Решение № 222 от 9.5.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1436/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на М. Г. Г. от с.Тополи дол, обл.Пазарджик, против НП№ 2022-1818-08-646 от 31.08.2022г., издадено от Началник Сектор в РУ-Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.60 т.3а б."б" от ЗОБВВПИ, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, му е наложена глоба в размер на 500 лева. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е било извършено от обективна страна, доколкото деянието не осъществено на обществено място. Релевира възражения и за липса на компетентност на административнонаказващия орган. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника адв.К. от АК- Пазарджик. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода по съществото на делото процесуалният представител на жалбоподателя прави възражения и по отношение правното основание за налагане на глобата. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на АНО- юриск.П., която оспорва жалбата и моли наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, пред компетентния да я разгледа съд, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: НП№ 2022-1818-08-646 от 31.08.2022г. е издадено от Началник Сектор в РУ-Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, за това, че на 10.08.2022г., около 16: 40ч., в с.Тополи дол, обл.Пазарджик, на ул.16-та пред №16, М. Г. Г. ЕГН •••••••••• е произвел на обществено място изстрели с газ-сигнален пистолет „Zoraki“ Mod.914, с фабричен №106072. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.60 т.3а б."б" от ЗАОБВВПИ, за което, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. НП е издадено въз основа на АУАН №646 Бл.№308503/11.08.2022г., съставен от И. З. Л.- мл.полицейски инспектор при РУ-Пазарджик, в присъствието на нарушителя и свидетелите М. К. Т. от гр.Пазарджик и Д. А. Я. от с.Тополи дол обл.Пазарджик. АУАН е връчен лично на нарушителя без възражения от негова страна. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят произвел с недеклариран газ- сигнален пистолет „Zoraki“ Mod.914, с фабричен №106072 няколко изстрела от двора на своя дом в посока улицата. Целта на Г. била да сплаши дивите животни, които често влизали в двора на къщата му, разположена в края на селото, в близост до лозов масив. За действията на жалбоподателя бил подаден сигнал на тел.112 от негов съсед- св.Д. Я.. Мястото било посетено от полицейските служители, отговарящи за района на с.Тополи дол, обл.Пазарджик- свидетелите И. Л. и М. Т., като на Г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.60 т.3а б."б" от ЗАОБВВПИ. Съдът прие за установена така описаната фактическа обстановка изцяло въз основа на събраните в хода на производството доказателства: писмени- материалите по АНП, гласни- показанията на свидетелите И. Л. и М. Т., обясненията на жалбоподателя и частично от показанията на св.Д. Я. и веществени- запис върху оптичен носител на сигнал, подаден на тел.112. Не съществува спор по делото по отношение на това, че жалбоподателят е произвел изстрели, доколкото самият той не отрича това обстоятелство. Противоречие между неговите обяснения и тези на полицейските служители от една страна и тези на св.Я.- от друга съществуват единствено по отношение въпроса откъде и в каква посока са били произведени изстрелите. Според обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите Л. и Т., които възпроизвеждат информацията, получена от последния при посещението на сигнала, изстрелите са били произведени от двора на къщата на Г. в посока извън неговите очертания. В противовес на тях соят показанията на св.Я., подал сигнала на тел.112, според когото Г. е бил извън двора на дома си- на улицата, когато е стрелял по дивите животни. Обсъждането на това обстоятелство е от съществено значение при установяване обективната страна на нарушението, предмет на обжалваното НП, доколкото същото следва да е извършено на обществено място. С оглед установяване обективната истина, като веществено доказателство по делото е приет запис от тел.112, на който св.Я. е подал сигнал за действията на Г.. Именно от огледа на това ВД се установява подадена от Д. А. Я. информация за стрелба от двора на жалбоподателя, без да се споменава, че изстрелите са произведени на улицата или на друго обществено място. Установеното е от съществено значение за правилното решаване на делото, доколкото именно след анализ на това ВД и съпоставката му с гласните доказателства по делото, съдът формира извод, че квалифицираното като административно нарушение деяние, е извършено в двора на къщата на Г., а не извън нея. Най-сетне без значение е в каква посока са били насочени изстрелите, доколкото това обстоятелство не е предмет на обжалваното НП. Отделно от това, за да е налице нарушение на чл. 60 ал.1 т.3а б."б" от ЗОБВВПИ, следва да бъдат установени от фактическа страна следните елементи от състава на административното нарушение: 1/употреба на 2/неогнестрелно оръжие 3/на обществено място. В случая, с оглед приетото от съда от фактическа страна, са осъществени първите два елемента на състава административното нарушение, предмет на обжалваното НП, но не и третият. Употребата е налице, доколкото са произведени изстрели. Оръжието, макар и недекларирано по надлежния ред, представлява неогнестрелно такова- газ-сигнален пистолет „Zoraki“ Mod.914, с фабричен №106072. Газовите пистолети, по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ- преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.37 от 2019г. /сегашен чл.4 ал.7 от ЗОБВВПИ/, са определяни като неогнестрелни оръжия. Съгласно §65 от ДР към Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, след изменението на закона, думите "газово" и "газови" са били заменени съответно с "предупредително" и "предупредителни". Така в настоящата редакция на закона единствено е заменена думата "газов" с думата "предупредителен", без да е променен характерът на оръжието, а именно, че същото представлява неогнестрелно оръжие. Впрочем по тези обстоятелства по делото няма спор. Не е налице обаче третият елемент от обективния състав на процесното нарушение, а именно употребата на неогнестрелното оръжие да е извършена на обществено място. Именно наличието на това обстоятелство обуславя разграничението между състава на административното нарушение, свързан с използване на неогнестрелно оръжие и състава на административното нарушение, касаещ използване на огнестрелно оръжие по чл.60 ал.1 т.3а, б."а" от ЗОБВВПИ. Видно е, че по този начин законодателят е целял да определи за общественоопасно не всяко използване на неогнестрелно оръжие, а само такова, извършено на обществено място. В тази връзка, следва да бъде установено какво има предвид закона под понятието "обществено място". В ЗОБВВПИ такава дефиниция не е налична, поради което същото може да се тълкува по аналогия с определенията, дадени в различни нормативни актове. Така съгласно §1а от ДР на Закона за здравето "Обществени места" са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и обектите по §1, т.9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у" от ЗЗ; аптеки, дрогерии и оптики; търговските обекти по смисъла на §1, т.41 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност; места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от Закона за туризма; предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи- туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване; сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и др.; транспортни средства за обществен превоз- влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни; площадките за игра. Съгласно §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. С оглед на дадените дефиниции, безспорно от значение за определяне на едно място като обществено по смисъла на закона е обществената му достъпност от неограничен кръг лица. Доколкото в АУАН и НП като място на извършване на нарушението е посочена ул.16-та, пред №16, следва да се посочи, че действително улицата се явява обществено място по смисъла на ЗОБВВПИ. В случая обаче, с оглед събраните по делото доказателства, не се установява неогнестрелното оръжие да е употребено на улицата, а в двора на къщата на жалбоподателя, която не представлява обществено място с оглед липсата на обществен достъп до същата. Дворовете на частните домове не представляват обществени места, тъй като до същите гражданите нямат свободен достъп и влизането в такива, без разрешението на собственика или ползвателя, представлява от своя страна противоправно поведение. Както вече беше посочено по-горе, съдът не прие изстрелите да са били произведени извън двора на жалбоподателя макар да са били насочени в такава посока. Всичко това е достатъчно, за да бъде отменено НП, доколкото деянието не е осъществено от обективна страна. В същото време, при издаването на НП са допуснати и съществени процесуални нарушения, свързанис прилагането както на материалноправната норма, под която е подведено деянието, а така също и процесуалноправната, въз основа на която е санкционирано нарушението. На първо място при цифровото изписване на нарушената норма на ЗОБВВПИ е пропуснато да бъде посочено, че се касае за ал.1, на чл.60, което винаги представлява нарушаване правото на защита на жалбоподателя. По-нататък, нарушението е санкционирано съгласно разпоредбата на чл.212 ЗОБВВПИ, вместо приложимия в случая чл.185 вр. чл.60 ал.1 т.1-т.6 ЗОБВВПИ. Последното, само по себе си, е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП. За пълнота на изложението и с оглед възражението, релевирано в жалбата, следва да се посочи, че НП, съгласно приетата като писмено доказателство по делото Заповед №8121з-595/26.05.2015г. на Министъра на МВР, е издадено от компетентен орган, какъвто се явява Началник Сектор при РУ-Пазарджик, ОДМВР- Пазарджик. С оглед на всичко изложено, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. При този изход от делото и съгласно разпоредбите на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, видно от съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Сумата е в съответствие с регламентираното минимално възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Разноските следва да бъдат възложени на ОДМВР- Пазарджик, към което структурно принадлежи РУ- Пазарджик. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът