Решение № 151 от 13.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1316/2023 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 13.07.2023г. по НОХД № 672/2018г., / Софийски градски съд, НК, 7 състав /СНС закрит/ е признал подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. /всички със снета по делото самоличност/ за виновни в това, че за времето от 15.02.2015г. до 26.11.2015г. в гр.София и гр.Павликени, участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица с участници А. Б. В., В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. В., създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.308, ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с користна цел, за които са предвидени наказания повече от три години лишаване от свобода, поради което и на основание:

-чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдил В. С. Д. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца; чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдил Н. А. Н. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца; чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдил Е. Т. К. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца; чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдил Р. П. В. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца; като с присъдата ги е признал за невиновни да са участвали в организираната престъпна група в периода от месец ноември 2014г. до 15 февруари 2015г. и в нея да е участвал Г. Б. Б. и ги е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определените наказания на подсъдимите Е. Т. К. и Р. П. В. в размер на по 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, за изпитателен срок от по 3 /три/ години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г. Б. Б. за невиновен в това, че за времето от месец ноември 2014г. до 26.11.2015г. в гр.София е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение от повече от три лица, с участници В. С. Д., Н. А. Н., А. Б. В., Р. П. В. и Е. Т. К., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.308, ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с користна цел, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

С присъдата съдът е признал подсъдимите В. С. Д. и Н. А. Н. /със снета по делото самоличност / за виновни и в това, че на 26.11.2015г. в гр.•••, ж.к.„•••“, бл.•••, вх.•, ет.•, ап.••, в съучастие, по между си като съизвършители държали и укривали материали:

> Български лични карти /ДК/ (образец 1999 г.):

№ •••••••••• на името на А. В. Р. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Е. Х. З. с ЕГН ••••••••••; №•••••••••• на името на Т. М. Т. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Г. И. Ц. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името Г. И. Ц. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. С. Б. с ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на С. Н. Г. с ЕГН ••••••••••;

Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС (образец 1999 г.): № •••••••••• на името на А. В. Р. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. Т. М. с ЕГН ••••••••••; Български лични карти /ЛК/ (обр.1999 г.): № •••••••••• на името на К. П. М., ЕГН ••••••••••; №•••••••••• на името на Г. Н. Л., ЕГН ••••••••••; Български лични карти /ЛК/ (обр. 2010 г.): № •••••••••• на името на В. Д. Н., ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на Т. И. Ш., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Д. Г. Н., ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на С. Г. М., ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на Л. А. Г., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. Х. М., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. Х. И., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. Г. С., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на И. Т. П., ЕГН ••••••••••; Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 1999): № •••••••••• на името на М. Х. Х. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на И. Б. Р. с ЕГН ••••••••••; Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 2010): № •••••••••• на името на Й. Ц. С. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Н. Д. О. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на името на Ф. Ф. Ш. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. П. С. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на В. С. В. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на О. М. Н. с ЕГН ••••••••••; Българска карта на бежанец (обр. 1999) № 810041900 на името на М. Ф., ЕГН ••••••••••; Разрешение за пребиваване № •••••••••• на името на П. С., ЕГН ••••••••••; Италиански свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/: № •••••••••• на името на B. H. P., роден на ••••••••г.; № •••••••••• на името на D. S., роден на ••••••••г.; Турско свидетелство за управление на моторно превозно средство / СУМПС/ № •••••••••• и номер на бланката AG № 814546 на името на F. T.; Литовски свидетелства за управление на моторни превозни средства / СУМПС/:

№ •••••••••• на името на B. E.; № •••••••••• на името на B. K.; № R0•••••• на името на B. V. № R0••••••• на името наC. A. № R0•••••• на името на J. R. № •••••••••• на името на A. A.; № •••••••••• на името на J. M.; № •••••••••• на името на B. G.; № •••••••••• на името на M. R.;

Румънски свидетелства за управление на моторни превозни средства / СУ МПС/: № •••••••••• на името на T. D.-C.; № •••••••••• на името на S. C. C.; № •••••••••• на името на G. C.; № •••••••••• на името на W. M. А; № •••••••••• на името на A. G.; № •••••••••• на името на L. C.; № •••••••••• на името на O. M.; № •••••••••• на името на S. N.; № •••••••••• на името на S. D. A.; № •••••••••• на името на L. T.; № •••••••••• на името на P. M.; № •••••••••• на името на P. C. V.; № •••••••••• на името на D. V. I.; № •••••••••• на името на A. B. I.; № •••••••••• на името на B. A. S.; № •••••••••• на името на B. C.; № •••••••••• на името на A. C.; № •••••••••• на името на B. I.; № •••••••••• на името на G. G.; № •••••••••• на името на V. V. I.; № •••••••••• на името на M. V. D.; № •••••••••• на името на I. P.; № •••••••••• на името на C. A. C.; № •••••••••• на името на A. F.; № •••••••••• на името на D. V.; № •••••••••• на името на В A. A. G.; № •••••••••• на името на L. A. М.; № •••••••••• на името на I. M.;

№ •••••••••• на името на C. I. С.; Български лични карти (образец 1999 г.): № •••••••••• на името на С. Й. Г., ЕГН••••••••••; № •••••••••• на името на М. И. К., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на В. А. И., ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на З. Б. Н., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. Б. И., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на К. Ш. Й., ЕГН ••••••••••;

№ 166357141 на името на М. Д. К., ЕГН •••••••••• > Български свидетелства за управление на моторни превозни средства / СУМПС/ (образец 1999 г.):

№ •••••••••• на името на Ю. Ц. Б., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Ф. Е. А., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. И. И., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Л. Д. Б., ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на Л. К. К., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. В. К., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на В. И. П., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Ф. З. А. ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. С. А., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. И. И., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Д. А. Р., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Н. М. Р., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Н. М. С., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Ч. Д. П., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. С. Ч., ЕГН ••••••••••; №•••••••••• на името на М. Г. П., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Н. А. Н., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. Х. П., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. В. П., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. И. С., ЕГН ••••••••••;

А Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 1999 г.):

№ •••••••••• на името на П. К. Р., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Л. Я., ЕГН ••••••••••; Българска лична карта (образец 2010 г.) с № 644771769 на името на И. К. К., ЕГН ••••••••••. Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 1999 г.): № •••••••••• на името на И. П. Н. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на К. Р. И. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Г. М. Х. с ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на Б. А. Б. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. С. Щ. с ЕГН ••••••••••;

№ •••••••••• на името на П. С. С. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. С. Г., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на А. Х. Г. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на С. Д. С. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Я. С. З. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. С. К. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. М. Н. с ЕГН ••••••••••; Български свидетелства за управление на моторни превозни средства / СУМПС/ (образец 2010): № •••••••••• на името на С. Л. П. с ЕГН •••••••••• № •••••••••• на името на О. П. П. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на Х. Т. Т. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на И. К. Т. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. Б. М. с ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на П. В. Д. с ЕГН ••••••••••; Румънски свидетелства за управление на моторни превозни средства / СУМПС/: № •••••••••• на името на H. D. A.; № •••••••••• на името на L. M. D. R.; Българска лична карта (образец 1999 г.) № •••••••••• на името на С. В. С., ЕГН •••••••••• (с липсваща кинеграма) Български лични карти /ЛК/ (образец 1999 г.): със заличени данни на лицевата страна (в долния десен ъгъл на ръка е изписано „В.”). Данните върху обратната страна не са заличени и според съдържанието на машинночитаемата зона номерът на документа е „••••••••••”, а притежателят - „Р. В. В.” с ЕГН „••••••••••”;

№ •••••••••• на името на А. А. Н., ЕГН ••••••••••. Данните са заличавани двукратно. В машинночитаемата зона на обратната страна на картата се разчитат следните данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••”, имена „A. D. Y., ЕГН „••••••••••”; Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 1999 г.);

• № ••••••••••. По остатъчните щрихи са разчитат следните данни от първоначалната персонализация: имена на”А. П. Ф.” и ЕГН „••••••••••”; с № със заличени данни. По остатъчните щрихи са разчитат следните данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••” и имена „В. А. К.”;

Карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.) с отстранен метализиран ДОВЕ. По остатъчните щрихи са разчитат следните данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••” и имена „В. Н.”, дата на раждане „••••••••”; Карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.). По остатъчните щрихи са разчитат следните данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••”, имена Б.! А., дата на раждане „••••••••”; Карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.). По остатъчните щрихи са разчитат следните данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••”, имена „К. М.”, дата на раждане „••••••••”; Българска лична карта (образец 1999 г.) № •••••••••• на името на М. Я. З.. На лицевата страна са заличени снимката и част от данните (пол, ЕГН, гражданство, дата на раждане и валидност). На обратната страна са заличени данните от машинночитаемата зона, също и ръст, цвят на очите, особени белези и дата на издаване; Български свидетелства за управление на моторни превозни средства /СУМПС/ (образец 1999 г.): № •••••••••• на името на Г. Т. Г., ЕГН ••••••••••; № •••••••••• на името на М. Г. К.; № •••••••••• със заличени данни. По остатъчните щрихи са разчитат имена „Л. Т. Р.”, година и място на раждане „•••• Пловдив”;

Подправено Българско свидетелство за управление на моторно превозно средство СУМПС (образец 1999 г.) № •••••••••• на името на Ф. В. Ф. с ЕГН ••••••••••. Данни от първоначалната персонализация: номер на документа „••••••••••” (запазен) и имена „А. Б.” (собствено и бащино);

Подправено Българско свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ (образец 1999 г.) № 240876534/15.10.2007 г. на името на А. Х. Й. А. с ЕГН ••••••••••. При изработката му е използвана истинска българска лична карта (образец 1999 г.), в която заглавните текстове „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” и „ЛИЧНА КАРТА” на български и английски език, голяма част от фоновите мрежи, както и снимките и данните от първоначалната персонализация са били заличени. На тяхно място с мастилено- струен принтер са нанесени текстове „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” и „СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС” на български и английски език, „възстановени” са повредените участъци от фоновите мрежи и са отпечатани снимките и данните на новия притежател на документа. Данни от първоначалната персонализация: номер на личната карта „••••••••••”, фамилно име „Х.”, дата на раждане „••••••••”; Подправена Българска лична карта (образец 1999г.) № •••••••••• на името на А. А. А. М., ЕГН ••••••••••. Данни от първоначалната персонализация: имена „Н. Ц. Н.”; Неистински Български лични карти /ЛК/ (образец 1999 г.): № ••••••••••/18.02.2010 г. на името на М. Ф., ЕГН ••••••••••; № ••••••••••/16.01.2010 г. на името на Н. С. С. ЕГН ••••••••••; Неистинско Испанско свидетелство за управление на МПС -E. J. K. Q0000QQ7;

Части от карта на временно пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.) № E. J. K. на името на У. Л., роден на ••••••••г. - обекти по т.4.5.1, и лице и гръб от карта на временно пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999г.) № •••••••••• на името на У. Л., ЕГН •••••••••• - обекти по т.4.10.3.; Части от карта на временно пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.) с № •••••••••• на името на Ж. М., родена на11.12.1989 г. - обекти по Т.4.5Л Част от карта на временно пребиваващ в Република България чужденец (образец 1999 г.) № •••••••••• на името на QIU LIMENG, родена на ••••••••г. - обект по т.4.5.1.; Фолио, свалено от лицевата страна на истински български документ - лична карта (образец 2010 г.) № ••••••••••, издадена на името на В. Г. Г. с ЕГН ••••••••••. Остатъците от поликарбонат по ръбовете показват, че останалата част от картата е била отстранена по механичен начин.; Българско свидетелство за регистрация на МПС част II с № 800057131 за лек автомобил марка, , Опел“, модел „Корса“ с рег.№ •••••••• на името на Б. З., гр.•••, ж.к.“•••“ №•, бл.•••, вх.•, ет.•, ап.••.; 1 бр. български електронен паспорт № •••••••••• на името на П. П. А., ЕГН ••••••••••; . 1 бр. български електронен паспорт № 380628228, издаден на името на Д. С. Ц. с ЕГН: ••••••••••, подготвен за подправка; 1 бр. временен паспорт за окончателно напускане на РБ от образец 2010г.; 1 бр. корейски електронен паспорт със зелена корица с надписи REPUBLIC OF KOREA № •••••••••• на името на L. A. Л, родена на •••••••• г., личен № ••••••••.; 1 бр. португалски паспорт с червенокафява корица с надписи „UNIAO EUROPEIA PORTUGAL”, сериен №•••••••••• на името на B. R., роден на ••••••••г., с неистински бланки; 1 бр. португалски паспорт с червенокафява корица с надписи „UNIAO EUROPEIA PORTUGAL”, сериен № •••••••••• на името на B. F., роден на ••••••••г., с неистински бланки; 1 бр. неистинска бланка на испански паспорт с червена корица с надписи „UNION EUROPEA ESPANA”, без номер; 1 бр. неистинска бланка на гръцки паспорт с червена корица с надписи EAAHNIKH AHMOKPATIA и сериен № ••••••••••, перфориран в горната част от стр.5 до задния абзац;

1 бр. неистинска бланка на гръцки паспорт с червена корица с надписи EAAHNIKH AHMOKPATIA и сериен № ••••••••••, перфориран от предната корица до стр.16 вкл.; 3 бр. египетски визи, издадени в София на 28.06.2011 г. и валидни до 28.12.20Hr.: № •••••••••• на името на S. M. M., родена на •••••••• г.;

№ •••••••••• на името на M. M.A. R., родена на •••••••• г.; № ЕА07831746 на името на A. R. M., роден на ••••••••; 1 бр. американска виза № •••••••••• на името на H. G. D., издадена на 28.02.2005 г. в София, валидна до 16.05.2005г.;

1 бр. британска виза № UK 744218 F на името на S. R. F., издадена на 02.05.2007 г. в София, валидна до 01.06.2007г.;

1 бр. турска виза № 05561165 на името на S. R. F., издадена на 05.06.2006 г. в София, валидна до 05.12.2006 г.;

1 бр. шенгенска виза (VISA ETATS SCHENGEN) № F43004555 на името на D. T., издадена в София на 13.06.2000г., валидна до 28.07.2000 г.; 1 бр. молдовска транзитна виза № МБ 0420551 на името на H. D., издадена в София на 15.09.2005 г., валидна до 15.10.2005 г.; 1 бр. украинска виза № У04122888 на името на H. D., издадена в София на 15.09.2005 г., валидна до 15.10.2005 г.; Българското свидетелство за правоспособност водач на кораб № •••••••••• на името на Н. П. Г.; Контролен талон на МВР № •••••••••• на името на Й. Ц. С.; Контролен талон на МВР № •••••••••• на името на О. Г. Г.; Неистинска полицейска служебна карта № ••••••••••; Заготовка за изработка на неистинско свидетелство за регистрация част II; Неистински визов стикер шенгенски образец - немски с № Б34662128; Неистински визов стикер шенгенски образец - френски с № Б58116526; Заготовки (1 бр. лицева + 1 бр. обратна страна) за бланки на италианско свидетелство за управление на МПС; Заготовка (1 бр. обратна страна) за неистинско гръцко свидетелство за управление на МПС; 2 бр. заготовки (лицева + обратна страна) за неистински бланки на испанско свидетелство за управление на МПС;

2 бр. бланки на българска лична карта образец 2010 г. без серийни номера;

Лицева страна на българска лична карта (образец 1999г.); Заготовки (4+4 бр. лицева + 4+1 бр. обратна страна) за бланки на българска карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец (обр. 1999 г.); Заготовки (1 бр. лицева+2 бр. обратна страна) за бланки на българска карта на временно пребиваващ в Република България чужденец (обр. 1999 г.); Имитации на 3 бр. самозалепващи защитни фолиа за испански СУМПС. Ролка с фолио за топъл печат с ширина (30 ± 0, 14) тт, съдържащо метализирани имитации на дифракционни оптически вариращи елементи (ДОВЕ) на български лични карти и свидетелства за управление на МПС образец 1999г.; 36 бр. метализирани самозалепващи се ДОВЕ с изображения на герба или на БГ и 3 бр. прозрачни самозалепващи се ДОВЕ (за гръб на старите образци ЛК/СУМПС”, представляващи имитации на защитните елементи за български картови документи образец 1999г., изработени по точково- матрична технология; парчета от прозрачно фолио за топло ламиниране - двойни изрезки от джобове формат А4 - 11 бр. с размери 68 х 215 mm; 10 бр. с размери средно около 65 х 110 mm, сходно по вид с фолиото, използвано при подправката на изброените по-горе документи, и при изготвяне на неистинските документи за самоличност; 32 бр. парчета бяла хартия с размери 144 х 186 mm и дебелина около 50 pm, сходна по вид, структурни белези и оптични свойства с хартията, използвана за изработка на заготовките за неистински документи; 7 бр. цветни снимки; 9 бр. листчета с данни; 1 бр. шишенце със синьо тампонно мастило „STANGER”; 1 бр. тубичка с жълта акрилна боя „Fluorescent yellow 681”;

2 бр. гумени отрязъци (жълт и оранжев) с надпис EUR”, и оръдия:

Клечки за уши; Парче памучен плат; Пипетка от полупрозрачен полимерен материал; Тампон „STANGER №2”; 1 бр. фотографски нож; 1 бр. макетен нож;

• за които предполагали, че са предназначени за съставяне и преправяне на документи по чл.308, ал.2 от НК - български документи за самоличност /лични карти, СУМПС и паспорти/, свидетелства за регистрация на МПС, чуждестранни документи за самоличност /международни паспорти/ и визови стикери, поради което и на основание: чл.308, ал.7 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК е осъдил В. С. Д. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година; чл.308, ал.7 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК е осъдил Н. А. Н. на „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия В. С. Д. едно общо наказание, а именно най-тежкото в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н. А. Н. едно общо наказание, а именно най-тежкото в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия В. С. Д. в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Н. А. Н. в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното наказание на подсъдимите В. С. Д. и Н. А. Н. съдът е приспаднал времето, през което същите са били задържани по настоящото производство, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.189 от НПК съдът е осъдил подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. В. да заплатят по сметка на ГД „БОП“ - МВР сумата от по 2 075, 45 лева за всеки един от тях, и по сметка на Софийски градски съд сумата от по 728, 00 лева за всеки един от тях - разноски по делото.

За проверка на присъдата в законния срок е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП. С протеста се атакува присъдата в частта й относно определения от съда размер на наложените на подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. В. наказания, както и в частта, с която подс.Г. Б. е оправдан. Счита, че по отношение на осъдените подсъдими Д., Н., К. и В. не е налице изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство, налагащо приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието под предвидения в закона минимален размер. Счита, че наложените им с присъдата санкции не са съобразени с чл.35, ал.3 от НК, чл.54 от НК и чл.36, ал.1 от НК. Наложените наказания не са правилно индивидуализирани, не са отчетени всички релевантни обстоятелства /двама от подсъдимите са привлечени към отговорност за две отделни деяния/ и е нарушен принципът на справедливостта.Не е отчетена високата обществена опасност на деянията. Поддържа, че подс.Б. е осъществил престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, поради което моли да бъде признат за виновен. Предлага да бъде изменена присъдата като бъде увеличен размера на наложените на В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. В. за престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК наказания лишаване от свобода на три години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за 5 години изпитателен срок.На основание чл.23, ал.1 от НК да бъде увеличен размера на общо наложеното най-тежко наказание по отношение на подсъдимите Д. и Н. в размер на по три години лишаване от свобода с 5 годишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. Моли да бъде отменена присъдата, в частта с която подс.Б. е признат за невиновен и бъде осъден по обвинението му за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

В допълнение към въззивния протест се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на закона, както и че правните изводи в частта, с която подс.Б. е оправдан, не почиват на събраните доказателства. Излагат се подробни съображения във връзка с претенцията за неправилно приложение на закона в санкционната част по отношение на подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. В.. Счита, че липсват доказателства за множество смекчаващи отговорността им обстоятелства, а са налични отегчаващи такива. Това обуславя определянето на наказание при отчитане на висока степен на обществена опасност на дееца и деянията. Оспорва приетото от съда като смекчаващо обстоятелство възрастта на подсъдимите Н. и Д. /младата/ и К. /напредналата/, тъй като противоречи на залегналото в чл.11 от НПК и чл.6, ал.2 от Конституцията на Р България, според които всички граждани са равни пред закона. Не били събрани доказателства за добри характеристични данни по отношение на тези подсъдими. Съдът не бил отчел обстоятелството, че подсъдимите са привлечени към отговорност за две отделни престъпления, което налага по-висок интензитет на наказателната репресия спрямо тях. Счита, че неправилно подс.Г. Б. е оправдан по обвинението му по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК. Неправилно съдът е приел за недоказано авторството на деянието. Неправилно съдът е бил кредитирал показанията на свидетелите М. и С. в частта им относно участието на подс.Б. в ОПГ, който е осъществявал посредничеството между Д., Н. и К., както и свидетелите В. и Р., чиито показания били значителен доказателствен източник, тъй като са участвали в оперативно издирвателните мероприятия по установяване дейността на подсъдимите и задържането на част от тях в непосредствена близост до адреса, на който се е помещавала т.нар. “работилница“. Като доказателство по делото били приобщени и протоколи и ВДС от прилагани СРС, от които се установява по безспорен начин, че подс.Б. осъществявал координацията между всички подсъдими и свидетелите В. и Р. – лично и чрез използване на мобилния си телефон, като единствено той е познавал всички тези лица. Чрез посочените свидетели същият е приемал поръчките за изработване на неистински документи и ги предавал на подсъдимите Н. и Д., които осъществявали техническата обработка. Счита, че събраните доказателства и доказателствени средства формират непрекъсната и логична доказателствена верига, посредством която се установява, че Б. е осъществил престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс.Е. Т. К. - адв.Г. Т., в частта с която е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Счита, че е нарушен законът и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В допълнението към жалбата се сочи, че съдът е извършил неправилен анализ на доказателствената маса, като е игнорирал някои доказателства с цел да подкрепи обвинителната теза. Счита, че присъдата е неясна, тъй като от една страна съдът е приел, че всички подсъдими решили да извършат престъпление, а от друга – че не всички подсъдими са се познавали. Липсвали данни, че някой от обвиняемите е получил конкретна печалба от конкретно лице. Не била доказана користната цел на подсъдимите. Приетото от съда, че К. укривал материали и оръжия, не кореспондирало на събраните доказателства, както и на останалата част от мотивите, където за други подсъдими се твърди, че са отговаряли за изработването на документите, за което са необходими материали и оръжия, каквито при К. не са открити. Сочи като противоречие приетото от съда, че К. е предоставил на подс.Н. ел. поща, с който обаче не се били познавал пряко. Поддържа, че К. се бил доверил на св.В., комуто бил предоставил потребителското си име и парола на свята ел.поща, за което обаче не може да носи отговорност. По делото не било доказано, че К. е изпращал или получавал ел.съобщения. На досъдебното производство не били предявени всички веществени доказателства. Предявените такива от съда били в насипно състояние и мокри, с размазано мастило, негодни за съпоставяне и идентифициране. Съдът не бил дал отговор на възраженията им по този въпрос, като се е позовал на тях и ги е описал съобразно експертизите, въпреки, че реално те не съществуват. ВДС не били изслушани в цялост поради проблем с техниката. Нито един от свидетелите не е заявил, че е поръчвал, предоставял лични данни или снимки, или заплащал на някой от участниците в групата средства. Моли да бъде отменена присъдата изцяло и бъде постановена друга, с която подс.К. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Против присъдата на СГС в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.М. Т. – защитник на подс.Р. П. В.. Поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Изградена била при превратно обсъждане на доказателствената маска, без да се държи сметка на действителното й доказателствено съдържание.Моли за бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която подс.В. бъде признат за невиновен.

В законния срок против присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба от адв.В. Р. – защитник на подс.Н. А. Н.. Счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.Счита, че в хода на съдебното следствие не били събрани доказателства в подкрепа на обвиненията. Били допуснати множество нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил взел предвид свидетелските показания и други доказателства, които оборват фактическата обстановка възприета в обвинителния акт. Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена оправдателна такава, или да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на съда.

В законния срок против присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба от адв.Е. Г. – защитник на подс.В. С. Д.. Счита, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явно несправедлива. Присъдата почивала на предположения, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявала по безспорен начин виновността на Д..Съдът не бил подложил на обстоен анализ всички доказателства по делото, което е причина за неправилност на фактическите, а оттам и на правните изводи. Наложеното наказание било завишено, тъй като не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е и несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която бъде оправдан подс.В. Д.. С въззивния протест и въззивните жалби не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.

С определението от 04.12.2023г. за насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание на основание чл.327 от НПК САС не е допуснал събиране на доказателства.

По делото е постъпило на 14.02.2024г. становище /писмен отговор/ на подадения от СГП протест от адв.Юлиан Д. – защитник на подс.Г. Б.. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа подадения от СГП протест и допълнението към него изцяло. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.55 от НК и е наложил наказание под минимума. Счита за абсолютно неприложима посочената норма, тъй като се касае за съвместна престъпна дейност и организирана престъпна група, което още повече я утежнява. По отношение на подс.Б., счита, че са събрани доказателства за участието му в тази престъпна група. Моли същият да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответно наказание. Оспорва изцяло въззивните жалби на подсъдимите.

Защитникът на подсъдимия В. Д. – адв.Г., поддържа изцяло въззивната жалба, подадена от тях, както и тези на другите защитници. Счита, че няма нито едно пряко доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Подс.Д. е познавал само Н., по отношение на него не са прилагани СРС-та и той попада в т.нар. група след претърсването и изземването в апартамента в кв.“Гео М.“. Оспорва приетото от съда за съпричастност на Д. въз основа на разговорите, записани при експлоатиране на СРС, окачествени като кодирани.Липсвали доказателства за вменената му дейност по техническо изготвяне на неистински документи, както и че същият имал специални знания за изработването на такива. Моли да бъде отменена присъдата по отношение на подс.Д. за двете му повдигнати обвинения и бъде изцяло оправдан.

Подс. В. Д. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.

Защитникът на подсъдимия Н. Н. – адв.Р., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Сочи, че е налице разминаване във фактологията, установена от първоинстанционния съд относно времето на съществуването й. Поддържа несъставомерност на деянието по чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НК, тъй като не били приобщени никакви доказателства за користната й цел и сдобиването с някакви парични средства от подсъдимите. Счита, че необосновано съдът е изградил фактологията си въз основа показанията на полицейските служители от ГДБОП, които нямат пряко наблюдение към дейността на всички подсъдими. Сочи, че незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ЕС съдът е кредитирал единствено показания на свидетелите от досъдебното производство.СРС са епизодични и не дават цялостна картина на т.нар.“престъпна дейност“. Сочи разминаване в мотивите на съда, с които е обоснован размера на наказанията при двете обвинения. Счита, че протестът на СГП относно размера на наказанията е неоснователен. Във връзка с размера на наказанията моли да бъде съобразен изтеклия период от време, който счита за неразумен съобразно стандартите, установени от ЕСПЧ. Оспорва приетото относно съпътстващата престъпна дейност по чл.308, ал.2 от НК, извършител на която не е установен.Счита, че протестът е неоснователен. Поддържа, че присъдата е немотивирана и моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимият Н. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.

В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подс.Е. К.– адв.В., поддържа, че съдът неправилно е анализирал доказателствената маса. Сочи редица съществени противоречия относно приети от съда факти. Счита, че по делото не е доказана користната цел като съставомерен елемент на престъплението. Веществените доказателства били в негодно състояние за идентифициране. Няма свидетел, който да е заявил, че е поръчал или предоставил лични данни или снимки.Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият К. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.

В пледоарията си пред въззивния съд адв.М. – защитник на подс.Р. В., моли да бъде уважена жалбата и бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова оправдателна. Първоинстанционният съд бил обосновал осъдителната си присъда главно въз основа на доказателства, събрани на досъдебното производство, които в съдебната фаза не били потвърдени. Предположение било приетото от съда, че В. е имал достъп до ел.поща, ползвана от К..Счита, че не следва да бъде кредитирана разказаната от св.М. оперативна информация.

Подсъдимият В. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.

В пледоарията си пред въззивния съд адв.Д. – защитник на подс.Г. Б., моли да бъде оставен без уважение протеста на СГП и бъдат уважени жалбите на защитниците на останалите подсъдими. Поддържа, че протестът е необоснован, тъй като не са посочени доказателства в подкрепа на обвинението. Сочи, че не е подаден протест против оправдаването на останалите подсъдими, че са действали заедно с Б., което ограничавало правомощията на въззивния съд. Счита, че не следва да бъдат взети предвид показанията на полицейските служители, тъй като те изнасят разузнавателна информация, която не може да бъде ползвана, тъй като не е събрана в рамките на процеса. Позовава се на принципа за устност в наказателния процес и забраната да се подменят първични с производни доказателства. Сочи, че изначално конструкцията на обвинението е опорочена, тъй като се повдига обвинение за набавяне на материалите, но разпоредбата на чл.308, ал.7 от НК не освобождавала прокуратурата от задължението да установи наличието на документна подправка по ал.1 или ал.2. Оспорва начина на конструиране на обвинението относно целта на създаване на ОПГ по ал.2 и ал.7 на чл.308 от НК.Счита, че мотивите на присъдата са пространни по обем, но им липсва аналитичност, при което в този му вид първоинстанционният съдебен акт страда от „липса на мотиви“. Сочи, че правото на справедлив процес включва и право на мотивирана присъда. Относно СРС сочи, че информацията не се характеризира с цялостност на данни, част от тях липсват. Счита, че предварителната селекция, направена от прокуратурата лишавала съда, защитата и подсъдимите от възможността да се позовава на тези части от тях, които имат оправдателен характер. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда по отношение на подс.Б.. Подсъдимият Б. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите Д., Н., К. и В. молят да бъдат оправдани, а подс.Б. – да бъде потвърдена присъдата.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените във въззивния протест и въззивните жалби и допълненията към тях доводи, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:

Въззивният съд констатира, че при постановяването на проверяваната първоинстанционна присъда е било допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което се изразява в липса на мотиви относно определени въпроси, по които съдът е длъжен да се произнесе с присъдата.

Разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК предвижда определени задължителни изисквания спрямо съдържанието на мотивната част на присъдата, а именно: “В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.”.

Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването на присъдата първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране на съдебния акт съобразно горепосочената разпоредба на закона.

Против В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К., Р. П. В. и Г. Б. Б. е повдигнато обвинение, и първите четирима от тях са осъдени, за това, че за времето от 15.02.2015г. до 26.11.2015г. в гр.София и гр.Павликени, са участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица, създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.308, ал.2 и ал.7 от НК, като групата е създадена с користна цел, за които са предвидени наказания повече от три години лишаване от свобода – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.

Против В. С. Д. и Н. А. Н. е повдигнато още едно обвинение, и с атакуваната присъда същите са признати за виновни и осъдени за това, че на 26.11.2015г. в гр.•••, ж.к.„•••“, бл.•••, вх.•, ет.•, ап.••, в съучастие, по между си като съизвършители държали и укривали подробно описани материали, за които предполагали, че са предназначени за съставяне и преправяне на документи по чл.308, ал.2 от НК - български документи за самоличност /лични карти, СУМПС и паспорти/, свидетелства за регистрация на МПС, чуждестранни документи за самоличност /международни паспорти/ и визови стикери – престъпление по чл.308, ал.7 във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Относно обвинението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, за да признае подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. за виновни, Софийски градски съд е достигнал до крайния извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на посоченото престъпление за ангажиране отговорността на всеки от тях.

При обосноваване правната страна на престъплението, за което посочените подсъдими са осъдени, първостепенният съд е възприел твърде обобщителен подход, който според САС не отговоря на установения стандарт за излагане на мотивите към присъдата. Внимателното запознаване със съдържанието на съдебния акт доведе въззивната инстанция до извод, че мотивите са непълни и неясни и не позволяват да се проследи пътя, по който съдът е вървял при формиране на вътрешното си убеждение, за да достигне до постановеното в диспозитива на присъдата.

На правната страна на престъплението по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК в мотивите на присъдата са посветени общо четири страници /стр.68 до стр.72/. Изложението е започнато с това, че „подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състава на чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК“, последвано от възпроизвеждане диспозитива на присъдата.

По-нататък в мотивите са изложени съображения от принципен и теоретичен характер, включващи иначе правилни разсъждения за легалната дефиниция на понятието „организирана престъпна група“, нейните съставомерни белези и характера на „вторичната“ престъпна дейност.

В същия обобщителен стил, в множествено число на глаголните форми и без каквато и да е конкретика, отнасяща се за отделните лица в престъпното сдружение, СГС е посочил в мотивите си, че “… свидетелите А. В., А. Р. и подсъдимите В. С. Д., Н. А. Н., Е. Т. К. и Р. П. са участници в инкриминираната деятелност…“. Декларативно и общо за всички тези лица е отбелязано, че са участвали в задружна престъпна дейност, „насочена към изготвянето, преправяне на неистински официални документи и държане и укриване на материали и оръжия, предназначени за създаване или преправяне на официални документи.“. По-нататък в мотивите, отново чрез използването на глаголни форми в множествено число, общо за посочените по-горе лица, е посочено, че „са се сдружили и са поели взаимни ангажименти за конкретно поведение с цел общото извършване на престъпления по чл.308, ал.2 и ал.7 от НК … като предварително са били разделили функциите и конкретното участие на всеки един от тях … координирано с други от участниците в нея…“. Като краен извод е прието за установено по делото „сдружение“ между всички горепосочени лица /подсъдими и свидетели по делото/ в съответствие с легалната дефиниция на „организираната престъпна група“ по чл.93, т.20 от НК.

Отново декларативно, в мотивите по-нататък е посочено, че „функциите на всяко от посочените лица в организираната престъпна група са били конкретно определени“, както и че „Те са съзнавали както своите, така и чуждите функции…“. След така направеното обобщение, в рамките на по- малко от един лист, СГС е изложил съвсем лаконични мотиви отделно за участието на посочените по-горе лица в престъпното сдружение.

Преди да пристъпи към обсъждане деятелността на подсъдимите, първият съд е отбелязал участието на св.А. В., за когото наказателното производство по същото дело е приключило с постигане на споразумение с прокуратурата, и на св.А. Р., по отношение на когото изобщо не е повдигано обвинение, независимо от „доказателства за съпричастността му към инкриминираното ОПГ.“.

В три отделни абзаца, отново словно пестеливо, СГС е изложил конкретни мотиви за действията на подсъдимите по делото, посредством които всеки от тях следва да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.321, ал.2 от НК, изразяващо се в „участие“ в организираната престъпна група. Ясно са очертани две групи от лица съобразно функцията, която са имали, свързващото звено между които били посочените по-горе свидетели - Р. и В.. Така, според приетото от първостепенния съд, подсъдимите К. и В. получавали поръчки за изготвяне на неистински или подправени документи, респ. държали и укривали материали и оръжия за това в гр.Павликени, а К., заедно със свидетелите Р. и В., извършвал същата дейност и в гр.София. Подсъдимите Д. и Н. от своя страна приели в наетия от тях апартамент в гр.•••, ж.к. “•••“ да изготвят неистински и преправени документи, респ. да държат и укриват материали и оръжия за изготвянето на тези документи. От изложеното в мотивите става ясно, че свидетелите Р. и В. са свръзката между двете групи подсъдими, тъй като само те са предавали на Д. и Н. поръчките за изготвяне на неистински и преправени документи. Специално внимание е отделено на дейността на последните двама подсъдими, свързана с държането на технически пособия, необходими за подправката и изготвянето на неистински документи, както и на множество истински документи, празни бланки на документи, хартия, ламиниращо фолио за документи и др. в посочения по-горе апартамент. В заключение СГС е приел и посочил в мотивите си, че всички инкриминирани вещи са били държани и укривани от подсъдимите Д. и Н. с цел осъществяване на функцията им в ОПГ. Във връзка с така направения извод, първият съд не е изложил никакви съображения, нито от фактическа, нито от правна страна, защо приема, че посочените двама подсъдими са били наясно и са знаели за дейността на подсъдимите К. и В.. Тъкмо обратното, буквалният прочит на мотивите сочи, че пряка връзка между тях не е имало и решаващо значение за постигане на претендираната престъпна цел на „сдружението“ е имало посредничеството на свидетелите Р. и В.. По принцип за съставомерността на чл.321, ал.2 от НК не е необходимо всички членове на групата да се познават, стига обаче те да съзнават и да имат ясни представи относно принадлежността им към такова престъпно сдружение, в което членуват поне трима души. В конкретния случай СГС не е изложил никакви правни съображения в тази насока. Не е запълнен с относима фактология конкретния казус, съответстващо на доброто познаване и възпроизвеждане в мотивите на легалното определение на понятието „организирана престъпна група“. Категорично по делото липсват мотиви, които да обосновават съзнателно обединяване на усилията на осъдените подсъдимите с цел постигане на общо целен от тях резултат. Липсват съображения за структурираност на сдружението в контекста на нормата на чл.93, т.20 от НК. Съдът изобщо не се е ангажирал с изводи за естеството на взаимоотношенията между подсъдимите К. и В., от една страна, и Д. и Н. – от друга. Нещо повече, констатира се дълбоко противоречие между приетото от СГС за установено относно характера на тези отношения и връзките между отделните лица, и легално дължимото в правно-теоретичен аспект, коректно изложено в началото на мотивите. Познаването на материята за организираната престъпна група и възпроизвеждането на пасажи от доктрината и съдебната практика по прилагането на чл.321 от НК, в случая не кореспондира на ясни и конкретни правни изводи за участието на всеки от четиримата подсъдими в една единствена престъпна група, създадена за постигане на обща цел. Тъкмо обратното, от лаконичните мотивите се създава впечатлението, че всяка от двете групи подсъдими, от по две лица, изпълнява свои задачи, а отношенията между тях имат по-скоро характер на възлагане на работа за изпълнение, без необходимата организираност, координираност и структурираност на престъпното сдружение по чл.93, т.20 от НК. Това от своя страна влиза в дълбоко противоречие с иначе ясно заявената воля на първия съд, че възприетата от него фактология се субсимира от престъпния състав на чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК. Изобщо липсват конкретни фактически и правни мотиви за постигнато съгласие между всички подсъдими за участие в организирана престъпна група, както и за обща воля за постигане на съставомерната й цел.

Възприетият от първия съд обобщителен подход на мотивиране на присъдата не отговоря на установения стандарт. Липсват обстоятелства относно изпълнителното деяние за всеки от подсъдимите в конкретното престъпление, изразяващо се в „участие“ в организираната престъпна група. Този недоимък не може да бъде преодолян с описание на конкретни действия, които всеки от подсъдимите е извършвал по повод на инкриминираната цел – престъпления по чл.308, ал.2 и ал.7 от НК, тъй като те са привлечени към отговорност не за това, че са извършвали посочените престъпления, а че са участвали в ОПГ, създадена с цел извършване на такива престъпления. Именно тази разлика е убягнала от вниманието на първостепенния съд и от мотивите на присъдата не става ясно за какво точно престъпление са признати за виновни четиримата подсъдими.

Допуснатия порок при обосноваване на правните изводи е последица и от лаконичността на описаните в мотивите факти, въз основа на които деянието следва да се квалифицира като престъпление по посочения текст.

Тук следва да се посочи, че обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт е подробна и в необходимата степен очертава рамката на обвинението и предмета на доказване по делото. Качествата на прокурорския акт обаче, не освобождават съда от задължението му в мотивите на присъдата да изложи какви фактически обстоятелства са приети за установени и до какви правни изводи те водят. Пределната лаконичност на мотивите и допусната неяснота при обосноваване волята на съда в случая може да бъде приравнена на пълна липса на мотиви, с което съществено е ограничено правото на защита на подсъдимите лица.

Въззивната инстанция е втора такава по фактите, но контролните й правомощия я задължават преди всичко да извърши преценка доколко изготвените мотиви от първия съд дават възможност на подсъдимите в пълнота да разберат за какво престъпление са осъдени и въз основа на какви приети за установени факти. Преценката на контролната инстанция за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт се осъществява на база изготвените мотиви към него, от прочита на които следва да става ясно каква е била волята на решаващия съд. В нарушение на процесуалния закон би било втората инстанция да изложи в решението си собствена приета за установена фактология на престъплението със съответните правни изводи, при положение, че по никакъв начин не може да бъде направена съпоставка с мотивите на първия съд в тази им част и преценка за тяхната правилност и обоснованост. Това процесуално положение кореспондира на контролните правомощия на втората инстанция и недопустимостта същата да „санира“ допуснати от първия съд съществени по своя характер нарушения, каквото несъмнено е липсата на мотиви по определени въпроси, включени в императива на чл.305, ал.3 от НПК. Ето защо САС намери за основателни възраженията на жалбоподателите, с които се претендира, че е допуснато обсъденото по-горе нарушение на процесуалния закон.

Констатираното основание за отмяна на атакувания съдебен акт, обосновава позицията на въззивната инстанция да не вземе отношение по съществото на направените доводи в депозираните протест и жалби на защитата на подсъдимите, и изразените от страните становища в съдебно заседание пред САС по приложение на материалния закон. Те следва да бъдат съобразени от първостепенния съд при новото разглеждане на делото и формиране на фактическите и правни изводи относно обективната и субективна престъпна съставомерност на вмененото по отношение на подсъдимите престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК съобразно трайната съдебна практика.

Така констатираното съществено нарушение на процесуалните правила безусловно налага цялостна отмяна на атакуваната присъда, вкл. в оправдателната част по отношение на подс.Б., против която е постъпил въззивен протест, и в осъдителната част по отношение на подсъдимите Н. и Д. за престъпления по чл.308, ал.7, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, където мотивирането на присъдата не страда от този съществен порок, тъй като процесуалния закон не дава възможност за частично връщане, при положение, че обвиненията са повдигнати с един общ обвинителен акт.

По изложените съображения, САС намери, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Естеството на констатираното нарушение не дава възможност то да бъде отстранено във въззивното производство, респ. може да бъде отстранено единствено при новото разглеждане на делото от първостепенния съд.

Воден от горното и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, Софийски апелативен съд