Решение № 352 от 12.11.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 885/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, подаден срещу Присъда № 50 от 05.06.2025 г. по н.о.х.д. № 1628/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С протестирания съдебен акт подсъдимия С. Й. Б., ЕГН ••••••••••, е признат за невиновен в това, че на 27.06.2022 г., около 09: 10 ч., в с. К., на публично място – на ул. „Г. Д.“ в селото е проявил жестокост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните към гръбначно животно – женско коте неустановена порода на стойност 80 лева, като му е причинил противозаконно смърт в нарушение на забраната регламентирана в чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като е прегазил животното с управлявания от него товарен автомобил – микробус марка и модел „Ф. Т.“ с рег. № Е•••АН, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по внесеното обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК. С протест с вх. № 14368/09.06.2025 г., подаден от прокурор при РП Благоевград, се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Отправя се искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което да не бъде отлагано по реда на чл. 66 НК, както и наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК е представено допълнение към протест с вх. № 17517/10.07.2025 г., с което са наведени допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в него. В допълнението прокурорът изразява становище, че неправилно съдът е приел, че подсъдимия е отклонил движението на управлявания от него товарен автомобил, за да избегне съприкосновение с автомобила на Д. Б.. Счита, че според нейните показания и показанията на Ю. Б. автомобилът на Д. Б. е бил в напречната улица, преди подсъдимия да приближи кръстовището. Поддържа, че извън заявеното от подсъдимия не са налице други доказателства по делото, че той се е отклонил по тази причина. Оспорва извода на съда, че липсва елемент от субективна страна. Твърди, че от свидетелски показания се установява, че в дясната лента, в която се е движел подсъдимия, не са били налице неравности по пътя или паркирали автомобили, тъй като в този момент автомобилът на Д. Б. се е намирал на ул. „В. Л.“. Затова намира за категорично установено, че подсъдимият нарочно се е отклонил в ляво, където се е намирало котето. Счита, че деянието е станало на публично място по смисъла на чл. 325б, ал. 2, т. 3 НК. Навежда доводи за степента, в която са били засегнати обществените отношения. Поддържа, че деянието е осъществено с пряк умисъл. По реда на чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение с вх. № 14521/25.09.2025 г., подадено от адв. Е. Б., в качеството й на ззщитник на подсъдимия С. Й. Б., в което за изразяват доводи за неоснователност на протеста. Според защитника районният съд правилно и в съответствие с гласните и писмените доказателства е установил фактическата обстановка по делото като е приел, че подсъдимият е възприел маневрата, която е била извършвана от Д. Б., поради което с цел да избегне нейния автомобил е навлязъл в лявата лента без да види намиращото се в нея коте. Защитникът поддържа, че не е основателно твърдението на държавното обвинение, че преди подсъдимият да приближи кръстовището, автомобилът на Д. Б. вече се е намирал на ул. „В. Л.“. Счита, че този довод на кореспондира с показанията на Д. Б. и с обясненията на подсъдимия. Оспорва твърдението, че подсъдимият се е отклонил нарочно, за да премине през котето, тъй като поддържа, че той не го е бил видял. В тази връзка защитника навежда доводи, че правилно районният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия. Счита, че правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелките Б. относно умишленото отклоняване на подсъдимия в лявата лента и скоростта на управлявания от него автомобил, като е приел, че тази част от показанията им имат оценъчен характер и свидетелите пресъздават свои субективни възприятия. Според защитника не са събрани доказателства относно скоростта на автомобила и относно наличието на умисъл при отклоняването. Моли присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна. В хода на съдебните прения пред ОС Благоевград представителят на ОП Благоевград моли да се отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна и да се постановите нова, с която да се признае подсъдимия за виновен. Според прокурора първоинстанционния съд е установил, че от обективна страна е налице престъплението, за което е повдигнато обвинение, но счита, че неправилно е преценил, че подсъдимия не го е извършил умишлено. Препраща към съображенията, които са развити в протеста. Моли да се постанови нова присъда, с която подсъдимия да се признае за виновен. Защитникът адв. Е. Б. моли да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на РС Благоевград. Излага съображения, с които допълва представеното от нея писмено възражение. Оспорва доводите на държавното обвинение, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка и че автомобилът на Д. Б. вече се е намирал на ул. „В. Л.“, преди подсъдимият да бъде на ул. „Г. Д.“. Счита, че се доказва, че маневрата на Д. Б. не е била приключила към момента, в който подсъдимият е наближил кръстовището. Намира, че не се доказва умишлено отклоняване в лявата лента за движение. Счита, че деянието не е съставомерно от субективна страна. В хода на съдебните прения подсъдимият сочи, че няма какво да добави към заявеното от неговия защитник, че съжалява за котето и че в момента отглежда котки. В своята последна дума моли за оправдателна присъда. Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното: Настоящето съдебно производство е второ по ред в наказателното производство. В съда е бил внесен обвинителен акт на 28.02.2023 г., с което е било образувано н.о.х.д. № 358/2023 г. на РС Благоевград. С Присъда № 7 от 12.02.2024 г. по н.о.х.д. № 358/2023 г. на РС Благоевград подсъдимият С. Й. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК. По протест на прокуратурата е било образувано въззивно производство – в.н.о.х.д. № 484/2024 г. на ОС Благоевград. С оглед на исканията в протеста предмет на въззивното производство е продължило да бъде обвинението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК. С протеста е поискано присъдата да се отмени и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което да се изтърпи ефективно, както и глоба в размер на 3000 лв. Тези обстоятелства са относими при преценката за наличието на ограничения за съда въз основа на принципа reformatio in peius. С решение № 174 от 25.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 484/2024 г. на ОС Благоевград присъдата е била отменена поради констатирано от състава на ОС Благоевград неотстранимо съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. След връщането на делото е образувано н.о.х.д. № 884/2024 г. на РС Благоевград. В хода на разпоредително заседание, проведено на 18.11.2024 г., районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, поради което е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 884/2024 г. на РС Благоевград и е върнал делото на РП Благоевград за тяхното отстраняване. В хода на досъдебното производство на С. Й. Б. е било повдигнато ново предварително обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 вр. ал. 1 НК и е било предявено разследването. Второто по ред съдебно производство е образувано по обвинителен акт, внесен в съда на 27.12.2024 г., с който е повдигнато окончателно обвинение по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 вр. ал. 1 НК. По този обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 1628/2024 г. на РС Благоевград, което е приключило с Присъда № 50 от 05.06.2025 г. по н.о.х.д. № 1628/2024 г. на РС Благоевград, която е предмет на въззивна проверка в настоящото въззивно производство. С нея подсъдимия С. Й. Б. е признат за невиновен и е оправдан по внесеното обвинение за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК. Настоящето въззивно производство е образувано по протест на прокурор при РП Благоевград. Затова предмет на въззивното производство е обвинението по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК. При това процесуално развитие настоящият съдебен състав разгледа делото. Първоинстанционното производство по н.о.х.д. № 1628/2024 г. на РС Благоевград е проведено по общите правила на НПК. Присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка, като за да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, прочетени са показания на свидетели, дадени в хода на ДП и в съдебното производство пред друг състав на съда, дадени са и обяснения от подсъдимия, като съдът е приел и заключения по съдебно- оценителна експертиза, съдебно-техническа експертиза и по съдебно- ветеринарна експертиза. В съдебното заседание на 17.03.2025 г. е разпитана Б. З. Б. и на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК са прочетени части от показанията й, дадени в хода на ДП, находящи се на л. 38. В същото заседание е разпитана свид. Ю. М. Б. и на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК са прочетени части от показанията й, находящи се на л.40 от н.о.х.д. № 358/2023 г. В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите С. Л. М., Е. Д. В. и И. Н. З. В о.с.з., проведено на 24.04.2025 г. подсъдимият е дал обяснения. По делото са събрани и писмени доказателства, които първостепенният съд е приобщил по съответния ред към доказателствената съвкупност. В съдебното заседание на 05.06.2025 г. са прочетени и приобщени писмени доказателства, събрани в хода на ДП: докладна записка от 27.09.2022 г., жалба вх. № 6001/29.06.2022 г. от Ю. Б. ведно със снимков материал, справка АИС „Регистрация на МПС и собственици“, справка за нарушител/водач, справка за регистрации на лице в централния полицейски регистър, справка за лице – установен извършител на престъпление, писмо № 66-00-140/05.12.2022 г. на Община Симитли, справка за съдимост от 06.02.2023 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. В същото заседание са приобщени приложените по н.о.х.д. № 358/2023 г. на РС Благоевград: справка за съдимост регистрационен № 230313005000118105, писмо регистрационен № 332000-992/26.04.2023 г., справка регистрационен № 332р-2936/26.04.2023 г., справка – характеристика за лицето Б., експертно решение № 1800- 208/04.12.02, писмо от 02 РУ при ОД на МВР Благоевград 785200- 1156/16.05.2023 г., дневник УРИ 7852р-820/13.01.2022 г., протокол за оглед, направен в проведеното на 19.06.2023 г. о.с.з., фотоалбум, постъпил с писмо от 17.07.2023 г. Въз основа на доказателствения материал по делото се установява следното от фактическа страна: Непротиворечиви са доказателствата по делото относно характеристичните данни за подсъдимия С. Й. Б., ЕГН ••••••••••. Той е роден на ••• г. в гр. Д., ••• Показанията на Е. Д. В. и на И. Н. З.възпроизвеждат обстоятелства, представляващи характеристични данни за подсъдимия. Доколкото те не противоречат на останалия доказателствен материал, показанията им следва да бъдат кредитирани. Така по делото се установява, че подсъдимият живее със своята майка, както и че той отглежда домашни любимци, като в дома си отглежда кучета и котки. Това се потвърждава и от писмо от Ветеринарна клиника Д.-Вет от 03.06.2025 г., според което на 25.04.2023 г. С. Б. е довел в клиниката коте за рентгенографско изследване, което е било хоспитализирано в клиниката и на следващия ден му е била направена ортопедична операция. От протокола за оглед, направен в о.с.з., проведено на 19.06.2023 г., както и от фотоалбума се установява, че в с. К. улица „Г. Д.“ образува кръстовище с ул. „В. Л.“, като широчината на пътното платно на ул. „Г. Д.“ е 7, 10 м., самата ул. „Г. Д.“ е с две пътни ленти и без пътна маркировка. Относно част от обстоятелствата, които са настъпили преди инцидента, показанията на Ю. М. Б. и Б. З. Б. си кореспондират и не е налице противоречие между тях и останалия доказателствен материал. Затова в тези части показанията им следва да се кредитират. Така като се установяват по делото обстоятелствата, че след кръстовището на ул. „В. Л.“ № 37 живеят Ю. Б. и нейното семейство. Д. Б. е нейна дъщеря. В техния двор те отглеждали женско коте, с неустановена порода. Според заключението по съдебно- оценителната експертиза стойността на котето е била 80 лв. На 27.06.2022 г. сутринта лекият автомобил на Б. З. Б. марка и модел „М. Ц 220“, с рег. № Е•••МС, бил паркиран на ул. „Г. Д.“ в дясната пътна лента съобразно посоката на движение и след кръстовището с ул. „В. Л.“. В около 09: 10 ч. Д. Б. тръгнала за работа, а нейната майка Ю. Б. я изпращала. Ю. Б. държала в ръце тяхното куче. Д. Б. се качила в лекия си автомобил. Прозорците на автомобила били свалени. Тя пуснала ляв светлинен пътепоказател и предприела маневра назад към ул. „В. Л.“, с която целяла първо да навлезе в ул. „В. Л.“ със задната част на автомобила, а след това изцяло нейният автомобил да се намира на ул. „В. Л.“. По това време по ул. „Г. Д.“ в дясната пътна лента подсъдимият С. Й. Б. управлявал микробус марка и модел „Ф. Т.“ с рег. № Е•••АН. Според свид. Д. Б. микробусът карал доста бързо, а според свид. Ю. Б. микробусът му се е движел със скорост над 70 км/ч. Правилно районният съд не е кредитирал тази част от показанията им, тъй като в тях те възпроизвеждат непосредствените лични, при това субективни възприятия относно скоростта на микробуса (в този смисъл решение № 140 от 24.06.2016 г. по н. д. № 530/2016 г., Н. К., І н. о. на ВКС). В обясненията си подсъдимият сочи, че счита, че в този момент е карал със скорост от около 30-40 км./ч. По същите съображения обаче в тази част обясненията му не могат да бъдат кредитирани, доколкото той възпроизвежда свое субективно възприятие, а не възпроизвежда като обстоятелство конкретно показание на скоростомера на управлявания от него автомобил. Гласните доказателствени средства не могат да бъдат кредитирани и в частите им, в които посочват конкретни метри като разстояния между лицата и превозните средства, доколкото в тези си части те също възпроизвеждат субективни възприятия. Налице е противоречие в доказателствения материал относно това дали за С. Б. е съществувала пречка да продължи движението си в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. В тази връзка е редно да се отчете, че автомобилът на Д. Б. се е намирал в тази пътна лента, след което е започнал да осъществява маневра, с която да се премести изцяло на ул. „В. Л.“. Нейният автомобил първоначално е бил в движение, поради което следва да се направи внимателна преценка дали в дясната пътна лента ул. „Г. Д.“ са били налице препятствия за движението към два конкретни момента – към момента, в който С. Б. е доближил кръстовището с управлявания от него микробус и е взел решение да се отклони в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“, както и към момента, в който след като е минал през кръстовището, той е преминал и през котката. При предявяване на схема, изготвена при оглед, находяща се на л. 106 от н.о.х.д. № 358/2023 г. на РС Благоевград, Б. е отбелязал, че когато е видял за пръв път колата на Д. Б., която е правила маневра, тя все още се е намирала в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. В обясненията си Б. сочи, че той се движил в тази пътна лента, а автомобилът на Д. Б. е правил маневра на заден ход за да влезе в ул. „В. Л.“. Според Б. автомобилът на Боянска е бил с включен авариен сигнал, но той не си спомня тя е подавала сигнал със светлинен пътепоказател. Той твърди, че е видял и Ю. Б. да държи куче в ръцете си. Според него в този момент Ю. Б. е стояла пред колата на своята дъщеря и е пресичала улицата. Според подсъдимият, когато той е приближил кръстовището, Ю. Б. е била в неговата пътна лента, а Д. Б. все още е правила своята маневра, поради което той се е отклонил в ляво за да избегне Ю. Б. и автомобилът на Д. Б.. В показанията си Ю. Б. сочи, че след като е казала на дъщеря си да изчака, е погледнала и е видяла, че в този момент срещу нея от другата страна на ул. „Г. Д.“ е стояла котката. Свидетелката посочва, че котето не е било там където самата тя е била застанала, а в другата пътна лента на ул. „Г. Д.“. Тази част от показанията на Ю. Б. обуславя извод, че непосредствено преди инцидента самата тя се е намирала в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. Следователно показанията на Ю.Б. си кореспондират с обясненията на подсъдимия в частта им, в която той заявява, че непосредствено преди инцидента Ю. Б. се е намирала в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“, поради което това обстоятелство следва да се приеме за установено по делото. Доказателствата по делото си кореспондират относно това, че непосредствено преди инцидента автомобилът на Д. Б. се е намирал в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“, поради което това обстоятелство също се явява установено по делото. Показанията на Ю. Б. и Дамяна Боянска потвърждават, че автомобилът на Д. Б. първоначално е бил паркиран в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ и че Д. Б. е предприела маневра назад, с която е целяла да премести автомобилът на ул. „В. Л.“. Следователно от доказателствата по делото се установява, че непосредствено преди инцидента са били налице пречки за преминаването през дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“, тъй като в нея са се намирали Ю. Б. и автомобилът на Д. Б.. Следва да се прецени дали пречка за преминаването по дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ е била налице конкретно към момента, в който, след като подсъдимият е преминал през кръстовището, е настъпил инцидента. Според показанията на свид. Б. автомобилът на Д. Б. вече изцяло се е намирал на ул. „В. Л.“, когато подсъдимият е наближил кръстовището и се е отклонил в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“. Същевременно свид. Ю. Б. сочи, че по време на прегазването на котката свидетелката се е намирала тротоара на ул. „В. Л.“, като е била от дясната страна на автомобила на Д. Б.. Според Д. Б. нейната майка се е намирала на тротоара, точно на завоя между ул. „В. Л.“ и ул. „Г. Д.“. От гласните доказателствени средства по делото не се установява категорично дали към момента на процесното деяние Д. Б. е подавала сигнал със светлинен пътепоказател. В обясненията си С. Б. твърди, че дясната пътна лента не е била свободна за преминаване. Той заявява, че когато е минал покрай Д. Б., тя е правила своята маневра и в този момент задната част на автомобилът й вече се е намирала на ул. „В. Л.“. Същевременно Ю. Б. все още се е намирала в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ на около метър от тротоара. Подсъдимият твърди, че е видял маневрата на Д. Б., поради което той се е отклонил в лявата пътна лента, след което автомобилът на Д. Б. изцяло е бил преместен на ул. „В. Л.“. Неправилно в подадения протест се поддържа, че извън обясненията на подсъдимия не са налице други доказателства, че по тази причина той се е отклонил в лявата пътна лента. Първични доказателства се възпроизвеждат чрез обясненията на подсъдимият, както и чрез показанията на свид. Б.. Между тях обаче са налице противоречия, които следва да се отстранят чрез съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Показанията на С. Л. М. възпроизвеждат производни доказателства, тъй като той не е очевидец на инкриминираното деяние, но показанията му възпроизвеждат обстоятелства, които са му били споделени от такива. Производните доказателства служат за проверка на първичните (виж Павлов, Стефан. Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996, стр. 354). Затова достоверността на тази част от обясненията на подсъдимия може да се провери чрез съпоставката й с показанията на свид. С. М.. А тази част от обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свид. М., които сочи, че подсъдимият му е заявил, че е отишъл в лявата пътна лента, за да заобиколи мерцедеса, който се е движил назад. Подсъдимият твърди, че е имало и други пречки в дясното плътно, тъй като в него на около 50 метра след кръстовището са били паркирани микробус и рейс. С. Б. в обясненията си заявява, че не е видял котката, която е била отглеждана от семейство Б.. Според него лявата пътна лента е била свободна, поради което той не е спрял управлявания от него автомобил и в навлязъл в лявата лента. Относно това дали към момента, в който подсъдимият е преминал през кръстовището и е настъпил инцидента, са били налице пречки за движението в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ е налице противоречие между гласните доказателствени средства по делото. Според показанията на свидетелките Ю. Б. и Д. Б. такава не е била налице, което противоречи на обясненията на подсъдимия и на показанията на С. М. Това противоречие обаче не може да се отстрани посредством съпоставката на тези гласни доказателствени средства с други доказателства или доказателствени средства, чиято достоверност да е категорично установена по делото, доколкото в конкретния случай такива не са налице. Затова относно тези обстоятелства съдът следва да изгради фактическите си изводи въз основа на правилата за доказване и за разпределяне на доказателствената тежест. С оглед на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в наказателния процес обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен (чл. 103, ал. 2 НПК) и не могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че той не е доказал възраженията си (чл. 103, ал. 3 НПК). Същевременно присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303 НПК). От доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че към момента, в който подсъдимият е преминал през кръстовището, за него е съществувала възможност да продължи своето движение в дясната пътна лента, поради липсата на препятствия в нея. С оглед на правилата за тежестта на доказване в наказателния процес, недоказването на тези обстоятелства не може да се тълкува във вреда на подсъдимия. По тези съображения следва да се приеме, че в момента, в който подсъдимият е преминал през кръстовището, Ю. Б. и част от автомобила на Д. Б. все още са се намирали в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. Ако от оценката на доказателствения материал се установяваше, че С. Б. не е имал никаква друга причина за отклонението си в лявата лента, освен за да осъществи инкриминираното деяние, това би могло да обуслови доказателствен извод, че той е възприел, че котката се е намирала в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“. По делото обаче се установяват пречки за движението в дясната пътна лента, поради което от самото отклоняване в лявата пътна лента, не може да се приеме за установено, че подсъдимият е видял котката. От протокола за оглед, схемата към него и фотоалбума категорично се установява, че женското коте, което било отглеждано от семейство Б., се намирало в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“ след кръстовището с ул. „В. Л.“. То се е намирало на около 1, 10 м. от бордюра, което се установява от протокола за оглед, направен в о.с.з., проведено на 19.06.2023 г. С. Б. наближавал кръстовището, образувано от улиците „Г. Д.“ и ул. „В. Л.“. В обясненията си Б. сочи, че е видял автомобилът, управляван от Д. Б. и Ю. Б., която е държала куче, но той посочва, че не е видял котката, която е била отглеждана от семейство Б.. Обясненията му следва да се кредитират в частта им, в която той сочи, че е видял Ю. Б. и автомобилът на Б., с оглед на конкретността, с която ги описва. Доказателствените средства по делото обаче не възпроизвеждат обстоятелството, че подсъдимият е възприел, че лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“ се е намирала котка. Това обстоятелство не може да се приеме за установено по делото и като доказателствен извод с оглед на съпоставката и съвкупната оценка на доказателствените средства, доколкото се установява наличието на пречки за движението в дясната пътна лента, които биха могли да обусловят отклоняване в лявата. Свидетелските показания и обясненията на обвиняемия си кореспондират относно това, че преди да стигне кръстовището Б. се е отклонил и е навлязъл в насрещната лява пътна лента. Той преминал през кръстовището и през котето, което се е намирало в лявата пътна лента. Подсъдимият твърди, че не е разбрал, че е преминал през котето. Свид. С. Л. М. обаче заявява, че С. Б. е усетил „някакво хлопане“. След това Б. върнал автомобила си отново в дясната пътна лента. В хода на съдебното заседание вещото лице Енчо Чобанов е заявил, че котката е стояла на пътното платно и е била ударена в гръб от превозното средство, получила е счупване на задните крайници и гумата на автомобила е преминала през главата й. Според заключението по съдебно-ветеринарната експертиза и допълнението към нея при процесното ПТП са били нанесени травми на котката, които са били несъвместими с живота и смъртта й е настъпила по време или непосредствено след удара с превозното средство, като основната причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма. Експертното заключение сочи, че при подобен род инциденти смъртта настъпва бързо, поради което физиологично няма възможност за реакция от страна на организма и затова травмата не предполага бавна и мъчителна смърт на животното, поради което няма основание да се говори за особено мъчителен начин при причиняването на смъртта. Д. Б. слязла от своя автомобил. Ю. Б. и Д. Б. започнали да тичат и да викат „Котето, котето“. С. Б. не спрял управлявания от него автомобил, а продължил движението си към магазин, който се намирал в края на улицата, където трябвало да достави хляб. С автомобила на Д. Б. двете отишли до магазина. Свид. Ю. Б. твърди, че е отишла при Б. и без да му говори за прегазеното коте, го е попитала защо го е направил. Според нея в този момент той е знаел какво е направил с оглед на отговора, който е дал. Останалата част от доказателствения материал обаче не подкрепя тази част от показанията й, поради което те не могат да бъдат кредитирани в тази им част. Така свид. Д. Б. изрично посочва, че Ю. Б. е казала на подсъдимия „сгази ни котето“. В прочетените показания на Ю. Б., дадени по н.о.х.д. № 358/2023 г., самата тя сочи, че е попитала подсъдимия „защо го сгази“. В обясненията си подсъдимият сочи, че от свидетелките Б. е разбрал, че е сгазил коте. Показанията на С. М. възпроизвеждат производни доказателства, които могат да служат за проверка на първичните. Според него свидетелките Б. са казали на подсъдимия „защо ни прегази котката“, като именно в този момент подсъдимият е разбрал, че е преминал през котка. Гласните доказателствени средства по делото не кореспондират помежду си относно това какви конкретни реплики са били разменени между свидетелките Б. и подсъдимия С. Б.. След проведения разговор с Б. свид. Ю. Б. подала сигнал по телефон 112. Тя заснела котката с мобилния си телефон. По съвет на неин познат патоанатом тя поставила котето във фризер. Ю. Б. депозирала жалба в РП Благоевград, инициирала образуването на досъдебно производство № 405/2022 г. по описа на 02 РУ- Благоевград. Въз основа на установеното от фактическа страна, Окръжен съд Благоевград достигна до следните правни изводи: Престъпление по чл. 325б НК е познато в правната доктрина като „проява на жестокост към гръбначно животно“. Съгласно чл. 325б, ал. 1 НК, който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Следва да се отчете, че инкриминираното деяние е извършено на 27.06.2022 г., поради което следва да се съобразят правилата за действие на наказателноправните норми по време. Съгласно чл. 2, ал. 1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Към 27.06.2022 г. се явява приложима редакцията на чл. 325б НК от ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г., която предвижда налагането на лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева за извършването на основния състав по чл. 325б, ал. 1 НК, а за квалифицирания състав по чл. 325б, ал. 2 НК се предвижда наказание от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Последвалите изменения и допълнения в разпоредбата на чл. 325б НК с ДВ. бр.67 от 4 Август 2023 г. и ДВ. бр.61 от 29 Юли 2025 г. не обуславят наличието на последващ по-благоприятен закон за дееца. В случая е повдигнато обвинение по квалифициран състав на престъплението – чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 НК, за което, с оглед на приложимата редакция от ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г., се предвижда наказание от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено на публично място. В доктрината (Никола Долапчиев, „Наказателно право. Обща част“, фототипно издание, издателство на БАН, София, 1994, стр. 132) се приема, че когато законът забранява да се измъчват животните, това се прави не заради самите тях, а за защита на добрите нрави, т.е. за да не се накърнява човешкото чувство на състрадание. Групов обект на престъплението по чл. 325б от НК са обществените отношения, свързани с реда и спокойствието на гражданите (виж решение № 221 от 18.12.2015 г. по н. д. № 241/2015 г. на Апелативен съд - Велико Търново, определение № 254 от 27.01.2015 г. по ч. н. д. № 271/2015 г. на Софийски градски съд и др.), тъй като то е систематично уредено в Глава десета на Особената част на НК. Под обществен ред следва да се разбират установените държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот (виж мотивите към т. I.1. от Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., Пленум на ВС). Според чл. 10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Степента на обществената опасност е по-висока, колкото повече са засегнатите от деянието обществени отношения и колкото по- интензивно е тяхното засягане, т.е. застрашаване или увреждане. В случая с инкриминираното деяние категорично са били не просто засегнати, а са били увредени обществените отношения свързани с реда и спокойствието на гражданите, като увреждането е в такава степен, че не може да се приеме, че деянието е с ниска степен на обществена опасност и че не е престъпно на осн. чл. 9, ал. 2 НК. Субект на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице (в този смисъл решение № 62 от 22.03.2023 г. по адм. н. д. № 409/2021 г. на Районен съд – Харманли, определение № 699 от 11.08.2022 г. по в. ч. н. д. № 1363 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив). Подсъдимият С. Й. Б. е пълнолетен и вменяем, поради което той е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК и е годен субект на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 вр. ал. 1 от НК. Предмет на престъплението е гръбначно животно (определение № 352 от 24.03.2015 г. по ч. н. д. № 354/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, решение № 94 от 20.08.2024 г. по ванд № 14/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил). В случая женското коте с неустановена порода, което е било отглеждано от семейството на Ю. Б. е годен предмет на престъплението по чл. 325б НК. Изпълнителното деяние като признак на състава на престъплението е описано като „проява на жестокост“ (в този смисъл решение № 46 от 05.04.2016 г. по ванд № 132/2016 г. на Софийски окръжен съд, определение № 56 от 28.03.2025 г. по ч. н. д. № 93/2025 г. на Окръжен съд – Габрово, решение № 208 от 17.06.2025 г. по възз. н. д. о. х. № 897/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив). Според решение № 147 от 10.12.2020 г. по н. д. № 580/2020 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК има бланкетен характер, предвид необходимостта от запълване на съдържанието му с разпоредби от други закони, в частност по отношение на понятието "жестокост" спрямо гръбначно животно. Легално определение на това понятие се съдържа в Закона за защита на животните/ЗЗЖ/, в чл. 7, който в, ал. 2 препраща към чл. 151 от Закона за ВМД. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗЗЖ за жестокост се смятат всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес. Следователно изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325б НК може да се осъществи чрез действие или чрез бездействие. Обвинението е единство от факти и право (Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС). Според решение № 638 от 12.01.2009 г. по н. д. № 687/2008 г., І н. о. на ВКС обвинението представлява единство от две части: фактическа страна /релевантните факти, обуславящи състава на престъплението/ и юридическа страна /правната квалификация на деянието/. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението /фактическа и юридическа/. Важно е да се отчете, че в конкретния случай с оглед на съдържанието на обвинителния акт срещу подсъдимия е повдигнато окончателно обвинение, че е извършил престъплението по чл. 325б НК чрез действие, което се е изразило в това, че с Б. нарочно е отклонил управлявания от него автомобил в ляво по посоката си на движение, насочил се е към котето и го е прегазил. От доказателствената съвкупност би могъл да се направи доказателствен извод, че е налице вероятност (непълно доказване) поради предприеманата от Д. Б. маневра подсъдимият да е навлязъл в лявата пътна лента и едва след това да е видял намиращото се на тази пътна лента животно, но той да не е предприел действия по намаляване на скоростта или по спиране на управлявания от него автомобил. Подобна фактическа обстановка обаче не може да бъде приета за установена по делото, тъй като тя не отговаря на изискванията на чл. 303 НПК за доказване по несъмнен начин. Същевременно от фактическа страна не е било повдигано такова обвинение, поради което то не следва да бъде обсъждано. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият от обективна страна е извършил изпълнителното деяние като с управлявания от него автомобил се е отклонил в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“ и е преминал през котката, с което е осъществил проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗЗЖ, понеже чрез действието си е причинил увреждане на здравето на животното. От обективна страна квалифицирания състав на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 НК изисква деянието да е извършено на публично място. Улицата по своето естество е публично място (виж решение № 88 от 1970 г. по н. д. № 817/1969 г., II н. о. на ВС). По делото се установява, че деянието е извършено на улица в населено място, поради което квалифициращото обстоятелство е налице (виж решение № 46 от 05.04.2016 г. по ва. н. д. № 132/2016 г. на Софийски окръжен съд, решение № 95 от 15.04.2016 г. по н. д. № 283/2016 г. на Окръжен съд – Варна). Престъплението по чл. 325б НК е резултатно (определение от 07.03.2013 г. по н. д. № 61/2013 г. на Окръжен съд – Видин, Решение № 81 от 12.03.2018 г. по в. н. о. х. д. № 311/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Пловдив, Присъда № 17 от 27.11.2019 г. по в. н. о. х. д. № 283/2019 г. на I състав на Окръжен съд – Перник, Решение № 27 от 26.03.2020 г. по в. адм. н. д. № 329/2019 г. на I състав на Окръжен съд – Перник, определение № 118 от 23.06.2021 г. по в. ч. н. д. № 214/2021 г. на Окръжен съд – Перник, решение № 39 от 14.03.2024 г. по в. адм. н. д. № 598 / 2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил), поради което то е довършено при настъпването на неговия престъпен резултат. Законът е предвидил няколко алтернативни варианта на съставомерни последици – причиняване на смърт или на тежко или трайно увреждане (решение № 260168 от 05.07.2021 г. по в. н. о. х. д. № 775 / 2021 г. на I състав на Окръжен съд - Пловдив). В случая резултатът е настъпил с настъпването на смъртта на котката, която е била отглеждана от семейството на Ю. Б.. По дефиниция (чл. 9, ал. 1 НК) престъплението е противоправно деяние. Разпоредбата на чл. 325б НК изрично изисква от обективна страна причиняването на престъпния резултат да е „противозаконно“. Това обуславя бланкетния характер на диспозицията. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗЗЖ изрично забранява проявата на жестокост към животните, проявена чрез действие, което причинява увреждане на здравето им. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗЗЖ чрез препращане към чл. 151 ЗВМД забранява причиняването на смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита. Тези случаи не са налице, нито е налице самозащита. Следователно по делото се установява, че вследствие на деянието на подсъдимия противозаконно е причинена смъртта на котката. От субективна страна по арг. от чл. 11, ал. 4 НК престъплението по чл. 325б НК може да бъде извършено само с умисъл. Според съдебната практика престъплението може да бъде извършено и с евентуален умисъл (виж решение № 80 от 15.05.2013 г. по ва. н. д. № 123/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, решение № 1261 от 04.12.2014 г. по н. д. № 4537/2014 г. на Софийски градски съд, решение № 64 от 12.05.2017 г. по ванд № 1057/2017 г. на окръжен съд - Стара Загора, решение № 260027 от 25.02.2021 г. по ванд № 210/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, решение № 16 от 16.07.2021 г. по ванд № 108/2021 г. на Окръжен съд – Кърджали). Двете форми на умисъла – пряк и евентуален, разкриват известни общи особености в техния интелектуален момент (Стойнов, Ал. „Наказателно право. Обща част. Второ издание“, „Сиела Норма“ АД, София 2019, стр. 304). Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася към интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици (решение № 144 от 28.08.2017 г. по а. н. д. № 424/2017 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС). Предвиждането на последиците на деянието се явява предпоставка деецът да осъзнае характера на деянието, защото такова съзнание е възможно само ако у субекта са формирани представите относно бъдещото отрицателно изменение на съществуващата обективна действителност (Стойнов, Ал., цит. съч., стр. 306). Изпълнителното деяние по чл. 325б НК е проявяване на жестокост. Повдигнато обвинение е за настъпването на престъпния резултат „смърт на гръбначно животно“. Следователно за да е налице в случая интелектуалния момент на умисъла, подсъдимият следва да е предвиждал настъпването на смъртта на котката, поради което да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303 НПК). Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи (чл. 103, ал. 1 НПК). Затова за да се признае подсъдимия за виновен умисълът като елемент от субективна страна на престъплението следва да бъде установен в условията на пълно и главно доказване. Това означава, че за постановяването на осъдителна присъда е необходимо от доказателствата по делото да се установява категорично, че подсъдимият е предвиждал смъртта на котката, че съзнавал е общественоопасния характер на инкриминираното му деяние и че е искал или допускал настъпването на нейната смърт. С оглед на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в наказателния процес (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК), ако от доказателствата може да се изведе само вероятностен извод, че е имало умисъл, следва да се приложат последиците от правилата за разпределение на доказателствената тежест и да се приеме, че умисъл не е бил налице. Умисълът трябва да обхваща всички елементи от фактическия състав на престъплението (решение № 1581 от 25.06.1955 г. по н. д. № 2093/1955 г., II н. о. на ВС). Според решение № 641 от 19.08.1991 г. по н. д. № 287/1991 г., I н. о. на ВС интелектуалният елемент на умисъла обхваща две категории представи: а) относно обстоятелствата, очертани от обективни признаци на състава на престъплението, т.е. относно обективните елементи на престъплението, и б) относно общественоопасния характер на деянието и последиците му. Следователно за да се приеме, че интелектуалния момент на умисъла е налице, от доказателствата по делото следва несъмнено да се установи, че подсъдимият е съзнавал, че е котката е съществувала и че се е намирала в лявата пътна лента. Тъй като не е възможно да има последваща вина, трябва несъмнено да се докаже, че той е съзнавал това преди да вземе решение да осъществи инкриминираното деяние, което се е изразило в отклоняването на управлявания от него автомобил в лявата пътна лента и преминаването през кръстовището и през котката. Ако той е съзнавал това, несъмнено той би съзнавал и че деянието му е проява на жестокост към гръбначно животно, доколкото уврежда неговото здраве. Престъпният резултат е настъпването на смъртта на животното. Затова волевия момент на умисъла би се изразил в това, че подсъдимият е искал или е допускал нейното настъпване. Следователно следва да се направи внимателна преценка дали подсъдимият е съзнавал, че котката се е намирала в лявата пътна лента, преди той да е предприел инкриминираното деяние. От доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е видял котката. Ако не е имало пречки да продължи движението си дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“, обстоятелствата, че подсъдимият е предприел отклоняване в лявата пътна лента, преминал е през кръстовището и през котката, след което се е върнал в дясната пътна лента, категорично би доказало, че той е видял животното и че умисъл е налице. Такива изводи обаче не могат да се извлекат от самото отклоняване в лявата пътна лента, доколкото по делото се установява, че са били налице пречки за него да продължи движението си в дясната пътна лента. Оценката на доказателствата по делото обуславя извод, че подсъдимият не видял котката, което се подкрепя и от доказателствата, че той е научил за нея едва при разговора, които е бил проведен между него и свидетелките Б.. Това обуславя невъзможност да се приеме, че интелектуалният елемент на умисъла на подсъдимия е обхващал обстоятелства, които са признаци от обективна страна на състава на престъплението: предмета на престъплението, доколко не е знаел, че съществува процесното гръбначно животно; изпълнителното деяние, тъй като не е можел да съзнава, че проявява жестокост към такова животно; престъпния резултат, понеже не е можел да предвиди настъпването на смъртта на животното, нито да я иска или допуска. Според Ю. Б. тя е отишла при Б. и без да му говори за прегазеното коте, го е попитала защо го е направил, като според свидетелката в този момент той е знаел какво е направил с оглед на отговора, който е дал. Ако се даде вяра на тази част от показанията й, биха се установили по делото обстоятелства, които несъмнено пораждат вероятностен извод, че към този момент, след като е било извършено изпълнителното деяние и след като е бил настъпил престъпния резултат, подсъдимият е съзнавал, че с управляваното от него МПС е преминал през котка. Следва обаче да се отчете, че за характера и степента на вината са меродавни не последващите обяснения на дееца, а конкретното му психическо отношение към деянието и свързаният с него резултат към момента на извършването му (решение № 130 от 29.07.1992 г. по н. д. № 82/1992 г., ВК на ВС). Нашето законодателство не познава последваща вина (решение № 35 от 19.04.1995 г. по н. д. № 39/1994 г., ВК на ВС). Според решение № 386 от 06.09.1995 г. по н. д. № 308/1995 г., I н. о. на ВС вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието, а не след това. Последващото отношение на дееца, след като деянието е вече завършено, няма значение за вината. Осъзнаването на общественоопасните последици едва след настъпването им, но не и по време на деянието не е умисъл (виж проф. д. ю. н. Румен Марков и авторски колектив, „Наказателно право на Република България. Обща част“, „Сиела Норма“ АД, София, 2022 г., стр. 279). Както вече беше посочено, показанията на Ю. Б. не могат да бъдат кредитирани в тази им част, тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Следва да се отчете и че дори и да се даде вяра на тази част от показанията й, е възможно Б. да се осъзнал общественоопасните последици след като те са били вече настъпили, след като е чул виковете на свидетелките Б. или като е видял котката в огледалата на управляваното от него МПС. Умисълът на дееца следва да бъде установен въз основа на многостранна оценка на всички обстоятелства и факти, индивидуализиращи деянието и свързаните с него последици (решение № 130 от 29.07.1992 г. по н. д. № 82/1992 г., ВК на ВС). Според решение № 386 от 06.09.1995 г. по н. д. № 308/1995 г., I н. о. на ВС за вината съдим по действията на подсъдимия. Психическото отношение на дееца към престъпния резултат се обективира навън в неговото поведение. Според свид. Ю. Б. не са били налице причини, поради които подсъдимият да е следвало да предприеме осъщественото от него заобикаляне. Тя твърди, че когато е видяла за първи път микробуса, който се е движил по ул. „Г. Д.“, тя вече е била на ул. „В. Л.“. Свид. Д. Б. сочи, че когато подсъдимият е преминал през кръстовището, от двете страни на ул. „Г. Д.“ не е имало неравности или паркирани автомобили, като нейният автомобил вече не се е намирал на пътното платно, понеже вече го е била преместила. От доказателствата по делото обаче не може да се направи категоричен извод, че към момента, в който подсъдимият е взел решение да се отклони в лявата лента на ул. „Г. Д.“, автомобилът на Д. Б. вече изцяло се е бил изнесъл от дясната лента на тази улица и че вече изцяло се е намирал на ул. „В. Л.“. Вината е психическото отношение на дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието. Вън от деянието няма вина (виж Стойнов, Ал. „Наказателно право. Обща част. Второ издание“, „Сиела Норма“ АД, София 2019, стр. 298). В случая деянието, което е инкриминирано е самото отклоняване в лявата пътна лента, което според повдигнатото обвинение е осъществено в изпълнение на вече взетото от подсъдимия решение да умъртви животното. Затова умисълът и неговия интелектуален момент следва да се установи, че са били налице в този момент, в който подсъдимият е извършил отклоняването. Затова дори и да се кредитират показанията на свид. Б. в частите им, в които заявяват, че в конкретният момент, в който управлявания от подсъдимият микробус е преминал през котката, за него не са били налице пречки да продължи своето движение в дясната пътна лента, понеже в нея вече не са се намирали Ю. Б. и автомобилът на Д. Б., то следва да се съобрази това, че този момент е настъпил след като вече Б. е взел решение да промени посоката си на движение и след като се е отклонил в лявата пътна лента, поради което от тези обстоятелства не могат да се правят изводи за наличието на вина. За постановяването на осъдителна присъда съобразно изискванията на чл. 303 НПК по несъмнен начин следва да се докаже наличието на умисъл в момента на осъществяване на инкриминираното деяние, т.е. още при отклоняването в лявата пътна лента. С. Б. е приближавал с управлявания от него микробус кръстовището, като същевременно в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ са се намирали автомобилът на Д. Б. и Ю. Б.. По делото установява категорично, че непосредствено преди инцидента превозните средства и свид. Ю. Б. са се придвижвали, като автомобилът на Б. е правил маневра назад в посока към ул. „В. Л.“, а Ю. Б. е ходила към тротоара на ул. „В. Л.“, докато Б. е доближавал кръстовището. В някакъв момент Б. е взел решение да завие и да се отклони в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“, но от доказателствата по делото не може да се установи категорично дали той е взел това решение, когато вече автомобилът на Б. изцяло се е намирал на ул. „В. Л.“ и когато Д. Б. вече се е намирала на тротоара на ул. „В. Л.“, а не в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. Осъдителната присъдата не може да почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. От съвкупната оценка на доказателствения материал категорично се установява по делото, че непосредствено преди инцидента в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“ са се намирали свидетелката Ю. Б. и автомобилът на Д. Б.. Възможно е именно в този момент подсъдимият да е възприел тези пречки в дясната пътна лента и да взел решение да се отклони в лявата, понеже не е възприел котката, която се е намирала в нея. В този случай умисъл не би бил налице, но ако към последващия момент, в които той е преминал през котката, вече Д. Б. е била приключила своята маневра и нейният автомобил се е намирал изцяло на ул. „В. Л.“, а Ю. Б. вече се е намирала до нея на тротоара на ул. „В. Л.“, това би обусловило наличието на субективни възприятия в свидетелките Б., че Б. се е отклонил в лявата лента само за да осъществи умисъла си да извърши престъпление по чл. 325б НК. Затова с оглед на правилата за разпределянето на тежестта за доказване в НПК, за да се постанови осъдителна присъда в случая е необходимо оценката на доказателствения материал да обуславя категоричен извод, че подсъдимият е предприел изпълнителното деяние по отклоняване в лявата пътна лента, едва след като Ю. Б. и автомобилът на Д. Б. са престанали да се намират в дясната пътна лента на ул. „Г. Д.“. От доказателствата по делото обаче не може да се направи такъв категоричен извод. Дори и тези обстоятелства да се приемат за установени по делото, доказателствената съвкупност не позволява да се направи категоричен извод, че подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че вече не са налице пречки да продължи движението си по дясната пътна лента, както и че в лявата пътна лента се е намирала котка. Относно тези обстоятелства намира приложение принципът in dubio pro reo. На осн. чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположението, че подсъдимият не е взел решение да се отклони в лявата пътна лента на ул. „Г. Д.“ в момент, в който в дясната пътна лента на тази улица все още са се намирали свид. Ю. Б. и част от автомобила на Д. Б.. Въз основа на правилата за доказване следва да се приеме, че е възможно именно по тази причина подсъдимият е предприел отклоняване в лявата пътна лента. Това от своя страна обуславя невъзможност само въз основа на поведението на подсъдимия да се изведе доказателствен извод, че той е завил в лявата лента за да осъществи умишлено състава на чл. 325б НК. Следователно с оглед на доказателствения материал и на правилата за доказателствената тежест в НПК не може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е предвиждал настъпването на смъртта на котката, нито че е съзнавал, че деянието му засяга обществените отношения, които са обект на престъплението по чл. 325б НК. По тези съображения следва да се приеме, че доказателствата по делото не позволяват да се направи извод, че умисъл е налице. По горепосочените съображения следва да се приеме, че деянието на С. Б. не може да се квалифицира като „проява на жестокост към гръбначно животно“ по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 НК, поради липсата на съставомерен признак – от субективна страна не се доказва наличието на умисъл. Следователно са правилни изводите на районния съд, че умисъл не е налице, поради което деянието на подсъдимия е несъставомерно. Затова правилно първата съдебна инстанция е оправдала подсъдимия по обвинението по чл. 325б, ал. 2, т. 3, предл. 1 вр. ал. 1 НК. По изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваната присъда следва да се потвърди. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, които да налагат нейната отмяна или изменение. Водим от гореизложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК, Окръжен съд Благоевград