Решение № 4972 от 27.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9746/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 8033 от 18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 42602/2021 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „ЗАД Б.В.И.Г.” АД срещу „Е.с.о.” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания на „ЗАД Б.В.И.Г.” АД срещу „Е.с.о.” ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2015/2021 г. на СРС, за сумата 10483 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение на застраховано по застрахователна полица „Електронно оборудване” № 33031180600R21481 лице „Д.п.” АД за настъпило на 24.01.2019 г. застрахователно събитие – увреждане на печатна машина „Хайделберг Спийдмастер” XL 106”, за което е образувана щета № 3303180600/01-19, ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до изплащане на вземането, и за сумата 914 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 12.01.2021 г. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът „ЗАД Б.В.И.Г.” АД е осъден да заплати на ответника „Е.с.о.” ЕАД разноски в размер на 650 лева. Решението е обжалвано от ищеца „ЗАД Б.В.И.Г.” АД с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Жалбоподателят излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че претендираните вреди не са настъпили в резултат на виновно поведение на служители на ответника, а са последица от случайно събитие. Поддържа се, че не е случайно събитие генериране на пренапрежение от захранващите електрически системи, а от друга страна в случай, че липсва виновно и противоправно поведение на служители на ответника, то отговорността му следвало да бъде ангажирана на основание чл. 410, ал.1 т. 3 от КЗ в качеството му на собственик на вещта, от която са произтекли вреди. Сочи се, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на повторната съдебно- техническа експертиза било установено, че на 25.01.2019 г. е имало четири неуспешни автоматични повторни изключвания, от което следвало, че са настъпили четири пика на напрежението от порядъка на 950-1330 V всеки. Не били ангажирани от ответника доказателства, че той е взел всички необходими мерки и е направил всичко необходимо, но увреждането е било непредвидимо или непреодолимо, за да се освободи от отговорност по чл. 49 от ЗЗД. По делото нямало данни за монтирани от ответника катодни отводители, колко са на брой, какви пренапражения са в състояние да преодолеят и дали в конкретния случай са могли да предотвратят настъпването на вредата. Не било изслушано експертно заключение в тази връзка и не били ангажирани писмени доказателства за техническите спецификации на катодните отводители. Въззивникът поддържа, че вината на ответника не е изключена, тъй като не е установено по категоричен начин същият да е направил всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносният резултат, във връзка с което се позовава на ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 7/1958 г. Не били налице ангажирани от ответника каквито и да било доказателства, които да установяват какви конкретни мерки същия е предприел, за да избегне проявленията на пиковете в напрежението. Сочи се в тази връзка, че като независим оператор на електропреносната система на Република България ответникът следва да е добре запознат със спецификата в работния режим на експлоатираните електросъоръжения, които експертът определя като допустими работни режими, а не аварийни такива. С оглед на това въззивникът счита, че в случая липсва характеристиката предвидимост на възникващото пренапрежение на автоматични повторни включвания на електрическите съоръжения. Поддържа, че след като настъпването на пренапрежение е предвидимо, то ответникът дължи предприемане на адекватни мерки, които да ограничат или препятстват настъпването на вреди за крайните потребители на електрическа енергия, което произтича и от нормативно установените в чл. 86, ал. 2 и ал. 4 и чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗЕ задължения на оператора на електропреносната мрежа. След като няма данни какви мерки е предприел ответникът за предотвратяване на вредите, а налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност за репариране на вредите, настъпили от пикове на напрежението, генерирани от стопанисване на електрическите съоръжения. С оглед на това въззивникът счита, че е налице основанието по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника като възложител на дейностите, свързани с поддържането на обектите и съоръженията на електропреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа, от неизпълнението на които се е стигнало до пикове в подаваното напрежение и тока, довело до увреда на два броя дисплеи на офсетовата печатна машина. Въззивникът излага и довод, че алтернативно е следвало да се разгледа и основанието по чл. 50 от ЗЗД за имуществената отговорност на ответника като собственик на двата електропоровода, които захранват п/ст Русе, а именно ВЛ „Ангел Кънчев” и ВЛ „Обретенов”, в работата на които са констатирани автоматични повторни включвания в интервала от 05.11 ч. до 5.35 ч. на 25.01.2019 г., от което са генерирани пренапрежения, довели до настъпване на процесните вреди. В тази връзка се сочи, че ако се приеме извода на вещото лице по повторната СТЕ, че пикът не напрежението при автоматични повторни включвания е нормален и присъщ работен режим на електрическото съоръжение въздушен електропровод, то вредите са резултат от типичните и присъщи свойства на вещта, което от своя страна обуславяло ангажиране отговорността на ответника по чл. 50 от ЗЗД в качеството му на собственик на ВЛ „Ангел Кънчев” и ВЛ „Обретенов”, в които са генерирани посочените пренапрежения. С писмения си отговор ответникът „Е.с.о.” ЕАД оспорва въззивната жалба. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: ЗАД „Б.В.И.Г.” е предявило срещу „Е.с.о.” ЕАД иск за признаване за установено съществуването на вземания за сумата 10483 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 3303180600/01-19 по застраховка „Електронно оборудване”, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, и сумата 914 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 05.03.2020 г. до 12.01.2021 г. В исковата молба се твърди, че на 24.01.2019 г., в интервала 20, 30 ч. – 21, 00 ч., били установени серия от токови удари на територията на „Д.п.” АД с адрес на потребление: гр. Русе, бул. ••••, като в резултат на тези токови удари били увредени 2 броя дисплеи на печатна машина „HDM Speedmaster XL 106s/n FS001535”. Твърди се, че на 30.01.2019 г. служители на „Електроразпределение Север” АД извършили проверка на посочения обект с аб. № 1242046 и бил изготвен констативен протокол за настъпилата повреда на посочената печатна машина. За настъпилата повреда на печатната машина „Д.п.” АД уведомило фирмата производител, която след проверка на машината установила, че повредата е засегнала електронните платки на двата дисплея, които не подлежат на ремонт и следва да бъдат подменени с нови, като стойността на необходимите резервни части за възстановяването на машината е на стойност 14379, 29 лв. /с ДДС/ съгласно издадена от „Х.Б.” ЕООД проформа фактура. Твърди се, че двата дисплея били поръчани и заплатени, съответно на 29.05.2019 г. и 07.10.2019 г. Твърди се, че към датата на повредата посочената печатна машина била застрахована при ищеца с полица „Електронно оборудване” № 33031180600R21481, сключена с „Д.п.” АД. По заявление на застрахованото лице за настъпване на застрахователното събитие при ищеца била образувана щета № 3303180600/01-19, по която било одобрено изплащане на застрахователно обезщетение в размер 11230 лв., представляваща общата стойност на /без ДДС/ на увредените 2 броя дисплея на печатната машина. След приспадане на договореното самоучастие на застрахованото лице „Д.п.” АД в размер на 750 лв., на същото на 18.10.2019 г. била изплатена от ищеца сума от 10483 лв. С плащане на застрахователното обезщетение в размер на тази сума ищецът встъпил в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата в размер на заплатеното обезщетение, на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ. Ищецът предявил претенцията си за репариране на претърпените вреди към електроразпределителното дружество „ЕРП Север” АД, в отговор на което последното го уведомило, че колебанията в електроподаването на 24.01.2019 г. се дължат на изключване и повторни включвания и изключвания на електропровод „Абланово” 110 kV, който е собственост на „Е.с.о.” АД /”ЕСО” АД/, поради което „ЕРП Север” АД не носи отговорност за настъпилата повреда. С оглед на това ищцовото дружество предявило претенцията си към ответника „ЕСО” АД, но до момента на подаване на исковата молба плащане по така заявената претенция не било постъпило. Сочи се, че от деня, следващ получаване на регресната покана, ответникът дължи и обезщетение за забава върху платеното застрахователно обезщетение за периода от 05.03.2020 г. до 12.01.2021 г. Твърди се, че за регресните вземания на ищеца срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2015/2021 г. на СРС, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК. С оглед на тези твърдения ищецът е отправил искане за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 10483 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 3303180600/01-19 по застраховка „Електронно оборудване” за виновно причинени вреди на застраховано имущество – печатна машина „Хайделберг Спийдмастер”, собственост на застрахованото лице, причинени от колебания в електроподаването от електропровод „Абланово”, собственост на ответника, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и сумата 914 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 05.03.2020 г. до 12.01.2021 г. /датата на получаване на регресната покана до датата на подаване на заявлението по ч. 410 от ГПК/. В отговора на исковата молба ответникът „Е.с.о.” ЕАД оспорва предявените искове. На първо място ответникът излага възражение за недопустимост на исковете поради липсата на пасивна процесуална легитимация, във връзка с което отправя искане за прекратяване на производството. Поддържа, че „Д.п.” АД не е пряко присъединено като краен клиент към електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД – присъединяването му към електропреносната мрежа не се осъществява директно чрез съоръженията на „ЕСО” ЕАД. Сочи, че исковата претенция е насочена срещу ненадлежен ответник, тъй като „ЕСО” ЕАД няма договорни отношения с „Д.п.” АД за предоставяне на мрежови услуги „достъп до електропреносната мрежа” и „пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа”. Алтернативно ответникът релевира доводи за неоснователност на предявените искове. Излага твърдение, че на 24.01.2019 г. е имало къси съединения по електропровод „Абланово”110 кV, видно от приложеното извлечение от оперативните дневници, водени при „ЕСО” АД в изпълнение на задължението му по чл. 119 от Наредба № РД-16-57/28.01.2008 г. От тези дневници и другите приложени писмени доказателства било видно, че на процесната дата са реализирани успешно автоматични повторни включвания и две неуспешни такива. По отношение на неуспешните включвания следвало да се има предвид, че електропровод 110 кV „Абланово” е с изходящ от шините на подстанция „Образцов чифлик” и няма пряка връзка със захранването на „Д.п.” АД, и изключването му в никакъв случай не може да доведе до прекъсване на захранването на потребител, присъединен към електропровод на средно напрежение, изходящ от подстанция „Русе”. Схемата на захранване на подстанция „Русе” 110/20.10кV функционирала по начин, при който изключването на който е да е елемент от нея, както и на групи от елементи, не водят до отклонение на стойностите на напреженията в който и да е от възлите на преносната мрежа, претоварване на оставащите в работа елементи и нарушения в качеството на електроснабдяването. Ответникът счита, че от негова страна не е налице неправомерно преустановяване подаване на напрежение от подстанция „Русе” 110/20/10 кV по изводи, захранващи електроразпределителната мрежа собственост на „Електроразпределение Север” АД, и „ЕСО” АД няма отношение към причинените имуществени вреди. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка за вреда, причинена от служители на ответното дружество поради неизпълнение на задълженията им във връзка с преноса на електрическа енергия, и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за посочения период. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и същият има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение. Правната квалификация на претенцията по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, се извежда от изложените в исковата молба твърдения, че настъпилото увреждане на застрахованата при ищеца вещ /печатна машина/ е причинено в резултат на „колебания в електроподаването от електропровод „Абланово”, собственост на ответника, дължащо се на извършено на посочената дата 24.01.2019 г. изключване и повторни включвания и изключвания на посочения електропровод. Тези твърдения за причинени вреди в резултат на изпълнение от страна на ответното електропреносно дружество на задълженията му връзка с електроподавеното обосновават претенция за обезвреда по чл. 49 от ЗЗД. Доколкото не се твърди увреждането да е причинено от конкретна вещ поради нейните обективни конструктивни свойства, то претенцията за обезщетяване на вредите не се основава на чл. 50 от ЗЗД. Правната квалификация по чл. 50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещи, е приложима, когато вредата е причинена единствено от действието на самата вещ, а не е резултат на действия или бездействия на трети лица при извършване на работа с тази вещ. Ищецът не е въвел в исковата си молба относими към иска по чл. 50 от ЗЗД твърдения, а в петитума е посочил, че исковата сума, представляваща заплатеното от него застрахователно обезщетение за вредите на застрахованото имущество са причинени от колебания в електроподаването, т.е. те са резултат от извършване на определена работа, а не от присъщите свойства на определена вещ. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявената претенция по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, съответства на така изложените в исковата молба твърдения относно настъпването на вредите и заявения петутим, като съдът е изследвал относимите към нея обстоятелства, а именно - дали вредата на процесната застрахована при ищеца вещ, за която същият е заплатил застрахователно обезщетение, е настъпила в резултат на противоправно поведение на ответника /чрез негови служители/ във връзка с изпълнението на задълженията му по осъществяване на пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа. Доколкото твърдения за причиняване на претендираните вреди от конкретна собствена на ответника вещ поради нейните присъщи обективни свойства /обуславящи правна квалификация на претенцията по чл. 50 от ЗДД/ не са въведени от ищеца в първоинстанционното производство и не е отправено от него искане /било то в условията на евентуалност или алтернативност/ за установяване съществуването на негови вземания за такива вреди, законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл само в рамките на заявения предмет по чл. 49 от ЗЗД. С оглед на това въведените за пръв път с въззивната жалба доводи за приложимост на чл. 50 от ЗЗД за отговорността на ответника като собственик на двата електропровода /ВЛ „Ангел Кънчев” и ВЛ „Обретенов”/, захранващи п/ст Русе, в работата на които са констатирани АПВ, от което са генерирани пренапражения, довели до настъпване на процеснните вреди, са преклудирани и не следва да се съобразяват от въззивния съд при проверката на обжалваното решение. В отговор на направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация, основано на твърдението, че между него и „Д.п.” АД няма договорни отношения за предоставяне на мрежови услуги „достъп до електропреносната мрежа” и „пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа”, следва да са посочи, че наличието на облигационно отношение между ответника и увреденото лице в случая е ирелевантно, тъй като претендираното вземане не се основава на договорно неизпълнение. Предмет на претенцията са вреди, настъпили при изпълнение на нормативно установени задължения на ответното дружество за осигуряване на правилно и безопасно функциониране на електропреносната мрежа. Отделно от това, следва да се отбележи, че установяването на предпоставките, обуславящи пасивната легитимация по предявен иск, е въпрос на основателността на иска, а не на неговата допустимост. За да е основателен иска по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, осъществяване на предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника чл. 49 от ЗЗД за тези вреди /възлагане на работа, деяние на изпълнителя, вреда, причинна връзка между деянието е вредата, като вината на извършителя се предполага/, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. Не е спорно по делото, а се установява от представената застрахователна полица, че на 03.10.2018 г. между ищеца и „Д.п.” АД е бил сключен договор за имуществена застраховка с предмет електронно оборудване, а именно – офсетова печатна машина „Хайделберг Спийдмастер XL106, с период на покритие от 06.10.2018 г. до 06.10.2019 г. Не се спори също, че посочената печатна машина е собственост на „Д.п.” АД и същата на процесната дата 24.01.2019 г. се е намирала в електроснабден имот с адрес гр. Русе, бул. ••••, с аб. № 1242046. Видно от приетия като неоспорен констативен протокол от 30.01.2019 г., съставен от служител на „Електроразпределение Север” АД, че на посочената дата след извършен оглед на горепосочения обект е констатирана повреда на два броя дисплеи на печатна машина „HDM Speedmaster XL 106”. Не е спорно също и се установява от представената застрахователна преписка, че по образуваната при ищеца по заявление на „Д.п.” АД щета № 3303180600/01-19 е определено застрахователно обезщетение за повредената печатна машина в размер на 10483 лв., която сума е заплатена от ищеца на застрахованото лице на 18.10.2019 г. Видът на повредата на машината и стойността на подменените части са установени от представените сервизен протокол и фактура, издадени от фирмата производител „Х.Б.” ЕООД. На 27.02.2020 г. ищецът е отправил до ответното дружество „Елекроенергиен системен оператор” ЕАД регресна покана за заплащане на сумата 10483 лв., представляваща заплатеното по горепосочената щета застрахователно обезщетение, получена на 04.03.2020 г., като ответникът е отказал да плати посочената сума. С оглед на горните безспорни по делото факти е доказано наличието на сключен договор за имуществено застраховане, настъпването на застрахователно събитие /повреда на застрахованата вещ/ и плащането на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования в действителния размер на вредата. Спорният между страните въпрос е дали повредата на застрахованата печатната машина е настъпила по описания в исковата молба начин, а именно – вследствие на токови удари, настъпили на 24.01.2019 г. в интервала от 20, 30 ч. до 21, 00 ч. при електроподаването от електропровод „Абланово”, причинени от служители на ответното дружество при извършване на възложената им работа. Ответникът „Е.с.о.” ЕАД притежава лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г. на ДКЕВР за извършване на дейността „пренос на елекрическа енергия” на територията на Република България и същият е сертифициран като независим преносен оператор с решение № С-5 от 30.07.2015 г. на КЕВР. В качеството му на „оператор на елекропреносната мрежа” по смисъла на чл. 34а от ДР на ЗЕ ответникът осъществява пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация, поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за пренос на електрическа енергия. Предметният обхват на дейността по пренос на електрическа енергия, респ. на задълженията на оператора на електропреносната мрежа, е определен в чл. 86, ал. 3 и чл. 87, ал. 2 от ЗЕ. Правата и задълженията на оператора на електропреносната мрежа са регламентирани в Правилата за управление на електроенергийната система, приети от ДКЕВР /обн. ДВ бр. 6/2014 г./ на основание чл. 83, ал.1, т. 4 от ЗЕ. Операторът на електропреносната мрежа осигурява експлоатацията, поддръжката и надлежното функциониране на електропреносната мрежа. От писмените доказателства по делото /оперативни дневници на „ЕСО” ЕАД за подстанции „Образцов чифлик” и „Русе”, справки от авариен бюлетин, схеми за свързване на тези подстанции, писмо от „Електроразпределение Север” АД/, както и от заключенията на СТЕ се установява, че на процесната дата 24.01.2019 г. са били реализирани следните изключвания на електропровод „Абланово” 110 кV: в 20, 06 ч. – успешно АПВ /автоматично повторно изключване/ - късо съединение между фази А и С на 28% от подстанция „Образцов чифлик”; в 20, 21 ч. – успешно АПВ - късо съединение между фази А и С на 28% от подстанция „Образцов чифлик”; в 21, 00 ч. – неуспешно АПВ - късо съединение между фази А и С на 28% от подстанция „Образцов чифлик”. Според основното заключение на СТЕ на в.л. Д. Георгиев, при всяко едно от късите съединения по електропровода „Абланово” на 24.01.2019 г. защитите в подстанция „Образцов чифлик” са изключвали повредите с първа зона на дистанционната защита и първо стъпало на земната защита, като автоматичните прекъсвачи 110 кV в подстанция „Образцов чифлик” са изключвали за време по-малко от 0, 1 секунда след появата на късото съединение, което време е по-малко от посоченото в чл. 21, т. 6 от Правилата за управление на електроразпределителните мрежи. За процесната дата 24.01.2019 г. в оперативния дневник на подстанция „Русе”110/20/10кV не са регистрирани изключвания на захранващите подстанцията въздушни електропроводи „Обретенов” и „Ангел Кънчев”. Не са регистрирани и изключвания на трансформатори в трафопостовете, захранени с ел. енергия от извод „Полиграфия”, който захранва трафопост „Полиграфически комбинат”. Електропровод 110 кV „Абланово” е изходящ от шините на подстанция „Образцов чифлик”. Изводът на експерта е, липсва причинно-следствена връзка между изключванията на електропровод „Абланово” 110 и настъпилите повреди по печатната машина. Според заключението на повторната СТЕ, изготвено от в.л. П.Стоянов, няма свързаност между въздушен електропровод „Абланово” 110кV и мрежата 20кV на „ЕРП Север”. Изключването на 110 кV „Абланово” не може да предизвика прекъсване в ел. захранването на „Д.п.” АД. В подстанция „Русе” не могат да се регистрират „няколко успешни и неуспешни повторни включвания и изключвания”, защото електропровод „Абланово” свързва подстанция „Образцов чифлик” с подстанция „Тетово”. В оперативните дневници няма информация за смущения в ел. захранването на подстанция „Русе”, предизвикани от режима на работа на въздушен електропровод „Абланово”. Увреждането на електронните елементи на дисплеите на процесната печатна машина не е предизвикано от подадено нестандартно /по-високо или по-ниско/ напрежение, а от пикове на захранващото напрежение вследствие нормални експлоатационни комутационни пренапражения, възникнали в захранващите подстанция „Русе” въздушни електропроводи „Обретенов” и „Ангел Кънчев”. Увреждането на дисплеите е вследствие преминали пикове на напрежението в захранващото ниско напрежение, предизвикани от нормални експлоатационни комутативни пренапрежения на електропровод „Обретенов” и електропровод „Ангел Кънчев”. Според експерта липсва причинно-следствена връзка между аварийните изключвания на електропровод „Абланово” и настъпилите вреди. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в оперативния дневник на подстанция „Русе” 110/20/10 кV на 24.01.2019 г. в интервала между 20, 06 – 21, 00 ч. няма регистрирани изключвания, няма регистрирани изключвания на извод „Полиграфия”, съответно ТП „Полиграфически комбинат”. В този интервал от време не е имало пренапрежения, предизвикани от мълнии или от комутационни операции на съоръженията 110 кV и 20 кV, изходящи от подстанция „Русе”. В заключението е начертана схема на електрическата мрежа, касаеща снабдяването на имота на ищеца, в която са посочени отделните електрически съоръжения и границана на собственост между ответното дружество и електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север” АД. С оглед категоричните експертни изводи при приетите основното и допълнително заключение на СТЕ следва да се приеме, че не е налице неправомерно действие или бездействие на служители на ответното електропреносно дружество на посочената в исковата молба дата 24.01.2019 г., което да е в причинно-следствена връзка с претендираните вреди, изразяващи се повреда на собствената на ищеца печатна машина по описания в начин, а именно - в резултат на токови удари, причинени от