Решение № 668 от 9.12.2022 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1888/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. Е. М., с ЕГН: •••••••••• от ••• против наказателно постановление № 22-0938-000992 от 18.03.2022 г. на ••• Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Д. Е. М., глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Д. Д. от АК – гр. Плевен, като не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Жалбоподателят в съдебно заседание изразява становище, че е следвало да бъде санкциониран по чл. 162 от ЗДвП, а не така както е посочено в АУАН-а и НП-то нарушение.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 22-0938-000992 от 18.03.2022 г. е издадено от ••• Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 562481, от който е видно, че:

На 06.03.2022 г. в 16: 39 часа в •••, с посока на движение към улица „Стоян Заимов“, като водач на лек автомобил „•••, с рег. № ••• извършва следното нарушение. Управлява горепосоченото МПС без да притежава валидно СУМПС /След направена справка с ОДЧ при 01 РУ и служебно за граничен контрол, се установи, че водачът притежава СУМПС образец •••, с номер •••, като в периода от 06.12.2021 г. до 06.03.2022 г. не е напускал територията на Република България в срок от три месеца.

-нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че са налице основанията осн. осн. чл.53 ЗАНН и на жалбоподателя Д. Е. М. е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани ••• и •••.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ••• и •••, които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните, съдът констатира допуснати съществени нарушения на административно наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му, които ще разгледа по долу.

Съображенията са следните:

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН.

В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението и да изложи възражения НЕ СЕ констатираха.

При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е оторизиран видно от приложените Заповеди/.

Изводът на съда е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към съдържанието им императивни изисквания в чл.42 /”чл.42.Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:

1.собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.”/ и съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН /” Съгласно разпоредбата на чл.57 (1) от ЗАНН - Наказателното постановление трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6.законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд”/, предвид следното:

-На ПЪРВО място, жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, който гласи:

– Чл. 150а - За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

На Второ място, жалбоподателят е санкциониран по чл. 177, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, а именно – Чл. 177. (1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:

2.който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно- процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, съдържа съставите на отделни административни нарушения и непосочването им грубо нарушава правото на защита на наказаното лице, да разбере, за какво точно е санкциониран.

Съдът счита, че в конкретния случай така описаната фактическа обстановка от страна на актосъставителя, а и впоследствие пренесена в наказателното постановление, жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран от страна на актосъставителя и АНО за извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, а именно:

• Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.

Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.

Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.

От всичко изложено по горе следва, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на жалбоподателя.

Видно от представеното пълномощно на адвокат Д. Д. е било заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева и съобразно основателност на жалбата ••• Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Плевен следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът