева – главница; 1504, 18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622, 41 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289, 50 лева; 14, 60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5073/06.06.2019г. по ч.гр.д.№ 9411/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с. Жалбоподателят „Банка ДСК“ АД обжалва изцяло решението с доводи, че същото е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведени в процеса с отговора на исковата молба възражения. Твърди, че ответникът не е оспорил предоставянето на кредита, нито размера на претендираните вземания. Единственото възражение за недължимост на заявените суми се основавало на заличаване на главния длъжник „Мартранс 07“ ЕООД от търговския регистър и погасяване на вземането на основание чл. 739, ал.2 от ТЗ. Твърди, че заличаването на кредитополучателя „Мартранс 07“ ЕООД като правен субект не погасява вземанията на кредитора „Банка ДСК“ АД спрямо солидарния длъжник - поръчителя П. И. М.. По подробно изложени в жалбата съображения моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи в цялост предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. И. М., чрез пълномощника адв. И. К., АК - Пловдив, в който оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземанията си, техния размер, наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, сключен с „Мартранс 07“ ЕООД, съдържанието му, правата и задълженията на страните по него, както и предоставянето на съответната парична сума, валиден договор за поръчителство с ответника по делото – П. М., обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на претендираните вземания и техните размери. Счита за правилни и изводите на съда, че въпреки предоставената му възможност посредством допускане на съдебно-счетоводна експертиза /за която не бил внесен депозит/, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, както и за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове. На следващо място поддържа, че правилно съдът е приел, че дори главният дълг да е възникнал, то същият е бил погасен по аргумент от чл. 739, ал.1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник „Мартранс 07“ ЕООД, в хипотезата на чл. 632, ал.4 от ТЗ, което от своя страна е довело и до отпадане на акцесорната отговорност на поръчителя. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото производство. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, срещу П. И. М., ЕГН: ••••••••••, с която по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр.чл. 86 ЗЗД и чл.138 и сл. от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството му на поръчител дължи на ищеца следните суми: 18 750 лева – главница; 1504, 18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622, 41 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289, 50 лева; 14, 60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5073/06.06.2019г. по ч.гр.д.№ 9411/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр.с. В обстоятелствената част на исковата молба дружеството-ищец „Банка ДСК“ АД твърди, че на 18.11.2015г. е сключил договор за кредит – овърдрафт ••• с „Мартранс 07“ ЕООД - кредитополучател, с предоставени средства от 45 000 лева, със срок за ползване от 12 месеца, с възможност за подновяване 36 месеца, с крайна падежна дата 18.11.2019 г. Към датата на сключване на договора кредитът се олихвявал с годишна лихва в размер на 9, 500 %, формирана от едномесечния СОФИБОР, увеличен с надбавка от 9, 197 процентни пункта, като към същата дата едномесечният СОФИБОР бил в размер на 0, 303 процентни пункта. За обезпечаване на вземанията по процесния договор между ищеца и ответника П. М. бил сключен договор за поръчителство от 18.11.2015 г. Поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски в срок и изпратени уведомителни писма за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и поръчителя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.05.2019 г. Евентуално, ответникът следвало да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. Ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 5073/ 06.06.2019 г. по ч. гр. д. № 9411/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., против кредитополучателя и поръчителя за претендираните суми при условията на солидарност. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от поръчителя - ответник и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящите искове, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК. В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Признава сключването на договор за поръчителство от 18.11.2015 г., по силата на който се е задължил да отговаря като поръчител за задълженията на „Мартранс-07“ ЕООД по договор за кредит – овърдрафт •••/18.11.2015г. Посочва, че срещу кредитополучателя било открито производство по несъстоятелност, което е прекратено, а дружеството – заличено, поради което и главното задължение по процесния договор за кредит се погасило на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Счита, че с погасяване на главното задължение е отпаднала и отговорността на поръчителя, тъй като поръчителството има акцесорен характер. Посочва, че през 2020г. по молба на кредитополучателя било образувано търговско дело № 516/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с