Решение № 673 от 6.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1380/2024 г.

Производството е по чл.463, ал.2, във вр. с чл.278 от ГПК. Образувано е по жалба на „ПИКОНСТРУКТ“ ЕООД против решение № 26 от 12.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1235/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено Постановление за разпределение на суми от 13.02.2023г. по изп.д.№9/2014г. на ЧСИ Ш. Д. в частта му по т.1, касаеща определения размер на вземането за разноски по изпълнението на взискателя „ПИКОНСТРУКТ“ ЕООД, възлизащи на 28 708, 28 лева и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение в отменената част съобразно указанията, дадени в решението – да индивидуализира по основание и размер дължимите на „Пиконструкт“ ЕООД разноски и да посочи кои от тях се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и невключвайки сумата от 17 600 лв. разноски за възнаграждение за пазач.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като същата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че разпределените в полза на „Пиконструкт“ ЕООД разноски са действително извършени, като по делото са представени доказателства за тяхното извършване.Твърди, че всички плащания във връзка с развитието на изпълнителното дело, за да се стигне до осребряване на имуществото на длъжника и до разпределението на сумите, са извършени от „Пиконструкт“ ЕООД чрез неговия пълномощник адв.В. Д.. В този смисъл било и уговореното между страните в приложения към изп.д.

Анекс към Договора за цесия от 24.03.2016г., и двата нотариално заверени, според който разноските по изпълнението за реализация на вземането ще са за сметка на присъединеният взискател. Твърди също, че представеният Договор за цесия и анекс към него са действителни. За безспорно доказана присъединеният взискател намира нуждата от заплащане на разноски по опазване на отчуждения недвижим имот – възнаграждение за пазач, тъй като длъжникът се бил дезинтересирал от делото и не присъствал на нито едно изпълнително действие. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на изготвеното разпределение.

Редовно уведомен, взискателят М. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.Твърди, че всички представени фактури за „пазенето“ на празния ПИ са неистински. Част от тях са за минал период от 27.07.2015г. до 04.10.2029г., които са платени 6 години по-късно – на 11.06.2021г. Всички представени по делото фактури /от л.549 до 569 от изп.д. са с една и съща дата – 07.06.2021г. С една и съща дата са и останалите фактури за заплащане възнаграждение на пазач /от л.570 до 591 от делото/ - от 18.10.2019г. Взискателят недоумява защо следва да се пази празен парцел, т.е.парцел от 1 597 кв.м., разположени около сградата, представляващи тротоар и паркинг и за пазене на земята около сградата взискателят „Пиконструкт“ ЕООД претендира възстановяване /разпределение/ на платени разноски за крупната сума от 17 600 лева. Твърди, че представените фиктивни фактури за пазене са представени, за да удостоверят излишно извършени разходи, което води до увреждане на всички кредитори.

Излага подробни доводи по отношение на представения договор за цесия и анекс към него с твърдение, че са недействителни на основание чл.42 ЗЗД. Излага и доводи за нарушение от ЧСИ на разпоредбата на чл.456 ГПК, според която в изпълнителното производство могат да се присъединяват като взискатели само кредитори на същия длъжник. „Пиконструкт“ ЕООД не бил кредитор на длъжника и е с несъществуващо вземане поради недействителност на договора за цесия, поради което не бил процесуално легитимиран да участва в проданта на имота и в разпределението на средствата от реализацията му. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Другите страни не са депозирали отговори по жалбата.

Софийският Апелативен съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представеното Изпълнително дело № 9/2014 г. на ЧСИ Ш. Д. е видно, че същото е образувано по молба на М. К. – ирландски гражданин, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д., срещу длъжника „Ейре Ски Кънстракшън” ООД и въз основа на изпълнителен лист, обективиращ вземане срещу последното дружество за сума от 81 500 евро главница и 2 445 евро, представляващи разноски за нотариално прехвърляне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава в периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. в размер на 9 901, 14 евро, като с молбата е сторено искане за налагане на възбрана на двадесет и шест недвижими имота.

С Разпореждане от 09.10.2019г. по молба на взискателя от 26.09.2019 г. е наложена възбрана върху поземлен имот с идентификатор 02676.156.21 по КККР на гр. Банско, с площ от 2 341 кв.м., м. “Страгите”, собственост на длъжника, а на 18.10.2019 г. е и извършен опис на същия. В протокола е определено възнаграждение на пазач на имота в размер на 550 лева месечно по реда на чл.486 ГПК. В тази връзка, с молба от 17.10.2019 г. адв. Д., в качеството й на пълномощник на взискателя М. К., е представила доказателства за платени авансови такси в общ размер на 247 лева. С обявление от 15.04.2021 г. ЧСИ е изнесъл за трети път на публична продан посочения поземлен имот, като на 20.05.2021 г. за купувач на имота е обявено „Пиконструкт” ЕООД за сумата от 11 182.08 лв.

Междувременно, на 18.05.2021г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба с вх. №10043 за конституиране на „Пиконструкт” ЕООД като присъединен взискател. Дружеството се легитимира като кредитор на длъжника с Договор за цесия от 24.03.2016 г., сключен с М. К., по силата на който е придобило 30% от вземанията на длъжника. В чл.1, ал.5 от Договора за цесия страните приели, че вземанията преминават в полза на дружеството ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително лихви и разноски по съдебни, административни и изпълнителни дела, като според ал.7 на чл.1 цесионерът поема заплащане на всички разходи и разноски, свързани със събиране на вземанията, извън тези, относими към водени производства по чл.135 ЗЗД.

С молба от 09.07.2021 г. взискателят „Пиконструкт” ЕООД представил на органа по изпълнение доказателства за сторени от него разноски във връзка с изпълнението за над 66 хиляди лева.

С нарочни уведомления до страните в изпълнителното производство съдебният изпълнител е съобщил, че на 24.02.2023 г., в 16: 00 ч., ще предяви разпределение на предложената от обявения за купувач взискател сума, по провелата се публична продан на процесния недвижим имот, като в тази връзка, с протокол от 21.02.2023г., ЧСИ приел, че взискателят е уведомен по реда на чл.44, ал.2 ГПК - чрез обаждане по телефона на пълномощника на същия.

В обстоятелствената част на представеното разпределение ЧСИ е изложил, че за продадения недвижим имот, във връзка с който се разпределят суми, на взискателите се дължи ДДС в размер на 2 236.42 лв. В протокола е отразено вземането на всеки един от кредиторите, а именно: за М. К. - 265 254.689 лв. и 0.00 лева разноски по изпълнението, (70% от 378 935.27 лева, съгласно Договора за цесия и уговорените в него условия за заплащане на разноски), както и 11 816.11 лв., а за „Пиконструкт ЕООД” - 112 208.58 лева, съответно 3 802.10 лв., при съобразяване условията на Договора за цесия, въз основа на който това дружество е присъединено като взискател и след приспадане на внесен от него депозит в хипотезата на чл.492, ал.3 от ГПК по публична продан, различна от настоящата. В полза на това дружество са признати и разноски по принудителното изпълнение в общ размер на 28 708.28 лева; за Д. и Л. К. - 276 370.11 лв., за “Барон Мениджмънт” ЕООД - 72 647.35 лв., съответно 28 586.58 лв., за държавата, в лицето на Община Банско за ДНИ и ТБО върху процесния имот – 117 519.73 лв., както и в полза на държавата за вземания, съгласно удостоверение на НАП от 14.03.2017 г. за сумата от 617 441.94 лв.

В полза на съдебния изпълнител са разпределени следните такси:

3 400 лв. обикновени такси, 1 060.10 лв. - пропорционални по т.26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС, 1 989.10 лв. - доплащане на пропорционална такса по т.20 ТТРЗЧСИ или общо 6 458.20 лв.

На тази база съдебният изпълнител е предложил сумата от проведената публична продан в размер на 11 182.08 лв. да се разпредели както следва: 1. приспадане на таксите, дължими в полза на съдебния изпълнител съгласно чл.79 от ГПК и ТТРЗЧСИ и авансовите такива, които не били внесени от взискателя, в общ размер на 6 458.20 лева;

2. Остатъкът в размер на 4 723.88 лв. – да се разпредели в полза на „Пиконструкт” ЕООД за разноски по изпълнението.

С разпределението взискателят „Пиконструкт” ЕООД бил задължен да внесе сумата, съставляваща такси и разноски по изпълнението, дължащи се на ЧСИ и 2 236.42 лв. - начислен ДДС във връзка с извършената публична продан.

С обжалваното решение съдът е отменил постановлението за разпределение на суми от 13.02.2023г. в частта му по т.1, касаеща определения размер на вземането за разноски по изпълнението на взискателя „ПИКОНСТРУКТ“ ЕООД, възлизащи на 28 708, 28 лева и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение в отменената част съобразно указанията, дадени в решението – да индивидуализира по основание и размер дължимите на „Пиконструкт“ ЕООД разноски и да посочи кои от тях се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и да не включва сумата от 17 600 лв. разноски за възнаграждение за пазач.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

С оглед препращащата към чл.278 от ГПК норма на чл.463 от ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл.278, ал.2 ГПК обосновава извод, че в производството по чл.463 от ГПК съдът не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК. Ето защо, препращането към чл.278 от ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност на цялото разпределение. Жалбоподателят е този, който определя предмета на проверката в производството по чл.463 от ГПК. Няма основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. В този смисъл е и т.1 от ТР 2/ 22.11.2022 година по тълк. д. 2/2021 година на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан съдебният изпълнител извършва разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл.460 ГПК.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 от ГПК.

Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили чрез принудителното изпълнение суми е да се провери редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл.136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценката на съда.

За неоснователни съдът намира възраженията на взискателя К., поддържани в отговора на жалбата, относно липсата на легитимация у жалбоподателя поради недействителност на Договора за цесия и Анекса към същия. След като ги е представил пред ЧСИ и същите го легитимират като кредитор по силата на извършената цесия, правилно съдебният изпълнител на основание чл.429 ГПК е конституирал дружеството като взискател. Правилен е изводът на съда, че когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника по реда на чл.464 от ГПК и предявяването на този иск спира предаването на сумите. Законодателят е предвидил специален исков ред за разрешаване на спор между взискатели относно размера на техните вземания и този исков ред изключва възможността както на съдебния изпълнител, така и на съда в производството по чл.462 от ГПК, което не е исково, да разрешава спор относно вземанията на взискателите. В този смисъл са и мотивите към т.1 на горецитираното ТР № 2 от 2021 г. от 22.11.22 г. Основните оплаквания, поддържани от жалбоподателя „Пиконструкт“ ЕООД се свеждат до следното:

Жалбоподателят твърди, че вземането му за разноски е именно в размер на сумата от 28 708, 28 лв., колкото е приел и ЧСИ и по делото са налице писмени доказателства – фактури, адвокатско пълномощно, платежни нареждания за преведените суми и др. по изп.дело за реализиране на вземането му. Твърди също, че разноските за пазач в размер на сумата от 17 600 лева са били необходими за опазване на описания имот.

Правилни и законосъобразни са изводите на окръжния съд относно недължимост на признатите от ЧСИ разноски за опазване на недвижимия имот, предмет на изпълнението.

За да бъдат включени в разпределението, разноските следва да бъдат необходими такива, ползващи взискателите, като такива биха могли да бъдат заплатените възнаграждения на назначения от съдебния изпълнител пазач на движими вещи (чл. 470 от ГПК) или при предаване владението върху описан недвижим имот на трето лице (чл.486, ал.2 вр. ал.1 ГПК). Такава хипотеза обаче в настоящия случай не е налице, тъй като не е извършена надлежна процедура по назначаване на пазач.

Съгласно чл.486, ал.2 от ГПК, при изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице (изразило съгласие за това), ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите (чл.486, ал.2, вр. ал.1 от ГПК) - в този смисъл е Решение №47 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV ГО.

При насочване на изпълнение върху недвижим имот по силата на чл.486, ал.1 от ГПК, същият се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, при което длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин; получава го по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. В този случай, извършените от длъжника разходи за опазване и управление на собствената му вещ (оставена му за пазене и управление) са за негова сметка. Само в случай, че длъжникът не изпълнява така вменените му по закон задължения, съдебният изпълнител предава владението на друго лице (чл.486, ал.2 ГПК), каквото хипотеза обаче не е налице в настоящия случай.

От данните по делото е видно, че в протокола за опис на процесния недвижим не е отразено кое от двете обстоятелства, визирани в последната норма, е продиктувало необходимостта от предаване владението на трето лице, като фактът, че длъжникът не е присъствал на огледа, не съставлява пречене или неполагане на достатъчна грижа от негова страна (още повече видно от огледа и експертното заключение, се касае за открит имот с единствено построено барбекю на него), а по делото не са налице данни, които да сочат на извод за недобросъвестно поведение от страна на длъжника. Затова направените от взискателя разходи за охрана на имота не представляват разноски за пазене на вещта, като част от разноските по изпълнението, по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Затова тези разходи не следва да бъдат включвани в разпределението.

По отношение на сумата от 749, 13 лв., разпределена от ЧСИ като “такси по ИД“, които са част от общата призната сума разноски на този взискател в размер на 28 708, 28 лева, съдът намира, че приложение следва да намери т.2 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл.460 от ГПК, действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма. Нито от представения анекс, нито от доказателствата по делото става ясно на какво основание е изчислена сумата от 749.13 лева. Вярно е, че в анекса, който е част от договора и към който препраща разпределението, е посочено, че се касае за „такси по ИД”. В случая обаче тези такси не са надлежно индивидуализирани, като не е изложено в каква връзка по-конкретно са извършени. Поради това съдът не може да прецени дали в така определената глобално сума е налице заплатена такса, която не попада в обхвата на чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД.

Според посоченото ТР №2/2015г., ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В настоящия случай, нито в представения Анекс, нито пък от доказателствата по делото става ясно на какво основание е изчислена сумата от 749.13 лева, което препятства съда да направи извод за реда на удовлетворяване на вземането за тях. Затова правилно съдът е върнал делото на ЧСИ с конкретни указания, които следва да изпълни, за да бъде разпределението законосъобразно.

По изложените съображения, както и тези, изложени от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272 от ГПК препраща, жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а решението да се потвърди като законосъобразно и правилно.

В отговора на жалбата другият взискател М. К. чрез пълномощника си адв.М. П. е направил искане за присъждане на разноски в производството в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.Представени са Договор за правна защита и съдействие от който е видно, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло в брой на пълномощника, както и адвокатско пълномощно в полза на адв.П.. Затова искането за разноски се явява основателно на основание чл.78, ал.3 ГПК, подкрепено с доказателства за действителното им плащане и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд