Решение № 4328 от 13.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 470/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и чл. 26 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят - А. Х., [ЛНЧ], гражданин на Република Алжир, чрез адв. М. оспорва Отказ да бъде продължен срока на пребиваване в Република България, УРИ 5386р-1626 от 25.02.2025 година на лицето Х. А. / [Наименование], дата на раждане: [дата]година, гражданство Алжир, национален паспорт № 308618529.

Претендира отмяна на отказа за продължаване срока на пребиваване на чужденец в РБ като незаконосъобразен, недопустим и неоснователен и претендира разноски.

Ответникът – НАЧАЛНИК СЕКТОР „МИГРАЦИЯ“ при ОД на МВР - [област], чрез гл. юрисконсулт П., в становище на л. 45 счита жалбата за неоснователна и претендира юк. възнаграждение.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - [област], чрез прокурор Б. Л. счита жалбата за неоснователна.

По допустимостта на жалбата съдът констатира, че оспорения отказ (лист 5-6) е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 25, 02, 25г., а от своя страна, жалбата е подадена чрез ответника, на 04, 03, 2025г., или в рамките на законоустановения срок.

Жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а р азгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят - Х. А. / [Наименование] / с дата на раждане: [дата]., гражданство Алжир, национален паспорт № 308618529, подава документи към заявление с вх.№ 282/22.01.2025г., за предоставяне на продължително пребиваване в страната, на основание чл.24 ал.1 т.6 от Закона за чужденците и Република България, като представител па чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско промишлена палата търговско представителство в Република България, към което заявление е приложил:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последно влизане в страната.

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4, когато плащането не с извършено по електронен път.

1. доказателства за осигурено жилище.

1. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО.

1. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, за срока на пребиваване на територията на Република България.

Съгласно чл.19 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) - За получаване право на продължително пребиваване на основание чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ, Х. е приложил документите по чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ и сертификат за актуална регистрация на търговско представителство в Българската търговско-промишлена палата.

Видно от приложения сертификат от БТПП № 4902/30.12, 2024г. адрес на представителство на Скуул оф трейнинг ин хигиен енд енвайръпмънт протекшън (School of training and hygiene and environment protection) е в гp. [община], [улица], ст.2.

Във връзка с изискването на чл. 14, ал. 1 т. 3 от ППЗЧРБ е приложена като доказателство за осигурено жилище-нотариално заверена декларация от българският гражданин С. Р. Д., в качеството му на собственик на жилище на адрес в гp.[област], [улица].

В изпълнение на разпоредително писмо на главния секретар на МВР - УРИ 8121 р-22191/18.10.2017 г. на основание чл.З0, ал.1, т.6 от ЗМВР, Служители на сектор „Миграция“ ОДМВР на 14.02.2025г. извършват адресна проверка на адрес в [населено място], [улица]за който имот Х. А. е представил доказателства за осигурено жилище.

От извършени справки в подсистема Regix е установено, че жилището е 40 кв. м., собственост на С. Д., а от извършена справка в ИИС на МВР е констатирано, че на адреса има регистрирани 19 (деветнадесет) лица български граждани и 3 (три) лица чужди граждани с изтекъл срок на пребиваване.

При проверката е установено лицето Р. П. Д.- племеник на наемодателя, който дава информация, че домът на С. Д. се обитава от четиричленното му семейство и не му е известно на адреса да пребивава лицето Х. А.. За извършената проверка е изготвена докладна записка с рег.№ 5386р-1370/14.02.2025г. по описа на сектор „Миграция“.

На 20.02.2025г, служителите па сектор „Миграция“ извършват повторна адресна проверка на горния адрес но Х. А. не е открит на адреса, както и собствениците на апартамента.

На 24.02.2025г. служители на сектор „Миграция“ извършват проверка на адрес в [населено място], [улица], ет.2, с цел установяване на търговско представителство „Скуул оф трейнинг ин хигисн енд енвайръимънт протекшън“, за съществуването на което Х. е представил Сертификат с №4902 от БТПП издаден на 30.12.2024г.

При горната проверка, на адреса е установен домакина на имота- българският гражданин С. П. Б., където по документи се води търговското представителство, който потвърждава, че живее в имота със съпругата си П. П. Б. от около 4 години и категорично заявява, че няма търговско представителство на този адрес. Проведен е разговор и с живущият на първи жилищен етаж на сградата - П. Р., който потвърждава, че в имота реално не съществува търговско представителство.

За извършената проверка е изготвена докладна записка с рег. № 5386р-1601 / 24.02.2025г. по описа на сектор „Миграция“.

Предвид горните проверки и факти, позовавайки се на чл.26, ал.1 във връзка с чл. 10 ал.1 т.23 от Закона за чужденците в Република България, ответникът е отказал издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец приемайки, че е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.

В съдебното производство процес. представител на жалбоподателя е представил копие от личната карта на П. И. Р.-търговски представител, регистриран на адреса. Допълнително с ПЗ представя нотариално заверени декларация за адресна регистрация, договор за наем на търговското представителство, чийто търговски представител е А. Х., както и сертификат от Българската търговско-промишлена палата.

От правна страна съдът излага следното:

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) - За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец, описаните по-горе приложения.

Съгласно чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България/ППЗЧРБ/-За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ и на основание чл.24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ, Х. е приложил документ - сертификат за актуална регистрация на търговско представителство в Българската търговско-промишлена палата.

Административният орган във връзка с тези обстоятелства е извършил проверки, обективирани в докладни от 14, 20 и 24 02, 2025г. като жалбоподателят и наемател не е бил открит.

Това е мотивирало административният орган да направи обоснован извод, че Х. е представил документ с невярно съдържание и е декларирал неверни данни за продължаване срока на пребиваване в страната. Прието е, че са налице условията, визирани в нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ и е постановил процесния отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чуждия гражданин.

Така постановеният отказ е законосъобразен.

За да достигне до крайния извод, че са налице условията, визирани в нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ за отказ, административният орган е приел, че Х. е представил декларация с невярно съдържание и е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ.

Тези констатации не бяха оборени и в хода на съдебното производство.

Представените от жалбоподателя в последното осз. и с писмената защита лична карта на П. Р., декларация от С. Д., сертификат от БТПП № 4902/30.12, 2024г. с адрес на представителство на Скуул оф трейнинг ин хигиен енд енвайръпмънт протекшън (School of training and hygiene and environment protection) в гp. [община], [улица], ст.2 и договор за наем от 23.12.2024г. между Р. и Скуул оф трейнинг ин хигиен енд енвайръпмънт протекшън не оборват установеното от служителите на С. М., към ОД МВР [област], към датите на проверките и издаването на оспорената заповед.

При тези фактически установявания, съдът счита оспорената заповед за материалнозаконосъобразна, като съответстваща на чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ, която норма регламентира отказ при представяне на документ с невярно съдържание или при деклариране на неверни данни.

Следва да се обърне внимание, че използваният израз от законодателя е именно "данни", а не доказателства /подобно на данни за престъпление по чл. 70 от ЗМВР/, поради което се постановява и отказ без да има безусловни доказателства за това.

Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК, макар и да му бе дадена възможност в няколко поредни съдебни заседания да ангажира съответните доказателства, не се представиха такива на база на които да се установи от страна на съда наличието на условията за продължаване на срока на пребиваването.

От друга страна съдът взе предвид писмените доказателства-трите докладни от 14, 20 и 24 02, 2025г. описани подробно по-горе в които ясно е описана всяка от извършените проверки на адресите в [населено място] и [община], въз основа на които органът обосновано е приел, че е налице деклариране на неверни данни от страна на Х.. Съдът кредитира и установеното в преписката, че жилището е 40 кв. м., собственост на С. Д. и на адреса има регистрирани 19 (деветнадесет) лица български граждани и 3 (три) лица чужди граждани с изтекъл срок на пребиваване, което е ясна индиция, че Д. предоставя жилището си за подобни регистрации и че физически е невъзможно в 40 кв. метра да живеят двадесетина лица.

По тези съображения подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът