Решение № 23 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6138/2024 г.

Производството е по реда на глава 21 от НПК. С Присъда от 19.02.2024 год. на СРС, НО, 136 състав по НОХД № 16694/2020 г. по описа на Софийския районен съд, подсъдимата по делото Й. М. П. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК и е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв. На основание чл. 172б, ал. 3 от НК, с присъдата е отнет в полза на държавата предмета на престъплението – вещите по обвинението, и след влизането в сила на присъдата е разпоредено унищожаването им. Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноските в досъдебната фаза по сметка на СДВР в размер на 105, 57 лева, както и тези направени в съдебната фаза на производството – 160 лева по сметка на Софийски районен съд. Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимата – адв. Р. Р. от САК. С депозираната жалба се обжалва постановената от Софийски районен съд присъда изцяло, като се излагат доводи че същата е незаконосъобразна, неправилна, изготвена при нарушение на материалния и процесуалния закон, и е явно несправедлива. Иска се постановяване на акт от въззивния съд, с който подсъдимата П. да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Към жалбата е депозирано и допълнение, в което са изложени подробни аргументи и доводи за отмЯ. на постановения първоинстанционен акт и постановяване на нов, с която П. да бъде оправдана. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо и незаконосъобразно. Изложени са аргументи, че присъдата е постановена без да е събран необходимия и обосноваващ обвинителна теза доказателствен материал и въз основа на него не може да се направи извод, че е налице несъмнено заключение относно деятелността на П., както и че действията й изпълват състава на чл. 172б, ал. 1 от НК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и на изготвения по делото обвинителен акт, тъй като в него са включени сведения, които са били дадени от подсъдимата преди това й качество, а именно когато е била разпитвана като свидетел. В допълнителното изложение, защитата излага аргументи, че е нарушен принципът за невиновност, както и че на П. не са й били разяснени правата й по чл. 122 и чл. 55 от НПК, не й е било осигурено право на защита, както и че извършените действия по претърсване и изземване са били опорочени, като са били извършени в нарушение на чл. 163 от НПК. Отделно от горното, в жалбата се навеждат доводи и относно липсата на изследване относно оригиналността на процесните артикули и не е извършена необходимата „продуктова проверка“ от представител на дружеството, притежаващо марката. Според защитата, не е ясно дали стоката е придобита правомерно и в съответствие на установените в законодателството правила. В заключение, според адв. Р., крайните изводи на Софийския районен съд не кореспондират с приобщения доказателствен материал и се иска П. да бъде призната за невиновна, а постановената присъда да бъде отменена. Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК. С въззивната жалба и допълнението към нея, не са направени искания за допускане на нови доказателства. След насрочване на делото, въззивният съд в открито съдебно заседание е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за изясняването му от фактическа страна, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. В отрито съдебно заседание пред въззивния Съд, защитникът на подсъдимата Й. П. – адв. Р. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че обвинението страда от доказателствен дефицит в степен, в която се явява напълно недоказано какъв е бил точно видът на стоките, които се твърди, че са били иззети от самия обект. Защитата открива нарушения по смисъла на чл. 3 от Директива № 48/2013г. и Директива № 343/2016г., изразяващи се в нарушаване на презумпцията за невиновност и задължението да се гарантира правота на всяко едно лице да не се самоуличава. Посочено е, че Директива № 343/2016г. не е транспонирана, но въпреки това, ако дава по - широка защитата настъпва така наречения „директен ефект“. Направен е и подробен анализ на доказателства по делото. Изтъкнато е, че св. Д. и св. В. /поемни лица/ не са стояли през цялото време при извършване на процесуално-следствените действия „претърсване и изземване“. Отбелязано е, че св. Д. и св. В. са заявили, че единствено са подписвали някакви малки бележки и документи. Защитата намира, че това процесуално -следствено действие е опорочено до такава степен, че не може да се ползва. Като отделно основание се посочва, че всички свидетели, които са представители на правопритежателите не