РЕШЕНИЕ

№ 231

гр. С., 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100225 по описа за 2022 година Предявен e иск за установяване на произход от бащата, с правното си основание - чл.69 СК, вр. с чл.72 ал. 2 от СК.

В исковата молба се твърди, че М. Ю. Ю. и А.М.Ж. живели на съпружески начала от м. април 2014 г. до смъртта на Асен, настъпила на 09.05.2022 г. По време на съвместното им съжителство били родени две деца – Г. А. М. и Р. М. Ю.. Твърди се, че А.Ж. починал в резултат на продължително заболяване на 09.05.2022 г., като приживе не успял да припознае едно от децата си, а именно: второто дете Р. М. Ю.. По тази причина детето било записано в акта за раждане с имената на майката и баща неизвестен.

Твърди се, че А.Ж. е баща и на второто дете и всички знаели това. Двамата с М. живели заедно в дома на неговите родители в с. Г. и заедно се грижели за двете деца- Г. и Р.. Иска се постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че А.М.Ж. е биологичен баща на детето Р. М. Ю., родено на 09.07.2020г. и бъде постановено вписване на същия в акта за раждане като негов баща, ведно с промяна на бащиното и фамилно име на детето.

Отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника Г. А. М. чрез назначения й от съда особен представител -адв. П. М.. Той е изразил становище, че иска е допустим тъй като е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 69 СК, а по същество е вероятно основателен.

В с.з. ищецът М. Ю. Ю. се явява лично и с процесуален представител, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.

В с.з. ответникът Г. А. М., ред. призована, не се явява. Представлява се от особения представител адв. П. М., който поддържа поддържа отговора на исковата молба. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, искът е основателен и доказан, и е в интерес на детето да бъде установен неговия произход от бащата.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна М. Ю. Ю. живяла на съпружески начала с А.М.Ж. от 2014г до смъртта му през м. май 2022г.

По време на съвместното им съжителство са родени две деца: Г. А. М., род. на 15.10.2015г и Р., род. на 09.07.2020г, Г. е припозната от А.М.Ж. и същия е вписан в акта за раждане като неин баща, но Р. не е припознат от него, поради което в издадения от община-С. акт за раждане № 1260/15.09.2020г, е вписан с майка: М. Ю. Ю. и баща- неизвестен.

Тъй като след раждането на Р., А.М.Ж. заболял тежко, не успял да го припознае, а на 09.05.2022г – починал.

Оставил само един наследник по закон: своята дъщеря и ответник по делото Г. А. М.. По време на вероятния период на зачеване на детето Р., както и през цялото време до смъртта на А.М.Ж., майката М. Ю. Ю. живяла на съпружески начала само с него, двамата не са се разделяли и отгледали заедно двете си деца- Г. и Р.. Приживе М. Ю. Ю. никога не се съмнявал, че е баща и на Р., обичал го и се грижел за него, както и за другото си дете Г. и никога не правел разлика между децата.

Неговите родители – свидетелите Марин Илиев и Гергина Илиева възприемат и двете деца като свои внуци.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писменти и гласни доказателства.

Писмените цени като годни, допустими и относими, а гласните- като преки, непосредствени и безпротиворечиви.

Съобрази и констатациите от изготвения по делото социален доклад.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 69 СК, вр. с чл. 72 ал.2 СК и е процесуално допустим, тъй като е предявен от майката в рамките на преклузивния срок по чл. 69 от СК - до три години от раждането на детето, а то няма установен произход от бащата.

Преценени по същество, е основателен и доказан.

От събраните по делото доказателства се установява, че през вероятния период на зачеване на детето Р., неговата майка М. Ю. и А.М.Ж. живели заедно на съпружески начала. Съвместното им съжителство датира от 2014 до смъртта на А.Ж. през м.май 2022.

През тези осем години, двамата споделяли общо домакинство, никога не са се разделяли и не са имали други партньори.

По време на съвместното им съжителство създали и отгледали две деца- Г. и Р., като второто дете не е припознато от бащата А.М.Ж., тъй като се разболял тежко, а после починал.

Приживе той никога не се съмнявал, че е баща и на Р., въпреки че не успял да го припознае. Той се грижел за Р., както и за другото си дете, а неговите родители възприемат и двете деца за свои внуци, живеят заедно с тях и майка им и им помагат.

Ето защо, съдът следва да уважи иска, като признае за установено по отношение на ответницата, че А.М.Ж., починал на 09.05.2022г, , е биологичен баща на детето Р. М. Ю., роден на 09.07.2020г, в гр.С., от майка: М. Ю. Ю.. На основание чл. 16 ал.2, вр. с чл. 15 ал.1 от ЗГР, съдът постановява промяна на бащиното и фамилно име на детето, като бащиното име бъде променено от М. на Асенов, а фамилното- от Ю. на М.. Препис от решението, след влизането му в сила, следва да се изпрати на община-С. за отразяване на промените в акта за раждане на детето, като се впише негов баща А.М.Ж. и променят бащиното и фамилно име.

Ръководен от изложените съображения, съдът