Решение № 1266 от 31.5.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 13484/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/. Подадена е въззивна жалба от Д. М. Н., ищец пред СРС срещу решение № 20172119 от 16.08.2021 г., постановено от СРС, ГО, 177 състав по гр.д.№ 48348 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена претенцията му по чл.87, ал.1 КТ. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение.Твърдят се допуснати процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата и най-вече, защото не бил разпитан ключов свидетел- д-р инж. И. С.К., който бил предишният председател на УС на КИИП и председател на ОС на КИИП, проведено на 26-27.09.2020 г. Сочи, че физическото лице и обществената организация КИИП се представляват от едни адвокат. Счита, че те имали различен правен интерес доколкото обществената организация имала правен интерес да бъде представлявана от законно избран представител. А физическото лице инж.М.М. имал интерес да запази тази длъжност независимо дали е законно избран или не. Сочи се, че преди началото на тайното гласуване не било установено законосъобразно формираното избирателно тяло; липсвали надлежно протоколирани данни за изборния резултат от деня на изборите. Незаконосъобразно били съхранявани бюлетините и изборните списъци, което препятствало последващата проверка. Твърди се, че при гласуването на 27.09.2020 г. броя на бюлетините в изборните урни не съответствало на броя на надлежно регистрираните делегати. Твърди, че броя на бюлетините бил по-голям. Това представлявало нарушение на чл.85, ал.4, предл.2 КТ, тъй като в гласуването били участвали и кандидатите за заемане на длъжността, а в нарушение на чл.85, ал.4, прел.1 КТ кандидатите не били приспаднати при определяне на броя на присъстващите. През първият ден били регистрирани 246 кандидати. През втория ден не били присъствали 256 делеати. Заключението на вещото лице в тази му част не можело да бъде кредитирано, тъй като вещото лице не било свидетел; същото се позовало на протокола от ОС, а там такава цифра не била посочена. Наред с това въпросите на ищеца не били допуснати за изследване от съдебната експертиза. Твърди, че при открИ.е на заседанието на ОС на КИИП в 9: 15 ч. не бил проверен кворума, а делегатите не се били регистрирали повторно. Това се установявало от стенографския протокол на ОС на КИИП и показанията на свидетеля Р. И.ов. При провеждането на избора на 27.09.2020 г. протоколът на Изборната комисия не бил подписан от членовете независимо от това председателя на Изборната комисия бил обявил резултата устно пред ОС. В нарушение на чл.17, ал.2 от Инструкцията за провеждане на изборите в КИИП протоколите за проведените избори не били предадени на председателя на ОС. Това се доказало от показанията на свидетеля М. Й., който бил председател на Изборната комисия. От тези показания се установило, че в деня на провеждане на избора не бил съставен и подписан протокол на изборната комисия за резултатите; не бил съставен протокол за предаване на бюлетините и изборните списъци. Изборният протокол за резултатите от изборите на 27.09.2020 г. бил съставен една седмица по-късно. Счита, че тези документи е следвало да бъдат приети и надлежно потвърдени от председателя на ОС от 26-27.09.2020 г.- инж.И. К.. Независимо от допуснатите от съда процесуални нарушения при събиране на доказателствата счита, че изложените в исковата молба нарушения били установени: вещото лице било установило, че са отпечатани 347 бюлетини, а не 335 колкото е броят на избраните делегати на ОС. По сведения на свидетеля отпечатаните в повече бюлетини били предадени на техническите секретари, които не били делегати, а служители по трудов договор в КИИП, които обслужвали логистично провеждането на събранието. Установено било, че делегатите са получавали бюлетини като се подписвали не в един общ списък, а в 4 отделни комбинирани от секциите списъци. Твърди, че на втория ден, когато бил проведен избора били присъствали 210 – 215 делегати при необходим кворум от 224 души. Не ставало ясно как цифрата нараства до 252. Счита, че не са спазени принципите за обективност и честност при провеждане на изборите. Мотивите на СРС били противоречащи на диспозитива, което водело до постановяване на необоснован акт. Ето защо се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго с което на основание чл.87 КТ да обяви за незаконосъобразен избора за нов председател на УС на КИИП, проведен на 27.09.2020 г. – инж.М.Г. и да постанови провеждане на нов избор. По въззивната жалба е постъпил отговор от „Камара на инженерите в инвестиционното проектиране“ и М. Г. М., ответници пред СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалния закон във връзка със събирането на поисканите от въззивника, доказателства. Събраните такива били подложени на съвкупен анализ. От представения по делото Устав и Инструкция за провеждане на избори на ръководните органи липсвало изискване броя на присъстващите да се проверя през двата дни; нито съществувало изискване делегатите да се регистрират в началото на втория ден. Независимо от това техническата комисия била проверила броя на присъстващите делегати. Липсвало изискване само регистрирания делегат да може да гласува, а в случая били гласували именно регистрираните. Ако това не било така, то изхода относно избора не се променял, защото цифрата нямало да промени резултата. Сочи, че Изборната комисия била съставили списъци относно резултатите от преброените бюлетини първоначално на ръка, а след това за прегледност – текстът бил изготвен на компютър. Подписани от членовете на Изборната комисия били и двата варианта на протоколите. Сочи, че при избора на ръководните органи били използвани само хартиени бюлетини. Електронните устройства били използвани само при гласуване на текущите въпроси с оглед бързината. Действително, били разпечатани няколко бюлетини в повече, то това не променяло резултата от вота. Още повече, че се установили, че тези бюлетини, които били в повече били предадени на техническите сътрудници и отнесени в централния офис на КИИП. Съхраняването на всички материали от избора било извършено в специално помещение с код в което можели да влизат само по двама души и то със специален достъп. От протоколите за разпечатване на кашона в който се съдържали материалите било видно, че той е бил запечатан и отварянето му е ставало в присъствие на комисия и то за нуждите на настоящето дело. Затова намира поисканата за допускане съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция за ненужна. Не били допуснати нарушения във връзка с неразпитването на свидетеля К.; налице било процесуално бездействие на ищеца. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК /въззивникът е уведомен на 20.09.2021 г., а въззивната жалба е подадена на 04.10.2021 г. / по пощата/ от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Налице е правен интерес от обжалване. По основателността на въззивната жалба: Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата. След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно. По доводите във въззивната жалба: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че според чл. 19, ал 1 ЗКАИИП общото събрание се счита за редовно, ако присъстват две трети от делегатите. В случая по делото се установявало, че за събранието са изпратени 335 делегати, от които две трети са равни на 224 делегати. Присъствали били 256 делегати, така че кворумът бил налице. По време на провеждане на избора, видно от представените списъци (л. 304 – л. 320 от делото) бюлетини били получили 252 кандидати. Въпросът защо четирима делегати не са взели бюлетини бил ирелевантен за делото, тъй като съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗКАИИП решенията на общото събрание се вземали с обикновено мнозинство – повече от половината от гласувалите. Нито в закона, нито в устава на Комисията, нито в инструкцията за провеждане на изборите било уредено задължение за всеки делегат да гласува. Това обяснявало и наличието на неизползвани бюлетини, което било установено от вещото лице. От съпоставката на присъствените списъци и избирателните списъци се установявало, че всички лица, които са се подписали за получили бюлетина и гласували в избирателните списъци, са се подписали и в присъствените списъци. Единственото изключение бил инж. Х.Х.Н. – регионална колегия София.-област, професионална секция Водно строителство. В присъствения списък – л. 280 от делото неговия подпис липсвал, докато от изборния списък (л. 313 от делото) ставало ясно, че той е получил бюлетина и е гласувал. Това несъответствие било лесно обяснимо, като се вземели предвид показанията на свидетеля Й., който заявил, че често се случвало делегати да пристигат след регистрирането на кворума. Доколкото страните по делото не оспорвали делегатското качество на това лице, нито подписът положен от него като получил бюлетина и гласувал, съдът е приел, че не е налице законово основание то да бъде лишено от право на глас само защото не се е подписало в присъствените списъци. На това основание СРС е приел, че твърдението на ищеца за липса на съответствие между списъците за регистрация и списъците за гласуване не може да бъде основание за отмяна на избора. Самата процедура по провеждане на избора също била законосъобразна. Твърдението на ищеца, че броенето било извършено от отделни групи лица от избирателната комисия, разположени на няколко места, в различни помещения, с невъзможност за осъществяване на взаимен контрол от членовете на комисията и с невъзможност на председателя на избирателната комисия да контролира едновременно работата на всички отделни групи, било опровергано от свидетелските показания. И двамата свидетели заявили, че техническата работа по преброяване на бюлетините се извършвала в помещение с пряк достъп до основната зала, в която се провеждало Общото събрание и всеки от делегатите можел да наблюдава работата на изборните секции. Самите секции били разположени сравнително близо, на 4-5 метра една от друга с прозрачни прегради между тях, като по този начин била осигурена максимална възможност за наблюдение и контрол в рамките на противоепидемичните мерки, част от общоизвестната пандемия от COVID-19. Съображението на ищеца, че предварително бил предложен състав на комисията по изборите от председателя на Техническата комисия, който бил кандидат в изборите, не водел до незаконосъобразност на избора и освен това било недоказано. Изборната комисия била определена в рамките на общото събрание – това се установявало от стр. 9 и 10 от Протокола за общото събрание (л. 104 от делото), а не предварително. Председателят на техническата комисия, инж. Чипев. участвал в изборите, но не като кандидат за председател на управителния съвет, а като главен секретар на КИИП, т.е. неговата кандидатура не засягала предмета на настоящото производство. Посочените от ищеца нередности при избора, свързани с обявяването броя на регистрираните делегати, липсата на печати върху бюлетините и липсата на изискване за представяне на делегатска карта, не водела до неговата незаконосъобразност. Нито в закона, нито в устава на Комисията, нито в инструкцията за провеждане на изборите били уредени такива изисквания, за да се приеме, че тяхното неспазване би довело до незаконосъобразност на самия избор.