Решение № 266 от 20.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 53/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК. Образувано е по жалба, подадена от В.“ ЕООД ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление: гр.София 1231, район Надежда, ж.к.•••••••, представлявано от управителя В.С.П. срещу отказ №20231115140604-2/21.11.2023г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление образец А4 вх.№20231115140604, с което е заявено за вписване промяна във вписани обстоятелства по партидата на търговското дружество В.“ ЕООД – вписване на прехвърлянето на всички, притежавани от съдружника В.П. дружествени дялове от капитала на дружеството. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Поддържа, че когато дадено нотариално удостоверяване е извършено в чужбина от чуждестранен нотариус, следва да се държи сметка за разпоредбата на чл.61 КМПЧ, която урежда алтернативно изискванията за форма на правните сделки с международен елемент, като спрямо същите следва да се прилагат или правото, приложимо към самата сделка или правото на държавата на конкретното местоизвършване на сделката. Излага съображения, че процесното нотариално удостоверяване е извършено в Съединените американски щати от местен нотариус и се прилага правовия ред на тази държава. Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване. Агенцията е представила писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел вх. № 20231115140604, с което е заявено вписване на промени по партидата на В.“ ЕООД ЕИК ••••••• – прехвърляне на всички дружествени дялове, притежавани от съдружника В.С.П.. С обжалваният отказ длъжностното лице по регистрация е отказало да бъдат вписани по партидата на дружеството обстоятелствата по сезиралото го заявление с мотиви, че не e представено пълномощно за един от купувачите на дружествен дял и след дадени указания в срок, в изискуемата съобразно чл.129 ал.2 ТЗ форма, а именно писмена с едновременна заверка на подписите и съдържанието, тъй като сключването на договора от пълномощник на основание чл.37 ЗЗД пълномощното следва да бъде в същата форма. Длъжностното лице по регистрация дължи проверка по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ преди да разпореди вписване на обстоятелствата, която включва дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи. Към заявлението са представени всички изискуеми документи по закон за прехвърляне на дружествен дял на трети лица. Представени са четири договора за покупко - продажба на дружествени дялове от капитала на В.“ ЕООД, с които едноличният собственик на капитала В.С.П. прехвърля своите дружествени дяла съответно на В.П., украински гражданин – 10 дяла на стойност 1лев, на О.П. – украински гражданин – 30 дружествени дяла от капитала с номинална стойност 1 лев, на К.Щ., украински гражданин – 30 дружествени дяла, с номинална стойност 1 лев и на И.Г.К., украински гражданин – 30 дружествени дяла на стойност 1 лев. Договорите са в писмена форма със заверка на подписите и съдържанието, каквото е изискването на чл.129 ал.2 ТЗ. Договорите са сключени в РБългария чрез пълномощник за купувачите Р. Р.Г.. Установява се, че пълномощните на В.П. и К.Щ., са с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършено от завеждащ Консулска служба при Посолство на РБ в Лисабон, пълномощното на О.П. е с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършено от завеждащ Консулска служба при Валенсия. Пълномощното на купувача И.Г.К. е с нотариална заверка единствено на подписа с поставен апостил. Процесните отношения по прехвърляне на всички дялове от едноличния собственик на капитала на дружеството са такива с международен елемент и приложение намира КМЧП. Нормата на чл.56 ал.1 предвижда, че юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В.“ ЕООД е регистрирано в Република България, купувачите са чуждестранни граждани. На основание чл.58 вр. чл.56 КМЧП по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество, приложим закон е българският, включително относно изискванията за форма на договора и на упълномощителната сделка. Процесната сделка за продажба на дялове е сключена в България на 31.10.2023г., като за едностранната сделка по упълномощаване сключването на бъдещия договор и на основание чл. 98, ал.5 КМЧП приложимо за бъдещия договор е българското материално право. Разпоредбата на чл.129 ал.2 ТЗ въвежда форма за валидност на сделката – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно. Това изискване е свързано с оглед правната сигурност. Съгласно чл.37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Видно от представеното пълномощно на И.Г.К. се установява, че няма заверка на съдържанието, предвид на което и изискванията по чл. 129, ал. 2 ТЗ за форма на договора за покупко-продажба на дялове от капитала на В.“ ЕООД не са спазени – не се установява нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на упълномощителната сделка за закупуване на 30 дружествени дяла от капитала на дружеството, извършени едновременно. Съгласно чл.58 т.6 вр. чл.56 ал.1 КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България, независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове и доколкото нормата на чл.58 КМПЧ е специална спрямо разпоредбата на чл. 61 КМПЧ /в този Определение № 42 от 10.01.2016г. постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/. На основание чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрация правилно е дало указания за представяне на изискуемите съобразно закона документи, за да бъде извършено исканото вписване, като не се установява да е излязло извън кръга на своята компетентност. В случая, проверката на ДЛР обхваща и обстоятелството дали договорът за продажба на дружествени дялове от външна страна съответства на изискванията на закона, а именно - е ли продавачът притежател на продаваните дялове съгласно актуалното вписване в Търговския регистър и спазена ли е изискуемата от закона форма за прехвърлянето. Установява се, че същата не е спазена, т.е. липсва валидна сделка. Указанията, в частта им за представяне на доказателства за потвърждаване на извършените без представителна власт действия, като такива за валидност на представения договор, са останали неизпълнени от заявителя в законов срок за изпълнението им, /а не се установява и към момента на депозиране на жалбата/, предвид на което правилно длъжностното лице по регистрация е постановило обжалвания отказ. Изложеното навежда на извод, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него ще бъде оставена без уважение. По разноските. Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя. Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/. Мотивиран от гореизложеното, Съдът