Решение № 39245 от 25.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8031/2025 г.
Административен съд - София-градI Отделение25.11.2025 г.докладчик Камелия Серафимова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №45-ОК/21.07.2025 година на Интервюиращ орган при РПЦ- София, с което последният не допуснал последваща молба с вх. № КП-01-5500/02.07.2025 година на ДАБ към МС на РБ от А. А. С. до производство по общия ред. На основание чл.138, ал.1 АПК, препис от решението да се изпрати на оспорващия и на интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.85, ал.4 ЗУБ. Съдия:
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 39245
София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - София - град - I отделение, 9 състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА При секретар АНЖЕЛА САВОВА като разгледа докладваното от съдия КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА административно дело № 20257010708031 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото административно производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр. с чл.76Б от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба на А. А. С.- [държава] срещу Решение № 45-ОК/21.07.2025 година на Интервюиращ орган при РПЦ- София, с което последният не допуснал последваща молба с вх. № КП-01-5500/02.07.2025 година на ДАБ към МС на РБ от А. А. С. до производство по общия ред.
Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с административно-производствените правила на ЗУБ, като в него само формално са обсъдени наведените доводи от страна на търсещия закрила, а представените към молбата данни относно ситуацията в [държава] потвърждават твърденията за осъществена промяна в ситуацията на страната на произход, като не са отчетени новите обстоятелства от значение за бежанската история на молителя. Иска се отмяна на Решението и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание, оспорващият- А. А. С., редовно и своевременно призован, се явява и с помощта на преводач от арабски език- Д. Т. поддържа жалбата на заявените основния. Наред с това жалбата се поддържа от адвокат И., редовно упълномощен.
Ответникът по оспорването-Интервюиращ орган при РПЦ-София, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт П. редовно упълномощена, котя оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:
Със Заповед № РД-05-298/13.04.2022 година на П. на ДАБ към МС на РБ е определена Г. С. Г. – Младши експерт в РПЦ- София, [жк] за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ.
На 29.04.2024 година оспорващият за първи път подал Молба за международна закрила, като с Решение № 9621/13.09.2024 година на П. на ДАБ към МС на РБ е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.
С Решение № 5929/20.02.2025 година, постановено по адм.дело №10181/2024 година по описа на АССГ е отхвърлено оспорването по жалбата на А. А. С.- [държава] против Решение № 962/13.09.2024 година на П. на ДАБ към МС, оставено в сила с Решение № 6770/23.06.2025 година, постановено по адм. дело № 4549/2025 година по описа на ВАС.
На 02.07.2025 година оспорващият депозирал втора по ред молба за закрила до ДАБ, с която поискал молбата му да бъде допусната до производство по общия ред, към която приложил извадки от Интернет и публикация с твърдения за настъпила промяна в обществено- политическата обстановка в [държава].
На 21.07.2025 година ответникът по оспорването издал оспореното Решение № 45-ОК, с което не допуснал последващата молба на оспорващия до производство по общия ред.
Решението е връчено на адвокат Н. на 25.07.2025 година С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.84, ал.1 ЗУБ от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореното Решение №45-ОК/21.07.2025 година на Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, /така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган-това е Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, П. на ДАБ при МС на РБ е предоставил правото да бъде интервюиращ орган по реда на чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ. Неоснователен е наведеният довод в съдебно заседание от страна на адвокат И., че Решението е нищожно, тъй като към датата на издаване на Решението липсват доказателства, че лицето Г. Г. е заемала длъжността- Интервюиращ орган при ДАБ към МС и няма доказателства, че същата е определена за интервюиращ орган, защото липсват доказателства заповедта от 13.04.2022 година на П. на ДАБ към МС да е отменена и същата да не е действала към датата на издаване на заповедта, респективно на това лицето Г. Г. да не е интервюиращ орган.
Спазени са изискванията на чл.59 АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК задължителни реквизити с означение на фактическите и правните основания за издаването му чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ.
При издаването на решението, интервюиращият орган е спазил процесуално-правните и материално-правните разпоредби на ЗУБ и АПК.
С измененията на ЗУБ се създаде нов Раздел III. Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила, като в чл. 76а (Нов - ДВ, бр. 101 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2020 година/ е посочено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. Чл.76б от ЗУБ е доуточнено, че в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. За молби, подадени по реда на чл. 58, ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от получаването на молбата в Държавната агенция за бежанците. Изрично по силата на алинея 3-ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, последващата молба за международна закрила се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решенията по ал. 1 се връчват по реда на чл. 76, а по аргумент от нормата на алинея 5 на чужденец, подал последваща молба за международна закрила, се извършва регистрация в срок до три работни дни от допускането на молбата му до производство за предоставяне на международна закрила.
В конкретния случай, чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила на дата 02.07.2025 година като същата е регистрирана в ДАБ на дата 02.07.2025 година. Според легалното определение на параграф 1, т.1 от ДР на ЗУБ. " Чужденец " е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а „чужденец, търсещ закрила“ е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата/ аргумент от разпоредбата на параграф 1, т.2 от ДР на ЗУБ. Молбата за международна закрила представлява отправено искане за закрила от чужденец до [държава]/ параграф 1, т.10 от ДР на ЗУБ. От своя страна, съгласно параграф 1 т.6 от ДР на ЗУБ. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) " Последваща молба " е молба за предоставяне на международна закрила в [държава], която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в [държава] е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на [държава]. Легално определение на понятието“Последваща молба е дадено и в чл.2, буква е от Директива 2013/32/ЕС, според която.„последваща молба“ означава молба за международна закрила, подадена след вземането на окончателно решение по предишна молба, като това включва и случаите, когато кандидатът изрично е оттеглил молбата си, и случаите, когато решаващият орган е отхвърлил молбата след нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1.
Подадената от чужденеца, търсещ международна закрила молба от 02.07.2025 година/ регистрирана в ДАБ на 02.07.2025 година/, представлява последваща такава по смисъла на цитираната разпоредба на параграф 1, т.6 от ДР на ЗУБ/ при наличие на влязло в сила Решение, с което е приключило производството по предоставяне на международна закрила и то в посока отказ да бъде предоставена международна закрила. Тази именно последваща молба с оглед новосъздадената разпоредба на чл.76б от ЗУБ и съобразно предоставената възможност на интервюиращ орган при ДАБ към МС в срок от 14 работни дни от получаване на последващата молба за закрила без да провежда интервю и то само въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца да вземе решение, което в конкретния случай е недопускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Законодателят е предвидил ограничение относно срока, в който може да се вземе решението- 14 работни дни от подаване на молбата, който срок е преклузивен и ако интервюиращ орган в този срок не вземе решение по реда на чл.76б, ал.1, т.1 или т.2 се смята, че последващата молба е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Интервюиращ орган именно в този предвиден срок от 14 работни дни от подаване на последващата молба за предоставяне на международна закрила е издал решението си, с което не е допуснал молбата за разглеждане в производството по предоставяне на международна закрила/ като молбата е постъпила в ДАБ на 02.07.2025 година, а Решението е издадено на 21.07.2025 година в предвидения от закона срок. Съществено е, че това производство е предхождащо същинското производство по разглеждане на молбата за предоставяне на закрила и целта му е предварително разглеждане на молбата преди да бъде допусната до разглеждане в производство по общия ред. Нещо повече дори, самата цитирана по- горе Директива допуска при последваща молба да не се повежда лично интервю с подалия такава последваща молба. Наред с това, в конкретния случай, Интервюиращ орган при ДАБ към МС е спазил и РАЗДЕЛ IV - Член 40 - Последваща молба от Директивата- к огато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава-членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава-членка, тази държава-членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба. С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, Ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II. Държавите-членки могат да предвидят и други причини за последваща молба, която да бъде допълнително разгледан, акогато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква г). Самите процедурни правила относно разглеждането на последващите молби са уредени в чл.42 от Директива 2013/32/ЕС, като е предоставено на държавите-членки право да могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 40. Тези правила могат, inter alia: а) да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура;
Интервюиращ орган при ДАБ към МС е обсъдил представената молба от страна на търсещия закрила, като е приел, че оспорващият не е представил никакви нови доказателства от съществено значение за личното положение на молителя в страната му на произход.
В конкретния случай, административният орган е анализирал приложените към молбата доказателства от страна на оспорващия, както и заявеното от оспорващия, че след приключване на производството по предходната молба с влезли в сила съдебни решения са настъпили фундаментални промени в политическата обстановка в държавата му на произход, като на дата 14.07.2025 година адвокат Л. Д. е получила съобщението от Интервюиращ орган при ДАБ към МС, с което оспорващият е уведомен за Писмо, рег. № 15536/10.07.2025 година на Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, с което му е указано, че производството по молбата ще бъде разгледано по реда на чл.76а от ЗУБ и му е даден тридневен срок да представи доказателства, които да бъдат взети предвид от страна на интервюиращ орган. Съобщението е получено на 14.07.2025 година от Л. Д. по пощата с обратна разписка на посочения от него съдебен адрес, като Л. Д. е упълномощена да го представлява пред ДАБ, в това число да получава и подава документи в хода на процедурата по търсене на международна закрила в [държава], включително в процедурите, свързани с последващата молба за закрила/ лист 138 от делото/, но такива допълнителни доказателства не са представени.
Нещо повече дори- настъпилата промяна в [държава] след падането на режима на Б. А. по никакъв начин не води до промяна в ситуацията в страната на произход на оспорващия, която да води до опасения от преследване, още повече, че в посочените от молителя мотиви не се откриват нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение и обосновано Интервюиращ орган е приел, че приложените към молбата на оспорващия доказателства не водят до извод, че молбата следва да бъде допусната до производство по общия ред, а информацията, която оспорващият е представил под формата на Справки от различни източници сочи трудното положение, в което се намира [държава] след години на гражданска война, но по никакъв начин не води до извод по какъв начина тази ситуация ще повлияе на молителя. Обосновано органът е анализирал и противоречията на молителя относно родното му място, като вече в последващата молба същият сочи друго родно място- Д. А. и [населено място], а при предходната молба е посочил съвсем различно родно място- Алкурия, област Алашара, като в последваща молба е посочил, че е имал проблеми заради етническата си принадлежност/ което е в противоречие с изразеното от него при предходното разглеждане на първата му молба- че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, а при последващата-че има проблеми, породени от етническата му принадлежност и възниква въпросът как като не се е връщал в [държава] същият вече е започнал да има каквито и да било проблеми относно своята етническа принадлежност и след падането на режима на Б. А., което правилно е отчетено от административния орган като изопачаване на факти само и единствено с цел да получи закрила. Наред с това, административният орган е анализирал приложените от молителя писмени доказателства и е приел, че същите доказателства са подбрани, за да бъдат подкрепени твърденията му относно обстановката в страната му на произход и само по себе си представянето на статиии от медии и доклади не е основание за допускане на молбата до производство по общия ред, като оспорващият се позовава на общоизвестни факти относно ситуацията в страната му на произход, а информацията, която е представил оспорващият е събрана от него по начин, който цели да обуслови настъпване на нови факти. От приложената Справка от 03.07.2025 година на Дирекция“ Международна дейност“ при ДАБ е видно, че не е налице влошаване на общата или политическата обстановка, както и положението относно сигурността в [държава] спрямо положението по отношение на сигурността в [държава] спрямо положението, изложено в информацията за страната, посочена в предходно производство, като спрямо оспорващия вече е отпаднало задължението да служи в редовната армия на [държава] и той вече не подлежи на задължителна наборна военна служба, при което последващата молба не сочи на нови обстоятелства от съществено значение за ситуацията в страната на произход на оспорващия, което да обуслови допускането на молбата до производство по общия ред.
Ето защо и по изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове, предпоставя отхвърляне на предявената срещу него жалба и води до потвърждаването му.
Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл.85, ал.3 ЗУБ, Административен съд-София-град
Цитирани разпоредби
20- чл. 76
- чл. 76 ЗУБ
- чл. 138, ал. 1 АПК
- чл. 142, ал. 1 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 59 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 188 ГПК
- чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ
- чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗУБ
- чл. 84, ал. 1 ЗУБ
- чл. 85, ал. 4 ЗУБ
- чл. 85, ал. 3 ЗУБ
- чл. 13, ал. 2
- чл. 145
- чл. 2
- чл. 42
- чл. 58, ал. 4
- чл. 76, ал. 1, т. 1