Решение № 595 от 23.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 903/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на “А. Н.“ ЕООД – [населено място] срещу Заповед № 433 от 27.07.2023 г. на кмета на [община]. Жалбата е мотивирана по чл. 146, т. 3 и 4 АПК – заповедта е издадена без да са изяснени всички обстоятелства от значение за приложението на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който поради това е приложен неправилно към описания в нея обект „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“. Обектът не е преместваем, а допълващо застрояване по смисъла на чл. 41-47 ЗУТ и чл. 70, т. 2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не само, но имотът, в който е разположен обектът, е отдаден под наем на дружеството от ДГС – [община], като със Заповед № РД-94 от 20.03.2017 г. директорът на РДГ – [област] е разрешил изграждането в имота на „Кът за отдих и туризъм“ по одобрена план-схема. Кафе-ресторантът е поставен съобразно Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им и е обект по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за горите. Затова и правилата на ЗУТ, в частност чл. 56 ЗУТ, са неприложими за него. Жалбата за отмяна на заповедта е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата. Доводите са доразвити в писмено становище, като е поддържано, че с оглед собствеността върху [имот номер] и Заповед № РД-94/20.03.2017 г. дружеството не може да е адресат на заповедта за премахване на обекта, а задължението следва да бъде възложено на собственика на имота. В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушано и приобщено е експертно заключение и при техния анализ и оценка съдът прие следното: При извършена на 14.06.2023 г. проверка в [имот номер] по КККР на [населено място] е констатирано, че в него е поставен обект „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“, изграден от дървени материали и с дървена конструкция. Проверката е възложена със Заповед № 335/19.05.2023 г. на кмета на [община] (л. 121) по повод сигнали от началника на РДНСК – [област] и от директора на БДЗБР и е извършена от директор на дирекция „СУСКЕЕПП“ и старши специалист в същата дирекция при [община]. За резултатите от проверката, извършена в присъствието на управител на дружеството-жалбоподател, е съставен Констативен акт № 3/14.06.2023 г. с предложение за образуване на производство по чл. 57а ЗУТ за премахването на обекта „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“ като преместваем обект, за който не е издадено разрешение за поставяне (л. 53). Констативният акт е връчен на дружеството-жалбоподател (писмо изх. № 26-00-82/20.06.2023 г. на л. 52), което на 28.06.2023 г. е подало писмено възражение срещу констатациите в него (л. 50). Безспорно е установено, че [имот номер] в землището на [населено място], в който е установен обект „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“, е част от държавния горски фонд, с трайно предназначение на територията – горска, и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора (скица № 15-613198/06.06.2023 г. на л. 109-гръб). Имотът е предоставен под наем на „А. Н.“ ЕООД с договор за наем № 61-15, сключен на 23.12.2015 г. с ТП „Държавно горско стопанство [община]“ към „ЮЗДП“ ДП за срок от 10 години (л. 20, 97). Със Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ – [област] (л. 135) на дружеството е разрешено да изгради в [имот номер] в землището на [населено място] кът за отдих и туризъм по изработена план-схема (л. 186) – рецепция – паянтова постройка – навес, тоалетна, сервизно помещение, беседка, пейки, маси, кошчета за отпадъци и метална ограда с височина 2 м (л. 147). Срокът на експлоатация на съоръженията е определен до 23.12.2025 г. На 27.07.2023 г. е издадена оспорената заповед за премахване на обекта „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“, поставен в [имот номер] по КККР на [населено място], поради отсъствието на издадено разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Заповедта е връчена на дружеството-жалбоподател, според отбелязването на писмо изх. № 26-00-78/01.08.2023 г., на 31.08.2023 г. (л. 30). В хода на производството е изяснено чрез експертното заключение, че по приложената към Заповед № РД-94/20.03.2017 г. план-смеха в [имот номер] е предвидено разполагане на приемен блок с рецепция, беседка с лятна кухня за самостоятелно обслужване, чешма с място за миене на съдове, сервизно и съблекални, баня с място за пране на дрехи, сервизно помещение, склад, тоалетни, зони за палатки – общо 17 броя с площ по 20 кв.м, зони за детски кът и отдих и хранене на открито. По КККР на [населено място] имот с [идентификатор] – [имот номер] по картата на горите, е с площ [рег. номер].м и е частна държавна собственост. По картата на горите в имота няма нанесени сгради. При огледа на място вещото лице е установило, че в централната северна част на [имот номер] е изградена едноетажна постройка – кафе-ресторант, състоящ се от търговска зала с бар и кухня със склад. Носещата конструкция на постройката е дървена, изпълнена върху монолитна бетонова основа, върху ивични основи от каменна зидария. Над нивото на площадката е изпълнен цокъл с височина около 0, 50 м, върху който са монтирани дървена остъклена дограма и дървени капаци, изпълняващи функцията на оградни елементи. Монолитният цокъл е изпълнен като основа на оградните елементи на кафе-ресторанта и е трайно прикрепен към монолитната площадка. Кухнята и складът са разположени на север от търговската зала и са функционално свързани с нея. От запад, свързано с кафе-ресторанта, е изпълнен дървен навес. Вещото лице е посочило, че дървената конструкция на кафе-ресторанта може да бъде отделена от монолитната площадка, върху която е монтирана (прикрепена) посредством метални планки и болтове, но не може да бъде преместена в цялост. Може да бъде разглобена и преместена на друго място на отделни елементи. Дървеният навес е закрепен за кафе-ресторанта посредством гвоздеи, а за монолитната площадка посредством метални планки и болтове, поради което може да бъде отделен от нея без да се наруши целостта на площадката и на вертикалните носещи елементи на дървената конструкция. В заключение вещото лице е посочило, че навесът не може да бъде преместен без нарушение на целостта му. Относно местоположението на кафе-ресторанта вещото лице е посочило, че приблизително съвпада с предвидения по план-схемата към Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ – [област] приемен блок с рецепция. По заповедта обаче не е предвиден обект с предназначение на кафе-ресторант. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че кафе-ресторантът се състои от основна търговска зала и обслужващи помещения – склад и кухня, които представляват обща конструкция. Вътрешните носещи елементи на тази конструкция са дървени и не са трайно прикрепени към основата, но оградните елементи са трайно прикрепени към монолитен надзид, който е с характеристиките на строителство. Този надзид, който представлява бетонова ивица, изпълнена изцяло по периферията на цялото помещение – ресторант с обслужващите помещения, е замонолитен и трайно прикрепен към бетонова основа. Затова експертът е заключил, че целият обект – търговска зала със склад и кухня не може да бъде преместен. Навесът обаче е отделен елемент, който може да се демонтира. Състои се от Г-образни елементи, които във високите си части са закрепени посредством болтови връзки за сградата – кафе-ресторант, и с болтови връзки са закрепени и в другата част към основата. Тези Г-образни части не са трайно прикрепени към терена и могат да се демонтират, но в цялост навесът не може да бъде преместен. При тези факти съдът прие следното по спорните въпроси на чл. 159 и чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК: С оглед разпоредителната част на заповедта, дружеството е пряко обвързано от задължението за премахване на обект „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“ и заинтересовано от оспорването на заповедта (чл. 147, ал. 1 АПК, като правото на защита е упражнено своевременно с подадената на 08.09.2023 г. жалба – в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считан от съобщаването на заповедта на 31.08.2023 г. Страните не спорят, че обектът по заповедта е поставена в [имот номер] именно от дружеството, така че негово е задължението за премахването й – арг. от чл. 57а, ал. 2, изр. последно ЗУТ. Оспорената заповед съдържа и фактическите съображения (поставен без разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ преместваем обект, с посочени характеристики), и съответното им правно основание по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като е издадена след извършена проверка по реда на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с оглед заеманите от тях длъжности. Съставеният констативен акт, свидетелстващ официално за фактите от проверката, е връчен на дружеството, което е упражнило правото си на възражение. В този смисъл отсъстват основания по чл. 146, т. 2 и 3 АПК за отмяна на заповедта. Определянето на обекта като преместваем определя и компетентността на кмета за издаване на заповед по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. Въпросът дали обектът отговаря на характеристиките на преместваем по чл. 56, ал. 1 ЗУТ или на строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е относим към материална законосъобразност на заповедта – с оглед приложимостта на изискването по т. 1 на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. По същество, с оглед съответствието на заповедта с материалния закон, жалбата е частично основателна. На първо място, описаният в заповедта обект „Кафе-ресторант с обслужващи помещения, склад, кухня и дървен навес“ се състои от два обекта със самостоятелно функционално предназначение – кафе-ресторант, включващ търговска зала, склад и кухня, които конструктивно са един обект според неоспореното експертно заключение, и дървен навес, който не е конструктивно свързан, а прикрепен към основния обект. Първият от обектите е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Безспорно е от експертното заключение, че обектът – търговска зала с кухня и склад („кафе-ресторант“), са трайно прикрепени към бетонова основа посредством надзид – бетонова ивица, изпълнена по периферията на целия обект. Елементите – бетонова основа и ограждащ бетонов надзид, определят кафе-ресторанта като строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Закрепването му към терена не е временно, посредством отделни елементи, а трайно – чрез бетонов надзид, който изключва възможността за отделяне на обекта без трайно изменение на субстанцията на терена. Затова обектът „кафе-ресторант“ не е преместваем по смисъл на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Не се касае за лека конструкция от примерно изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ, която позволява цялостно преместване на кафе-ресторанта или разглобяване на отделни елементи. С оглед материалите на основата и ограждащите елементи и начина на закрепване, кафе-ресторантът не може да бъде разглобен и преместен без цялостното или частично разрушаване. В тази връзка, доколкото законосъобразното прилагане на разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ предполага обектът да е преместваем и поради това за поставянето му да се изисква издаване на разрешение по чл. 56а, ал. 2 ЗУТ, а посочените условия не са изпълнени, в частта, с която е наредено премахване на „кафе-ресторант“, включващ търговска зала, кухня и склад, като преместваем обект, заповедта подлежи на отмяна (чл. 146, т. 4 АПК). Оспорването й обаче е неоснователно в частта на разпореденото премахване на дървен навес. Дървеният навес, прикрепен към строежа „кафе-ресторант“, е със самостоятелно функционално предназначение и е с характеристиките на преместваем обект. Прикрепването е посредством болтови връзки към кафе-ресторанта във високата част на Г-образните елементи и към основата в ниската част, които осигуряват конструктивната устойчивост на навеса, но не са елементи на строеж. Независимо че в цялост навесът не може да бъде преместен, възможността за отделянето на Г-образните елементи без да се наруши целостта на монолитната площадката и на вертикалните носещи елементи на дървената конструкция на кафе-ресторанта, го определят като преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Затова и компетентността за премахването му е именно на кмета на [община]. Без значение за упражняването й е собствеността върху имота – арг. от чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Дървеният навес не е обект по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) и не е архитектурен елемент за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл. 153, ал. 1, т. 5 ЗГ. Прикрепен е към кафе-ресторант с търговско предназначение и следователно не обслужва „отдиха и туризма“ по смисъл на чл. 153, ал. 1, т. 5 ЗГ. Самата Заповед № РД-94/20.03.2017 г. на директора на РДГ – [област] не предвижда изграждането на обект с наименование и предназначение на изградения на място строеж „кафе-ресторант“ с „дървен навес“, така че поставянето на дървения навес не е част от разрешения кът за отдих и туризъм и е извън обхвата на наредбата по чл. 152, ал. 2 ЗГ. Безспорно е, че за поставяне на преместваем обект в [имот номер] – дървен навес, като описания в заповедта, не е издадено разрешение за поставяне от компетентния главен архитект на [община], съгласно чл. 9 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на [община] (достъпна на адрес: [интернет адрес]?option=com_content&view=article&id=2581%3A2017-01-23-09-44-26&catid=49%3A2011-03-28-07-27-07&Itemid=102&lang=en ), във връзка с чл. 56, ал. 2 ЗУТ, с оглед което е изпълнено материалноправното условие за издаване на заповед за премахване на навеса по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В този смисъл оспорването на материалната законосъобразност на заповедта в тази й част е неоснователно. С оглед основателността на жалбата срещу заповедта в частта за премахване на основния строеж „кафе-ресторант“ и неправилното му разглеждане като един с дървения навес, разноските на жалбоподателя следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 143, ал. 1 АПК) – държавна такса (50 лв.), експертно възнаграждение в размер на 400 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 219, ал. 1 ЗУТ, чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, съдът