са конституирани като ЧО и, че всички имат указания да не се конституират като такива от своите доверители. Изтъква се, че от разпита на тези свидетели е видно, че не е била извършена „продуктова идентификация“, а самите представители са казали, че не съществува друг способ, за да се разпознае една оригинална стока от фалшива. Защитата намира, че този пропуск на разследващите няма как да бъде саниран, защото това не е било извършено в момента, когато стоките са били иззети. Също така се акцентира, че способите за разпространение на националния пазар на стоки, които са обект на закрила на ПИС са няколко и разрешението на правопритежателя е само едно от тях. Като други способи са посочени изчерпването на правото по смисъла на чл. 15 от ЗМГО и „паралелния внос“ по чл. 13 от ЗМГО. Цитирана е и тълкувателна практика, като се прави извода, че и тези два способа са възможни и този въпрос не е бил изследван. В краткост са обсъдени и показанията св. Таджер, която при първоначалния си разпит не е посочила да е имало такава продуктова идентификация, а впоследствие твърди, че такава вероятно е имало, не може да посочи кога и къде. В заключение, стъпвайки основно върху показанията на всички представители на правопритежателите, защитата е категорично убедена, че такива действия не са извършвани, а стоките са оригинални. Според защитата стоките са оригинални и доколкото в този случай няма нарушение, защото не се изисква разрешение, деянието е несъставомерно. В обобщение се сочи, че обвинението е недоказано, а по мнение на защитата и несъставомерно и се отправя искане за оправдаването на подсъдимата. Прокурорът счита, че твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения са естествена защитна теза, като същевременно досъдебното производство и съдебното такова пред СРС не страдат от посочените процесуални пороци. Според прокурора така повдигнатото обвинение е доказано и се подкрепя от целия доказателствен материал в неговата съвкупност. Смята, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които намира за правилни. В заключение се моли за потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна. Подсъдимата П., в своята лична защита, поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моля да бъде оправдана. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: Депозираната въззивна жалба от адв. Р. е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Подадената въззивна жалба е ОСНОВАТЕЛНА в искането за отмЯ. на първоинстанционната присъда, но поради други съображения, извън посочените от защитата. Първоинстанционното производство е било образувано на 15.12.2020г. по внесен обвинителен акт, ведно с досъдебното производство. Предвид това, че съдията – докладчик не е констатирал и не са били налице основанията на чл. 247б, ал. 2, т. 1 от НПК, както и тези в чл.250, ал.1 от НПК, с разпореждане от 11.01.2021г. е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание за 19.04.2021г. Съобразно нормата на чл.247в, ал.1 и ал. 2 от НПК, за разпоредителното заседание е постановено да се уведомят прокурорът, подсъдимата и нейният защитник, както и на ощетените юридически лица. С оглед на това са били изпратени и съобщения, като на представителите на ощетените юридически лица, такива са били изпратени на В.Н.Д. /за „GUCCI“ и „PHILIPP PLAIN“/, А.С.Т. /за „HUGO BOSS“, „DOLCE & GABBAN“ „DIESEL SPA“, „DSQUARED TM SA“/, Н.С.Д. /за „GIORGIO ARMANI“/, А.Т.Т. /за „ADIDAS“ AG/ и К.Д.В. /за „FRED FERRY“/. Проследявайки наличните документи относно призоваването на страните, участието им в производството и хронологията на първоинстанционното производството, настоящата въззивна инстанция намира за установено следното: Съобщенията са били изпратени и впоследствие са били получени от представителите на ощетените юридически лица на 23.02.2021г. от адв. Н.Д., на 10.03.2021г. от адв. В. Д., на 16.03.2021г. от Л.Б. – юрисконсулт /за адв. А.Т./ и на 17.03.2021г. от адв. А.Т.. На 24.03.2021г. е постъпила молба от адв. Н.Д., представител на „GIORGIO ARMANI“, в която се сочи, че доверителят му е уведомен за воденото производство, но както той, така и колегата му са инструктирани да не вземат участие от името на компанията по наказателни дела за престъпления от общ характер срещу интелектуалната собственост и не притежават пълномощия за явяване и участие в съдебни заседания изобщо. По делото липсва информация дали ощетеното ЮЛ е било уведомено за насроченото разпоредително заседание и съответно за правата му, респективно да посочи процесуален представител, който да го представлява в производството, в т.ч. и относно предвидените в НПК срокове за запознаване с делото и за депозиране на молби касателно конституиране на страна. На 15.04.2021г. е постъпила молба от адв. А.Т., в която е посочила, че поради служебни ангажимент й е налице невъзможност да се яви в насроченото разпоредителното заседание за 19.04.2021г., като е изразила и писмено становище по въпросите, които се обсъждат на разпоредително заседание. В молбата е отправено изявление, че няма да предявява граждански искове от името на представляваните от нея ощетени юридически лица срещу подс. П.. С разпореждане от 31.03.2021г. на съдията – докладчик (постановено в закрито заседание), разпоредителното заседание по делото е било пренасрочено за 19.08.2021г. Съобщения за разпоредителното заседание са били изпратени и получени на част от представителите на ощетените юридически лица, както следва: на 21.04.2021г. от адв. В. Д.; а съобщението до К.В. е върнато в цялост, като е посочено, че при многократните посещения на адрес не е намерен никой и не установено дали лицето живее на адреса. На 19.08.2021г. е било проведено разпоредително заседание по настоящото дело, като видно от приложения по делото съдебен протокол, представителите на ощетените юридически лица не са се явили, като е посочено че същите са били редовно уведомени. Съдът е докладвал гореописаните две молби от адв. А.Т. и адв. Д. (касаещи насроченото разпоредително заседание за 19.04.2021 год.), като Съдът е пропуснал да докладва че ОЮЛ (с изключение на представляваното от адв. Д.) не са били изобщо уведомени за пренасроченото разпоредително заседание и същите не са получили съобщения за 19.08.2021 год., респективно не са били уведоми за правата си в изпълнение на нормата на чл.247в от НПК. Първоинстанционният съд е счел, че отсъствието на представителите на посочените в обвинителния акт като претърпели вреди от престъплението юридически лица не е пречка за даване на ход на разпоредително заседание, тъй като същите са получили преписи от разпореждането на Съда, където подробно са им разяснени правата и са били редовно уведомени за датата на разпоредителното заседание. От изложената фактология по призоваване на представителите на ощетените юридически лица и провелото се впоследствие разпоредително заседание, настоящата въззивна инстанция намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Констатираните нарушения са довели до ограничаване на правата на ощетените юридически лица, които не могат да бъдат санирани от настоящата инстанция, но са отстраними при повторно разглеждане на делото. С постановяване на ТР № 1/31.05.2013г. на ОСНК на ВКС, по задължителен за съдилищата начин е решен въпросът досежно обстоятелството дали от престъплението по чл. 172б от НК настъпват вреди, които подлежат на обезщетение и има ли пострадал, съответно ощетено юридическо лице (ОЮЛ) от това престъпление. Съгласно цитираното решение фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди и дали те са пряка и непосредствена последица от престъплението. Защитеното от ОСНК разбиране, че престъплението по чл. 172б от НК причинява реално вреди, закономерно води до признаване на процесуалната възможност с основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от НПК и чл. 84, ал. 1 от НПК, пострадалото физическо лице и ощетеното юридическо лице, притежатели на право върху марка, да се конституират като граждански ищци. В настоящият казус е безспорно, че от деянието, за което подс. П. е била привлечена като обвиняема са причинени вреди на притежателите на правото върху търговските марки - „GUCCI“, „PHILIPP PLAIN“, „HUGO BOSS“, „DOLCE & GABBAN“ „DIESEL SPA“, „DSQUARED TM SA“/, „GIORGIO ARMANI“, „ADIDAS“ AG/ и „FRED РERRY“. Качеството на ощетено юридическо лице следва да имат дружествата, които ги притежават правата върху тези търговски марки, а от тук и произтичат правата, който процесуалния закон им предоставя, включително и да участват в наказателното производство. Първоинстанционният съд е постановил да бъдат изпратени съобщения на пълномощниците на ощетените юридически лица за първото насрочено разпоредително заседание, но такива не са били изпратени (с изкл. на адв. Д., представител на търговските марки „Gucci” и „Philipp plain“ до края на 2019 год.) и респективно процесуалните представители на ОЮЛ не са били уведомени за пренасроченото такова на 19.08.2021 год. Съгласно разпоредбата на чл. 255 от НПК, съдът е длъжен да уведоми за разпоредителното заседание по делото ощетеното юридическо лице, като му предостави възможност да направи искане за конституирането му в качеството на граждански ищец и по този начин се гарантира правото му да участва в производството като страна в него – граждански ищец. Възможността да се направи искане за конституиране в качеството на граждански ищец е ограничена до момента преди даване на ход на съдебното следствие. В случая, от материалите по делото не се установява за насроченото разпоредително заседание на 19.08.2021 год., съдът да е изпълнил задълженията си и респективно ОЮЛ и/или техните пълномощници не са били уведомени за него и правата, които имат по реда на чл.247в от НПК. Депозираната молба от адв. Д. досежно насроченото за 19.04.2021 год. разпоредително заседание (процесуален представител на „GIORGIO ARMANI“), не дава информация дали ОЩЛ е било уведомено за насроченото разпоредително заседание и правата които има, както и дали същото след като адв. Д. не разполага с пълномощия по воденото производство, ще упълномощи трето лице, което да го представлява. Направеното в молбата изявление, че ОЮЛ по принцип не желае да взима участие в наказателни производства, не дава основание да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на първото разпоредително заседание. За пренасроченото разпоредително заседание, на ОЮЛ и/или процесуалния му представител не е било изпращано съобщение по чл.247в от НПК. По идентичен начин стои въпросът и с изпратеното съобщение до адв. Таджер (процесуален представител на „HUGO BOSS“, „DOLCE & GABBAN“ „DIESEL SPA“, „DSQUARED TM SA“), която не е била уведомена за насроченото разпоредително заседание за 19.08.2021 год., в т.ч. и представляваното от нея ОЮЛ. По делото не се установяват и приложени съобщения по реда на чл.247в от НПК касателно останалите ОЮЛ, чрез техните процесуални представители – адв. А.Т. и К.В. (вж. справка към обвинителния акт – л.6 от съдебното производство). Имайки предвид горното, ощетените юридически лица, включително и „Gucci” и „Philipp plain“ за които по - късно адв. Д. сочи, че пълномощията му са били оттеглени още през 2019 год.), не са били редовно уведомени за насроченото разпоредително заседание и същото се е правело, като първоинстанционният Съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните им права. С оглед гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че правата на ощетените юридически лица са били нарушени, като правата им са били ограничени и същите са били лишени от възможността да упражнят правата си по чл.247 в, ал. 3 и 4 от НПК. Единствено в случаите, изрично посочени в нормата на чл.247г, ал.2 и ал.3 от НПК, разпоредително заседание не се отлага, а настоящият не попада в посочените хипотези. Въпреки процесуалната пречка, първостепенният Съд е дал ход на разпоредителното заседание, впоследствие и на съдебното следствие, след което е приключил делото с проверяваната присъда. Посоченото нарушение е неотстранимо в настоящият етап на производството, тъй като същото би могло да бъде санирано единствено при ново разглеждане на делото. Нарушението е формално и в закона не е предвиден ред, по който би могло да се развие производството, без пострадалото лице или ОЮЛ изобщо да узнае за това. В този смисъл и настоящият въззивен състав е изправен пред невъзможност да провери присъда по същество и се възпрепятства преценката на изложените аргументи от защитата, подсъдимият и на държавното обвинение и в съдебно заседание, доколкото се и твърди несправедливост на наложеното наказание. В този смисъл, при извършената служебната проверка на незаконосъобразната процесуална дейност на Софийски районен съд е невъзможно произнасянето по същество, а присъдата подлежи на отмЯ. на това основание. Независимо от това и за пълнота, Софийският градски съд следва да се отбележи, че мотивите на Софийски районен съд страдат от порок, доколкото същите са непълни. „Съдът следва да правораздава чрез излагане на ясни и адекватни аргументи за взетите от него решения и че само мотивираните съдебни актове могат да покажат на страните, че са били изслушани от съда и доводите им са били разгледани и тогава решението би било прието доброволно от тях. Отсъствието на мотивировка в съдебния акт, представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което законодателят приравнява на „липса на мотиви“ по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК“ (Решение № 68 от 20.05.2022 г. по НД № 222/2022 г., ІІІ НО на ВКС). Предвид изложеното, са налице отменителните основания, посочени в чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, защото тези нарушения не могат да бъдат отстранени от втората инстанция, но могат да се преодолеят при ново разглеждане на делото от СРС. Воден от горното и на чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав