Решение № 1433 от 15.12.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2173/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалва се решение № 63 / 02.04.2025 г. по гр. д. № 573/ 2023 г.по описа на РС-Първомай, с което по реда на чл. 353 от ГПК е извършена делба чрез разпределение на притежавани в съсобственост имоти между съсобствениците. Във въззивната жалба на „К енд Г Комерс“ ООД се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде постановено друго, с което да бъдат изнесени на публична продан съсобствените имоти в землището на с. В., община Първомай, област Пловдив, тъй като съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав, а не единствено от наследяване, като са изложени съображения в тази насока. Сочи се, че единствената възможност за прекратяване на съсобствеността е чрез изнасяне на публична продан на делбените имоти, а не чрез разпределяне по реда на чл. 353 от ГПК, в която насока също се излагат съображения, основани на съдебна практика - ППВС № 7/ 1973 г., решение на ВКС по гр. д. № 818/ 2009 г., ІІ ГО, ГК на ВКС, и други множество цитирани решения на ВКС за периода 2009 -2011 г. Основният довод, който се прави е за това, че ако самостоятелните делбени имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност се приема, че предпоставките за извършване на делбата по чл.353 от ГПК не са налице. В тези случаи имотите се определят като неподеляеми и се изнасят на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. По така изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на делбените имоти. Постъпил е отговор на въззивна жалба от адв. Т., като пълномощник на въззиваемите съделители Е. В. Б. и В. В. А., с който молят да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Изложено е, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил със заключението на вещото лице Й. и по този начин всяка страна получава самостоятелен дял по делбата, а такъв реален дял от съсобственото имущество съгласно чл. 353 от ГПК получава и дружеството жалбоподател „К енд Г Комерс“ ООД. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. ОТ въззиваемите страни Й. Б. А. и Й. А. А., редовно уведомени чрез проц.си представители, не са постъпили писмени отговори. ПОС като взе предвид представените по делото доказателства и на основание чл.269 ГПК, намери следното: Съдът е сезиран с иск за делба във фазата на извършването от дружеството „К енд Г Комерс“ ООД против физическите лица Й. А. А. от гр. Пловдив, Е. В. Б. от с. Т., П. и В. В. А. от гр. П. по отношение на четири земеделски поземлени имоти, представляващи ниви в землището на с. В., общ. Първомай, обл. Пловдивска. С влязло в сила Решение № 28/ 21.03.2024г. по делото е допусната делба на процесните делбени имоти, като след влизане в сила на това решение от иницииращият прекратяване на съсобствеността съделител „К енд Г Комерс“ ООД е поискано извършването на делбата да е чрез способа публична продан. По отношение на въпроса за способа за извършване на делбата съделителите Е. Б. и В. А. са поискали извършването на делбата да е по способа чрез разпределение съобразно СТЕ по делото чрез поставяне в техен общ дял новообразуван по това заключение имот с ид.•••. С постановеното по делото решение районният съд е преценил съобразно вида, броя на имотите и съделителите, че подходящ способ за прекратяване на съсобствеността между страните е извършване на разпределение по реда на чл.353 ГПК, като за разликата в стойността им е определено следващото се уравнение на дяловете в парична равностойност съобразно квотите на страните в съсобствеността. В първоинстанционното производство искането на иницииращият прекратяване на съсобствеността съделител „К енд Г Комерс“ ООД е поддържано в хода на целия процес с доводи от ТР № 1/ 19.05.2004г. по гр. д. № 1/ 2004г. ОСГК на ВКС, свързани с основанието на съсобствеността, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт и въз основа на което е направено възражението за единствено възможния начин относно способа при делбата – извършване на публична продан на процесните имоти. Действително в настоящия случай е налице съсобственост, възникнала при повече от един юридически факт за нейното възникване – за ищцовото дружество част от правата са придобити в резултата на възлагане при участие в публична продан, а за останалите съделители по наследяване. Това обаче не е пречка принципно да се изключи един от приложимите способи за извършване на делбата, в случая по реда на разпределение на имотите на основание чл.353 ГПК, който е един от нормативно уредените способи за приложение на принципа за получаване на реален дял от всеки от съделителите в съсобствеността. Отделно от горното посоченото ТР № 1/ 19.05.2004г. по гр. д. № 1/ 2004г. ОСГК на ВКС не се явява пряко приложимо в настоящия случай доколкото касае хипотезата на възлагане на неподеляем делбен жилищен имот по действаща към момента на постановяване на тълк.решение разпоредба начл.288, ал.3 ГПК/ отм./. По настоящото делбено дело следва да се отчете спецификата на настоящия казус, при която на делба подлежат нежилищни имоти, съответно четири земеделски имота / ниви/. Поддържаното в настоящата въззивна жалба възражение, че процесните имоти не следва да се поделят / разпределят/ по реда на чл.353 ГПК, а единствено чрез изнасянето им на публична продан въз основа на довода, че същите се явяват еднакви по вид и предназначение /еднородни/, е също неоснователно. От фактическа страна следва да се отбележи принципно, че процесните имоти са от еднакъв вид – ниви и еднакво предназначение – земеделски имоти. Независимо от това с изричното постановено приложимо ТР № 2 /11.04.2022г. по тълк.д.№ 2/ 2021г. на ОСГК се приема, че за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е необхоД. допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение/ еднородни/. Прието е дори, че в случаите, в които част от съделителите искат изнасяне на разнородни имоти на публична продан, а друга част – разпределение, съдът следва да преценява по кой способ да извърши делбата. В настоящия случай преценката на съда при приложеният способ по чл.353 ГПК е правилен, доколкото при същият се прилага приоритетния при делбата принцип за осигуряване на реален дял за всеки съделител при съчетаване с принципа на равноправие на съделителите. А за разликата в стойността на делбените имоти им е определено следващото се уравнение на дяловете на съделителите в парична равностойност съобразно квотите на страните в съсобствеността. С оглед на гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика ще се потвърди като правилно. Разноски от въззиваемите страни за въззивното производство не се претендират. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК въззивният съд