Решение № 305 от 7.11.2025 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1825/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалван е ЕФ № 8505285318 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП на Агенция "ПИ", с който на „ХОЛЕМАН БЪЛГАРИЯ “ ООД, със законен представител М.Б.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на осн. чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДВП. Жалбоподателят е депозирал жалба срещу ЕФ, с която моли съда да постанови решение, с което да го отмени. Релевират се възражения, че при издаване на ЕФ са допуснати процесуални нарушения, че е нарушен чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. В съдебно заседание не се явява процесуален представител, депозирана е молба със становище. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. За административно-наказващ орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител, депозирана е молба със становище, че ЕФ е правилен и законосъобразен. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: В атакувания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси е отразено, че на 21.04.2022г., в 18: 56 часа е установено нарушение No DD4B1260545E637EE053021F160ACB4F, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер Р3322КР, с техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Шумен, за движение по път А-2 км 340+293, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10ь ал 1ь т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10061, представляващо елемент ат електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км 340+293. За нарушението електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДВП. Бил издаден ЕФ № 8505285318 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП на Агенция "ПИ" Изложената фактическа обстановка се подкрепя от приобщените писмени доказателства, а именно – ЕФ № 8505285318; обратна разписка за връчване; Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДВП; информация за собственост на МПС.; Снимков материал на ППС; известие за доставяне; Протокол № 28765/2021г. от заседание на УС на АПИ за утвърждаване на образец на ЕФ; Заповед № РД - 11-983/13.09.2021г. и приложение № 2 към нея; пълномощно. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: Процесният Електронен фиш с № 8505285318 е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, регламентираща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съгласно чл.167а от ЗДВП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по отношение заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси. В хипотезата за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДВП законодателят е предвидил в чл.179, ал.3б от ЗДВП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик /юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на жалбоподателя, в качеството му на собственик. Текстът на чл.102, ал.2 от ЗДВП задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. В случая правилно е определен субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството - жалбоподател. От материалите по делото категорично се установява, че е констатирано нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДВП, а именно, че на 21.04.2022г., а 18: 56 часа е установено нарушение No DD4B1260545E637EE053021F160ACB4F, с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, регистрационен номер Р3322КР, с техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Шумен, за движение по път А-2 км 340+293, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДВП, е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол такса. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДВП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДВП е в размер 2500 лева. Същевременно съдът намира, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Т.е. видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДВП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДВП, в приложимата към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДВП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДВП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение /чл.179 ал.3б от ЗДВП/, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш. Съгласно нормата на чл.139, ал.7 от ЗДВП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДВП е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Според нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Съгласно посочената норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДВП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДВП /в редакцията към датата на извършване на нарушението/ е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В приложимата редакция на тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, с изменението на ЗДВП - в сила от 13.02.2024г., нормата на чл. 189ж, ал. 1 е допълнена, като към настоящия момент предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Доколкото обаче цитираната актуална редакция на нормата има процесуален характер и поражда правно действие занапред, нейното приложение в настоящия казус, за нарушение, извършено на 21.04.2022г. е недопустимо./В този смисъл е практиката на ШАС, КАНД №393/ 2024г./ По отношение размера на наложената глоба по казуса, съдът съобрази и решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024г. по преюдициалното запитване отнасящо се до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011. С решението си СЕС от 21.11.2024г. по дело С – 61/23, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура, е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер. Доколкото санкционните норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност, визиран в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването правото на Съюза, съдът счита, че това е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23. По отношение възражението за нарушен чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. съдът намира следното: Съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с изменението на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. Така формулираната норма е синхронизирана с чл. 2, § 7 от Регламента, по начин такъв, че да се отговори на изискването за съответствието й с общностното право. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. Поради всичко гореизложено, съдът намира, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен. Дружеството-жалбоподател претендира разноски 400 лева за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, при преценка на заявеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на възнаграждението възлиза на 550 лв. Съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, според което настоящият национален съд не следва да прилага посочената Наредба № 1 от 09.07.2014 г., респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Претендираният размер е по-малък, поради което съдът приема възражението за неоснователно. АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът