Решение № 205 от 27.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1740/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. на ПОС № 3232/29.05.2023 г., подадена от Н. С. Й. от гр. •••, ул. „•••“ бл. ••, вх. „•“, ап. ••, с ЕГН: •••••••••• чрез адвокат Л. М. от АК- Варна срещу решение № 206/28.04.2023 г., постановено по гр. дело № № 116/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Перник, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с Булстат: 000386751 искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за нарушение на авторското й право, изразяващо се във възпроизвеждането на идеен архитектурен проект за обект „Младежки център“, община Перник и разпространението му сред неограничен брой лица чрез включването му в документация за процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИ II, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“ и сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка, и сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на авторското й право, изразяващо се в разгласяването на идеен архитектурен проект за обект „Младежки център“, община Перник, чрез включването му в документация за процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИП, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“ и сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка, ведно със законната лихва за забава, върху главниците от датата на исковата молба, до окончателното им изплащане; както и ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 1 880 лв., представляваща направени по делото разноски. Жалбоподателят счита обжалваното решение за постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Излага съображения, че ищцата била автор на идеен архитектурен проект, одобрен от Община Перник, представляващ годен обект на авторско право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАСПП и подлежащ на закрила по този закон; че не било установено по делото ищцата да е дала съгласие да изработи проекта безвъзмездно; че публикуването на проекта се явявало вторично използване на същия без съгласие на неговия автор – ищцата; че ищцата дала съгласие за използване на проекта, но не безусловно, а за целите на финансирането от НФМ и проектирането на Младежкия център, но при условие за изработване на техническия проект на основата на нейния идеен проект като с устния договор между страните по делото се отстъпвало на Община Перник неизключителното право на ползване срещу определени условия и определено възнаграждение (изразено чрез възлагането на ищцата на техническия проект) по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗАПСП, при което не било задължително договорът да бъде изричен и писмен; че били извършени от страна на Община Перник нарушения на авторското право на ищцата по чл. 8, ал. 2; чл. 18, ал. 2, т. 8 и чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП; че ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които били в причинна връзка с извършените от общината нарушения; че съдът неправилно стигнал до извод, че понеже Община Перник поръчала произведението, тя можела да го ползва при условията на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Община Перник чрез адвокат М. Г. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение. В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателката Н. С. Й. чрез адвокат М. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски. Представя и писмена защита. Насрещната страна чрез адвокат Г. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски. Впоследствие представя и писмена защита. Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по предявени от Н. С. Й. срещу Община Перник обективно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както следва: сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за нарушение на авторското й право, изразяващо се във възпроизвеждането на идеен архитектурен проект за обект „Младежки център“, община Перник, и разпространението му сред неограничен брой лица чрез включването му в документация за процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИ II, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“ и сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка; сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на авторското й право, изразяващо се в разгласяването на идеен архитектурен проект за обект „Младежки център“, община Перник, чрез включването му в документация за процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИП, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“ и сключването на договор за изпълнение на обществената поръчка; ведно със законната лихва за забава, върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била архитект с дългогодишен опит в областта на архитектурното инвестиционно проектиране. По уговорка с ответната страна - зам. кмета С. К., както и други лица, изработила идеен архитектурен проект с цел Община Перник да кандидатства за финансиране по Норвежкия финансов механизъм, създаден заедно с Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство като фонд за подпомагане и намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство и укрепване на двустранните отношения между страните донори и страните бенефициенти. При възлагане на идейния проект получила уверение, че в случай, че бъде одобрен, ще й бъде възложено и разработването на проекта в техническа фаза. В началото на 2021 г. ищцата получила обаждане от представител на ответника - зам. кмета С. К., с което била информирана, че проектът бил одобрен и щяло да се пристъпи към изготвяне на документация за възлагане на обществена поръчка, в която нейните права щели да бъдат гарантирани. На 09.08.2021 г. Община Перник стартирала процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИ II, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“. Видно от електронното досие, идейният проект, изработен от арх. Й., бил част от документацията като приложение към техническата спецификация. В т. 3.1 от раздел VI - изисквания към обхвата и съдържанието на техническия инвестиционен проект изрично било посочено, че изпълнителят следва да изготви инвестиционния проект „съобразно идейния проект част „Архитектура“, изготвен за обекта, представен като приложение към техническата спецификация“. Договорът за обществена поръчка съгласно обявлението за възлагане бил сключен с определения за изпълнител в процедурата „Среги“ ООД. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП архитектурните проекти били закрилян обект на авторското право, а в чл. 5 от същия закон като автор било определено всяко физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност било създадено конкретно произведение, поради което представеният идеен проект бил обект на авторскоправна закрила. Община Перник в качеството си на възложител по смисъла на ЗУТ и страна по договор за възлагане на обществена поръчка като използвала нейния идеен архитектурен проект без да изиска изричното й съгласие и одобрение и без да й изплатила авторско възнаграждение за ползването, нарушила авторските й права, поради което й дължала обезщетение за причинените вреди. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като автор на идейната концепция, приложена към исковата молба, бил „Тера Арх“ ЕООД. Оспорва исковете и като неоснователни по основание и размер. Твърди, че на ищцата било предложено и тя се била съгласила да помогне за една обща кауза - осигуряване на финансиране за изграждане на един модерен и необходим за общината младежки център, за което било необходимо изработването на идейна концепция, като между страните не било уговаряно изплащането на възнаграждение. На ищцата не й било обещавано да й бъде възложено изработването на идейния и техническия проект, тъй като това би било заобикаляне на ЗОП и принципите, залегнали в Регламента за изпълнение на дейностите по Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. Възразява срещу твърдението, че идейната концепция била използвана без съгласието на ищцата, тъй като тя я била предоставила именно с цел кандидатстване от страна на общината по Програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвимите групи“, финансирана от Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г., което се заявява и в исковата молба. Твърди, че според уговореното ищцата следвало да изработи идейна концепция, а не идеен проект, както и че представената от нея такава не отговаряла на изискванията за идеен проект, поради което избраният изпълнител разработил идеен проект, съобразен с действащите изисквания. Оспорва ищцата да била претърпяла и претендираните неимуществени вреди. Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД, а относно правилността на обжалваното решение извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: От събраните писмени доказателства се установява, че ищцата Н. С. Й. е изготвила приложен по делото архитектурен проект от 2019 г. с обект: „Младежки център“ в УПИ II, кв. 202, по регулационния план на гр. Перник, общ. Перник; част: архитектурна и фаза: идеен проект. Между нея и различни лица, свързани с реализиране на проекта е била разменена имейл кореспонденция съответно от декември 2019 г., август и ноември 2021 г. На 20.10.2020 г. в гр. София, между Министерство на образованието и науката от една страна като програмен оператор по програма „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвими групи“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и от друга страната Община Перник като бенефициент е сключен договор № ДОЗ-44/20.10.2020 г. за изпълнение на проект № BGLD- 2.001-0001 „Изграждане на младежки център Перник - модел за високи стандарти на младежка работа“, Във връзка с договора, на 09.08.2021 г. Община Перник стартира процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИ II, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“, видно от приложената разпечатка от електронното досие на обществената поръчка. В т. ІІІ от техническата спецификация, приложена по делото, като дейност I, част от предмета на обществената поръчка, е обявено за изпълнение следното: Изготвяне и съгласуване на инвестиционен проект в т.ч: Разработване на инвестиционен проект във фаза „технически проект“, включително необходимите работни детайли за обекта и прилежащото пространство, съгласно обема и обхвата, регламентирани в ЗУТ, Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, другото приложимо действащо законодателство, както и заложените в Техническата спецификация изисквания за разработване на инвестиционния проект, както и дейности представляващи условие, следствие или допълнение към него, съобразно нормативната уредба, включително необходимите работни детайли и съгласуване на проектите с всички експлоатационни дружества и други органи и одобряване по реда на ЗУТ. Видно от електронното досие на обществената поръчка, част от документацията като приложение към техническата спецификация е идейният проект, изработен от арх. Й.. В спецификацията (т. 3.1, раздел VI - Изисквания към обхвата и съдържанието на техническия инвестиционен проект) е посочено, че изпълнителят следва да изготви инвестиционния проект „съобразно идейния проект част „Архитектура“, изготвен за обекта, представен като приложение към техническата спецификация“. Съгласно обявлението за възлагане договорът за обществената поръчка е сключен с определения за изпълнител в процедурата - „Среги" ООД, между което дружество и общината е била разменена кореспонденция от 15.03.2022 г. и 22.03.2022 г. във връзка с изпълнение на договора за обществена поръчка относно предстоящо разработване на проектната документация за обекта. Като писмени доказателства по делото са приети и представените от „Г. и партньори консултантс“ ЕООД заверени копия на документи: работен формуляр за кандидатстване; работен бюджет на проекта в евро и лева; работна риск-матрица за проекта и работен комуникационен план за проекта. По делото е приета съдебно-техническа архитектурна експертиза, изготвена от вещото лице арх. И. С. А.. Съгласно заключението, приложеният по делото архитектурен проект за „Младежки център“ в УПИ II, кв. 202, по регулационния план на гр. Перник, общ. Перник не е съгласуван от гл. архитект и не е одобрен съгласно ЗУТ - не е приложена скица-извадка от регулационен и застроителен план на гр. Перник, липсва предварителна оценка по чл. 142, ал. 2 - основание за възлагане на строеж по ЗОП. Приложеният към техническата спецификация идеен Архитектурен проект на диск в PDF файл е съобразен с изработения по възлагане на Община Перник част „Архитектура“ за изпълнението на строеж: „Младежки център в УПИ II, в кв. 202 по регулационния план на гр. Перник“, като информацията, която дава документацията на хартиен носител, и информацията от съдържанието на PDF формата са идентични. Според Методиката за определяне на размера на възнагражденията, обн. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., изм и доп., бр. 37 от 07.05.2019 г., за строеж със себестойност 1 651 230 лв. трета хоН.рна зона - за идеен проект 15 %, дължимото възнаграждение е 19 915.50 лв. От материалите по делото и прегледаните книжа и документи вещото лице е установило идентичност на проекта, наличен в документацията по Обществената поръчка, и този, представен с исковата молба. Идейният проект отговаря на Наредба 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти. Наредбата касае обем и съдържание - ситуация, разпределения, покривни линии, фасади, разрези, обяснителна записка, като допълнителни елементи на проекта, поискани от възложителя, се представят допълнително. Идейният проект дава архитектурни решения - достатъчни обеми, площи, евакуация, вход-изход, комуникация, сертифицирани материали и др. Детайлни решения се дават във фаза технически проект по части Противопожарна безопасност, Електро, Отопление и вентилация и ВиК, съгласно Наредба № 13-1971 от 2009 г. за строително-техническите норми за осигуряване на безопасност при пожар. Въпросът дали сградата може да функционира без технически помещения се решава във фаза Технически проект. Озелененият покрив не е покрив-градина и не се предвижда достъп. Котите и насипите са въпрос на проектантски решения, които следва да бъдат стриктно изпълнени от строителя и не са обект на възражения. Идейният проект по част Архитектура е основание за издаване на разрешение за строеж, когато е придружен с конструктивен проект за основите до „кота нула“. За последващи строително-монтажни дейности, техническият проект трябва да бъде готов, одобрен и строителното разрешение допълнено. По оспорване на експертизата от страна на ответника, по делото е допусната и приета повторна съдебно-техническа архитектурна експертиза относно част от задачите по първоначалната, изготвена от вещото лице А. А. С.. Съгласно заключението, представеният по делото архитектурен проект отговаря на изискванията за идеен проект по смисъла на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Върху чертежите на представения проект няма одобряващи печати от главния архитект на община Перник, а само кръгъл печат от общинската администрация, поради което няма доказателства, че процесната идейна концепция е възложена на „Тера Арх“ ЕООД. Приложеният проект е изготвен във фаза Идеен проект, а съгласно Наредба № 1з-1917 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар - детайли решения по част Пожарна безопасност се разработват във фаза Технически проект от проектирането. Архитектурният проект, видно от поставените печати от проектанта върху чертежите, е изработен през м. декември 2019 г., а Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. е влязла в сила след изготвянето на процесната идейна концепция. В приложения проект фигурират санитарно-битови помещения, а именно: санитарни възли, прилежащи към всяка спалня, складово помещение към кафе-бар, санитарни възли към офис-персонал, санитарни възли, които могат да се ползват от посетителите на първия етаж, като помещения с надпис „технически“ не са означени върху проекта. Без технически помещения сградата не би могла да функционира, а какви точно са необходими за процесния обект може да се установи с проект по съответната част във фаза Технически проект от проектирането. В представения идеен архитектурен проект е предвиден озеленен покрив, до който не е показан достъп. Според вещото лице коти -0, 90, +/0, 00, -3, 00, на които са разположени първи етаж и сутерена на сградата, не биха създали трудност при бъдещо строителство, като не представляват сутерен и не са в противоречие с конструктивните нормативни изисквания. Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ „разрешение за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издава въз основа на одобрен проект при условията на чл. 142, ал. 2 ЗУТ. Според чл. 142, ал. 2 ЗУТ инвестиционният проект може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравна защита, както и взаимна съгласуваност между отделните части на проекта. В случая предварителна оценка на съответствието за представения проект не е извършена. По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са като свидетели Ц. Т. Д. (без родство с ищцата) и Й. К. Й. - съпруг на ищцата. Свидетелката Д. твърди, че с ищцата били колежки, работели в една катедра в университета и се виждали всеки ден. През 2019 г. тя й споменала, че имала проблем, тъй като общината използвала идейния проект, който тя изготвила и входирала, без нейно разрешение за обявяване на обществена поръчка. Знае, че била получила задание от Община Перник за изготвяне на идеен проект за младежки център и че задачата трябвало да бъде изпълнена за много кратко време поради кратките срокове, свързани с финансирането. Й. не споделяла с нея параметрите относно финансовата част. Свидетелят Й. твърди, че в средата на м.12.20219 г. по телефона се обадил Л. Б., който предложил на Н. Й. да участва в среща със С. К. - зам. кмет, във връзка с финансиране за изграждане на младежки център на територията на гр. Перник. Знае, че тя приела да изработи идеен проект, с който общината да участва в тази възможност за финансиране, а по отношение на сключването на договор за изготвянето му й било отговорено, че ако проектът бъде одобрен ще й бъде възложено да доработи проекта в техническата фаза и тогава ще бъдат уредени финансовите взаимноотношения. Тя се съгласила, изготвила проекта за една седмица и го предала на Л. Б., както и по електронната поща на Общината. Разбрали, че проектът бил одобрен и следвало да се пристъпи към обществената поръчка, за което проектът, изготвен от нея, бил публикуван на сайта на Община Перник. Съпругата му не участвала в обществената поръчка, защото мислили, че щяла да участва в проектантския екип, който щял да изготви техническата фаза като автор на проекта. С оглед на така установеното от фактическа страна, от правна такава настоящият съдебен състав приема следното: За да бъде ангажирана отговорността на ответника по така предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение – обект на закрила; 3) срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4) виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението в нарушение на авторското право на ищеца и 5) за ищеца да са настъпили вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение на ответника. Липсата на която и да е от кумулативните предпоставки е достатъчна, за да обоснове извод за неоснователност на исковата претенция. В случая е доказано наличието на годен обект, подлежащ на закрила по ЗАПСП, а именнно процесния идеен архитектурен проект за обект „Младежки център“, община Перник. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като одобрените архитектурни проекти са изрично посочени като обект на авторско-правна закрила в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП (ред. ДВ бр. 25/2011 г. ), при което законът не прави разлика между видовете проекти в отделните фази на инвестиционно проектиране. От заключенията и по двете приети от съда експертизи се установява, че процесният одобрен архитектурен идеен проект отговаря на нормативните изисквания за инвестиционните проекти, както и че ответната община го е приела в качеството на възложител, с оглед и на което се налага извод, че същият е обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП. Налице е и втората предпоставка, доколкото по делото се установи, че ищцата е носител на авторското право. Разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП дефинира автора като физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение, а други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон, а с разпоредбата на чл. 12 ЗАПСП, касаеща авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата, конкретизира, че авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице, както и че авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. При тази законова регламентация и с оглед представения с исковата молба архитектурен проект, от който е видно, че като проектант е посочена ищцата Н. С. Й., т.е. лицето, създало архитектурния проект, следва да се приеме, че именно тя е неин автор, независимо от нанесените печати на дружеството „Тера Арх“ ЕООД и положен подпис на негов представител, което не е извършвало творческа дейност и не е носител на авторски права върху проекта като е без значение дали му принадлежи собствеността върху произведението. По делото е установено и това, че срокът на закрила на авторското право по чл. 27, ал. 1 ЗАПСП не е изтекъл, което обстоятелство не е и спорно между страните. Настоящият съдебен състав намира обаче, че в случая не са налице последните две от горепосочените кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, а именно ответникът виновно и противоправно да е използвал произведението на ищцата в нарушение на авторското му право, вследствие на което за ищеца да са настъпили вреди. В тази връзка, а и доколкото искът е предявен срещу община, т.е. срещу юридическо лице, следва да се има предвид, че нарушение на авторско право по смисъла на чл. 95 ЗАПСП е налице, когато авторските правомощия се упражняват без съгласието на носителя на авторското право и без това да е позволено от закона. Тъй като се касае за специална деликтна отговорност в областта на авторското право и сродните му права е необходимо да е налице виновно поведение, което предполага, че нарушителят на авторското право може да бъде само физическо лице, както и изрично е посочено в разпоредбата на чл. 95г ЗАПСП, съгласно която юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното. Следователно, за ангажиране на отговорността на ответната община за вреди от нарушаване на авторското право на ищцата е необходимо да се установи, което е в доказателствена тежест на последната, че авторските правомощия са били упражнявани без нейно съгласие и без това да е позволено от закона от физическо лице, което е представлявало Община Перник, от неин служител или от наето от нея лице. Именно това не е доказано по делото. От събраните доказателства се установи, което се твърди и от самата ищца, че тя е имала уговорки с представител на ответната община – зам. кмета С. К., както и с други лица, да изработи идеен архитектурен проект с цел общината да кандидатства за финансиране по Норвежкия финансов механизъм, създаден заедно с Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство като фонд за подпомагане и намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство и укрепване на двустранните отношения между страните донори и страните бенефициенти. При това, ищцата получила уверение, че в случай, че бъде одобрен изготвения от нея идеен проект, то ще й бъде възложено и разработването на проекта в техническата фаза. В началото на 2021 г. ищцата е получила обаждане от посочения представител на Община Перник - зам. кмета С. К., с което е информирана, че проектът е одобрен и ще се пристъпи към изготвяне на документация за възлагане на обществена поръчка, в която нейните права ще бъдат гарантирани. По делото е установено и това, че в документацията към започнатата от Община Перник на 09.08.2021 г. процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: „Младежки център в УПИ II, кв. 202 по регулационния план на гр. Перник, община Перник“, е включен и идейният проект, изработен от арх. Й., като приложение към техническата спецификация. При така установеното е видно, че използването на процесния идеен проект от общината, с посочване на неговия автор – арх. Н. Й., е съобразно даденото от ищцата съгласие за това, както и с оглед целта, за която е бил поръчан и не би могло да се направи извод, че служител на общината е извършил виновно нарушение на авторските права на ищцата, след като авторско й произведение е използвано въз основа на нейното съгласие. Този извод не се променя от твърдяното от ищцата обстоятелство, че не и било заплатено възнаграждение. Това би било неизпълнение на възникнали такива уговорки между страните, ако такива са били валидно уговорени, но не може да обуслови нарушение на авторските й права, съответно ангажиране на деликтната отговорност на ответната община, а поражда право на ищцата да претендира реалното изпълнение или обезщетение за вредите от неизпълнението, каквато претенция е извън предмета на настоящия правен спор. Отделно от това, за пълнота на изложението следва и да се отбележи, че от всички събрани по делото доказателства, не се установява между страните по делото да е уговорено конкретно парично възнаграждение, дължимо на ищцата срещу даденото от нея съгласие и поет ангажимент да изготви процесния идеен архитектурен проект, нито пък е установено, че до момента на предявяване на исковата молба, ищцата е предявявала каквито и да е материални претенции към общината – в осъществената между страните кореспонденция въобще не се споменава за заплащане на някакво парично възнаграждение на ищцата, нито впоследствие тя е отправяла покана за това до общината. Напротив, по делото се установи, което се твърди и от самата ищца, че срещу изготвения от нея проект и неговото използване в процедурата по обществената поръчка, за което ищцата се е съгласила, тя е имала очаквания да получи възлагане и разработването на проекта в техническа фаза и съответни материални облаги в случай на нейно участие в обществената поръчка. Неизпълнението обаче на такива уговорки от страна на представител на общината по никакъв начин не може да бъде определено като нарушение на авторското право на ищцата върху процесния проект. Същото важи и относно възражението по жалбата, че изготвянето на техническия проект по обществената поръчка било възложена на трети лица, а не на ищцата, с което се нарушавало авторското й право. В съответствие с основните принципи и правила по ЗОП възлагане на проектирането по обществената поръчка следва да се извърши при условията на състезателност и конкуренция между различни участници, при което избирането на трето лице не накърнява правата на ищцата върху изработения от нея проект, още повече, че по делото се установи, че избраният изпълнител не е използвал процесните чертежи на арх. Н. Й., а същият сам си е изработил, при спазване на действащата нормативна уредба, идеен проект, след неговото одобрение и технически такъв и т.н. до момента, в който сградата е построена на етап груб строеж. При липсата на установено виновно и противоправно поведение на физическо лице – представител на Община Перник, изразяващо се в нарушение на авторското право на ищцата върху процесния идеен архитектурен проект, то не би и могло да е налице пряка причинно-следствена връзка между такова поведение и настъпили за ищцата вреди. Предвид гореизложеното, предявеният от Н. С. Й. срещу Община Перник иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, което важи и за акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, уважаването на която е обусловено от уважаване на основния иск. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба на Н. С. Й. за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, жалбоподателката Н. С. Й. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК да заплати на въззиваемата страна Община Перник сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София