Решение № 11410 от 2.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11700/2024 г.

Производството е по реда на чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 16 от АПК. Образувано е по протест на прокурор Х. Х. от СГП с искане за обявяване на нищожност на изразеното с действие волеизявление на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за издаване на СУМПС [номер] на А. А. Б., [ЕГН]. С протеста се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на волеизявлението на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 286069313 от 23.02.2023 г. името на А. А. Б., [ЕГН], съставляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, отнасящи се до предпоставките за издаване на СУМПС и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспореното СУМПС е подменено в ОАЕ, поради което издаденото такова с № 286069313 от 23.02.2023 г. е нищожно. В съдебно заседание се явява прокурор К., който поддържа протеста, като излага доводи за неговата основателност. Ответникът – Началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не взима становище. Заинтересованата страна – А. А. Б., редовно призован в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва протеста, излагайки подробни съображения. Представя приемо - предавателен протокол от 17.05.2024 г., от който е видно, че въпросното СУМПС е предадено на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните поделото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред СДВР е започнало по заявление от 06.02.2023 г. на А. А. Б. за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ /л. 6/, тъй като предходното му СУМПС било изгубено, за което обстоятелство същият подписал декларация /л. 8/. Бобишев подписал и декларация /л. 7/, в която е посочил, че обичайното му пребиваване не е в друга държава- членка на ЕС и че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от Държава- членка на ЕС. Исканият документ /дубликат на СУМПС/ е издаден на 23.02.2023 г. и връчен на 09.03.2023 г. на упълномощено лице /л.27/. С писмо на Главна дирекция "Национална полиция" рег. № 328600-51480/08.09.202023 г. /л. 25/, до началник отдел "ПП"-СДВР, са изпратени български национални свидетелства за управление на МПС, подменени в ОАЕ, с приложен списък. Видно от приложения списък /в табличен вид/ под № 29 фигурира името на А. А. Б., № на СУМПС [номер]/24.11.2022 г., в държава на подмяна- ОАЕ. От служител в ОПП-СДВР е изготвена докладна записка /л. 19-20/, в която е отбелязано, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. В същата е отразено, че СУМПС [номер], издадено на 24.11.2022 г. от ОПП- СДВР на А. А. Б., което пред българските органи е било заявено от Бобишев като изгубено, е подменено със свидетелство в друга държава- ОАЕ. Направено е предложение за уведомяване на СГП за предприемане на действия за обявяване на СУМПС [номер] за нищожно. С Писмо от 05.10.2024 г. по описа на ОПП СДВР е изпратена докладната записка в СГП за предприемане на действия по компетентност. По делото е приложено и прието като доказателство и приемо - предавателен протокол от 17.05.2024 г./л. 74 гръб/, съгласно който на посочената дата в сградата на отдел "ПП" – СДВР лицето А. А. Б. е предал доброволно СУМПС [номер] от 23.02.2023 г., издадено на негово име. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Протестът/ жалбата/ е подаден в срок съгл. чл. 149, ал. 5 от АПК и от лице по чл. 147, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Следователно свидетелството установява с удостоверителната сила на издаден от компетентен орган официален документ притежаването от адресата на призната способност да се упражнява правно-регламентирана дейност, каквато е управлението на моторно превозно средство. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. Доколкото в специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. 3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай от А. А. Б. е подписана декларация, че СУМПС е изгубено, но видно от доказателствата по делото заявените в него факти са неверни, тъй като СУМПС не е било изгубено/откраднато и на база на него е издаден СУМПС в друга държава- ОАЕ. Следователно не са били налице предпоставките за издаване на дубликат на СУМПС на територията на РБ, в частност не са били налице условията на чл. 161 от ЗДвП. Липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му, доколкото посредством издадения дубликат лицето притежава два броя СУМПС, удостоверяващи неговата правоспособност за управление на МПС, а това е в противоречие с императивните норми на закона. Предвид това следва да бъде обявено за нищожно волеизявление на Началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 286069313 от 23.02.2023 г. името на А. А. Б., [ЕГН]. Така мотивиран, Административен съд София-град, Трето отделение, 71-ви състав