Решение № 334 от 25.6.2025 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 1049/2025 г.

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по подадена молба от М. К. В. от с.Б., обл. Я. срещу Х. К. К. от гр. Я.. В нея се твърдят обстоятелства за извършено домашно насилие по смисъла на закона от ответника спрямо молителката в периода от ••• г. до ••• г.. Твърди се, че двамата са имали интимна връзка от началото на 2025 г.. На първата посочена дата молителката е отишла в дома му, в който ответникът е започнал да й нанася побой-удрял я е с шамари и юмруци в лицето. Заплашил я е, че ще убие децата й и нея. Молителката се е опитала да вика за помощ, при което ответникът я е заплашил с нож. Заключил я е в една стая и е спуснал щорите на прозорците. През следващите дни е продължавал да я рита по цялото тяло, да я удря по лицето. Принуждавал я е да има сексуални контакти с него чрез заплахи за убийство. На втората дата ответникът й е нанесъл отново побой, със заплахи за убийство на децата и родителите й. В резултат от насилието молителката е изпаднала в безсъзнание. Впоследствие е чула Х.К. да заплашва баща й по телефона. Успяла е да избяга, сигнализирала е полицията. В отговор на сигнала е пристигнала линейка и я е откарала в болницата. Лекарите са съобщили, че молителката има кръвоизлив в мозъка. Тъй като се страхува за живота си, иска, съдът да постанови мерки за защита по ЗЗДН. В с.з. молителката чрез служебния адвокат пледира за постановяване на решение за защита от домашното насилие, като съдът наложи мерките по чл.5 ал.1 т.1, 3 и 4 от ЗЗДН. Иска срокът им да бъде 18 месеца. Ответникът чрез пълномощника си първоначално оспорва молбата. В с.з. признава написаното в нея. Съгласен е съдът да постанови исканото от насрещната страна решение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Видно от справките за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. от ••• г., молителката и ответника нямат родствена връзка. В Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от ••• г. от молителката са изложени твърдените в молбата факти. Молителката е представила и Епикриза от ••• г. на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД-Я., според която е постъпила в средно-тежко общо състояние, с кръвонасядания около очите, повърхностни наранявания на горен ляв крайник. По делото е представена и Справка за съдимост от ••• г. на Бюро за съдимост при ЯРС, от която е видно, че молителката не е осъждана. В справката за съдимост на ответника от ••• г. е удостоверено, че същият е осъждан три пъти в периода 2014 г.-2022 г., като първият път е за причиняване на средна телесна повреда, а последният-за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества. Направена е справка и за наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, от която е видно, че такива са постановени срещу ответника по гр.д.№ ••• г. на ЯРС, като са му наложени мерки за срок от 18 месеца, считано от ••• г.. В изпратената на осн. чл. 9 ал.6 и чл. 14 ал.1 от ЗЗДН от ОД на МВР-Я. Докладна записка от 08.05.2025 г. на служител на РУ- Я. се сочи, че по подадено от молителката оплакване за извършеното домашно насилие е образувана преписка, изпратена в ЯРС. Последната е отговорила с писмо от ••• г., че не може да предостави преписката, тъй като се намира във вещо лице. В справка от ••• г. от Дирекция „•••”, Районен център •••– гр. Б. е заявено, че М. К. В. е подала сигнал на ••• г. в 00: 01 часа, като е предоставен и запис на разговора на електронен носител. Според Медицинска справка от ••• г. на н-к Отделение по психиатрия при МБАЛ „•••“ АД-гр.Я., страните не се водят на психиатричен отчет. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Молбата е допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 10 ал.1 от ЗЗДН, а по същество е основателна. Съгласно чл. 2 ал. 1, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая се касае за извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от закона-психическо и физическо насилие от страна на ответника, упражнено спрямо лице, с което се е намирал в интимна връзка (чл.3 т.2). С действията си, част от които признава, е нарушил не само правото на лична свобода и неприкосновеност на молителката, но и е застрашил живота и здравето й. Поради това пострадалата има право на защита по ЗЗДН. Упражняването на насилие се установява не само от представената от молителката декларация по чл. 9 ал.3 от закона, а и от писмените доказателства, вкл. епикризата от болницата, от признанието на ответника за нанасяне на удар, от което следва извод, че е упражнил физическо насилие. Декларираните от молителката факти не се оспорват и в съдебно заседание. Поведението на извършителя се отличава с агресивност, липса на самоконтрол, поради което е в състояние да предизвика страх за живота и здравето. Поради това съдът счита, че следва да се предприемат мерки за защита, а именно: уредените в чл. 5 ал.1 т.1 и 3, като срокът по т. 3 следва да се определи до 18 месеца, предвид данните, очертаващи агресивен профил на извършителя и високо ниво на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалия. Ответникът е осъждан трикратно, вкл. за причиняване на средна телесна повреда, за управление на МПС след употреба на наркотици, което сочи на занижен самоконтрол в социалното поведение, сериозен дефицит в съзнанието за обществените порядки и отговорност пред обществото. Упражняването на предходно домашно насилие над друго лице в предходен период, близък до процесния, с все още действащи мерки за защита, е рисков фактор при оценка на степента на риска. Налице е и страх у молителката за живота и здравето й, и раздяла между двамата, които рискови фактори също са част от методиката за оценка на риска по чл. 15 ал.4 от ЗЗДН (приложение №5 към чл. 74 от ППЗЗДН). Предвид изложеното е налице високо ниво на риска, което прави вероятно бъдещо насилие над пострадалия със сериозни последици, като молителката има ограничени ресурси да се справи с насилието. Мерките имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие спрямо него, както и мотивиране на самия извършител към въздържане от такива действия -от всякакъв вид насилие. Съгласно чл.5 ал.2 мерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В случая следва да се приспадне срокът на действие на заповедта за незабавна защита, определен в чл. 19 ал.2- до издаването на заповед за защита. При този изход на делото на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати ДТ в размер на 25 лв.. Ето защо ЯРС