изключвания и повторни включвания на електропровод „Абланово” 110 кV. Безспорно е, че електропровод „Абланово” 110кV, като част от електропреносната мрежа, е собственост на ответника „ЕСО” ЕАД. Установено е, че на процесната дата 24.01.2019 г. е имало къси съединения по този електропровод, при което са реализирани автоматични повторни изключвания от подстанция „Образцов чифлик” – две успешни и едно неуспешно. Както е посочено и вещите лица и е видно от съдържащата се с допълнителното заключение на СТЕ схема на свързване на електрическата мрежа, касаеща обекта на ищеца с адрес на потребление гр. Русе, бул. ••••, че електропровод „Абланово” 110 кV е изходящ от шините на подстанция „Образцов чифлик” и няма връзка със захранването на обекта на „Д.п.” АД. При това положение изключването на напрежението по електропровод „Абланово” 110 кV не може да предизвика прекъсване на електрозахранването на обекта на „Д.п.” АД, категоричен извод за което е направен в двете приети експертни заключения. Посоченият обект на ищеца се захранва от трафопост „Полиграфически комбинат”, който трафопост е собственост на електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север” АД. Този трафопост им връзка с подстанция „Русе”110/20/10, собственост на ответника. Тази подстанция е проектирана и включена към пръстена на преносната мрежа 110 кV така, че изключването на който и да е елемент от пръстена 100 кV, както и на група от елементи, не води до отклонение на стойностите на напреженията в който и да е от възлите на преносната мрежа, претоварване на оставащите в работа елементи и нарушения на качеството на електроснабдяването. По делото няма данни на процесната дата 24.01.2019 г. подстанция „Русе” 110/20/10 да е оставала без захранващо напрежение 110 кV под нормативно установените граници. В записите на оперативната документация в подстанция „Русе” не са регистрирани изключвания на захранващите подстанцията въздушни линии „Обретенов” 110кV и „Ангел Кънчев” 110кV, които са част от електропреносната мрежа на ответника. Няма данни и за изключвания по извод 20 кV, в това число и по кабелна линия „Полиграфия” 20кV, която захранва трафопост „Полиграфически комбинат”. В процесния период от време не са установени пренапрежения, предизвикани от мълнии или от комутационни операции по електросъоръженията 110 кV и 20 кV, изходящи от подстанция „Русе”. С оглед на горното изводът е, че не е налице причинно-следствена връзка между процесната повреда на застрахованата при ищеца печатната машина и реализираните на процесната дата изключвания на електропровод „Абланово”. След като при установената схема на свързаност на електрическите съоръжения, осигуряващи захранването на процесния обект на застрахованото лице „Д.п.” АД, няма връзка между електропровод „Абланово” 110 кV и захранването на обекта на „Д.п.” АД, то реализираното на процесната дата 24.01.2019 г. изключване на напрежението по електропровод „Абланово” 110кV посредством автоматични повторни изключвания не е причинило повреждането на застрахованата печатна машина, репарирането на които вреди са предмет на настоящото производство. Поради липсата на причинна връзка между претендираните вреди и реализираните на процесната дата 24.01.2019 г. изключвания и повторни включвания от електропровод „Абланово” /т.нар. в исковата молба ”колебания в електроподаването от електропровод „Абланово”/, не е налице основание за реализиране на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на стойността на тези вреди. При този извод е безпредметно да се обсъжда въпроса дали изключването на напрежението от електропровод „Абланово” на процесната дата е реализирано съобразно установените законови изисквания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява неизпълнение от страна на ответното дружество на нормативно установени задължения при реализираното на процесната дата изключване на напрежението от електропровод „Абланово” 110кV, в частност задълженията му при изпълнение на системната услуга „регулиране на напреженията в електропреносната мрежа”, установени в чл. 157 и чл. 122 от Правилата за управление на електроенергийната система. Според основното заключение на СТЕ на електропорвода, захранващ подстанция „Русе”, са монтирани релейни защити /описани в заключението/, осигуряващи изключване на повреденото съоръжение в резултат на късо съединение, като автоматичните прекъсвачи 110кV на електропровода в подстанция „Образцов чифлик” са изключвали за време по-малко от 0, 1 секунда след появата на късо съединение. Това време е по-малко от предвиденото в чл. 21, т. 6 от Правилата за управление на електроенергийната система допустима понижена стойност на напрежението по време на къси съединения. С оглед на горното предявеният суброгаторен иск по чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД е неоснователен, респ. неоснователен е и акцесорния по чл. 86 от ЗЗД. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Софийски градски съд