която се искало откриване на производство по несъстоятелност поради невъзможност да погасява задълженията си. С решение № 260031/03.02.2021г. дружеството било обявено в несъстоятелност и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по делото било спряно. Определени били първоначални разноски по несъстоятелността в размер на 6000 лв. В едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ същите не били внесени с цел възобновяване на производството, поради което по делото било постановено решение № 260045/14.02.2022г., с което производството по несъстоятелност за „Мартранс-07“ ЕООД било прекратено и било постановено заличаване на търговеца в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Позовава се на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, съгласно която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват и на ТР № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълк. дело № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК, относно приложението на нормата при прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Възразява, че с прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаването на дружеството главният дълг по договора за кредит е погасен, поради което и отговорността на поръчителя е погасена, предвид нейния акцесорен характер. Посочва, че правилото по чл. 739, ал. 2 ТЗ, представляващо изключение от въведеното с чл. 739, ал. 1 ТЗ правило за погасяване на задълженията, обхваща единствено учредени обезпечения като ипотека и залог, но не и поръчителството. На следващо място, възразява, че отговорността на поръчителя е отпаднала и поради непредявяване на иска в рамките на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Доколкото уведомленията за предсрочна изискуемост били нередовно връчени, то срокът започнал да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг – 25.10.2019г., а настоящото производство било образувано през 2022г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. За да отхвърли предявените установителни искове първоинстанционният съд е приел, че съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на вземанията си и техния размер, в това число - наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, сключен с „МАРТРАНС-07“ ЕООД, съдържанието му, правата и задълженията на страните по него, предоставянето на съответната парична сума, която е усвоена от кредитополучателя по него, валиден договор за поръчителство с ответника, с който е поета солидарна отговорност за заплащане на задълженията по договора за кредит, валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимостта на претендираните вземания и техните размери. Въпреки предоставената му възможност посредством допускане от съда на съдебно-счетоводна експертиза /за която страната не е внесла депозит/, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства за установяване на твърденията си, че е предоставил кредит в посочения размер, както и за дължимостта на сумите, предмет на установителните искове. Доколкото ищецът не бил установил дължимостта на главното вземане, а отговорността на ответника П. М., в качеството му на поръчител, е обусловена от съществуването на главния дълг, то дори само на това основание исковете следвало да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Посочва се още, че дори да се приеме, че главния дълг е възникнал, то първостепенният съд споделя съображенията на ответната страна за погасяването му по аргумент от чл. 739, ал. 1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, която предвижда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, както и на ТР № 2 от 13.07.2020г., постановено по т.д. № 2/2018г. на ВКС, ОСТК, в което е прието, че „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационнната форма на длъжника“. Сочи се още, че ищецът основава своята претенция на сключен с ответника договор за поръчителство, а поръчителството е функция на друг главен дълг и не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главното задължение. Именно поради акцесорния му характер, предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Съгласно чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. От това следвало и извод, че в процесния случай ответникът, в качеството му на поръчител, може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора вземане поради погасяването му на основание чл. 739, ал. 2 от ТЗ спрямо главния длъжник. По тези съображения Пловдивският районен съд е отхвърлил исковите претенции. При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценката им въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт. По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното: От фактическа страна по делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ АД и ответника П. М. е сключен договор за поръчителство от 18.11.2015г. за обезпечаване на задълженията по договор за кредит- овърдрафт •••, сключен между ищеца и „МАРТРАНС-07“ ЕООД. По заявление на банката от 05.06.2019г., на 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 9411/2019г. по описа на РС-Пловдив, III гр.с., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а на 07.06.2019г. - и изпълнителен лист, с които „МАРТРАНС-07“ ЕООД, ЕИК 104697479 – като длъжник и кредитополучател и ответника П. И. М. с ЕГН: •••••••••• – като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на ищцовата банка следните суми: 18 750 лева – главница по договор за кредит- овърдрафт ••• от 18.11.2015г. и договор за поръчителство от 18.11.2015г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми на 29.05.2019г.; 1504, 18 лева – договорна лихва за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; 622, 41 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018 г. – 28.05.2019 г.; такси в размер на 289, 50 лева; 14, 60 лева – обезщетение за забава за периода 28.05.2019 г. – 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019г. до окончателното погасяване, както и разноски в заповедното производство. С Решение №260031/03.02.2021г., постановено по т.д. № 516/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, дружеството - длъжник по процесния договор за кредит-овърдрафт – „МАРТРАНС-07“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност, като е открито производство по несъстоятелност и заедно с това главният длъжник е обявен в несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество. Съдът по несъстоятелността е определил първоначални разноски по несъстоятелността в размер на 6000 лева, които в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не са внесени от кредиторите на несъстоятелността с цел възобновяване на производството. От приетото по делото Решение № 260045, постановено по същото т.д. № 516/2020г. по описа на ОС-Пловдив се установява, че образуваното производство по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на главния длъжник - „МАРТРАНС-07“ ЕООД. Заличаването на главния длъжник по процесния договор за кредит е вписано по партидата на „МАРТРАНС-07“ ЕООД с ЕИК: 104997479 в Търговския регистър. Спорен по делото въпрос е дали първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведени с отговора на исковата молба възражения, както и дали вземането на ищеца към заличения търговец „МАРТРАНС-07“ ЕООД е погасено, като неудовлетворено в производството по несъстоятелност вземане или е налице изключението на чл. 739, ал.2 от ТЗ, т.к. процесното неудовлетворено вземане е било обезпечено с договор за поръчителство, сключен между кредитора и ответника П. М.. Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по невъведени с отговора на исковата молба възражения, а е обосновал отхвърлянето на предявените искове с довода, че ищецът не е доказал съществуването и размера на претенциите си, въпреки разпределената му тежест на доказване в процеса. Както правилно е посочил и ПдРС, дори да се приеме, че главният дълг е възникнал, то същият е погасен по аргумент от чл. 739, ал.1 от ТЗ поради заличаване на главния длъжник в хипотезата на чл. 632, ал.4 от ТЗ. Ето защо, ответникът в настоящото производство не дължи исковите суми на основание погасяване на главния дълг. С решение № 260045/14.02.2022г. по т.д. № 516/2020г. на Пловдивски окръжен съд „МАРТРАНС-07“ ЕООД с ЕИК: 104697479 е заличен от търговския регистър. Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, а според ал. 2 неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. При наличие на обезпечение, учредено от трето лице, когато изпълнението срещу обезпеченията не е приключило, производството по несъстоятелност не се прекратява и неудовлетворените вземания, за които са учредени обезпечения от трети лица, не се погасяват. Ако производството е прекратено и търговецът – длъжник е заличен, се прилага общият принцип на правото, че не може да има нито право, нито задължение без титуляр и вземането се погасява. Ето защо, съдът намира, че за да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ, търговецът следва да не е заличен, какъвто настоящият случай не е. Освен това, разпоредбата на чл. 739, ал. 2 говори за „учредени“ обезпечения, който термин навежда на мисълта, че законодателят е имал предвид реалните обезпечения – залог, ипотека – които именно се „учредяват“. Личното задължаване на поръчителя не се учредява. Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Погасяването на главния дълг има аналогично действие и за поръчителството. Този извод следва пряко от акцесорния характер на поръчителството - аргумент от чл. 138, ал. 2 от ЗЗД и чл. 142 от ЗЗД - ако главният дълг е погасен, поръчителят също се освобождава. Съгласно нормата на чл. 142 от ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Това означава, че може да направи и възражение за недължимост на претендираното от кредитора вземане поради погасяването на вземането на осн. чл. 739, ал. 2 от ТЗ спрямо главния длъжник, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. В случая правоотношението по главния дълг не съществува поради липса на основен елемент – правен субект в лицето на главния длъжник „МАРТРАНС-07“ ЕООД, поради което и погасяването на главния дълг е породило аналогично действие и за поръчителството на ответника П. М.. По така изложените съображения съдът намира установителните искове за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По отношение на отговорността за разноските: При този изход на спора и с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба на жалбоподателя не се присъждат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв. с ДДС, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Пловдив, VII в.гр.с.,